Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/ 12.2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на тридесети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ИВАН
СТОЙНОВ –мл.с.
при
секретаря Галина СЛАВОВА,
като
разгледа докладваното от съдия Н.НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело
№1853/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по редa на
чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Д.Г. ЕГН **********,
Д.Д.Н., ЕГН **********, С.И.Т., ЕГН **********, Н.И.С., ЕГН ********** и Т.Д.Д.,
ЕГН ********** срещу решение №3676/09.08.2019г., постановено по гр.дело
№15699/2017г. по описа на ВРС, 10-ти състав, с което съдът е отхвърлил
предявеният от тях срещу В.Г.Д., ЕГН **********
иск с правно основание чл.108 от ЗС, за осъждане на ответника да предаде на
ищците владението на недвижим имот, находящ се в землището на гр.Аксаково,
попадащ в терен по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ и представляващ ПН 49.305, с площ от 700 кв.м. по ПНИ на СО
„МЕНТЕШЕ” землище Аксаково. Според изложеното в жалбата, решението е
незаконосъобразно и необосновано; постановено в противоречие с практиката на
ВОС и ВКС по подобен род дела. Изразяват несъгласието си с извода на
първоинстанционния съд, че имотът на наследодателя им, възстановен с решение на ПК не може да бъде
индивидуализиран. Излагат, че трайно установената съдебна практика приема, че
само когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановения имот,
решението на ПК няма конститутивно действие и по същество представлява такова,
с което само се признава правото на възстановяване на собствеността, в който
случай процедурата по възстановяване на собствеността следва да приключи със
заповед по параграф 4 к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Когато обаче в съдебно
производство по установителен или осъдителен иск за собственост на
възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът е
длъжен да зачете конститутивното действие на постановеното решение на органа по
поземлената собственост /в този смисъл е Решение № 809/14.01.2011 г. по гр.д. №1889/2009
г. на ВКС на РБ/. Излагат, че в хода на настоящото исково производство се
установява, че процесният имот е с планоснимачен номер 20 /стар/ по ПКП, както
и, че е записан на името на техния наследодател в регистъра към ПКП по Параграф
4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, изработен и приет през 2008г., като част от
одобрения през 2010 г. ПНИ, което е достатъчно, за да бъде прието, че решението
на ПК за възстановяване на собствеността има конститутивно действие, макар
имотът да е индивидуализиран по-късно с помощния план. Установява се също, че
процесният имот - новообразуван поземлен имот с планоснимачен номер 49.305 по
ПНИ - попада с цялата си площ във възстановения им имот с планоснимачен номер
20 /стар/ по ПКП. С оглед на което
считат, че решението №13248/09.06.1997 г. на ПК - Аксаково се ползва с
конститутивен ефект и ги легитимира като собственици на процесния по делото
имот. Твърдят, че от съвкупния анализ
на целия събран по делото доказателствен материал, се установява, че
предпоставките за ответника да придобие имота по реда на Параграф 4б, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ не са налице, доколкото предоставения за ползване имот е на
по-малко от 30 км от гр. Варна - 300 хиляден град и попада в обхвата на
законовата забрана по Параграф 4д, ал. 1, изр.З от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид изложеното молят
първоинстанционното решение да бъде отменено,
а на негово място да бъде постановено друго, с което предявеният иск с
правно основание чл. 108 ЗС бъде уважен като основателен и доказан. Моли се за присъждане на разноски. В
с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор, но в о.с.з. чрез
пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице
твърдяните от въззивника пороци. Излага, че искът е предявен за имот с площ 701 кв.м., но
ответникът е представил доказателства, че 101 ид.ч. от този имот са закупени от
него и има издадена заповед. Счита, че само при наличието двата акта- решението
на ПК и скицата, се реституира правото на собственост в една вещ, годна да бъде
защитавана, своена, изобщо да бъде част от гражданския оборот.
Индивидуализацията на реституирания ПИ според практиката на ВКС е достатъчно да
стане поне с посочване на някакъв номер по помощен кадастрален и какъвто и да
било друг план.
