РЕШЕНИЕ
№ 1586
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300502488 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
чрез адвокат М. Г., против решение № 2274/20.06.2022 г., постановено по г. д.
№ 9425/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените
от жалбоподателя против Община Пловдив, ЕИК *********, обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати следните суми: общо
321 лева - главница, представляваща сбор от регресна претенция в размер на
236 лева за изплатено застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане „Каско”, обективиран в полица № *** от *** г. за
причинени щети на лек автомобил с ДК № ***, в резултат на настъпило ПТП
на *** г. при движение в гр.П., поради преминаване на автомобила през
неравност на пътното платно, 25 лева – ликвидационни разноски и 60 лева за
репатриране на автомобила, ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 18.12.2020 г. до окончателното
погасяване; 42,44 лева – обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г. –
18.12.2020 г., като в полза на ответника са присъдени разноски в размер на
100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост
на атакуваното решение се иска неговата отмяна и вместо това уважаване
изцяло на предявените претенции. Сочи се, че по делото са доказани всички
1
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, суброгацията и
регресното право, като в тази връзка неправилно е становището на
първостепенния съд, че не е доказано наличието на застрахователно
правоотношение. Поддържа се, че МВР е държавен орган, който е задължен
да сключва договори за застраховка само след проведена обществена
поръчка, като и процесната полица е издадена след проведена такава.
Изложени са оплаквания, че доколкото регистърът на обществените поръчки
е общодостъпен, не е налице задължение на жалбоподателя да представи
самия договор, като МПС по него са по списък, който представлява държавна
тайна и поради това не е възможно жалбоподателят да разкрие съдържанието
му. Поддържа се, че съгласно събраните по делото доказателства процесният
автомобил е собственост на МВР и от снимките се вижда, че същият е
брандиран по съответен начин – с означения и надписи „полиция“.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Община Пловдив, чрез
юрисконсулт И.К., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се
доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и се моли то да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявен от ЗД „Бул инс“АД против
Община Пловдив, с който се претендира присъждане на сумата от общо 321
лева - главница, представляваща сбор от регресна претенция в размер на 236
лева за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско”, обективиран в полица № *** от *** г. за причинени
щети на лек автомобил с ДК № ***, в резултат на настъпило ПТП на *** г.
при движение в гр.П., поради преминаване на автомобила през неравност на
пътното платно, 25,00 лева – ликвидационни разноски и 60,00 лева за
репатриране на автомобила, ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 18.12.2020 г. до окончателното
погасяване, както и 42,44 лева – обезщетение за забава за периода 31.08.2019
г. – 18.12.2020 г.
Претенцията е обоснована с твърдения за сключена при ищеца
застраховка „Автокаско“ за МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ***,
собственост на Директция „УССД“ – МВР, съгласно застрахователна полица
№ ***, с период на покритие от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., при уговорено
покритие „П-101“ – пълно Каско на рисковете, съгласно „Общите условия“ на
предлаганата застраховка, в срока на действие на която, настъпило ПТП на
*** г., в гр.П., при движение по ул. „Л.“, когато застрахованият автомобил,
управляван от *** на МВР – С.Д.Б., преминал през неравност на пътното
платно (изпъкнала паважна повърхност), нанасяйки щети по картера на
автомобила. В съставен нарочен протокол за ПТП № *** от органите на КАТ,
било отразено, че причината за произшествието се дължи на неравност на
2
пътното платно (изпъкнала паважна повърхност). По образувана за случая
при ищеца преписка по щета № *** и опис към нея, били установени щетите
по автомобила – увреден маслен картер. След представена оферта,
дружеството възложило на автосервиз „Дженералс Ауто“ЕООД, и последното
извършило ремонт на застрахования автомобил за сумата от 56,00 лева,
платена по банков път с нареждане 11.04.2019 г., съгласно фактура № ***/***
г. Освен този разход по щетата били платени на „Ауто клеймс“ЕООД за
ремонт на автомобила 180,00 лева, по банков път с общ платежен документ от
20.06.2019 г., включващ и фактура № **********, както и сумата от 60,00
лева за репатриране на автомобила, съгласно фактура № ***/*** г., отново по
банков път на 23.05.2019 г. С твърдения, че вредите по процесното МПС са в
резултат от неизпълнение на задължението на ответната община да обозначи
и отстрани препятствието на пътя, каквото представлява изпъкналата паважна
повърхност на пътното платно, за чиито поддръжка и обслужване последната
отговаря и доколкото ответникът отказал да възстанови същите, въпреки
отправена покана и уведомяване за наличието на възникнали в полза на
застрахователя регресни права, ищецът претендира възстановяване на така
платеното обезщетение и 25,00 лева ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за забава, върху
регресното вземане в размер на 42,44 лева за периода от 31.08.2019 г. (30 дни
след датата на връчване на регресната покана) до 18.12.2020г.
