№ 2155
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110101343 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Х.П. срещу ЗАД “А.” АД,
ЕИК **********, гр. София, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 за заплащане на сумата от
377, 15 лв., заявена като частична от общо 473, 59 лв., след допуснато изменение на иска
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като остатък от неизплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица №
0306X0497217/06.08.2019г., със срок на действие от 16.08.2019г. до 15.08.2020г., в резултат
на реализирано на 09.10.2019г. застрахователно събитие, изразяващо се в увреждане на
заден капак и облицовка задна броня, извършено чрез заливане с течност на лек автомобил
марка “Фолксваген голф”, рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът Х.П. твърди, че на 06.08.2019г. е сключил със ЗАД “А.” АД
застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица № 0306X0497217/06.08.2019г.,
със срок на застрахователно покритие от 16.08.2019г. до 15.08.2020г. на лек автомобил
марка “Фолксваген голф”, рег. № **** при уговорена застрахователна сума от 4 699 лв. и
разсрочена застрахователна премия от 306 лв., платена в пълен размер.
В срока на действие на застрахователния договор, на 09.10.2019г. е настъпило
застрахователно събитие, извършено от трети лица, изразяващо се в заливане на
застрахованата вещ с течност, в резултат на което били увредени заден капак и облицовка
задна броня.
За настъпилото събитие застрахователят е уведомен незабавно, а представители на
ответника са извършили оглед на вещта и определили за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 206, 17 лв., което не е достатъчно за възстановяване на вещта в
същото състояние от преди увреждането, което обуславя и правният интерес от заявяване на
осъдителна претенция.
В срока за отговор, ответникът ЗАД “А.” АД признава валидното сключване на
1
договор за имуществена застраховка “Каско”, настъпване на застрахователно събитие в
срока на действие на договора, уведомяването на застрахователя, образуването на преписка
по щета и изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 206, 17 лв.
Твърди се, че така определеното и изплатено обезщетение е съответно на методиката,
приложена от застрахователя и възрастта на застрахованата вещ, съобразно т. 73 от Общите
условия, изискваща обезщетението да се определи по експертна оценка на оторизирано от
застрахователя вещо лице. Счита се, че претендираният размер е крайно завишен и
несъобразен с действително претърпените вреди.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на заявената претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не са спорни между страните следните релевантни за делото факти, за които са
ангажирани допустими и относими доказателствени средства:
1./ на 06.08.2019г. между Х.П. и ЗАД “А.” АД, е сключен договор за застраховка
“Каско” и “Злополука”, обективиран в комбинирана застрахователна полица №
0306X04977217 за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ , със срок на
застрахователно покритие от 16.08.2019г. до 15.08.2020г. при определена застрахователна
сума от 4 699 лв. и разсрочена застрахователна премия в размер на 300 лв., платена в пълен
размер.
2./ на 09.10.2019г. застрахованият е установил, че собственият му автомобил, е бил
залят с течност, в следствие на което били увредена боята на заден капак и задна броня.
За злоумишлените действия е бил уведомен полицейски орган в Първо РУ – гр.
Варна;
4./ застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото събитие, чиито
служители извършили са оглед и са съставили опис на претенция на 10.10.2019г., в който
удостоверили увреждания по заден капак и облицовка задна броня, за отстраняване на които
е необходимо извършване на бояджийски услуги;
5./ застрахователят е определил за изплащане и изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 206, 17 лв.
С факта на плащане застрахователят признава, че в срока на действие на
застрахователното правоотношение по имуществената застраховка, е настъпило
застрахователно събитие, причинило щети, за което същият отговаря.
По размера на застрахователното обезщетение
Спорен е и въпросът как следва да се определи застрахователното обезщетение и
какъв е неговият размер.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, а не според методиката
на застрахователя, която не намира приложение. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като доказването на вредата е в
тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
2
имуществото в същия вид, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата
съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т.
д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/, намираща приложение и при действието на Кодекса за
застраховане, в сила от 01.01.2016г.
В Решение №79/2.VII.2009г. по т.д. №156/2009г. на ВКС, Решение №6/2.II.2011г. по
т. д. № 293/2010г. на ВКС; Определение №159/16.03.2011г. на ВКС по т. д. №731/2010 г., II
т.о. и други е посочено, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да го определи по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Това
разрешение е валидно, както за обезщетение по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, аналогичен
на чл. 226 КЗ /отм./, така и при иска по чл. 405, ал. 1 КЗ, аналогичен на този по чл. 208 КЗ
/отм./.
При определяне на застрахователното обезщетение, застрахователят се е позовал на
т. 73, Раздел “Оценка на щетите и размер на обезщетението” от действащите и обвързващи
страните Общи условия за застраховка на моторни превозни средства (“Каско”).
Според посочена разпоредба, при частична щета на застрахованото МПС, което към
датата на началото на застраховката е на възраст над двадесет години от датата на първата
регистрация, както и МПС на възраст над 4 години до 12 години, за които не е платена
минимална премия съгласно действащите към датата на сключване на застраховка тарифа на
застрахователя, застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка на
оторизирано от застрахователя вещо лице, а в т. 74, е уточнено, че експертната оценка на
щетите се извършва по цени за части, материали и труд и начисления за отстраняване на
щетите съгласно Методика на застрахователя.
Процесната методика не е представена по делото и не е обективирана в Общите
условия за застраховка на моторни превозни средства (“Каско”).
В съдебно заседание, експертът по първоначално допуснатата СТЕ, чието заключение
се оспорва от ответната страна, пояснява, че Методиката на застрахователя представлява
онлайн базиран софтуерен продукт, намиращ се в интернет, достъпът до който е платен от
застрахователя. Програмният продукт е свързан с базата данни на официалните вносители.
Предназначението на програмата е да изчисли бояджийско – тенекеджийските
дейности, но в България се използва преимуществено от застрахователи, които сами
определят обезщетението.
Изчисляването на ремонта изисква въвеждане номера на рамата и след като марката
на автомобила е идентифицирана, програмата извършва калкулация на база увредените
детайли, степента на увреждане и необходимите операции – монтаж, демонтаж, боядисване
и т.н. Стойността на резервните части е от официалния вносител на марката от дадена
страна. Нормочасовете за монтаж, демонтаж и т.нат. са зададени от програмата.
Първата регистрация на застрахования автомобил е извършена на 25.09.2003г.
Стойността, необходима за възстановяване на МПС по Методиката на
застрахователя, възлиза на 206, 76 лв. към датата на увреждането. Посочената сума, според
вещото лице, не е достатъчна за възстановяване на автомобила в сервиз, а вероятно в
“гараж.”
Стойността, необходима за възстановяване на същото МПС към 09.10.2019г. по
средни пазарни цени на автосервизи, три от които притежаващи сертификат за качество и
три, които не разполагат с такъв, възлиза на 583, 38 лв.
Експертът по повторната СТЕ посочва, че стойността по средни пазарни цени на труд
и материали за възстановяване на автомобила, предлагани в автосервизи, които не са
3
оторизирани за ремонт на съответната марка, е 511, 20 лв., а тази по средна пазарна
стойност на сервизи, притежаващи и непритежаващи сертификат за качество на 650, 78 лв.
В конкретния случай, съдът приема, че клаузите по т. 73 и т. 74, Раздел “Оценка на
щетите и размер на обезщетението” ОУ, са нищожни, като противоречащи на разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, тъй като с нея застрахователят поставя изисквания при определяне
размера на обезщетението, каквито и законът не въвежда.
Методиката на застрахователя не е известна предварително на застрахования,
уговарянето й е в нарушение на принципа за добросъвестност и във вреда на потребителя и
създава съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на
страните по застрахователното правоотношение, поради което клаузата по т. 74 ОУ, се явява
и неравноправна.
Следва да се отбележи, че при определяне на обезщетението по т. 73 ОУ,
застрахователят дори се е отклонил от предписаното в нея, тъй като размерът му не е
определен от „оторизирано вещо лице“, а от програмен продукт, достъпът до който е платен
и обезпечен от ответната страна.
Съобразявайки в съвкупност всички ангажирани доказателства и задължителната
съдебна практика, съдът приема, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на сумата от 581, 79 лв. /583, 38 лв. + 511, 20 лв. + 650, 78 лв. /3/, от която сума
следва да се извади платената от 206, 17 лв. или то възлиза на 375, 62 лв.
При съблюдаване диспозитивното начало в процеса, предявеният иск следва да бъде
уважено до търсената сума от 377, 15 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 03.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца Х.П. следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи на 610 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар от 360 лв. с ДДС е
неоснователно, тъй като размерът му е съобразен с интереса и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК **********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на ХР. К. П.,
ЕГН **********, ********** сумата от 377, 15 лв. /триста седемдесет и седем лева и
петнадесет ст./, заявена като частична от общо 473, 59 лв., представляваща остатък от
неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективирана
в застрахователна полица № 0306X0497217/06.08.2019г., със срок на действие от
16.08.2019г. до 15.08.2020г., в резултат на реализирано на 09.10.2019г. застрахователно
събитие, изразяващо се в увреждане на заден капак и облицовка задна броня, извършено
чрез заливане с течност на лек автомобил марка “Фолксваген голф”, рег. № ****, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.02.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК **********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на ХР. К. П.,
ЕГН **********, ********** сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5