Излага, че в настоящия случай, след като
възстановителното решение не съдържа никакви данни, годни да индивидуализират
имота, задължително възстановяването на собствеността следва да протече по
процедурата по §4- помощен КП, ПНИ и т.н. След като тази процедура не е
завършена, няма влязла в сила в полза на ищците такава заповед, няма
индивидуализация на процесния имот към административните документи, актове,
реституиращи собствеността, няма как да бъде предявен иск по чл. 108 ЗС само на
база извлечение от един ПНИ, влязъл в сила през 2010г. Твърди, че
първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен извод за неоснователност на предявения
иск. По изложените съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено, както
и да му бъдат присъдени разноски.
След съвкупна преценка на
всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
съдът приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
По
съществото на спора, съдът съобрази следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Д.Д.Г., ЕГН **********,
Д.Д.Н., ЕГН **********, С.И.Т., ЕГН **********, Н.И.С., **********, и Т.Д.Д.,
ЕГН **********, срещу В.Г.Д., ЕГН ********** за осъждане на последния да
предаде на ищеца владението на недвижим имот, с ПН 49.305, с площ от 700 кв.м.
по ПНИ за местност „Ментеше“, землище на гр. Аксаково, обл. Варна. Ищците твърдят,
че са придобили право на собственост върху процесния имот, в качеството им на наследници на С.Т.,***,
починал на 17.08.1967г., и въз основа на Решение № 13248 от 09.06.1997 година
на ПК Аксаково, с което на наследниците на
Ст. С.се възстановява правото на собственост стари реални граници на
нива с площ от 3,700 декара, в местност «Зад ментешето» в землището на
Аксаково, попадаща в селищно образувание.
Твърди се, че по приетия ПНИ и като
част от него – помощен план на старите реални граници, имотът е идентифициран
като ПИ 20 (по помощния план към ПНИ), като той включва НПИ 480, отреден за
ищците и имоти с номер 153, 160, 162 и 305 – отредени за платили цената на
земята ползватели и техни правоприемници. Излагат, че ответникът ползва имот с
ПН 49.305, с площ от 700 кв.м. по ПНИ за местност „Ментеше“ в землището на с.
Аксаково, който е част от имот с ПН 20 по помощния план към ПНИ- тяхна собственост.
Поддържа се, че тъй като решението за възстановяване на имота е постановено преди
промените на ЗСПЗЗ, които въвеждат двуфазното производство за реституция, то
решението на ПК Аксаково има конститутивно действие. Планът за местност
„Ментеше“ е одобрен със Заповед РД 10-7706-269/20.09.2010г. на Областния
управител на област Варна. Ищците считат, че ответникът владее имота без правно основание, с оглед на което молят да
бъде осъден да им предаде владението му на осн. чл. 108 ЗС.
Ответникът, чрез депозирания писмен отговор
изразява становище за недопустимост на производството, евентуално за
неоснователност на предявения иск. Излага, че решението за възстановяване право
на собственост, издадено от ПК Аксаково не е придружено от императивно
изискваната по чл. 14 ЗСПЗЗ скица на имота. Твърди, че самият той е наследник
по закон на Г. Д., на който е било учредено право на ползване по ПМС №76 с
решение 3/28.03.1980г. на ИК на ОНС – Аксаково, за което е издадено и
Удостоверение №4088/18.06.1980г. за имот с площ от 800 кв.м., находящ се в
землището на Аксаково, местност „Ментешето“, при граници: Л. М., С. А., път,
път. Твърди, че наследодателят му е поискал от Община Аксаково да му бъде
признато правото да закупи имота по реда на Пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Отказът на кмета
е обжалван в срок, като с решение на съда отказът е бил отменен. Твърди също, че към датата на съдебното решение – 08.12.1998г.
имотът, даден по ПМС 76, не е попадал в ДПФ и ОПФ, няма данни да са налице
реституционни претенции по ЗСПЗЗ и преписката е върната на общината за
провеждане на процедурата по закупуване. Процедурата по закупуване на имота е
продължена от ответника, поради настъпилата кончина на наследодателя. На
ответника е признато правото да придобие имота, като е определена оценка на
земята – за 600 кв.м. – 2570,00 лв. Сумата е била внесена на посочените в
заповедта сметки. ПИ към този момент е бил с площ от 701 кв.м. С отделна
заповед №395/28.05.2011г. на кмета на Община Аксаково е определена оценка и на
останалите от общата площ на имота 101 кв.м., като отново сумата е заплатена по
указания в заповедта начин. Сочи се, че заповедта относно закупуването на 101
кв.м. ид.ч. от целия имот от 701 кв.м. е била обжалвана от ищеца Д.Г., като
жалбата не е била разгледана по същество, а производството е било прекратено с
Определение №11412/03.08.2011г. В последствие ответникът се е снабдил и с КНА
за собственост на имота. Направено е възражение, че фактическият състав по
възстановяване правото на собственост на ищците не е изпълнен докрай, поради
което и те нямат правен интерес да водят настоящото производство. Извън горното
е оспорена валидността на реституционното решение, като се иска прогласяване на
неговата нищожност поради постановяването му от незаконен състав на ПК
Аксаково, неподписването му от член на комисията, както и поради липсата на
заповед, издадена от Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Оспорва се автентичността на положените подписи на представеното с исковата
молба копие на реституционното решение. В условията на евентуалност е направено
и възражение за право на задържане до заплащане на сумата от 2910 лв., представляваща стойността на
извършени в имота подобрения.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по
делото Решение № 13248 от 09.06.1997 година на
ПК -с.Аксаково, постановено на основание чл.18ж., ал.1 и чл.18,з, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, на наследниците на С.Т. Станков се
възстановява правото на собственост по отношение нива с площ от 3,700
декара, находяща се в терен по параграф 4 на село Аксаково, в местността „ЗАД
МЕНТЕШЕТО“. Посочено е, че имотът се
възстановява по разпоредбите на пар. 4 ЗСПЗЗ, както и на осн. чл. 18ж, ал. 1,
18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Видно от заповедта, същата е изготвена с участието на
председател, секретар и шестима членове, като същата е подписана само от петима
членове
Между страните липсва спор, а и от представените удостоверения за
наследници се установява, че ищците
са наследници по закон на С.Т. Станков, починал на 24.01.1987г., а ответникът В.Г.Д. е наследник на Г. Д.Д., починал на
17.12.1999г.
От приетото по делото
Удостоверение №4088 от 18.06.1980г. за предоставяне право на ползване на земя,
издадено от Общински народен съвет – с. Аксаково, се установява, че на Георги Д.Д.
е предоставено правото на ползване на „хавра“ от 800 кв.м., находяща с е в
землището на с. Аксаково, местност „Ментешето“, при граници – Л. М., С. А., път
и път.
С решение от
23.10.1998г., постановено по адм. дело №253/1998г. по описа на ВОС, АО, е отменен отказът на кмета на Община Аксаково да признае правото на Г. Д.
да придобие право на собственост по реда на ПРЗ ЗСПЗЗ върху 600 кв.м. ид.ч. от
ползваната от него земеделска земя, цялата с площ от 800 кв.м., находяща с е в
землището на с. Аксаково, местност „Ментешето“, при граници – Л. М., С. А., път и път.
Със заповед №60/19.01.2007г. на
Община Аксаково е признато правото на наследниците на Г. Д.
да придобият собствеността на имот с площ от 600 кв.м. в местност „Ментешето“,
землище гр. Аксаково, предоставен за ползване с удостоверение 4088 от
18.06.1980г. Със заповед № 287/29.03.2007г. на Община Аксаково е утвърдена
оценката на имота от 600 кв.м. в размер на 2570,00 лв., като видно от удостоверение № 3813 от 11.06.2007г. В.Д. е придобил имота, след като е
заплатил сумата от 2570,00 лв.
Видно от приложения НА за собственост на недвижим имот,
на 18.12.2012г. В.Д. е признат за собственик на осн. пар 4з ПЗР ЗСПЗЗ и
наследство на ПИ номер 49.305 по ПНИ на местност „Ментеше“, одобрен със заповед РД-10-7706-269 от 20.09.2010г. на
областния управител на Варна, находящ се гр. Аксаково, местност „Ментешето“, с
площ от 700 кв.м.
От заключението на СТЕ, прието
в о.с.з., проведено на 20.12.2018г., се установява, че за местност „Ментеше“,
землище Аксаково, няма изготвени предходни планове преди ПНИ и като част от
него ПКП на старите реални граници. Имотът на С. С. е идентифициран като ПИ 20
по помощния план на стари реални граници към ПНИ, записан на наследници на Г. Д..***
е записан на С.Т. С. с площ 4 002 кв.м. ПНИ по отношение на имот 49.305 е
влязъл в сила със заповед РД – 10 – 7706 – 269/20.09.2010г. По две съвпадащи
граници, път на изток и път на север, и площ на имота може да се приеме, че
процесният имот е идентичен с имота, описа в удостоверение №4088/18.06.1980г..
Имот 49.305 е включен в стар имот №20 по ПКП, записан на С. С. с площ 4002 дка.
От измерване по системата КАИС разстоянието до бреговата ивица е 10 031,90
метра, измерено по въздушна линия, свързваща точка от имота и бреговата ивица.
Второто контролно измерване е от Гугъл Мапс и показва разстояние от 11,9 км.
Определянето на идентичност между имот с номер 49.305 по ПНИ за местност
„Ментеше“, землище Аксаково, с имота, описан в удостоверение номер 4088 от
18.06.1980г. за предоставяне право на ползване на земя, може да стане само по
граници, тъй като към момента на издаването на удостоверението е нямало
изготвен план. Може да се направи извод, че имотите са идентични.
От заключението на повторната
СТЕ, изготвена от в.л. Р. П., се установява, че от най – близката точна
-околовръстния полигон на с.о. „Ментеше“, землище гр. Аксаково, до бреговата
ивица на Черно море, разстоянието е 8703 м. От най – отдалечената точка на
околовръстния полигон на с.о. „Ментеше“, землище гр. Аксаково, до бреговата
ивица на Черно море разстоянието е 9650 м. От най – близката точка на процесния
имот до бреговата ивица на Черно море разстоянието е 9050 м. От най –
отдалечената точка на процесния имот до бреговата ивица на Черно море
разстоянието е 9160 м. При изчисляване на разстоянието е използвана програмата
MKAD. За установяване на идентичност между имотите е необходима трета граница,
но към момента има наличие на само две – път и път, поради което не може да се
установи идентичност. В съдебно заседание вещото лице излага, че по помощния
план и ПНИ има съвпадение на три граници между имота- на изток има съвпадение,
на север има, и на запад имот № 162 на П. Т.. Категорично три граници са
еднакви по помощния и по ПНИ.
По делото е представено писмо от ОД
„Земеделие“ – Варна, от което се установява, че към 1997г. в състава на ПК –
Аксаково са участвали членовете, издали възстановителното решение.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Ищците
твърдят, че са придобили собствеността върху процесната нива, попадаща в терен
по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по силата на реституция и наследство, а именно
въз основа на решение на ПК-Аксаково от
09.06.1997г.
Съобразно приетото в
Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, решенията на
общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1
от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото
на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат
конститутивно действие. Според редакцията на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, действала към момента на издаване на
процесното решение, не е имало изискване решението за възстановяване на ПК да е
придружено със скица.
С измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ.
бр. 18/1999 г. в разпоредбата на ал. 1 няма изменение, но е изменена
разпоредбата на ал. 6 на чл. 18ж ППЗСПЗЗ, в смисъл, че
следва да е налице влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена Карта със
съществуващи и възстановими в стари реални граници имоти, с който план и карта
всеки земеделски имот получава номер, единствен за територията на страната.
Предвид на така посочените изменения
на разпоредбата на чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тълкувана в контекста на ТР
1/1997 г. на ОСГК на ВКС, се налага изводът, че не може да има еднозначно
разрешение на въпроса от кой точно момент се поражда конститутивния ефект на
решението на ПК/ ОбСЗГ, тъй като всяко решение е издадено при действието на
различната редакция на законодателя /в този см. Решение № 248 от 21.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 58/2009 г., II г. о./. Моментът на проявление на
конститутивното действие на административния акт - решение на ПК/ ОбСЗ по чл.
18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по
възстановяване на собствеността на земеделските имот.
