Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в публично съдебно заседание на осми юли
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1406 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск
с правно основание чл.
79,
ал.1 вр. чл.284, ал.2 ЗЗД от
„К.Г.”ЕООД срещу К.Д.Т. за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 620 лева, представляваща дължима сума, получена от
ответника в качеството му на довереник по Договор за цесия от 13.02.***.,
сключен между цедента „К.Г.”ЕООД и цесионера „***”ЕООД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
03.02.2020г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се излага, че на
03.09.***. „К.Г.”ЕООД е предявило срещу
„Енерго Про Продажби” АД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата
от 1505.35 лева, представляваща без основание стойност по корекция на сметка за
периода 09.09.2010г. до 22.02.2011г., по който с Решение №689/12.02.***.,
постановено по гр.д. №11267/***. на ВРС претенцията била уважена изцяло. С
оглед уважения иск в полза на дружеството били присъдени разноски в размер на
645.67 лева. На 13.02.***. „К.Г.”ЕООД в качеството си цедент, действащ чрез
пълномощник в лицето на адв.К.Т. прехвърлило това свое вземане на стойност
645.67 лева – разноски по делото на цесионера „***”ЕООД за цена от 620 лева. До
настоящия момент К.Т. не бил отчел получената от него сума в касата на „К.Г.”ЕООД.
Ищецът твърди, че с Решение №1071/16.03.***. по гр.д.
№3118/***. по описа на ВРС Договор за
потребителски кредит №**********/07.07.***., сключен между него и ответника е
прогласен за нищожен поради противоречие със закона, на основание чл.26,ал.1,
т.1 ЗЗД. Излага, че поради продължилия тормоз и заплахи по телефона от служител
на ответното дружество продължавал принудително да заплаща месечни вноски и
след 22.03.***. до постановяване на съдебното решение от ВРС. Твърди, че за
периода 22.003.***. до 01.02.***. е заплатил 11 вноски по кредита в общ размер
на 3475.89 лева. На 27.11.***. изпратил писмо до ответника с искане да му бъде
върната тази сума. Писмото било получено на 30.11.***. , но в дадения от ищеца
срок за плащане такова не било извършено. След проведен разговор с юриста на
дружеството установил, че се признава, че има платени суми за сочения от ищеца
период, но дружеството отказвало да ги върне доброволно, а само ако има съдебно
решение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който е изразено становище за
неоснователност на иска.
Отправя възражение за
изтекла погасителна давност за предявяване на иска.
Оспорва, че е получил
процесната сума от „***”ЕООД. Излага, че в т. 3 от процесния договор било
записано, че сумата от е платена от цесионера „***”ЕООД на цедента „К.Г.”ЕООД,
а не че е платена на пълномощника на „К.Г.”ЕООД –адв.К.Т.. В тази част от
договора се съдържало признание за изпълнение, но не и че парите са лично
получени от ответника. В този смисъл било и Решение №1216/25.03.***. по гр.д.
№12008/***. по описа на ВРС, 9 с. по идентичен спор между страните.
Твърди, че т.3 от процесния договор, касаеща факта на реално
плащане и размера на цената на цесията, е привидна – била налице частична
симулация. Сочи, че е налице изменение на процесния договор за цесия от 13.02.***.
, обективирано в анекс от същата дата между „К.Г.”ЕООД и „***” ЕООД, съгласно
което „К.Г.” ЕООД е върнало обратно на цесионера „***”ЕООД паричната сума, предмет
на иска. Този анекс представлявал обратно писмо за реалните уговорки на
страните в това число за цената на цесията и плащането по същата. Това се
потвърждавало и от тристранно споразумение от 23.10.***. относно главницата по
гр.д. №11267/***. на ВРС.
В
пълномощното към ответника била учредена представителна власт да се разпорежда
с вземания на ищеца при условия каквито намери за добре, включително да сключва
и прекратява договори за прехвърляне на вземания. Сочи, че е разполагал с
представителна власт да и да изменя сключения договор за цесия.
