Решение по дело №607/2016 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 455/14.07.2016 година, гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 607 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. ХXV от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ - "Бързо производство".

Образувано е по искова молба от В.К.Х., чрез  пълномощника му адв. Таня Ванкова, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/.

Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение № 550/01.10.2015 г. по гр. д. № 1319/2015 г. на PC – Хасково било признато за незаконно уволнението му, извършено със Заповед № 37/12.05.2015 г., като същата била отменена, бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му било присъдено обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 4 200 лв. В срока по чл. 345, ал. 1 КТ той се върнал на работа при ответника на 15.02.2016 г., като със Заповед № 11/15.02.2016 г. бил възстановен на длъжността „главен специалист" в отдел „Рибарство и контрол" Хасково в Главна дирекция „Рибарство и контрол" в ИАРА, с основно месечно възнаграждение в размер на 700 лв. Едновременно с тази заповед му била връчена и Заповед № 12/15.02.2016 г., с която отново му било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, във връзка с Устройствен правилник на ИАРА, приет с ПМС № 90/16.04.2015 г., обнародван ДВ бр. 29 от 21.04.2015 г., в сила от същата дата, и длъжностно разписание, утвърдено със Заповед № РД - 233/21.04.2015 г. на ИД на ИАРА. Ищецът счита, че уволнението му било незаконно, като на първо място оспорва наличието на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ към 15.02.2016 г., тъй като към тази дата не била извършена промяна в действащото длъжностно и щатно разписание на ИАРА, представляващо съкращение на неговата длъжност, произтичащо от промяна на Устройствения правилник на ИАРА, приет с ПМС № 90/16.04.2015 г. Настъпилите промени в устройствения правилник в сила от 21.04.2015 г., довели до първото прекратяване на трудовото му правоотношение на 12.05.2015 г., не били относими към последващото прекратяване. Изпълнителният директор на ИАРА бил длъжен да изпълни влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 1319/2015 г. на PC - Хасково, включващо и възстановяване на щатна бройка на ищеца в действащото длъжностно и щатно разписание на агенцията, след което да предприеме действия по съкращение на тази бройка, ако несъответствала на числения състав на агенцията, съгласно действащия Устройствен правилник, изменен и допълнен с ПМС № 90/16.04.2015 г. Освен това била нарушена и разпоредбата на чл. 329 КТ, изискваща извършването на подбор, тъй като длъжността „главен специалист" в отдел „Рибарство и контрол" Хасково, която ищецът заемал преди уволнението си, се заемала и от други служители на агенцията, т.е. касаело се за еднотипна длъжност, а нямало данни работодателят да извършил такъв. На трето място се сочи, че не била спазена и специалната закрила, която той ползвал по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като страдал от болестта „захарен диабет", посочена в чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила. В случая, обаче, работодателят му не поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда, след вземане на мнението на ТЕЛК, въпреки че това обстоятелство му било известно с оглед предходното уволнение на ищеца. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 12/15.02.2016 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, за незаконно и за нейната отмяна; да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „главен специалист" в отдел „Рибарство и контрол" Хасково в Главна дирекция „Рибарство и контрол" в ИАРА; и да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа - за периода от 15.02.2016 г. до 15.08.2016 г. в размер на 4 200 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени и да му се присъдят разноски. Твърди се, че изпълнителният директор на ИАРА изпълнил влязлото в сила решение по гр. д. № 1319/2015 г. по описа на PC – Хасково, като издал нарочна заповед, с която възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Заповед № 12/15.02.2016 г. била издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 5, ал. 1, т. 16 от Устройствения правилник на ИАРА, при спазване на процедурата по издаването му. В същата била посочена правната норма – цифром и текстово, както и конкретни факти. В изпълнение на ПМС № 90/16.04.2015 г. били съкратени 50 щатни бройки от структурата на ИАРА, включително 11 щатни бройки от Главна дирекция „Рибарство и контрол", с 27 регионални отдела по действащото до 21.04.2015 г. длъжностно разписание на ИАРА. Със Заповед № РД-233/21.04.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАРА било утвърдено ново длъжностно разписание, съгласно което в Отдел „Рибарство и контрол - Южна България" - гр. Пловдив, включващ градовете Пловдив, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Стара Загора, Ямбол и Сливен, се намалявала числеността на бройките за „Главен специалист" от 14 щатни бройки на 8 щатни бройки, т.е. имало реално съкращаване на 6 щатни бройки. Със Заповед № РД - 273/12.05.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАРА било наредено да се пристъпи към процедура за извършване на подбор на служителите, заемащи длъжността „Главен специалист РК“ в отдел „Рибарство и контрол" гр. Хасково, като с Протокол за извършен подбор по реда на чл. 329 от КТ № Z-4939/12.05.2015 г. на 14.05.2015 г. комисията въз основа на определените оценки предложила за съкращаване ищеца, който получил обща оценка от 27 т., а другият определен за подбор служител получил 38 т. По отношение на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се сочи, че то включвало и един бъдещ период, а и се прави възражение за неговото прихващане, в случай че се уважи този иск, със сумата от 700 лв., представляваща изплатено обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ съгласно фиш № 1 от м. февруари 2016 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение № 550/01.10.2015 г. по гр. д. № 1319/2015 г. на PC – Хасково е отменена Заповед № 37/12.05.2015 г., с която е бил прекратен трудовия договор на ищеца, като незаконосъобразна, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист РК" в отдел „Рибарство и контрол" - Хасково в Главна дирекция „Рибарство и контрол" и му е присъдено обезщетение по чл. 225 КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а именно от 13.05.2015 г. до 13.11.2015 г. в размер на 4 200 лв.

Със заповед № 11/15.02.2016 г. на изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл. 345, ал. 1 КТ, в изпълнение на горепосоченото съдебно решение и подадена молба от ищеца, същият е възстановен на длъжността „главен специалист РК" в отдел „Рибарство и контрол" Хасково в Главна дирекция „Рибарство и контрол" в ИАРА, с основно месечно възнаграждение в размер на 700 лв.

Със заповед № 12/15.02.2016 г. на изпълнителния директор на ИАРА на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, във връзка с Устройствен правилник на ИАРА, приет с ПМС № 90/16.04.2015 г., обнародвано в ДВ бр. 29 от 21.04.2015 г., в сила от същата дата, и длъжностно разписание, утвърдено със Заповед № РД - 233/21.04.2015 г. на изпълнителния директор на ИАРА, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 15.02.2016 г., поради съкращаване на щата.

С Експертно решение № 259/22.01.2015 г. на ТЕЛК-Хасково на ищеца е определена  30 % т.н.р. за срок от 2 години, с водеща диагноза „неинсулинозависим захарен диабет”.

От представените фиш № 1 от м. февруари 2016 г. и отчет по сметката на ищеца в „ПИБ“ АД от 20.05.2016 г. се установява, че сумата от 630 лв. за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ е преведена от ответника на ищеца по негова банкова сметка ***.02.2016 г.

От трудовата книжка на ищеца, представена и в оригинал за съдебна констатация в с.з. на 30.06.2016 г., както и от регистрационната му карта в Дирекция „Бюро по труда“ Хасково се установява, че след прекратяване на трудовия договор с ответника той не е започнал работа по друго трудово правоотношение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:

По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответника на длъжността „главен специалист РК" в отдел „Рибарство и контрол" Хасково в Главна дирекция „Рибарство и контрол" в ИАРА и което е било прекратено със Заповед № 12/15.02.2016 г. на изпълнителния директор на ИАРА на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращение на щата. Един от основните спорни въпроси е дали спрямо ищеца е следвало да се приложи предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. От горепосочената медицинска документация - Експертно решение № 259/22.01.2015 г. на ТЕЛК-Хасково, по несъмнен начин се установява, че ищецът страда от неинсулинозависим захарен диабет. Безспорно е, че това обстоятелство е било известно на ответника, тъй като същото ЕР е приложено към исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 1319/2015 г. на PC – Хасково. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, такава е и захарната болест - диабет, като не се прави разграничение за типа диабет, и дали същият е инсулинозависим или не. При това положение и на основание чл. чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ работодателят е трябвало преди да извърши уволнението да получи разрешение на компетентната инспекция по труда, както и вземе мнението на съответната трудово-експертна лекарска комисия. В случая, обаче, нито се твърди, нито да са ангажирани доказателства това да е сторено. Така установената липса на предварително разрешение на инспекцията по труда за процесното уволнение на ищеца поради съкращение в щата представлява нарушение на императивна правна норма и съобразно чл. 344, ал. 3 КТ има за последица признаване на уволнението за незаконно само на това основание, без разглеждане на трудовия спор по същество.

С оглед основателността на претенцията за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, която има характер на главна по отношение на втория иск, следва да се уважи и този по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като ищецът бъде възстановен на предишната му работа, а именно на длъжността „главен специалист РК" в отдел „Рибарство и контрол" Хасково в Главна дирекция „Рибарство и контрол" в ИАРА.

На следващо място, частично основателен се явява искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото той също е обусловен от главния иск и безспорно се установява, че ищецът е претърпял вреди в причинна връзка с незаконното му уволнение. Не се спори, а и от представените трудова книжка на ищеца и регистрационната му карта в Дирекция „Бюро по труда“ Хасково се доказва, че в процесния период от прекратяване на трудовия му договор с ответника той не е започнал работа по друго трудово правоотношение. Няма спор, а и от трудовата му книжка се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 700 лв. месечно. Следователно, размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за релевантния период от 15.02.2016 г. до 15.08.2016 г. възлиза на претендирания такъв от 4 200 лв.

Предвид уважаване на иска за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ съдът дължи произнасяне по своевременно направеното от ответника възражение за прихващането му с изплатено на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. То е частично основателно. Това е така, защото заплащането на последното обезщетение е във връзка с уволнението на работника и се предпоставя от законосъобразното му упражняване. След признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна се възстановява трудово правната връзка, респ. отпада основанието за получаване на сумата и тя подлежи на връщане на работодателя, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. От приетите и неоспорени фиш № 1 от м. февруари 2016 г. и отчет по сметката на ищеца в „ПИБ“ АД от 20.05.2016 г. се установява, че действително ответникът е начислил и заплатил по сметка на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в нетен размер от 630 лв. Следователно, в случая са налице предпоставките на чл. 103, ал. 1 и чл. 104 ЗЗД за заявеното от ответника по пътя на възражението прихващане - до размера на по-малката от двете дължими между страните насрещни парични престации.

По тези съображения предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде уважен за сумата от 3 570 лв. / 4 200 лв. – 630 лв./, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.03.2016 г. до окончателното й изплащане, а в останалата му част - за разликата над нея до пълния му предявен размер, следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение за работа служебно, дори и без искане на страната.

При този изход на делото и с оглед изрично заявените претенции за разноски, такива се дължат и на двете страни. На ищеца следва да се заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 570 лв., представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното адвокатско такова, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1, т. 1, предл. последно от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - сумата от 78,60 лв. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково дължимите държавни такси по предявените искове в общ размер на 242,80 лв., от които по 50 лв. за двете неоценяеми претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 142,80 лв. върху уважения размер на тази по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, определени съгласно чл. 1 и чл. 3 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на В.К.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Таня Ванкова, извършено със Заповед № 12/15.02.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, и я отменя.

ВЪЗСТАНОВЯВА В.К.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Таня Ванкова, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на предишната му работа - на длъжността „главен специалист РК" в отдел „Рибарство и контрол" Хасково в Главна дирекция „Рибарство и контрол" в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Княз Александър Батенберг" № 1, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на В.К.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Таня Ванкова, сумата 3 570,00 лв., представляваща обезщетение за времето от 15.02.2016 г. до 15.08.2016 г., през което е останал без работа поради незаконно уволнение, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.03.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 4 200,00 лв. като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури срещу В.К.Х. в размер на 630,00 лв., представляващо изплатено му нетно обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ на отпаднало основание.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение за работа.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Княз Александър Батенберг" № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В.К.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Таня Ванкова, сумата от 570,00 лв., представляваща направени от него разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА В.К.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Таня Ванкова, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Княз Александър Батенберг" № 1, сумата от 78,60 лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Княз Александър Батенберг" № 1, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 242,80 лв., представляваща дължими държавни такси по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 14.07.2016 г.

                                                                                                                                  

 

                                                                                               СЪДИЯ:

/Петър Вунов/