В настоящия случай решението на ПК е
издадено при редакция на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в която
няма изискване в решението да се посочат граници на имота по кадастралния план.
В решение № 588 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2009 г., I г. о.,
постановено по допуснатия до касационно обжалване правен въпрос: „Легитимират
ли се като собственици заявителите на земеделски земи, попадащи в територии,
предоставени за ползване по актове на МС, когато с решения на ПК, постановени при
първоначалната редакция на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост върху имот по кадастрален план, за който
няма данни да е одобрен по реда на ЗЕК и към решението не е издадена скица?”
ВКС постановява, че на новата редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ
законодателят не е придал обратно действие, поради което тя намира приложение
само за висящите административни производства по които процедурата по
възстановяване на собствеността не е приключила с влязло в сила решение на ПК.
При наличието на решение на ПК, което е постановено до изменението чл. 14,
ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г./, новата правна
уредба не може да засегне придобитото вече право на собственост.
Обстоятелството, че в полза на ищците няма заповед по § 4к,
ал. 7 от ЗСПЗЗ, не обуславя
извод за липса на интерес от предявяване на иск за собственост и за липса на
активна материално правна легитимация като собственици на ищците.
Видно от представеното решение на ПК
№13248/09.06.1997г., на наследници на Стон Станков се възстановява и нива от
3700 дка, а от представената към исковата молба скица на помощния кадастрален
план /стр.145 – част от закл. на СТЕ/, е видно, че в стар имот с № 20/възстановен
на наследници на С.Т. Николов/, оконтурен със зелени линии, се включват
новообразувани имоти 4153, 480, 160, 162 и 305.
Предвид горното, както и заключението
на в.л. по първоначалната и повторна СТЕ, от които се установява, че новообразуван имот с
пл. №49.305 е част от бившия имот с пл.
№20 по помощния план към ПНИ, който е собственост на наследници на С.Т., съдът
намира, че се установява по безспорен начин, че процесният /новообразуван/ имот
е с №305 по ПНИ, и е част от възстановения
с решението на ПК имот нива /стар имот с №20/.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че ищците се легитимират като собственици на бившия
имот с пл. №20 по помощния план към ПНИ,
в очертанията на който попада процесния имот НПИ №305.
При така възникналата колизия на права
след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти и издаване на заповед
оправомощаваща праводателя на ответника да закупи имота, по реда на § 4 от
ЗСПЗЗ, в настоящото исково производство следва да се преценят
правата на страните. Налице е спор за материалното право на собственост.
Ответникът оспорва решението на ПК за
възстановяване на собствеността върху процесния имот като нищожно и
незаконосъобразно поради липса на предпоставките за реституция.
В тази връзка, съдът съобрази
следното:
Няма спор, че процесният имот
представлява земеделска земя в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В спорове за
собственост на земи, находящи се в терени по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ, по които ищци са лица с
възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответници - бивши ползватели, са допустими
възражения срещу валидността на решенията на ОСЗ, с които се легитимират
ищците. Но ответниците могат да възразяват и срещу материалната
законосъобразност на тези решения, само в рамките на своите противопоставими
права - т. е. че е била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил
изкупен при условията на § 4а или § 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ в законните срокове. В тези
случаи съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ
/ОСЗГ, ПК/ и да не зачете неговото конститутивно действие, ако възражението е
основателно.
По изложените съображения, и с
оглед приетото в Тълкувателно решениее № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
9/2012 г. на ОСГК, настоящият състав намира, че ответникът по иск за
собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота
права по § 4а или § 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ, може да се брани с
възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба
по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка
със своите противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена
при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не
може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост,
респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на
образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания
преди колективизацията.
На първо място
настоящият състав намира, че решение № 13248, издадено от ПК – Аксаково на
09.06.1997г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на с. Аксаково, подписано от
председател, секретар и петима члена не е нищожно по следните съображения:
Според
разпоредбата на чл. 60, ал.4 /отм./ ППЗСПЗЗ в редакцията ѝ, публ. в ДВ
бр. 48/ 95г., приложима към момента на издаване на обсъжданото решение,
поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове.
Доколкото в ЗСПЗЗ и Правилника за
приложението му не е предвидено при обсъждане и вземане на решения поземлената
комисия да заседава в пълен списъчен състав, то се възприема, че е достатъчно
присъствието на половината плюс един от всички членове на комисията, а
решенията се приемат с обикновено мнозинство. Поради това само защото в
титулната част на решението е посочено, че е постановено от състав на
комисията, включващ /извън председателя/ четен брой членове, не може да се
приеме, че то е нищожно като издадено от некомпетентен орган.
До
приемането на чл. 60а ППЗСПЗЗ въпросът от колко и от кои членове от състава на
поземлената комисия следва да бъде подписано решението не е изрично уреден от
специалния закон, поради което съдебната практика възприема становището, че за валидността на административния
акт е достатъчно да бъде оформен с подписите на председател и на секретар. Т.е.
налага се изводът, че дори и да не съдържа определен брой подписи,
съответстващи на броя на всички членове на ПК, решението не е нищожно, след
като съдържа подписите на председателя и
секретар, а в настоящия случай и подписите на 5 члена на ПК.
Както беше посочено по-горе, решенията на ПК за
възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, издадени преди изменението
на чл. 14, ал. 1
от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/99 г., имат
конститутивно действие. Само когато по никакъв начин не може да се установи кой
е възстановеният имот, решението на поземлената комисия няма конститутивно
действие и по същество представлява решение, с което само се признава правото
на възстановяване на собствеността. Когато обаче в съдебно производство по
установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се
установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът не може да отрича
конститутивното действие на постановеното решение и да приема, че искът е
преждевременно предявен. Това важи особено в случаите, когато е издадена
заповед по § 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на името на ползвателите,
които са изкупили имота. Очевидно в тези случаи не би могло да се издаде такава
заповед и за бившите собственици. За тях остава възможността да установят
правата си по съдебен ред, чрез предявяване на иск за собственост на
възстановения имот, като в съдебното производство установят кой точно е той.
В настоящия случай процесният имот не е
индивидуализиран с решението на ПК с номер по кадастрален план. Видно от
заключението на в.л. за местност СО „Ментеше” няма изработени кадастрални
планове, предхождащи ПНИ. Следователно до момента на издаване на ПНИ, частта от
реституирания имот, посочена като НПИ №160 не е била индивидуализирана като
части от възстановения с решението по чл. 14, ал. 1,
т. 3 ЗСПЗЗ имот. Самият план не създава
и не отнема права, а само индивидуализира същите.
Планът на м-ст Ментеше е одобрен със Заповед №
РД-10-7706-269 от 20.09.2010г., на Областния управител на област с адм. Център
гр. Варна, следователно именно от тогава следва да се приеме, че е възстановено
правото на собственост на ищците върху този имот. От този момент те се
легитимират като собственици и биха могли да защитават правото си на
собственост, предвид което така предявеният иск е допустим, а във връзка с
неговата основателност, съдът съобрази следното:
Между страните липсва спор, че наследодателят на ответника В.Г.Д. е
бил ползвател на имота, както и, че в имота към 01.03.1991г. не е имало
постройка. Последният твърди, че е придобил имота в резултат на упражнено право
на изкупуване по реда на чл. 4б от ЗСПЗЗ, като в същото време не представя
заповед на кмета по параграф 4к.
Съгласно разпоредбата на пар. 4б ЗСПЗЗ към момента на приемането
ѝ и публикуването ѝ в ДВ, бр.
28 от 1992 г., се възстановява
правото на собственост на
гражданите върху незастроени земеделски земи, върху които е
предоставено право на ползуване
съгласно актовете, посочени в § 4, освен ако
те представляват лозе, овощни градини
или са засети с етеричномаслени култури или ако земеделската земя е единствена
на семейството на ползувателя, който живее постоянно в населеното място, в
чието землище е имотът. В тези случаи
ползувателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко
от 30 км за градовете с население над 300 хил.
жители или на 10 км. от крайбрежната морска ивица.
Следва
да се отбележи, че наличието на решение на ВОС, постановено по адм.д. № 253/1998г.,
с което на Георги Д. е признато правото да изкупи предоставения му за
ползване имот, определена е оценката на същия и е задължен кмета на общината да
изпълни процедурата по пар. 4 и сл. ПЗР е непротивопоставимо на лицата, на
които е признато правото на възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ,
които не са участвали в производството по обжалване на административния акт.
Предвид което ответникът следва да ангажират доказателства в подкрепа на
твърдението, че са били налице на всички обстоятелства, изискуеми се от § 4б
ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост.
В тази
връзка, с оглед събраните в хода на делото доказателства, се установява,
че действително на Георги Д. е предоставено
по реда на ПМС № 76/1981г. право на ползване върху земеделска земя от 800
кв.м., м. „Ментешето”, землището на с. Аксаково, идентична с новообразуван имот
№49.305 по ПНИ на местност „Ментешето“ . Т.е. установява се, че процесният имот
е бил предоставен за ползване на ответната страна на основание акт, посочен в
пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че предоставената за ползване земеделска земя към
момента на изкупуването е била единствена такава за него и семейството му.
Установява
се също, от приетото удостоверение №3813
от 11.06.2007г., че В.Д. *** сумата от 2570,00 лева, представляваща стойността
на имота, определена по съответния ред.
За да
може да бъде придобита земеделска земя по реда на пар. 4б ЗСПЗЗ следва да
липсват и пречките за това, установени в същата разпоредба, а именно: земята да не е на по-малко от 30 км за
градовете с население над 300 хил.
жители или на 10 км. от крайбрежната морска ивица.
От заключението на повторната
СТЕ, изготвена от в.л. Р. П., се
установява, че процесният имот отстои на
9160м. /в най-отдалечената си точка/ от
крайбрежната морска ивица и на 2760м. от строителните граници на гр. Варна.
Съдът кредитора заключението на това в.л., тъй като съобразно обясненията,
дадени в о.с.з., използването на системата за измерване на разстояния MKAD e
оправдано предвид липсата на кадастрален план за местност „Метеше“-Аксаково
/тъй като само при изготвен кадастрален план би следвало да се използва
системата за измерване КАИС/.
Освен това следва да се има
предвид и, че броят на жителите на гр.Варна е над 300 000. Досежно броят
на жителите, настоящият състав намира, че релевантен е моментът на приемането
на закона, а не моментът, към който се е завършил фактическия състав по
изкупуването. Логично е законодателят да е съобразил броят на населението в
големите градове на Р България към датата на приемане на пар. 4б ЗСПЗЗ, където
е бил определен и срок, в който правото на изкупуване да бъде упражнено. Ако се
приеме, че броят на жителите следва да се съобрази към момента, в който всеки
от правоимащите заплаща цената, то би се стигнало да превратно тълкуване
на волята на законодателя, тъй като
броят на жителите варира и по такъв начин в течение на времето биха се
променили критериите, приложими по отношение
на една и съща възможност.
На съда е служебно известно /поради наличието на
множество дела/, че според статистическите данни, при преброяването, извършено
през 1991г. броят на населението на гр. Варна е бил 316 231 жители, а през
1993г. – 307 200 жители. СТЕ не е бил оспорена от страните в тази част,
поради което съдът я възприема като обективно изготвена.
Предвид изложеното и с оглед
наличните по делото данни, съдът намира, че към 1992г. броят на населението на
гр. Варна е бил с население около 316 231лв. по данни от последното
извършено към онзи момент преброяване/, с оглед на което счита, че
наследодателят не ищците не е могъл да придобие процесния имот по реда на пар.
4б ЗСПЗЗ, тъй като последният се е намирал на разстояние по-малко от 30 км. от
град с население над 300 000 жители, нито на разстояние повече от 10 км.
от крайбрежната брегова ивица.
Предвид изложеното, и след
като наследодателят на ответника Г. Д. не е могъл да придобие право на
собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, то това право не би могло да се
придобие от неговия налседник – В.Д..
Доколкото ищците се
легитимират като собственици на имота въз основа на решението на ПК,
наследяване и влязъл в сила ПНИ, то искът по чл. 108 ЗС се явява основателен и
следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да им предаде владението на
същия.
По направеното в условие на
евентуалност искане да бъде признато право на задържане до заплащане на
направените от него и неговия праводател подобрения в процесния имот, съдът
установи следното:
В качеството си на
ответник по предявен иск с правно осн.