Сочи,
че съгласно сключения анекс към процесния договор за цесия страните приели за
установено помежду си, че цялото дело е финансирано изцяло от „***”ЕООД чрез
адв.К.Т./ държавни такси, експертизи, депозити и свидетели/, както и че
първоначалните цеденти са всъщност клиенти на ответника в качеството му на
адвокат. Твърди, че след приключване на делото именно той е върнал обратно
сумата на първоначалния цедент –И.В.О., за което била налице разписка. От своя
страна „***”ЕООД е назначило юрисконсултите на „К.Г.” ЕООД на отделен трудов
договор и им заплащало отделно трудвово възнаграждение, благодарение на което
те се явявали на делата на „К.Г.”ЕООД. Ответникът като пълномощник на „***”ЕООД
от своя страна заплащал заплатите и осигуровките на служителите на „К.Г.” ЕООД.
Последното се задължило да прехвърли на „***”ЕООД вземането си за платените „***”ЕООД
/чрез специалната адвокатска сметка на ответника/ разноски по делото вкл. разноските за юрисконсултско
възнаграждение за първа и втора инстанция след установяването им по размер с
последваща цесия, като страните се съгласили цената на цесията да бъде
заплатена директно от „***” ЕООД на И.В.О.. Поради горното се изменила цената
на сключения договор, която следвало да бъде 620 лева, дължима в полза на И.В.О.
съгласно подписаното Тристранно споразумение от 23.10.***. в срок от шест
месеца, считано от датата на влизане в сила на осъдителното решение по гр.д.
№11267/***. по описа на ВРС. „К.Г.”ЕООД върнало.предало/ на „***”ЕООД платената
сума от 620 лева, за което страните се съгласили, че е платена изцяло и в брой
от „К.Г.”ЕООД на „***”ЕООД при подписване на анекса, като същият служил за
разписка за извършеното плащане. Съгласно тристранното споразумение от 23.10.***.
„***”ЕООД заместило в дълг „К.Г.”ЕООД, тъй като „К.Г.”ЕООД дължало на И.О.
сумата от 1405.35 лева по аргумент от сключения договор за цесия от 28.04.204.
Твърди, че сумата от 620 лева била реално платено на първоначалния цедент –И.О..
Поради освобождаването от дълг, както и поради финансиране на цялото дело от „***”ЕООД и обезпечаване на юрисконсултите със заплати „К.Г.”ЕООД не било ощетено. С оглед изменението на договора за цесия
всъщност „К.Г.”ЕООД било върнало обратно паричната сума на „***”ЕООД, за която
в исковата молба се твърдяло, че ответникът е задържал и не я предава до
подаване на исковата молба.
Сочи,
че е налице неясно основание на
вземането на ищеца поради липса на индивидуализация на договора за поръчка и
недоказаност на този договор. В исковата молба не били наведения твърдения кога
е сключен договора, каква е неговата форма, какъв е срока, в който
пълномощникът е следвало да върне сумата, предмета на поръчката и т.н. Оспорва
се съществуването на договор за поръчка между ответника и „К.Г.”ЕООД.
В
условията на евентуалност ответникът отправя възражение за съдебно прихващане с
негови вземания от ищеца, както следва :
-
Сумата от 80 лева, заплатена на 29.10.***. за депозит за ССчЕ по гр.д. №11324/***. по описа
на ВРС.
-
Сумата от 120 лева, заплатена на 05.11.***. за депозит за СГЕ по гр.д. №9777/***. по описа
на ВРС.
-
Сумата от 120 лева, заплатена на 05.11.***. за депозит за СГЕ по гр.д. №9974/***. по описа
на ВРС.
-
Сумата от 80 лева, заплатена на 11.11.***. за депозит за СГЕ по гр.д. №9802/***. по описа
на ВРС.
Излага,
че депозитите са заплатени по договор за поръчка, сключен с „К.Г.”ЕООД , като
тези суми били дължимо задължение на „К.Г.”ЕООД за направените от пълномощника
разноски, на основание чл.285 пр.2 ЗЗД. В случая не съществувал нарочен писмен
договор за поръчка, а писмено пълномощно.
В условията на евентуалност било налице водене на чужда работа без
пълномощие, изразяваща се в извършено плащане от ответника на дължими от „К.Г.”ЕООД депозити за съдебни дела. Ина трето място в условията на евентуалност
се твърди неоснователно обогатяване на основание чл.61, ал.3 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗД, тъй като ответникът обеднял с гореописаните суми, а „К.Г.”ЕООД се
обогатило, неплащайки депозитите по делата.
Счита
че са налице предпоставките и за извънсъдебно прихващане по чл.103,ал.1 ЗЗД и в
условията на евентуалност се отправя искане възражението за съдебно прихващане
да се счита за изявление за материално правно прихващане към другата страна по
смисъла на чл.104, ал.1 ЗЗД.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
С Договор за прехвърляне на вземане
от 29.04.***. И.В.О. чрез пълномощника
си адв.К.Д.Т. в прехвърлил на
„К.Г.“ЕООД вземанията си от „Енерго
Про Продажби“АД – 1505.35 лева, представляваща платена без основание стойност
на коригирана потребена електроенергия за периода 09.09.2010г. до 22.01.2011г.
за обект с абонатен №**-* и клиентски №**-*, за което е издадена фактура
№**********/09.05.2011г. срещу сумата от 1405.35 лева, която е следвало да с
изплати в срок от шест месеца, считано от датата на подписване на договора.
С Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.***. „К.Г.“ ЕООД чрез пълномощника си адв.К.Д.Т. е прехвърлило
на „***“ЕООД вземането си от длъжника „Енерго Про Продажби“АД – 1505.35 лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия за периода 09.09.2010г. до 22.01.2011г. за обект с абонатен №**-*
и клиентски №**-* с титуляр на Партидата И.В.О., за което е издадена фактура
№**********/09.05.2011г., като вземането е придобито от абоната И.В.О. с
договор за прехвърляне на вземане от 29.04.***. Продажната цена е в размер на 1405.35 лева, като страните са се съгласили,
че е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписване на
договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане.
Съгласно Споразумение от 23.10.***. към Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.***. странните И.В.О., представляван от пълномощника адв.К.Д.Т., „К.Г.“ЕООД, представлявано от адв.К.Д.Т. и „***“ЕООД, представлявано от управител Т.Н.Д. са се споразумяли, че по договор за цесия от 29.04.***., сключен с И.В.О. цената в размер на 1405.35 лева не е заплатена като падежът настъпва на 29.10.***. Посочено е, че към 23.10.***. „К.Г.“ЕООД е завело гражданско дело пред Районен съд-Варна по отношение на вземането, предмет на договора за цесия, но е в невъзможност да заплати задължението си по същия с първата страна в срок до 29.10.***., както и да заплаща възнаграждение на юрисконсултите, които осъществяват процесуално представителство по делото и да поеме разноските по делото /вкл. да възстанови разходите на адв.Т. за завеждане на делото/ , поради което приема „***“ЕООД да встъпи като съдлъжник по задължението и да заплати на кредитора – първата страна на падежа 29.10.***. , като в замяна се задължава да прехвърли срещу цена от 50 лева вземането си от „Енерго Про Продажби“АД по договора за цесия, както и да уведоми „Енерго Про Продажби“АД за прехвърлянето в полза на „***“ЕООД , като сумата от 50 лева е дължима в срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на осъдителното решение по гр.д. №11267/***. по описа на Районен съд –Варна, 26с., което цедентът е завел срещу „Енерго Про Продажби“АД с предмет вземането по договора за цесия. Посочено е, че договор за прехвърляне на вземане от 23.10.***. между „К.Г.“ЕООД и „***“ЕООД, сключен чрез Д.Т.А. е сключен от лице без представителна власт, поради и което се изменя съобразно съдържанието на споразумението, надлежно подписано от законния представител на „***“ЕООД . Първата страна И.О., действащ чрез пълномощника си адв.К.Т. е заявил, че е съгласен да получи дължимата му сума по договора за цесия на падежа от третата страна - „***“ЕООД , на основание чл.22, изр.2 ЗЗД, която да му заплати сумата по договора за цесия вкл. е съгласна „***“ЕООД да встъпи като съдлъжник по договора за цесия на „К.Г.“ЕООД, на основание чл.101 ЗЗД. „***“ЕООД е заявило, че приема вземането от „Енерго Про Продажби“АД да му бъде прехвърлено от „К.Г.“ЕООД в хода на висящ процес, като заявява, че ще финансира воденото на съдебното дело пред първата и въззивната инстанция за своя сметка/ разходи за съдебни експертизи, свидетели и др./, ще назначи юрисконсултите на „К.Г.“ЕООД, като им осигури възможност да се подготвят и явяват по воденото от „К.Г.“ЕООД дело, а „К.Г.“ЕООД се задължава да прехвърли на „***“ЕООД вземането си за заплатените от „***“ЕООД /чрез специалната адвокатска сметка на адв.К.Т./ разноски по делото вкл. разноските за юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции след установяването им по размер с последваща цесия за цена от 5 лева. Адв. К.Т. в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ЕООД връща/предава/ на „***“ЕООД сумата от 1405.35 лева, за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой на от авд.К.Т. на „***“ЕООД при подписване на споразумението, което служи за разписка за извършеното плащане.
С Договор за прехвърляне на вземане от 13.02.***. „К.Г.“ЕООД чрез пълномощника си адв.К.Д.Т. е прехвърлило на „***“ЕООД вземане за сумата от 645.67 лева, представляваща присъдени разноски по гр.д. №11267/***. на ВРС, XXIVс. срещу „Енерго Про Продажби“АД за сумата от 620 лева. Съобразно т.3 от договора цената на вземането е в размер на 620 лева, като страните са се съгласили, че е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписване на договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане.
С Анекс от 13.02.***. към договор за прехвърляне на вземане от 13.02.***. „К.Г.“ЕООД, представлявано от адв.К.Т. и „***“ЕООД са се споразумели, че по силата на договор за цесия от 13.02.***. „К.Г.“ЕООД, представлявано от адв.К.Т. е прехвърлило вземането си от „Енерго Про Продажби“АД за сумата от 645.67 лева, представляваща присъдени разноски по гр.д. №11267/***. на ВРС, XXIVс. срещу „Енерго Про Продажби“АД, като съгласно договора „***“ЕООД следва да заплати цена в размер на 620 лева, която е платена в брой при подписване на договора. Посочено е, че на 23.10.***. е подписано тристранно споразумение между „К.Г.“ЕООД, „***“ЕООД и И.В.О., съгласно което „***“ЕООД е встъпило като съдлъжник на основание чл.101 ЗЗД и е приело финансирането на воденото от „К.Г.“ЕООД гражданско дело, а „К.Г.“ЕООД се задължило да прехвърли на „***“ЕООД вземането си за заплатените от „***“ЕООД /чрез специалната адвокатска сметка на адв.К.Т./ разноски по делото вкл. разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции след установяването им по размер с последваща цесия за цена от 5 лева, поради и което се изменя цената на сключения договор, която следва да бъде 5 лева, дължима в срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на осъдителното решение по гр.д. №11267/***. по описа на ВРС, 24с. Изложено е, че адв.К.Т. в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ЕООД връща/предава/ на „***“ЕООД платената сума от 620 лева, за което страните се съгласяват, че изплатена изцяло и в брой от адв.К.Т. на „***“ЕООД при подписване на споразумението, като същото служи за разписка за извършеното плащане.
Представена е разписка за предаване на сумата от 2551.02 лева на дата 17.12.***. на И.В.О. от адв.К.Т., представляваща разноски за две инстанции и заплатен адвокатски хонорар.
Представени са платежни нареждания за извършени плащания от адв.К.Т.: от 05.11.***. за платена сума за депозит СГРЕ от 120 лева по гр.д. 9797/***. ; от 05.11.***. за платена сума за депозит СГРЕ от 120 лева по гр.д. 9916/***.; от 05.11.***. за платена сума за депозит СГРЕ от 150 лева по гр.д. 11310/***.; от 11.11.***. за платена сума за депозит СГРЕ по гр.д. 9783/***.; от 11.11.***. за платена сума за депозит СГРЕ от 70 лева по гр.д. 9984/***. и от 12.11.***. за платена сума за депозит СГРЕ от 80 лева по гр.д. 9794/***.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл.284,ал.2 ЗЗД довереникът
е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко в изпълнение на
поръчката.
В настоящия случай се касае за упълномощителна сделка, за която не се спори от страните, че е била на лице и по силата на която отвтеникът е бил овластен да представлява ищцовото дружество „К.Г.“ЕООД, което се установява и от посоченото качество на адв.К.Т. в процесния договор за цесия, който е вписан и е действал в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ЕООД.
Упълномощаването е едностранна правна сделка, при която последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между представител и представляван / в този смисъл и Решение №20/12.02.2020г. по гр.д. №3830/***. по описа на ВКС, IV г.о./ Упражнената представителната власт обвързва пълномощника с договор за мандат със съдържание според извършените действия в рамките на пълномощието, доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя и в този случай пълномощникът има задълженията на довереник и следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката и ако не е сторил това, доверителят разполага с правото по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено при изпълнение на поръчката.
Установява се, че ответникът е действал в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД при сключване на Договор за прехвърляне на вземане от 13.02.***. с „***“ЕООД. Предмет на този договор е вземане на „К.Г.“ЕООД от „Енерго Про Продажби“АД за сумата от 645.67 лева, представляваща присъдени разноски по гр.д. №11267/***. по описа на ВРС, 24с. В т.3 от договора е посочено, че вземането се прехвърля срещу цена от 620 лева, за която страните се съгласяват, че платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписване на договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане. Съдът не възприема доводите на ответника, че продажната цена е била платена на „К.Г.“ЕООД, а не на него, тъй като е очевидно, че сумата е платена при подписване на договора- момент, в който единствен представител на дружеството „К.Г.“ЕООД в отношенията с „***“ЕООД по прехвърляне на вземането е бил именно адв.К.Т., при което следва логичният извод, че сумата в брой е предадена именно на пълномощника. Нещо повече щом след като е посочено, че договорът служи за разписка за извършеното плащане и същият е подписан от адв.К.Т., то следва, че тази сума е получена точно от него- като лице подписало разписката. Това се потвърждава и от представения от самия ответник Анекс от същата дата на сключване на договора за цесия 13.02.***., в който е посочено, че адв.К.Т. връща/предава/ на „***“ЕООД платената сума от 620 лева изцяло и в брой, което също сочи, че тази сума е била в негово държане.
Съгласно споразумението от 23.10.***., представено от ответника, „***“ЕООД е поело задължение да финансира съдебното дело пред първата и въззивната инстанция за своя сметка, като в насрещно задължение на „К.Г.“ЕООД, представлявано от К.Т. се вменява да прехвърли на „***“ЕООД вземането си за платените от „***“ ЕООД разноски по делото за двете инстанции след установяването им по размер с последваща цесия за сумата от 5 лева при. В тази връзка и е съставен Анекс от 13.02.***. към договора за цесия от 13.02.***., с който се посочва, че се изменя цената на сключения договор, като същата следва да е 5 лева, дължима в срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.д. №11267/***., а платената вече сума от 620 лева се връща на „***“ЕООД.
Съдът не споделя съображенията на ищеца, че анексът е нищожен поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, както и че пълномощникът е действал във вреда на представлявания. Видно от представеното тристранно споразумение от 23.10.***. е била налице уговорка между „К.Г.“ЕООД, И.О. и „***“ ЕООД за встъпване в дълг по отношение на дължимото към И.О.. Налице е и поето задължение от страна „***“ЕООД да финансира воденото от „К.Г.“ЕООД гражданско дело срещу което от своя страна „КАМ Груп“ЕООД е поело задължение да прехвърли вземането си за разноски срещу „Енерго Про Продажби“АД срещу цена от 5 лева. Тези договорки не заобикалят закона, нито противоречат на добрите нрави. Не е налице и вреда за „К.Г.“ЕООД, тъй като същото получава насрещна престация – финансиране на воденото от него гражданско дело. По делото обаче липсват представени доказателства „***“ ЕООД да е финансирало делото, поради и което съдът намира, че не се е сбъднало условието, при което „К.Г.“ЕООД е следвало да прехвърли вземането си за разноски срещу цената от 5 лева. Това обстоятелство обуславя липса на основание за сключване на анекса от 13.05.***. и въз основа на него връщане на получената цена от 620 лева и предоговарянето й на 5 лева.
Съобразно мотивите на решение №338/27.03.2018г. по гр.д.
№706/***. на ВКС, когато с упражняването на представителната власт,
пълномощникът действа в качеството на довереник, същият е длъжен да изпълни поръчката
с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява
доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което е
получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с
полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът
не изпълнява задълженията си по договора за поръчка, поради което носи
отговорност за това неизпълнение. По тези съображения съдът счита, че ответникът
дължи плащане на сумата от 620 лева на „К.Г.“ЕООД,
независимо от обстоятелството, че е
върнал същата на „***“ЕООД.
По направеното възражение за прихващане на исковата сума с платени от ответника суми по граждански дела, водени от „К.Г.“ЕООД през ***. за експертизи съдът намира, че възражението на ищеца за изтекла погасителна давност на тези вземания е основателно с оглед на разпоредбата на чл.110 ЗЗД с оглед периода на ***. и датата на заявяването му 19.03.2020г., поради и което същото следва да се отхвърли. Същевременно липсват доказателства да е извършено извънсъдебно прихващане в някакъв по-ранен период.
На изложените съображения
съдът намира исковата претенция за доказана и основателна , поради и което
следва да бъде уважена.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца следва да се присъдят реализираните от същия разноски в производството по
делото в размер на 360 лева за адвокатско възнаграждение и 50 лева за платена
държавна такса. Извършените разноски от ищеца следва да се възложат в тежест на
ответника, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На горните съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Д.Т.,ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „К.Г.“ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П. Н. К. сумата от 620 /шестстотин и двадесет/ лева, представляваща дължима сума, получена от ответника в качеството му на довереник по Договор за цесия от 13.02.***., сключен между цедента „К.Г.”ЕООД и цесионера „***”ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2020г. до окончателното изплащане, на основание чл.248,ал.2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ възражението на К.Д.Т.,
ЕГН: ********** с адрес ***
за прихващане на исковата сума
със следните суми : 80
лева, заплатена на 29.10.***. за депозит
за ССчЕ по гр.д. №11324/***. по описа на ВРС; 120 лева, заплатена на 05.11.***. за депозит за СГЕ по гр.д. №9777/***. по описа
на ВРС; 120 лева, заплатена на 05.11.***.
за депозит за СГЕ по гр.д. №9974/***. по
описа на ВРС; 80 лева, заплатена на 11.11.***. за депозит за СГЕ по гр.д. №9802/***. по описа
на ВРС, поради погасяването му по
давност.
ОСЪЖДА
К.Д.Т.,ЕГН: ********** с адрес *** да
заплати на „К.Г.“ЕООД, ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П. Н. К. сумата от 410/четиристотин
и десет/ лева, представляваща разноски в производството по делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: