М О Т И В И
към Присъда № 9 от 13.10.2016 год. по НОХД № 342/2016 год. по описа на Чирпански районен
съд
Внесен е
обвинителен акт против подсъдимия Т.Т.В. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 във
връзка с чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.29, ал.1, б.„а” от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Чирпан в съдебно заседание поддържа обвинението спрямо
подсъдимия Т.Т.В., както
по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по
отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият в съдебно заседание
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Защитникът
на подсъдимия в хода на съдебните прения заема становище на подсъдимия да бъде наложено
наказание при условията на чл.58а от НК.
Съдебното
следствие по делото е проведено по реда на чл.372, ал.4 във връзка с чл.371,
т.2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от негова
страна да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът,
като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия, събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, при условията на чл.373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Т.Т.В. е роден на ***г***, български
гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият Т.Т.В. е бил осъждан за извършени престъпления от общ
характер, както следва:
1. С Присъда от 04.09.2011г. по
НОХД № 193/2001г. по описа на РС – Дулово, влязла в сила на 05.10.2001г. за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във връзка с чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК е осъден на 11 месеца „лишаване от свобода” . За извършено
престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК е осъден на 5
месеца „лишаване от свобода”. На основание чл. 23 от НК му е определено общо
наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 месеца. На основание чл. 64, ал.
1 от НК е освободен от изтърпяване на наказанието и настанен във ТВУ. На
основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварително задържане , считано от
19.02.2001г. до 04.09.2001г.
2. С Присъда от 29.10.2001г. по
НОХД № 225/2001г. на РС – Дулово, влязла в сила на 29.11.2001г. за извършено
престъпление по чл. 195, ал 1, т. 3, 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл.
63, ал.1, т. 3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 8 месеца, като
на основание чл. 69, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с
изпитателен срок от 3 години.
3. С Присъда от 29.10.2001г. по
НОХД № 223/2001г. по описа на РС – Дулово, влязла в сила на 29.11.2001г., за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК е осъден на 6 месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл.
69, ал. 1 от НК изтърпяването е отложено с изпитателен срок от 3 години.
4. С Присъда от 12.03.2002г. по
НОХД № 233/2001г. по описа на РС – Дулово, влязла в сила на 12.04.2002г. за
извършено на 09.02.2001г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 5 във връзка
с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 месеца,
като изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години. На
основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане, считано от
21.02.2002г.
5. С Присъда от 17.04.2002г. по
НОХД № 224/2001г. по описа на РС - Дулово, влязла в сила на 18.05.2002г. за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 63, ал.
2 от НК е осъден на 1 година „лишаване от свобода” при първоначален общ режим.
На основание чл. 69, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с
изпитателен срок от 3 години.
6. С Присъда от 17.04.2001г. по
НОХД № 235/2001г. на РС – Дулово, влязла в сила на 18.05.2002г. за извършено на
03.02.2001г. престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 63,
ал. 2 от НК е осъден на 8 месеца „лишаване от свобода” . На основание чл. 69,
ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3
години.
7. С присъда от 18.04.2002г. по
НОХД № 232/2001г. по описа на РС- Дулово, влязла в сила на 21.05.2002г., за
извършено на 10.02.2001г. престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. с чл. 218 б. от НК
е наказан с глоба по административен ред в размер на 60лв.
8. С Присъда от 09.05.2002г. по
НОХД № 92/2002г. по описа на РС- Дулово, влязла в сила на 10.06.2002г. за
извършено на 07.02.2001г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с чл. 63, ал. 1 от НК е осъден на 6 месеца „лишаване от свобода”,
като на основание чл. 69, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с
изпитателен срок от 3 години.
9. С Присъда № 4/09.01.2006г. по
НОХД № 1657/2005г. на РС – П. за извършено 26.01.2005г. престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК е осъден на 6 месеца „лишаване от свобода” при общ режим.
С определение № 166/28.04.2006г.
по ЧНД № 265/2006г. по описа на РС- П. на основание чл. 25 вр. с чл. 23 от НК
са кумулирани наказанията по НОХД № 193/01г., НОХД № 223/01г., НОХД № 225/01г.,
НОХД № 233/01г., НОХД № 235/01г., НОХД № 224/01г., НОХД № 232/01г. и НОХД №
92/02г., като е определено общо най – тежко наказание в размер на 1 година
„лишаване от свобода” при първоначален общ режим и глоба в размер на 60лв. На
основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварително задържане за времето
21.02.-12.04.2002г. постановено е отделно да бъде изтърпяно наказанието,
наложено по НОХД № 1657/05г. на РС – П. в размер на 6 месеца „лишаване от
свобода” при първоначален общ режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е
приспаднато изтърпяното наказание по НОХД № 1657/05г. на ПлРС, считано от
10.02.2006г. – 28.04.2006г. Определението е в сила на 16.05.2006г.
На 16.06.2007г. наказанието по
НОХД № 1657/05г. е изтърпяно.
10. С Присъда № 105/25.10.2007г.
по НОХД № 36/2007г. на РС – Карлово за извършено през м. 08. 1999г.
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е осъден на 10 месеца „лишаване от свобода”. За
извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК през
м. 08.1999г. е осъден на „ пробация” с продължителност на пробационните мерки
по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК 6 месеца. За извършено през м. 10.1999г.
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК е осъден на 10 месеца „лишаване от
свобода”. За извършено престъпление по чл. 216, ал.1 вр. с чл. 63, ал.1, т. 4
от НК, извършено през м. 10.1999г. е осъден на „пробация” с продължителност на
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК 6 месеца. За извършено
престъпление през м. 10.1999г. по чл. 195, ал.1, т. 3, пр. 1 и т. 5 във вр. с
чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК е осъден на 10 месеца
„лишаване от свобода”. За извършено на 25.10.1999г. престъпление по чл. 198,
ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК е осъден
на 11 месеца „лишаване от свобода”. За извършено на 25.10.1999г. престъпление
по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. с ал.1, т. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с
чл. 63, ал.1, т. 2 от НК е осъден на 2 години и 10 месеца „лишаване от
свобода”. За извършено през м. 11.1999г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3,
пр. 1, т. 4, пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК е осъден
на 10 месеца „лишаване от свобода” За извършено на 05.12.1999г. престъпление по
чл. 195, ал.1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63,
ал.1, т. 3 от Нк е осъден на 10 месеца „лишаване от свобода”.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е
определено общо най – тежко наказание, което осъденият да изтърпи, а именно
наказание 2 години и 10 месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи при
първоначален общ режим. Присъдата е влязла в сила на 12.11.2007г.
11. С определение №
189/18.12.2007г. по НОХД № 1792/2007г. на РС – П. за извършено на 14.12.2007г.
престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл.
28, ал. 1 от Нк е осъден на 11 месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи
при първоначален общ режим.
С определение № 28/08.04.2008г. по
ЧНД № 529/2007г. по описа на КРС на основание чл. 25 вр. с чл. 23 от НК е
определено общо наказание по НОХД № 193/2001г. на РС – Дулово, НОХД №
223/2001г. на РС – Дулово, , НОХД № 233/2001г. на РС – Дулово, НОХД №
235/2001г. на РС – Дулово, НОХД № 224/2001г. на РС – Дулово, НОХД № 232/2001г.
на РС – Дулово, НОХД № 92/2002г. на РС – Дулово, НОХД № 1657/2005г. на РС П.,
като е определено общо най – тежко наказание „лишаване от свобода” в размер на
2 години и 10 месеца. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо
наказание „лишаване от свобода” е присъединено наказанието „глоба” в размер на
60 лв. На основание чл. 24 от НК е увеличено общото най – тежко наказание с 6
месеца „лишаване от свобода”. Определено е общото и увеличено наказание да се
изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е
приспаднато изтърпяното наказание по НОХД № 1657/2005г. на РС – П. в размер на
6 месеца. Определението е влязло в сила на 24.04.2008г.
12. С Присъда № 35/10.06.2011г. по
НОХД № 343/2010г. на РС- Асеновград за извършено през периода 18.01.2010г. –
18.02.2010г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3,
т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК е осъден на 10 години „лишаване от свобода”. За извършено
престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3,4 и 5 вр. с чл.
194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал.1, б. 4б” вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е бил частично
оправдан и признат за невиновен. На основание чл. 59, ал. 2 вр. с 1 от НК от
определеното общо наказание е приспаднато времето на предварителното задържане
за 23.02.2010г. – 26.02.2010г., както и времето от 26.02.2010г. до влизане на
присъдата в сила. Присъдата е влязла в сила на 01.11.2011г., като е изменена с
Решение № 339/01.11.2011г. по ВНОХД № 1333/11г. на ОС – П., като наказанието
лишаване от свобода, наложено с присъдата на Рс – Асеновград е намалено на 4
години „лишаване от свобода”. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Наказанието по НОХД № 343/2010г.
на РС- Асеновград е изтърпяно на 14.04.2014г. с помощта на 7 ни от работа в
негова полза. – Писмо на Началника на Затвора – гр. П. № 347/13.02.2014г. на
Затвора – П..
Подсъдимият Т.Т.В. се познавал със
свидетеля З.П.П. покрай брат си – Б.Н.К., който работел като пастир в стопанството
на свидетеля П. ***. През 2014г. подсъдимият бил гостувал на брат си в имота на
свидетеля З.П. – бившата асфалтова база край с.П. и дори бил нает там временно
на работа. По това време подсъдимият няколкократно посещавал дома на свидетеля З.П.
и бил запознат с разположението на стаите и мебелите в тях. Подсъдимият бил
виждал свидетеля З.П. да съхранява и взема пари от метална каса за съхранение
на ценности, поставена върху шкаф - етажерка в спалнята на къщата. На
подсъдимия било известно, че в касата собственикът държал парични средства със
значителен размер, придобити и използвани от него във връзка с работата му –
отглеждане и търговия с добитък. Докато подсъдимият бил в стопанството на
свидетеля З.П. се сближил със жена му - свидетелката И. Г.Т.. Свидетелката Т. и
свидетелят З.П. живеели от много години на семейни начала и имали роден от
съжителството си син – свидетеля П.З. П.. Когато подсъдимият преустановил
работата си за свидетеля З.П. и напуснал имота му, продължил да контактува със
свидетелката Т.. В края на 2014г. свидетелката Т. напуснала свидетеля З.П.,
като непълнолетният им син П.З. П. останал да живее при баща си в с.П., обл.С.З..
Свидетелката Т. се свързала с подсъдимия В. и двамата заминали да работят в
Ирландия, където заживели на семейни начала. След около десет месеца се
завърнали в Република България, като подсъдимият останал в страната и се
установил в гр.П., а свидетелката Т. заминала да работи в Република Гърция, за да
събере пари за бъдещия им съвместен живот. През цялото време на пребиваването
си в Република Гърция свидетелката Т. контактувала по телефона с подсъдимия,
както и със сина си – свидетеля П. П.. От разговорите със сина си свидетелката Т.
била осведомена за развитието на стопанството на свидетеля З.П., за наличните и
продадените животни, реализираните печалби и бъдещите му стопански и лични
планове. В началото на месец юли 2015г. подсъдимият В. се нуждаел от парични
средства и търсел начини да се сдобие с такива. Спомнил си за намиращата се в
спалнята на свидетеля З.П. метална каса, за която се знаело, че собственикът й
съхранява значително количество пари и решил, че би могъл да се сдобие с
парични средства, като я вземе. Поради това при разговорите си със свидетелката
Т., започнал да я разпитва как върви стопанството на бившия й мъж, продавал ли
е скоро овце, държи ли пари в дома си и какъв е предполагаемия им размер.
Свидетелката Т. отговаряла на въпросите му и го осведомявала, дотолкова,
доколкото знаела от разговорите със сина си. При пореден разговор в началото на
месец август 2015г. подсъдимият В. запитал свидетелката Т. как са сина й и
свидетеля З.П. и как върви стопанството им и тя му казала, че е узнала от сина
си, че са продали част от отглежданите овце и с получените пари имат намерение
да закупят нова кола. Тогава подсъдимият й казал, че има нужда от пари, поради
което смята да проникне в дома на свидетеля З.П. и да вземе касата с парите.
Свидетелката Т. се опитала да го уговори да не осъществява плановете си и да
изчака, но той и заявил, че заедно с негов познат са предприели начинание, за
което са му необходими парични средства. Свидетелката Т. се побояла да уведоми
свидетеля З.П. за заявеното й от подсъдимия. На 18.08.2015г. подсъдимият В. се
срещнал с брат си – Б.Г. в гр.П. и от него разбрал, че е преустановил работа
при свидетеля З.П., както и че има претенция за дължими му пари. Подсъдимият В.
решил, че моментът да изпълни решението си и да вземе парите от касата на
свидетеля З.П. е удобен и се свързал със свидетеля Т. Н. Р.. Двамата се
познавали отпреди и поддържали приятелски отношения, като понякога свидетелят Р.
правел услуги за превоз на подсъдимия. На 20.08.2015г. подсъдимият се обадил по
телефона на свидетеля Р. и поискал от него да го закара до с.П., обл.С.З..
Казал му, че има да върши лична работа и му обещал да му заплати за превоза.
Свидетелят Р. се съгласил и отишъл до дома на подсъдимия в гр. П. с автомобил
марка „Шевролет Каос” с рег. № РВ 6880 МА, който ползвал. С автомобила в около
13,00 – 14,00ч. двамата отишли до с.П., обл.С.З., като по указания на
подсъдимия, свидетелят Р. спрял в района на зеленчуковата борса в с.П..
Подсъдимият казал на свидетеля Р., че ще му се обади, като свърши работата си и
тръгнал към имота на свидетеля З.П.. Свидетелят П. притежавал недвижим имот,
който представлявал дворно място с жилищни и стопански постройки, намиращ се на
около 800м. източно от селото и на около 50м. северно от главен път ІІ-66,
минаващ през с.П.. Свидетелят Р. останал в района на зеленчуковата борса. Подсъдимият
отишъл в близост до имота на свидетеля З.П. и като избрал подходящо място с
видимост към жилищната постройка, се укрил и започнал да я наблюдава. Тъй като
първоначално не видял да има хора в имота, се обадил на свидетелката Т. и й
казал да се свърже със сина си и да разбере къде се намират той и баща му –
свидетеля З.П.. Свидетелката Т. разговаряла със свидетеля П. П., след което
уведомила подсъдимия, че синът й се намира в дома им в с.П.. Подсъдимият
продължил да наблюдава имота и след около два часа видял свидетелите З.П. и П. П.
да излизат от стопанството и да тръгват към селото с автомобил марка „Хонда”
със сив цвят. Подсъдимият се обадил по телефона на свидетеля Р. и след като
разбрал, че същият се намира все още в района на борсата край главен път ІІ –
66, го запитал дали вижда по пътя да преминава сив на цвят автомобил марка
„Хонда”. Свидетелят Р. се огледал, но не успял да види такъв автомобил, което и
съобщил на подсъдимия. След като прекратил разговора, подсъдимият отишъл до
имота на свидетеля З.П., прехвърлил се през оградната мрежа и отишъл до
югоизточната стена на жилищната постройка, където се намирали прозорците на
спалнята. Видял, че единият от прозорците е отворен и се насочил към него. На
прозореца имало монтирана неотваряема рамка с поставена на нея мрежа против
насекоми. Подсъдимият скъсал мрежата в долната й част и се прехвърлил през
прозореца във вътрешността на стаята. При влизането си в стаята, скъсал две от
лентите на вертикалните щори, поставени пред прозорците. Подсъдимият видял
металната каса, поставена върху шкафа – етажерка и бързо я взел, след което по
същия път напуснал имота на свидетеля З.П.. В касата се намирали български
банкноти на обща стойност 7 200лв., 1 банкнота с номинал 20 евро и документи на
свидетеля З.П.. Когато се отдалечил от имота, подсъдимият се обадил по телефона
на свидетеля Р. и му казал, че си е свършил работата и ще излезе на пътя в края
на селото в посока за гр.Чирпан, за да го изчака. Свидетелят Р. тръгнал с
автомобила си към указаното му от подсъдимия място на главен път ІІ – 66 в
посока за гр.Чирпан. През това време подсъдимият, вървейки към главния път,
видял купчина камъни и ударил два пъти металната каса в нея, при което вратата
й се отворила. Във вътрешността на касата видял пачки с български банкноти, 1
банкнота с номинал 20 евро и документи. Подсъдимият взел само видените от него
банкноти и ги укрил в дрехите си, а касата заедно с останалото й съдържание
изхвърлил в реката, минаваща в източния край на селото. Когато свидетелят Р. дошъл
с автомобила си в източния край с. П. по път ІІ - 66, подсъдимият се качил в
автомобила и заедно се прибрали в гр. П.. В следващите дни подсъдимият
разходвал взетата от него от касата на свидетеля З.П. парична сума. Междувременно
свидетелите З.П. и П. П. се прибрали в дома си и видели разкъсаната мрежа за
насекоми в спалнята, след което установили и липсата на металната каса с
намиращите се в нея пари и документи, собственост на първия от тях. За случилото се свидетелят З.П. ***. На място
пристигнала разследващо – оперативна група, която извършила оглед на
местопроизшествие. При огледа било установено разкъсването на мрежата против
насекоми и скъсването на двете ленти от вертикалните щори на стаята - спалня.
Били намерени и описани в съставения протокол налични по перваза частици от
влажна почва и пясък, а в стаята, на около 150м. северно от прозореца била
намерена и иззета следа от обувка.
Видно от извлечение на БНБ,
равностойността на 20 евро на дата 20.08.2015г. възлиза на 39,12лв.
Видно от заключението на
назначената стоково–оценъчна експертиза, стойността на отнетата вещ – 1 брой
метална каса възлиза на 126,00лв. Предвид отнемането и на пари на обща стойност
7 239,12 лв., общата стойност на всички вещи, предмет на престъплението възлиза
на 7 365,12 лв.
Изложената фактическа обстановка
се установява от самопризнанията на подсъдимия, от събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства – обяснения на подсъдимия / л. 27-28, 30-31/, показания на разпитаните
свидетели / л. 29, 32-33, 51-75 /, декларация за СМПИС / л. 34 /, справка за
съдимост / л. 36-45 /, СОЕ / л. 76-78 /, характеристична справка за подсъдимия
/ л. 50 /, протокол за оглед на
местопроизшествие / л. 13-15 /, както и от приетата в хода на съдебното
следствие - справка за съдимост на подсъдимия, като в тази насока следва
изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си
противоречат, поради което и не се налага отделното им обсъждане.
Съгласно разпоредбата на чл.373,
ал.3 от НПК в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Посочените доказателства подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, като съдът ги цени при условията на чл.373, ал.3
от НПК.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият Т.Т.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 във връзка с чл.195, ал.1,
т.3, пр.1, т.4, пр.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а”
от НК.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние отнемане в двете му части – той е прекратил фактическата
власт на собственика, върху вещите, предмет на престъплението, установил е своя
трайна фактическа власт върху тях и се е разпоредил с вещите като със свои,
така както е намерил за добре. Деянието е било извършено от подсъдимия чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот и използване на МПС – лек автомобил марка
„Шевролет Каос”, с рег.№ РВ 6880 МА.
От свидетелството за съдимост на
подсъдимия Т.Т.В. се установява, че е извършил деянието в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а” от НК, след като е бил осъждан повече
от един път за извършени тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода, за
срок по-голям от една година, като наложените му наказания не са били отлагани
на осн.чл.66 от НК и не са изминали пет години от изтърпяване на наказанието,
съгласно разпоредбите на чл.30 от НК
От установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на
подсъдимия се налага извода, че от субективна страна, престъплението е било извършено
виновно при форма на вината - пряк умисъл.
Подсъдимият Т.Т.В. е съзнавал, че
отнема движими вещи, които не му принадлежат, без съгласието на собственика им,
като е имал намерение да ги присвои, което обуславя извода, че той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е
изградена наказателно правната ни система, а именно - принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип в
специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години.
С оглед спазването на втория
принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимият, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът определи на подсъдимия Т.Т.В.,
вид и размер на наказанието, при приложението на чл.58а от НК, към която
препраща разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на
деянието, имотното състояние на подсъдимия и другите отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете направените от подсъдимия самопризнания и проявената критичност към
извършеното деяние.
Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете останалите осъждания на подсъдимия, както и лошите
му характеристични данни.
Водим от изложеното, съдът наложи
на подсъдимия Т.Т.В., наказание четири години и шест месеца „Лишаване от
свобода”, което на
осн.чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета, като окончателното наказание, което
следва да бъде изтърпяно от подсъдимия е три години „Лишаване от свобода” при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип на основание
чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът счете, че с наложеното
наказание ще въздейства поправително и превъзпитаващо на подсъдимия, ще го
мотивира към съобразяване с правните норми и морални принципи, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът присъди в тежест на Т.Т.В. да заплати направените по делото разноски в
размер на 36 лева в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Чирпански районен съд.
ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините и условията за
извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание на
подсъдимият и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: