Р Е Ш Е
Н И Е №…
гр.Козлодуй,
15 юни 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично
заседание на 01.06.2020г. /Първи юни две хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
при
секретаря Капка Качева
като
разгледа докладваното от съдията Добрева АНД № 84 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.Ц.С., ЕГН ********** с адрес ***,
против Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ВР7-11 от 02.04.2020г., издадено
от Началник РСПБЗН – АЕЦ Козлодуй, с което за нарушаване състава на
чл. 34, ал.1 т.1 вр. чл.32, т.1 от Наредба № 8121з-
647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, на основание чл. 265, ал. 1   ЗМВР му е
наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
В жалбата се навеждат конкретни съображения досежно незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Сочи се, че същото е издадено в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Навеждат се доводи, че
акта за установяване на административно нарушение е съставен от некомпетентен
орган, аналогично обжалваното наказателно постановление е издадено от
некомпетентен орган. Моли се атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител адвокат Румен Маноев от АК-Враца, който поддържа жалбата, а в хода по
същество излага и допълнителни съображения досежно не
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, участва лично Началника на РСПБЗН – АЕЦ Козлодуй и
процесуален представител юристконсулт Станислава Нехризова. Към жалбата е приложено писмено становище от
Началника на РСПБЗН – АЕЦ Козлодуй на л.4-5 в делото, с което оспорва жалбата и
излага доводи за правилност и законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. В този смисъл са и съображенията изложени в хода по същество от
процесуалния представител юристконсулт Нехризова с искане жалбата да бъде отхвърлена, а
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
Приложена е административната преписка по обжалваното наказателно
постановление, която съдържа акт за установяване на административното нарушение
с № АУАН-ПБЗН-ВР7-12-1/05.03.2020г. на л.6, обжалваното наказателно постановление
№ НП-ПБЗН-ВР7-11 от 02.04.2020г. на л.8-9, заповед рег. № ЗАК-18 от
08.02.2019г. на Началника на РСПБЗН – АЕЦ Козлодуй за определяне на
специализирани участъци на служители при РСПБЗН – АЕЦ Козлодуй на л.10-11,
длъжностна характеристика на длъжността „Младши инспектор 3-1 степен” в РДПБЗН
на л.12-13 и протокол за запознаване с нея на л.14, длъжностна характеристика
на длъжността Ръководител лаборатория „Контролно измервателни прибори –
химическа водочистачки” В АЕЦ Козлодуй ЕАД на л.15-23
и справка от търговския регистър досежно актуалното
състояние на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД на л.24. Изслушани са свидетелите Н.Р. на
длъжност мл. инспектор в група „ДПК” при РСПБЗН – АЕЦ Козлодуй, който е
извършил проверката и съставил АУАН на жалбоподателя и
Ц.Й. бивш служител на наказващия орган, присъствал при проверката и при
установяване на нарушението, а също и при съставянето на АУАН на жалбоподателя и подписал АУАН като свидетел.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства и като обсъди доводите изложени в жалбата и становището на
наказващия орган, и като служебно провери правилността на атакуваното
наказателно постановление, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл.59, ал.2 от ЗАН от наказаното лице, което е процесуално легитимирана
страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
1. По установените от
фактическа страна обстоятелства:
На 05.03.2020г. свидетеля Н.Р. на длъжност мл. инспектор
в група ДПК при РСПБЗН – АЕЦ Козлодуй в присъствието на свидетеля очевидец Ц.Й.
бил служител на наказващия орган и в присъствието на жалбоподателя
А.Ц.С., съставил на последния Акт за установяване на административно нарушение
с № АУАН-ПБЗН-ВР7-12-1/05.03.2020г. в качеството му на Ръководител лаборатория
„Контролно-измервателни прибори в химическа водочистачка”
в П-ЕП 2 на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД за това, че на 04.03.2020г. при извършена
проверка в сградата на ХВО-2 на площадката на ЕП-2 в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е
установено, че жалбоподателя С. в качеството на
ръководител на лаборатория КИП и ХВО, е разрешил използването на обособеното
пространство на двойния под в помещение № ХВ215 не по предназначение и в
нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар.
Нарушението се изразява в това, че в пространството на двойния под, където
преминават проводници от електрическата инсталация на обекта, са складирани горими вещества и материали – бутилка с етилов алкохол,
празни пластмасови съдове с различен обем, кашони с оборудване и др. горими материали. В АУАН е записано, че жалбоподателя
С. е нарушил разпоредбите на чл. 34, ал.1 т.1 вр.
чл. 32, т.1 от Наредба № 8121з- 647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
АУАН е съставен и подписан от един свидетел При
съставянето му е присъствал жалбоподателя и АУАН му е
бил връчен и той го е подписал без възражения видно от саморъчно поставения
подпис от жалбоподателя, което не се оспорва в
процеса. В 3-дневния законов срок за възражения от нарушителя няма подадени
такива.
Въз основа на цитирания АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление. В него наказващия орган е приел и изложил мотиви досежно виновността на жалбоподателя
в качеството му на ръководител на лабораторията, като е приел, че като такъв
той стопанисва и използва помещението, а също и, че с длъжностната характеристика
за длъжността, която заема в АЕЦ Козлодуй му е вменено
задължението да организира, ръководи, разпределя и контролира дейността в
лабораторията.
От показанията на разпитаните свидетели – актосъставителя Н. Ралчеви
свидетеля очевидец, който е присъствал при проверката и при съставяне на АУАН и
е подписал АУАН като свидетел се установява по безспорен начин описаната
по-горе и възприета от съда фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите като еднозначни, обективни, логически последователни
и непротиворечащи на събраната по делото доказателствена съвкупност.
Описаната и възприета по делото фактическа обстановка се
потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства –
с № АУАН-ПБЗН-ВР7-12-1/05.03.2020г., заповед и длъжностна характеристика.
С процесното наказателно
постановление, отговорността на жалбоподателя С. е
ангажирана за това, че в качеството на ръководител на лаборатория КИП и ХВО, е
разрешил използването на обособеното пространство на двойния под в помещение №
ХВ215 не по предназначение и в нарушение на нормативно установените изисквания
за безопасност при пожар, като в пространството на двойния под, където
преминават проводници от електрическата инсталация на обекта, са складирани горими вещества и материали – бутилка с етилов алкохол,
празни пластмасови съдове с различен обем, кашони с оборудване и др. горими материали, като е записано, че е нарушил
разпоредбите на чл. 34, ал.1 т.1 вр. чл.32, т.1
от Наредба № 8121з- 647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите.
2. От правна страна.
- относно приложението и спазването на
процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по
делото АУАН и НП счита, че при издаването им са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, опорочаващи административнонаказателното
производство и водещи до съществено накърняване правото на защита на жалбоподателя.
При извършена самостоятелна проверка съдът счита, че не
са посочени точно и ясно законовите разпоредби, които са нарушение, с което е
нарушен чл.42, т.5 от ЗАНН, съответно чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН. Така и в АУАН и
в НП еднозначно е посочено, че жалбоподателя С. е
извършил едно деяние изразяващо се в това, че е в качеството на ръководител
на лаборатория КИП и ХВО, е разрешил използването на
обособеното пространство на двойния под в помещение № ХВ215 не по
предназначение и в нарушение на нормативно установените изисквания за
безопасност при пожар. Като законови разпоредби, който е нарушил с това си едно
деяние са посочени чл. 34, ал.1 т.1 вр. чл.32,
т.1 от Наредба № 8121з- 647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите.
Съгласно нормата на чл. 34, ал.1 т.1 от Наредбата по
време на експлоатация не се разрешава използване на сградите и помещенията не
по предназначение, в нарушение на нормативно установените изисквания за
безопасност при пожар, а съгласно нормата на чл.32 т.1 от Наредбата в сградите
и помещенията не се разрешава складиране на ЛЗТ и ГТ и на горими вещества и материали в помещения с друго
функционално предназначение и в подпокривните
пространства на сгради с покриви, изпълнени от строителни продукти с класове по
реакция на огън от В до F, т.е. двете разпоредби на Наредбата уреждат
всяка отделен състав на нарушение осъществявано всеко
с различно изпълнително деяние – по чл.34, ал.1 т.1 с използване на сградите и
помещенията не по предназначение, в нарушение на нормативно установените
изисквания за безопасност при пожар, а по чл.32 т.1 със складиране на ЛЗТ и ГТ
и на горими вещества и материали в помещения с друго
функционално предназначение в сградите и помещенията. Така доколкото наказващия
орган изрично е посочил, че жалбоподателя е извършил
едно деяние, а е описал като нарушение два отделни състава на две различни
деяния, от една страна е нарушил правото на защита на наказаното лице да знае
какво точно му е вменено, а от друга прави невъзможно
и съда да извърши проверка, тъй като не може да разбере действителната воля на
наказващия орган. Не е допустимо последния да опише всички възможни
състава на нарушение и съда едва в съдебната фаза „да избере” кое точно
нарушение е извършило наказаното лице.