Ответникът оспорва основателността на исковете. Оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увреденото МПС, настъпването на ПТП по посочения начин, вида и размера
на описаните вреди, наличието на причинно – следствена връзка между
механизма на ПТП и щетите по МПС. Предявено е възражение за
съпричиняване на вредите от водача на МПС, с твърдения, че последният се е
движил с несъобразена скорост и е предприел неуместни действия.
За да постанови обжалваното сега решение, с което предявената
претенция е отхвърлена, районен съд е приел, че не е установено наличието
на валидно застрахователно правоотношение именно за процесното МПС,
представляващо необходим елемент от кумулативно изискуемите се такива за
възникване на регресната отговорност, поради което и фактическият състав за
същата е приет за неустановен, съответно искът за неоснователен.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания, дадени с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и по отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на
чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
3
решение:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя, за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която, са възникнали вреди по
чл. 49 от ЗЗД. Следователно, за да бъде уважен предявеният регресен иск, е
необходимо да се установи кумулативно наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на действието на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
Пред настоящата инстанция не се оспорва, а и от събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, както и
заключение по приетата автотехническа експертиза, което се кредитира от
съда като обективно, компетентно изготвено и обосновано, се установява, че
процесното транспортно произшествие е настъпило на датата, мястото и по
механизма, описани в исковата молба, като е установено, че размера на
предявената претенция е по – малък от изчисления от вещото лице размер по
средни пазарни цени към датата на ПТП. Размерът на така предявената
претенция и това, че застрахователят ищец е заплатил стойността на
имуществените вреди от 296,00 лева, от които 236,00 лева - обезщетение за
увредения автомобил със застраховка „Автокаско“ и 60,00 лева – за
репатриране на същия, както и е начислил ликвидационни разноски от 25,00
лева, на свой ред се установява от заключението по допуснатата счетоводна
експертиза, което, като обективно и компетентно изготвено, също се
кредитира.
Спорът пред настоящата инстанция е относно това доказано ли е
наличието на застрахователно правоотношение по отношение на увреденото
МПС.
Доказателствената тежест за установяване на този релевантен за спора
факт, оспорен изрично от ответника с отговора, е разпределена своевременно
на ищеца, като в изпълнение на задълженията по чл. 146, ал. 2 от ГПК от
съда, на ищеца са дадени изрични указания в проведеното първо съдебно
4
заседание по делото – 02.11.2021 г., когато е изготвен и доклад по делото, че
не сочи доказателства за това обстоятелство именно по отношение на
увреденото МПС. Ищецът, сега жалбоподател, не е взел становище в тази
връзка, нито е ангажирал доказателства в изпълнение на дадените му
указания. С въззивната жалба също не са предявени доказателствени искания.
От представената пред първата инстанция застрахователна полица № ***/***
г. се установява, че между жалбоподателя и Дирекция „УССД“ при МВР на
Република България е възникнало застрахователно правоотношение по
застраховка „Автокаско“ със срок на действие от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.
по отношение на леки автомобили за служебни нужди, като относно данните
за самите застраховани МПС за ДКН, марка, модел и рама е извършено
отбелязване „по списък“. Такъв списък не е представен нито към полицата,
нито в по – късен момент. При това положение настоящата инстанция
напълно споделя формирания от РС извод, че доколкото не е установено по
делото увреденото МПС да е включено в списъка на застрахованите по
процесната застрахователна полица, то не е доказано наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение именно за процесното МПС.
Доводите относно сключване на процесния застрахователен договор след
проведена обществена поръчка и нейния предмет, общодостъпност на
информацията за същия и обстоятелства, представляващи държавна тайна са
въведени за първи път с въззивната жалба и поради това, като преклудирани,
не следва да бъдат разгледани. Не са налице факти по смисъла на чл. 155 от
ГПК, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. Така, при правилно и
своевременно разпределена за жалбоподателя доказателствена тежест, по
делото не е установено наличието на валиден договор за имуществено
застраховане, за увреденото МПС. Липсата на този първи елемент от
фактическия състав на регресната отговорност, при изискване за наличието
му в условията на кумулативност с останалите, посочени по – горе, прави
безпредметно обсъждането за наличието им. Не е налице фактическият
състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ за ангажиране на регресната отговорност на
въззиваемия спрямо дружеството жалбоподател за заплатеното от последното
застрахователно обезщетение, поради което и така предявеният иск, като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Предвид пълното съвпадане на фактическите и правни изводи на
въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, въззивната жалба се
явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно.
С оглед крайния изход от спора на въззиваемата страна се дължат
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същите са за юрисконсулстско
възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, което по реда на чл. 37 от
ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът определя в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2274/20.06.2022 г., постановено по г. д. №
9425/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Община
Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1,
сумата от 100, 00 (сто лева), представляваща разноски за юрисконсулстско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6