Решение по дело №1805/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Я. Я., действаща чрез пълномощника си адвокат Н. Б.-А. от АК Бургас, срещу решение № 45/03.08.2023г., постановено по АНД № 214/2023г. на РС Царево, с което е отхвърлена жалбата  срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 302зз-54 / 01.08.2023г., издадена от С. Ж. Н. – Полицейски инспектор при РУ на МВР Царево. Решението се оспорва с твърдения за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед, като развива подробни съображения за нейната незаконосъобразност.

С разпореждане [номер]/07.11.2023г. съдът е конституирал като ответник по касация К. Г. К. – Младши полицейски инспектор при РУ на МВР Царево, на мястото на първоначално конституирания ответник С. Ж. Н. – Полицейски инспектор при РУ на МВР Царево.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторката Янакиева се явява лично и се представлява от адвокат Н. Б.-А. от АК Бургас, която поддържа касационната жалба. Претендира разноски по списък

Ответникът по касация не се явява и не се представлява.

Представителят на ОП Бургас пледира за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР, състав на РС Царево е отхвърлил жалбата на В. Я. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 302зз-54 / 01.08.2023г., издадена от С. Ж. Н. – Полицейски инспектор при РУ на МВР Царево, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането  за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.5а от НК и потвърдил обжалваната заповед като законосъобразна.

Първоинстанционният съд е установил, че на 01.08.2023г. било образувано досъдебно производство № 98/2023г. по описа на РУ на МВР Царево за престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.5а от НК, по което същия ден жалбоподателката Янакиева била привлечена като обвиняема. От правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в необходимата за това писмена форма и отговарящ на изискванията на чл.74, ал.2 от ЗМВР. Актът бил достатъчно мотивиран с излагане на фактическите и правни основания за издаването му, тъй като е посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. Съдът е отрекъл необходимостта от подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, а било достатъчно засегнатото лице да разбере на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т.е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението. Направено е и позоваване на Тълкувателно решение № 16/1975г. на ВС, ОСГК, което допуска мотивите на акта да се съдържат в друг документ. Правната [жк], ал.1, т.1 от ЗМВР съответствала на фактическите данни. Не били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и на целта на закона.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Делото е приключено и решено при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на която са формирани необосновани изводи за правилността на атакувания по делото административен акт.

Фактическата обстановка е установена при неправилен анализ и проверка на събраните по делото доказателствени източници, свеждащи се до следното :

Обжалваната заповед е с рег. № 302зз-54/01.08.2023г., издадена от Полицейски инспектор при РУ на МВР Царево в 09:35 часа, с която касационната жалбоподателка е задържана за срок от 24 часа „на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР извършител на престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.5а от НК – за причиняване на телесна повреда на малолетно лице в условията на домашно насилие и във връзка с образувано бързо производство № 302 ЗМ-98 / 01.08.2023г. на РУ на МВР Царево“.

При задържането са изготвени протокол за обиск, както и разписка за връщане на вещите при освобождаването на лицето, лист за медицински преглед, декларация за правата на задържаното лице.

Постановление за образуване на досъдебно производство № 99/2023г. от 01.08.2023г., затова че за неустановен период от време от началото на 2023г. до настоящия момент в [населено място] били оставени без надзор и достатъчно грижи две деца – Б. Г. на 8 години и А. Г. на 5 години, и с това била създадена опасност за тяхното физическо, душевно и морално развитие – престъпление по чл.182, ал.1 от НК.

Съобщение за започнато на основание чл.356, ал.3, предл.3 от НПК бързо производство № 3023М-98/2023г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.2 и т.5а от НК, затова че на 29.07.2023г. около 18:10 часа по Царевски път в землището на [населено място] в лек автомобил [Марка], модел 307, с рег. № [рег. номер], в резултат на дърпане и изхвърляне от автомобила била причинена лека телесна повреда на малолетния Б. Г., в условията на домашно насилие.

Постановление от 01.08.2023г. за обединяване на двете производства.

Протокол от 01.08.2023г. по ДП № 98/2023г. за разпит на свидетел.

По повод мотивиране на заповедта по чл.72 от З. С. е отправил до СЕС преюдициално запитване и е постановено решение по дело С-608/21г., което според чл.633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в България. С решението си СЕС приема следното :

1/Чл.6, §2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, вкл. информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаване от свобода или в кратък срок след началото на същото.

2/Чл.6, §2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна [жк], като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущото разследване.

Фактологията по делото, интерпретирана в светлината на разрешенията, дадени в решението на СЕС, води до извод, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като не съдържа описание на релевантните факти и никаква конкретика относно времето, мястото, както и формата на извършване на престъпната проява. Посочена е само разпоредбата от НК и че задържането е във връзка с ДП № 98/01.08.2023г. След като СЕС не отрича възможността мотивите на акта да се съдържат в друг документ, то проверяващият съд дължи изследване именно на този въпрос – дали на задържаното лице е била осигурена възможността да се запознае с материалите по досъдебното производство, в които тази информация се съдържа. Районният съд декларативно се е позовал на ТР 16/1975г., тъй като не е конкретизирал в кои актове и документи се съдържат мотивите за задържането и това е така, защото такива документи отсъстват от доказателствения материал по делото.

Фактът на образуване на досъдебно производство сам по себе си не влече като правна последица възможността задържаното лице да се запознае с материалите по делото. Според разпоредбата на чл.214 от НПК наказателно производство се образува за извършено престъпление, като в постановлението по ал.1 се посочват датата и мястото на съставяне, органа, който го съставя, законният повод и данните и органът, който ще извършва разследването. Изрично ал.3 забранява при образуването да се посочва името на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление. Първият възможен момент, когато задържаното лице може да получи информация за фактите по обвинението и правата им [жк], е при привличането му като обвиняем по реда на чл.219 от НПК, като е налице и възможността по ал.2 разследващият орган да привлече лицето като обвиняем и със съставяне на протокола за първото действие по разследване. По делото няма никакви данни дали касационната жалбоподателка е привлечена като обвиняема и дали  е било връчено постановление за привличане с изискуемото по чл.219, ал.3 от НПК съдържание. В този смисъл възприетото в обжалваното решение, че на 01.08.2023г. жалбоподателката била привлечена като обвиняема, е произволен.

Непопълване на делото с относимите и необходими доказателства представлява съществено нарушение на процесуалните правила, а именно съдът да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства, вкл. и сам да събере доказателства, дори и да няма искане за това. Процесуалният ред за разглеждане на жалбата срещу заповедта за задържане е този на чл.145 и сл. от АПК, тъй като задържането по чл.72 от ЗМВР по правната си природа представлява принудителна административна мярка, а актът, с който тя се налага, е индивидуален административен акт. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да бъдат събрани доказателства за образуването и евентуално за приключване на наказателното производство; дали касационната жалбоподателка е била привлечена като обвиняема, кога, за какво престъпление; било ли е предявено разследването на касационната жалбоподателка по реда на чл.227 от НПК. След събиране на необходимите за изясняване на спорните факти доказателства, следва да се извърши нов правен анализ с оглед разрешенията, дадени в решението на СЕС. Ако касационната жалбоподателка е била привлечена като обвиняема (и евентуално  е било предявено разследването), да се изследва въпроса за продължителността на времето, изтекло от задържането, до момента, в който е узнала фактите, обосновали задържането, като се съобразят т.43-46 от решението на СЕС, където е указано, че информацията трябва да бъде предоставена „незабавно“, според чл.6 от Директира 2012/13. Ако информацията е била предоставена на задържаното лице в най – кратки срокове, да се извърши дължимата преценка на мотивираност на акта и за съответствието му с материалния закон и с целта на закона.

Съдът указва, че при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по реда на чл.226, ал.3 от АПК по исканията за разноски, вкл. и тези направени пред касационната инстанция, съобразно крайния изход на делото.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 45/03.08.2023г., постановено по АНД № 214 / 2023 г. на РС Царево, и връща делото за ново разглежда от друг състав на същия съд, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите към решението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.