На следващо място и в АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателя е извършил нарушението като е
разрешил използването на обособеното пространство на двойния под в
помещение № ХВ215 не по предназначение и в нарушение на нормативно установените
изисквания за безопасност при пожар, а както съда изложи по-горе нито състава
на чл.34, ал.1 т.1, нито този на чл.32 т.1 от Наредбата съдържат състав на
нарушения извършвани чрез това изпълнително деяние.
Съдът счита и, че в АУАН и НП не са отразени пълно, ясно
и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, с което са нарушени
чл. 42, т. 4 от ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Така в АУАН и НП е
посочено, че в обема на обособения двоен под, където преминават проводници от
електрическата инсталация на обекта, се съхраняват лесно запалими
течности - етилов алкохол без да е посочено какъв е неговия вид и какво е неговото
количество ,също и празни пластмасови съдове с различен обем без да е посочено
какви са по вид и какъв е обема им, кашони с оборудване, като отново не са
посочени размера и броя им и освен това многозначно са посочени и др. горими материали.
Освен това единствено в АУАН е записано, че те се намират
в обема на обособения двоен под, където преминават проводници от електрическата
инсталация на обекта, без да е посочено конкретно отстояние
на проводници от електрическата инсталация.
Подобно описание на нарушението е прекалено субективно,
доколкото позволява множество интерпретации на това, какви точно по вид размер
и количество са били етиловия алкохол и празните пластмасови съдове, а също и
на обстоятелството какво точно е било разстоянието между проводниците от
електрическата инсталация и намерените веи. Не е
посочено и дали тази близост би предизвикала искрене,
късо съединение, нагряване на изолацията на кабелите и проводниците, отказ на
автоматични системи за управление и др. ( така, както са изброени в нормата на
чл. 35 Наредба № 8121з- 647 от 01.10.2014г. ). Всичко това препятства, както
възможността на съда да упражни адекватен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП, така и жалбоподателят да организира
защитата си. (В този смисъл е Решение № 974 от 30.04.2018 г. по адм. д. № 603 / 2018 г. на XIV състав на Административен
съд – Пловдив).
Съда не споделя доводите на жалбоподателя
за липсата на компетентност на актосъставителя и
наказващия орган, а също и за правосубекността на
РСПБЗН – АЕЦ Козлодуй. За последното е налице практика на АС – Враца в смисъл,
че факта за правосубекността на регионалната служба
на пожарната в АЕЦ Козлодуй е обществено известен. В делото се съдържат писмени
доказателства – заповед и длъжностна характеристика на актосъставителя,
удостоверяващи неговата компетентност да съставя АУАН.
Аналогично и Началника на РСПБЗН – АЕЦ Козлодуй разполага
със законовото правомощие да издава НП, тъй като
има правомощията да издава наказателни постановление за
извършени нарушения на подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на
ЗМВР, като това изрично е регламентирано в чл. 24, ал.2 от Наредба №
8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен
контрол.
Не се доказа и възражението на жалбоподателя, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40,
ал.1 от ЗАНН в негово отсъствие, тъй като от съдържанието на АУАН и показанията
на двамата разпитани свидетели се установи противното, че АУАН макар и съставен
на следващия ден след проверката, е съставен в присъствието на жалбоподателя С. и на един свидетел. Връчен е на жалбоподателя препис и АУАН му е предявен, за което се е
подписал без възражения.
- относно приложението на материалния закон
във връзка с вината и авторството на деянието:
Спазването на правилата и нормите
за осигуряване на пожарна безопасност е задължително за всеки обект, съгласно
текстовете на Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите. По смисъла на Параграф
1, т. 4 от ДР на Наредбата "Обекти" са всички недвижими имоти, в т.ч.
поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в тях, съоръжения, инсталации и
преместваеми обекти с гъвкаво покритие. Съгласно чл.5 от Наредбата, за
организацията по спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност
отговарят собствениците или ръководителите на обектите, като в § 1, т.8 на ДР е
посочено, че "Ръководители" са лица, които изпълняват функции,
свързани с ръководство или управление, или които представляват държавни органи,
организации, юридически лица или физически лица. Жалбоподателя
не е собственик, нито се явява ръководител по смисъла и за нуждите на
Наредбата, независимо, че е ръководител на лабораторията, което има отношение
спрямо работодателя и само досежно трудовите му функции.
Аргумент за това е и обстоятелството, че сам наказващия орган не е ангажирал
отговорността на жалбоподателя в такова качество.
Едва в НП за първи път /тъй като в АУАН не е посочено/ наказващия орган е
записал, че ангажира отговорността на жалбоподателя
на основание чл.7, ал.1 т.3 от Наредбата.
В чл.7 е уредена и отговорността на
„Работещ” на обекта. По дефиниция - § 1, т.7 на ДР, "Работещ" е всяко
лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си,
включително обучаващите се или стажантите - за времето на обучение, стаж и
практика. В случая кредитирайки длъжностната характеристика на жалбоподателя С. и становищата на страните за
обстоятелството, че последния е работник в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, който е
собственик на обекта, съда намира, че жалбоподателя е
„Работещ” по смисъла на Наредбата и неговата отговорност може да бъде
ангажирана в хипотезите на чл.7, ал.1. Там са уредени четири хипотези, а както
се посочи по-горе в НП за първи път /тъй като в АУАН не е посочено/ наказващия орган
е уточнил, че ангажира отговорността на жалбоподателя
на основание чл.7, ал.1 т.3, т.е. като „Работещ”, който е длъжен да спазва
правилата за пожарна безопасност и да може да работи с пожаротехническите
средства за гасене на пожари и с пожарните кранове. В
този смисъл съда намира, че жалбоподателя С. *** има
задължението, а следователно и отговоря за неспазване на правилата за пожарна
безопасност. Осъществяването на това нарушение обаче винаги предполага
да се осъществи само с лично виновно и конкретно действие или бездействие, като
в Наредбата не е предвидено нарушението да се изразява в ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ
за извършване на действие от трети лица. Според съда Наредбата предвижда ВСЕКИ
РАБОТЕЩ ДА ОТГОВАРЯ ЗА СВОЕ КОНКРЕТНО ДЕЙСТВИЕ ИЛИ БЕЗДЕЙСТВИЕ ПО НАРУШАВАНЕ НА
ТЕЗИ ПРАВИЛА. В този смисъл, неправилно според съда наказващия орган е
ангажирал отговорността на жалбоподателя като
ръководител на лабораторията за това, че е дал разрешение за действия довели да
нарушаване на правилата за пожарна безопасност в качеството на „Работещ” в
обекта. Още повече, че по делото сам наказващия орган твърди и се позовава на
длъжностната характеристика на жалбоподателя,
като я тълкува в смисъл, че тъй като той отговаря за работата на лабораторията,
то от това следва, че винаги отговаря и за установени в същата лаборатория
нарушения на правилата за пожарна безопасност независимо от кого те са
извършени. Впрочем наказващия орган изобщо не е извършил проверка колко и кой
лица работят в същата лаборатория и кой от тях и кога е поставил
материалите на мястото, на което са открити в лабораторията.
Така предвид на първо място
допуснатите особено съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне
на АУАН и издаване на НП относно посочване на нарушените норми и описание на
нарушението и обстоятелствата, при който е извършено, които водят до нарушаване
правата на жалбоподателя и правят невъзможно съда да
извърши точна преценка за законосъобразност, а на следващо място и по същество,
предвид неправилното ангажиране на отговорност на жалбоподателя
за така описаното нарушение, съда намира, че обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на спора наказващия
орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
лева съгласно договор за правна защита и съдействие и приложения списък на
разноски на л. 35 в делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление № НП-ПБЗН-ВР7-11 от 02.04.2020г., издадено от Началник
РСПБЗН – АЕЦ Козлодуй, с което на А.Ц.С., ЕГН ********** с адрес *** за
нарушение . на чл. 34, ал.1 т.1 вр. чл.32, т.1 от
Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, на основание чл. 265, ал.
1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Началник РСПБЗН – АЕЦ Козлодуй, да
заплати на А.Ц.С., ЕГН ********** с адрес *** направените съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: