Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1219 16.06.2021
година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично
съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:ДАРИНА МАТЕЕВА
Ч Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар К.Р.
и с участието на прокурор Владимир
Вълев
като разгледа докладваното от съдия
Д.Матеева КАН дело № 809 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Салве Креайтив
Медия“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Борислав“ №
7, ет. 1, представлявано от *** А.А.Ц. против Решение №26/22.01.2021 год., постановено по
АНД № 5154/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, VIII - ми н. с., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 515693-F-541097/04.06.2020 год.,
издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което
на „Салве Креайтив Медия“ ЕООД, на основание чл. 179, ал. 1, предложение първо
от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
По подробно изложени доводи в касационната жалба се
иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно.Поддържа се,че настоящият случай е маловажен и
горното не е взето предвид при постановяване на първоинстанционното
решение.Твърди се,че НП е незаконосъобразно от формална страна и това е
самостоятелно основание за отмяната му,респективно отмяна на решението на
въззивния съд.Претендират се разноски по производството.
Ответникът
по касационната жалба –ТД на НАП-Пловдив,чрез процесуалния си
представител,взима становище за неоснователност на жалбата.Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на „Салве Креайтив Медия“ ЕООД
против Наказателно постановление № 515693-F-541097/04.06.2020 год., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „Салве
Креайтив Медия“ ЕООД, на основание чл. 179, ал. 1, предложение първо от ЗДДС е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че при извършена проверка на 17.02.2020г. в ТД на
НАП-Пловдив,инспектор по приходите установила,че „Салве Креайтив Медия“ ЕООД,като регистрирано
лице по ЗДДС не било спазило установения
от закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в
ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.01.2020г.-31.01.2020г. до
14.02.2020г.включително.Справката декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС не
била подадена в ТД на НАП-Пловдив и към момента на съставяне на
акта.Нарушението било квалифицирано по чл.125,ал.5,вр. чл.125,ал.1 от ЗДДС.Издаден
е АУАН,който дружеството подписало без възражение,а впоследствие е издадено и
оспореното НП.
Районният съд правилно възприема фактическата
обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага
закона правилно, като потвърждава НП.
Съображенията, мотивирали решението на районния съд,
се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не
е необходимо. В тази връзка следва да се посочи, че с нормата на чл. 221, ал.
2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, лице, което, като е
длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.
125, ал. 2 ("VIES декларация (Value Added Tax Information Exchange System
- информационна система за обмяна на информация по ДДС)" е обобщена
декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между
държавите членки. обобщена декларация, използвана за целите на контрола и
обмена на информация между държавите членки (§ 1, т. 44 от ДР на ЗДДС)),
отчетните регистри по чл. 124 (дневник за покупките, дневник за продажбите) или
не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. А съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Съответно, по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС,
съставомерно е всяко деяние, представляващо неизпълнение на което и да е от
изброените задължения на задължено за целта лице, както и изпълнението на което
и да е от изброените задължения след установения от закона срок.
В случая, обстоятелствата, че касаторът е регистрирано
лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на вмененото му нарушение и
в това си качество е задължено да подаде справката-декларация за периода месец 01.
2020 г. най-късно до 14.02.2020 г., не са спорни между страните по делото и се
явяват установени, въз основа на приетите по делото доказателства.
Следователно, налице е от обективна страна вмененото на дружеството касатор
административно нарушение.
Освен това, както правилно приема районният съд, административнонаказателното
производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо, процесното
НП е правилно и законосъобразно и като го потвърждава, районният съд постановява
решението си при правилно прилагане на закона. Респективно, решението на
районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което
следва да се остави в сила.
От представеното по делото Решение № 705 от
05.04.2021г. по канд № 3335/2020г.,Адм съд-Пловдив,не би могъл да се направи
извод,че дружеството –касатор е било вече наказано за така извършеното
нарушение.Видно е,че за процесния период "САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ" ЕООД
е наказано по чл 179,ал.1,предл 3 от ЗДДС с имуществена санкция от 500 лева за неподадени отчетни регистри по смисъла на чл.124 ЗДДС.
Относно доводите за маловажност на извършеното
нарушение.
Вярно е че, съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния
касационен съд по Т. Н. дело № 1/2007 г., преценката за "маловажност на
случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се
включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за
обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по
правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да
бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може
да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално определение в ЗАНН на
"маловажен случай" и с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според
която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон
не се предвижда друго, за "маловажен случай" следва да се приеме
този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т. 9 от НК).
В случая обаче, дори само обстоятелството, че
справката-декларация за месец 01.01.2020г. не е била подадена/дори и тя да е
била нулева/, не позволява формирането на извод, че разглежданото нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, поради което не е налице маловажен случай на
административно нарушение.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда
намира касационната жалба за неоснователна, поради което същата не следва да
бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да
бъде уважено. В полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от НЗПП.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №26/22.01.2021 год.,
постановено по АНД № 5154/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, VIII -
ми н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление №
515693-F-541097/04.06.2020 год., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП - Пловдив
ОСЪЖДА "САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ" ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Борислав" № 7, ет. 1, ЕИК *********,
да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 80,
00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.