чл. 108 ЗС, с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прихващане на заплатените от него, респ. неговият праводател суми във връзка с
направени разноски, като с допълнителна молба уточнява, че общата стойност на
подобренията е около 2910 лв., включваща разноски за ограда, бодлива тел, и
метална врата / в размер на 760 лв., както и трайни плододайни насаждения /на стойност 2150лв./.
Действително, възражението за
прихващане е предявено в условие на евентуалност с писмения отговор на ответника,
срещу предявен от ищците иск по чл. 108 ЗС, е било своевременно направено, и в
последствие уточнено, чрез посочване на право-пораждащите го юридически факти и
размер.
Въпреки това обаче, същото се
явява недопустимо по следните
съображения:
Съдът служебно проверява
допустимостта и редовността на направените от ответника възражения. Следва да
се отбележи, че не може да се приеме направено от последния възражение за право
на задържане, ако предявеният иск няма за предмет предаване на имот, в който са
извършени подобрения, както и ако същото
не е съединено с претенция за заплащане на тези подобрения (предявена било
под формата на насрещен иск, било под формата на възражение) или не са налице
твърдения, че в отделно производство искът за подобренията е бил уважен,
предвид акцесорния характер на това възражение. В хода на настоящото дело
ответникът не е предявил нито насрещен иск, нито възражение за заплащане на
сумата, претендирана за извършените от неговия праводател подобрения. Предвид
което въпреки, че възражението за право на задържане, направено от пълномощника
на ответника, е прието за съвместно разглеждане от ВРС с изрично определение в
о.с.з, проведено на 08.11.2018г., то същото следва да бъде оставен без
разглеждане, тъй като е недопустимо.
Предвид несъвпадащите изводи
на настоящата инстанция с тези на ВРС, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск
бъде уважен.
С оглед основателността на въззивната жалба,
въззивникът има право да му бъдат присъдени направените в хода на
производството пред двете инстанции разноски, които съдът, с оглед представените списъци и доказателства
определя в общ размер на 1426.00 лв., от които 1001.00 лв. –разноски пред ВРС и
425.00 лв. –разноски в хода на въззивното производство.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение №3676/09.08.2019г., постановени
по гр. дело №15699/17 по описа на ВРС, 10-ти състав, както ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Г.Д., ЕГН **********, че Д.Д.Г., ЕГН **********, Д.Д.Н., ЕГН **********, С.И.Т.,
ЕГН **********, Н.И.С., **********, и Т.Д.Д., ЕГН ********** са собственици на
недвижим имот с ПН 49.305, с площ от 700 кв.м. по ПНИ за местност „Ментеше“,
находящ се в землище на гр. Аксаково, обл. Варна въз основа на Решение № 13248 от 09.06.1997 година на ПК Аксаково и Планът
за местност „Ментеше“, одобрен със Заповед РД 10-7706-269/20.09.2010г. на
Областния управител на област Варна.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН **********, адрес: *** да предаде на Д.Д.Г.,
ЕГН **********, Д.Д.Н., ЕГН **********, С.И.Т., ЕГН **********, Н.И.С., **********,
и Т.Д.Д., ЕГН ********** владението върху недвижим имот,
съставляващ ПН 49.305, с площ от 700 кв.м. по ПНИ за местност
„Ментеше“, находящ се в землище на гр. Аксаково, обл. Варна по Плана за местност „Ментеше“,землището на гр.Аксаково
одобрен със Заповед РД 10-7706-269/20.09.2010г. на Областния управител на
област Варна, на основание чл.108
от ЗС.
ОСТАВЯ без разглеждане възражението на В.Г.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** за право
на задържане на гореописания имот до заплащане на сумата от 2910 лв. поради
недопсутимост на същото.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН **********, адрес: *** да ЗАПЛАТИ общо на Д.Г.,
ЕГН **********, Д.Д.Н., ЕГН **********, С.И.Т., ЕГН **********, Н.И.С., **********,
и Т.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 1426.00
/хиляда четиристотин двадесет и шест/ лв. на осн.
чл.273 вр. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: