Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24.11.2016
г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на
двадесет и девети септември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар А.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело
№ 3638/16 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.68, вр.
с чл.66 ал.6 ЗБН. СГС е сезиран с възражение с правно основание чл.66 ал.6 ЗБН,
с което Ж.Т.Е. оспорва решение N ЗБН
66-407/15.01.2016 г. на синдиците на „К.т.б.”- в несъстоятелност, с което е
оставено без уважение възражението на кредитора срещу неприемане на предявени
от кредитора вземания. Сочи се, че кредиторът е вложител в банката и е предявил
вземанията си в преклузивния срок по чл.63 ал. ЗБН с молба, подадена от адв.Ч.,
която се е легитимирала с надлежно пълномощно. При подаване на възражението
адв.Ч. не е представила ново пълномощно, защото такова е представено с молбата
за предяваване на вземанията. Дори и да се приеме, че адв.Ч. не е била
упълномощена, действията са валидни, доколкото кредиторът не ги е оспорил.
Твърди се от кредитора, че е страна по два договора за платежни услуги и че има
качеството на вложител, поради което неговите вземания е следвало да се включат
служебно от синдиците в съставените от тях списъци. Според кредитора неприетото
вземане е било предмет на договор за цесия от 20.10.2014 г., с който го е прехвърлил на „Е.Ф.Г.”АД, а
банката длъжник е била уведомена на 06.11.2014 г. На 18.06.2015 г. е сключен
втори договор за цесия, с който „Е.Ф.Г.”АД е прехвърлила на кредитора същото
вземане, за което банката длъжник е била уведомена на 19.06.2015 г. По договор
за банков влог от 14.03.2011 г., изменен с анекс от 25.06.2013 г. кредиторът е
имал вземане от 58 390,48 лв., което е било предмет на договор за цесия от
20.10.2014 г., с който вземането е прехвърлено на „Е.Ф.Г.”АД, а банката длъжник
е бил уведомена на 06.11.2014 г. След това е сключен нов договор за цесия на
20.10.2014 г., с който „Е.Ф.Г.”АД е прехвърлил на кредитора същото вземане, а
банката длъжник е била уведомена на 19.06.2015 г. Иска се от кредитора да бъде
прието, че е носител на вземане от общо 8764,43 лв. и вземане от общо 58 390,48 лв., срещу неприемането на
които вземания е подал възражение. В съд.заседание на 29.09.2016 г. е уточнено,
че първото вземане е било предявено пред синдиците в размер на 65 178,88
лв. и лихви от 742,60 лв.
Синдиците на банката са представили писмен
отговор, с който оспорват възражението с довода, че след първоначалните цесии
цесионерът „Е.Ф.Г.”АД е направил изявление за прихващане, поради което
обратното прехвърляне на вземането не може да породи действие.
Представен е договор за
прехвърляне на вземане от 20.10.2014 г., от който се установява, че Ж.Т.Е. е
прехвърлил на „Е.Ф.Г.”АД вземане от 7 702,59 лв. и вземане в размер на
115 134,01 лв. – по сключени с банката рамкови договори за платежни
услуги.
С уведомление от 06.11.2014 г.
банката длъжник е уведомена за цесията.
Представен е договор за
прехвърляне на вземане от 18.06.2015 г., от който се установява, че „Е.Ф.Г.”АД
е прехвърлила на Ж.Т.Е. вземане от 7 702,59 лв. и вземане в размер на
115 134,01 лв.
С уведомление от 19.06.2015 г.
банката длъжник е уведомена за цесията.
С решение N ЗБН 66-407/15.01.2016 г. синдиците на банката са остави без уважение
възражението на кредитора с вх.N ЗБН 66-407/04.09.2015 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е
възражение с правно основание чл.66 ал.6 ЗБН.
По делото са представени анекс N 109929 от 25.06.2013 г. към договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка *** „плюс” и анекс N 100064 от 07.03.2013 г., от които се установява, че между кредитора Ж.Т.Е. и „К.т.б.“АД /сега
в несъстоятелност/ са сключени договори за банков паричен влог по смисъла на чл.421 ТЗ, по които банката дължи на вложителя /депозант/ Ж.Т.Е. предоставените от него парични суми в същата валута и размер,
както и уговорената лихва. Процесните сделки за банков влог представляват по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗБН обичайни банкови сделки, защото основната дейност на банките се изразява в
набиране на парични суми по договор за банков влог, както и по кредитиране.
Доколкото депозантът Ж.Т.Е. е лице, което има право съгласно
приложимите законови и договорни условия
да получи паричните средства по откритите на негово име банкови сметки, произтичащи от обичайни банкови сделки, той има качеството на „вложител“ по смисъла на пар.1,
т.4 от ДР на ЗБН.
По
силата на договор за цесия от 20.10.2014 г. кредиторът Ж.Т.Е. е прехвърлил на „Е.Ф.Г.”АД
вземане срещу банката в размер на 7 702,59 лв. и вземане в размер на 115 134,01
лв., а с уведомление с вх.N 11299/06.11.2014 г., цедентът /стар кредитор/ е
уведомил банката длъжник за прехвърляне на вземанията. На 06.11.2014 г. банката
длъжник е получила съобщението за цесията, поради което от тази дата спрямо нея
цесионерът „Е.Ф.Г.”АД е
придобил качеството на кредитор и носител на цедираните с договора от
20.10.2014 г. вземания – чл.99 ал.4 ЗЗД.
На
06.11.2014 г. до банката е достигнало не само съобщението на цедента по чл.99 ал.4 ЗЗД за цесията, но и изявлението на
цесионера „Е.Ф.Г.”АД, с което е упражнил компенсационното потестативно право по
чл.103 ЗЗД за прихващане на задълженията си към банката с придобитите по
договора за цесия вземания.
Според съда с достигане до банката длъжник на изявлението на цесионера, с което
е упражнил компенсационното си потестативно право, е настъпил погасителният
ефект по чл.104 ал.2 ЗЗД на двете насрещни вземания. В този случай вземанията,
които са били придобити от цесионера „Е.Ф.Г.”АД по силата на сключения договор
за цесия от 20.10.2014 г., са погасени поради
прихващането, защото са послужили за удовлетворение на задълженията на прихващащия
/цесионер/ към банката - с придобитите чрез цесия вземания цесионерът е „платил”
на банката своите задължения.
Нормата на чл.59 ал.3 ЗБН предвижда, че прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е
придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност, а нормата на чл.59 ал.5 предвижда, че недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки
от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко
прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения,
което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността;
2. след датата на поставянето на банката под специален
надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за
кредитните институции
Цитираните норми са основание за
правния извод, че извършеното от цесионера „Е.Ф.Г.”АД прихващане с придобитите по цесията вземания е
валидно правно действие, което поражда предвидения в нормата на чл.104 ал.2 ЗЗД
ефект по погасяване на насрещните задължения, но съществува възможност това
правно действие да бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността по иск с правно основание чл.59 ал.3 или ал.5 ЗБН. В този смисъл съдът
намира, че погасителният ефект на прихващането е настъпил, а възможността този
ефект да не се счита за осъществен спрямо кръга от лица, визиран в нормите на
чл.59 ал.3 и ал.5, не означава, че вземането /активното/ на прихващащия цесионер е преминало отново в
неговия патримониум.
След като цесионерът е извършил прихващане
с придобитите по договора за цесия вземания, той се е разпоредил с тези
вземания, които са послужили за погасяване на негови задължения към банката. Придобитите
от цесионера вземания са погасени в резултат на извършеното от него прихващане,
поради което тези вземания не са съществували към 18.06.2015 г. в имуществото
на цесионера.
След като цесионерът не е притежавал към 18.06.2015 г. цедираните му с договора от 20.10.2014 г.
вземания, защото те са били погасени поради прихващането им, той не може да се разпорежда с тях. Това е така, защото
никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Ето защо съдът
намира, че последващият договор за цесия от 18.06.2015 г. не поражда
прехвърлително действие, поради което посочените в него вземания не са
придобити отново от кредитора Ж.Т.Е., който по втория
договор за цесия има качеството на цесионер. Центът по този втори договор за
цесия не е притежавал към 18.06.2015 г. „цедираните“ вземания, което е пречка
тези вземания да бъдат придобити от Ж.Т.Е., който е цесионер по втория
договор за цесия.
С оглед на изложеното съдът
намира, че възражението е неоснователно и следва да се отхвърли. Изявлението на кредитора в съд.заседание на 29.09.2016 г. уточнява размера
на първоначално предявеното с молба от 22.06.2015 г. вземане по
анекс N 100064/07.03.2013 г., по който е включено вземане
на кредитора в размер на 57 781,87 лв. под N 2875 от списъка, поради което предмет на възражението по чл.66
ал.6 ЗБН е вземането от 8764,43 лв., срещу невключването на което е подадено
възражението по чл.66 ал.1 ЗБН с вх.N ЗБН 66-407/04.09.2015 г., което е оставено без уважение с решението на
синдиците от 15.01.2016 г. В протокола от съд.заседание е допуснато техническа
грешка, като вместо да се допусне уточнение на иска е посочено, че се допуска
увеличение.
Страна по делото са синдиците – чл.68 ал.1
ЗБН, поради което не следва да се присъждат съд.разноски за юрисконсултско
възнаграждение на ответната страна, доколкото явилият се процесуален
представител - юрисконсулт е в трудово правоотношение с „К.т.б.”- в
несъстоятелност, която не е страна в производството по чл.68 ЗБН.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението на Ж.Т.Е.
ЕГН **********,***, с правно основание чл.66 ал.6 ЗБН, с което се иска да се
постанови на основание чл.68 ал.3 ЗБН допълване списъка по чл.67 ал.2 ЗБН с
приети вземания на кредиторите на „К.т.б.”- в несъстоятелност, ЕИК *********, с
включване на вземане от 8764,43 лв. – по сключен рамков договор за платежни
услуги на потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс“ от 14.03.2011
г. и анекс към него N 100064/07.03.2013 г., както и с включване на вземане от
58 390,48 лв. - по сключен рамков договор за платежни услуги на
потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс“ от 14.03.2011 г. и анекс към
него N 109929/25.06.2013 г.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: