Р
Е Ш Е
Н И Е
№
533
10.01.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 311 по описа
за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с
чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „О.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със
седалище и адрес на управление гр. София, 1404, ул. “Тулча“ № 46, ет.6,
представлявано от управителя А. Р., подадена чрез пълномощника му адв. Л.К.,
против Акт за установяване на задължение
по декларация /АУЗД/ № 47451/ 25.11.2014г, издаден от старши инспектор в
отдел „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Стара Загора, потвърден изцяло с
Решение № 47451/ 18.04.2019г. на Началник отдел МДТ при Община Стара Загора, с
който за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Стара Загора, бул. ”ХХХ“ № 47,
и за периодите мес. септември 2010г – мес. декември 2014г., са определени
задължения в общ размер на 10 345.10лв, от които 2 377.22лв. - данък
върху недвижимите имоти, заедно с лихвите за просрочие към него в размер на 473.90лв.
и 6 124.98лв. - за такса битови отпадъци и лихвите за просрочие към нея в
размер на 1 369.00лв. В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт и искане за отмяната му по съображения за
постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и
административнопроизводствените правила. Твърди се, че обжалваният АУЗД е
антидатиран, а към момента на неговото връчване, което е станало четири години
и три месеца след посочената дата на издаването му, установените с него
публични задължения са погасени по давност.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Местни данъци и такси” при
Община Стара Загора, чрез пълномощника си по делото В.С. – ст.експерт с
юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че оспореният акт
е издаден на посочената в него дата, установено от събраните по делото писмени
доказателства; при спазване на административно-производствените правила, като
вида и размера на задълженията са установени в съответствие с материалния закон.
В представена по делото писмена защита подробно са изложени и доводи за
неоснователност на твърдението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност
по отношение на установените с процесния АУЗД задължения за ДНИ и ТБО. Моли за
отхвърляне на жалбата и претендира разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С Акт за установяване на задължение
по декларация № 47451/ 25.11.2014г., издаден от Д. Н. на длъжност старши инспектор
в отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, определен за орган по
приходите със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара
Загора, на основание чл.
107, ал.3
от ДОПК, във връзка с и чл. 9б от ЗМДТ, в хипотезата на неподадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, е установен и определен размера на
задълженията на „О.“ ЕООД, в качеството му на собственик на облагаем недвижим
имот – дискобар „Л.“ с идентификатор 68850.516.416.2.7 по КККР на гр.Стара
Загора, находящ се на адрес: гр.Стара Загора, бул.“ХХХ“ № 47, за данък върху недвижимите имоти и за такса за
битови отпадъци за периода м.септември 2010г. до м.декември 2014г. и лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 25.11.2014г., както следва: за ДНИ за 2010г. в
размер на 212.25лв /главница/ и лихва в размер на 87.45лв.; за ТБО за 2010г. в
размер на 849.01лв./главница/ и лихва в размер на 349.80лв.; за ДНИ за 2011г. в
размер на 545.79лв./главница/ и лихва в размер на 180.78лв. и за ТБО за 2011г.
в размер на 1819.30./главница/ и лихва в размер на 602.57лв.; за ДНИ за 2012г.
в размер на 545.79лв./главница/ и лихва в размер на 124.27лв. и за ТБО за
2012г. в размер на 1091.58лв./главница/ и лихва в размер на 248.54лв.; за ДНИ
за 2013г. в размер на 545.79лв./главница/ и лихва в размер на 68.61лв. и за ТБО
за 2013г. в размер на 1092.58лв./главница/ и лихва в размер на 137.22лв.; за
ДНИ за 2014г. в размер на 527.60лв./главница/ и лихва в размер на 12.79лв. и за
ТБО за 2014г. в размер на 1273.51лв./главница/ и лихва в размер на 30.87лв, или
установени задължения за внасяне в размер общо на: 2377.22лв. за данък за
недвижимите имоти и лихвите за просрочие към него в размер на 473.90лв., и 6124.98лв.
за такса за битови отпадъци и лихвите за просрочие към нея в размер на 1369.00лв.
Като мотиви за издаване на АУЗД са изложени следните факти и обстоятелства:
след извършена справка в Агенция по вписванията – имотен регистър, било
установено, че считано от 25.08.2010г. „О.“ ЕООД е собственик на търговски
обект – дискобар „Л.“ с идентификатор 68850.516.416.2.7 по КККР на гр.Стара
Загора, находящ се на адрес гр.Стара Загора, бул.“ХХХ“ № 47, поради което и на
основание чл.11, ал.1 и чл.64, ал.1 от ЗМДТ дружеството, в качеството му на
собственик на описания недвижим имот, се явявало задължено лице за заплащането
на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. По тази причина „О.“ЕООД
е следвало да декларира придобития недвижим имот, като подаде по
местонахождението на имота данъчна декларация по образец. Тъй като такава декларация не била подадена
АУЗД се издавал на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, в хипотезата на неподадена
от дружеството декларация, като основата за определянето на дължимия ДНИ и ТБО
следвало да се определи като се използва информация за характеристиките на
имота, посочени в подадената от предходния собственик – „Делта 2001“ЕООД
декларация с вх.№ **********/ 16.08.2010г. В допълнение са изложени подробни
съображения за начина, по който е определен размера на дължимия ДНИ и ТБО за
съответните години от периода 2010-2014г., в т.ч. и приложимата нормативна
регламентация.
От представеното по делото
препис-извлечение от деловоден регистър относно изходяща поща на Община Стара
Загора /л.478-479/ се установява, че процесният АУЗД е бил изпратен на
ответника по пощата, но липсват данни препоръчаната пощенска пратка да е била
получена от адресата. На 18.04.2016г. АУЗД № 47451/ 25.11.2014г. отново е бил
изпратен на ДЗЛ, видно от известие за
доставяне с баркод ИД PS
6000 00X8BLO, като пощенската пратката е била върната с направено
удостоверяване от куриер, че не е потърсена от получателя /лист 27 и 28 от
делото/.
Обжалваният АУЗД е бил връчен на
дружеството – жалбоподател 19.02.2019г., съгласно приложеното по делото
известие за доставяне с баркод ИД PS600001C7M6Z
/л.23/.
В
срока по чл.107, ал.4 от ДОПК „“О.“ ЕООД е подало жалба против съставения АУЗД № 47451/ 25.11.2014г.
до Началника на отдел МДТ при Община Стара Загора /л.16-17/.
С
Решение № 47451/ 18.04.2019г. /л.13-14/ Началникът на отдел МДТ при община
Стара Загора, след като е разгледал жалбата по същество, на основание чл.107,
ал.4 от ДОПК, е потвърдил изцяло издадения АУЗД № 47451/ 25.11.2014г. В
мотивите са обсъдени възраженията на жалбоподателя, като същите са приети за
неоснователни. Относно оплакването за антидатиране на издадения АУЗД подробно е
описана хронологията по установяване на дължими и незаплатени от търговското
дружество, в качеството му на собственик на недвижим имот, намиращ се на
територията на община Стара Загора,
задължения за ДНИ и ТБО; последвалите действия по издаване на процесния
АУЗД и неколкократните опити за неговото връчване. Обсъдено е направеното
възражение за изтекла погасителна давност и аргументирано е прието за
неоснователно. По изложените съображения органът е счел, че АУЗД № 47451/
25.11.2014г. е правилен и законосъобразен.
По делото са представени и
приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения АУЗД,
в т.ч. постановените на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ заповеди на
Кмета на Община Стара Загора за определяне границите на районите, вида на
предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозване за 2010г.,
2011г., 2012г., 2013г. и 2013г. на територията на община Стара Загора –
Заповед № РД-25-2368/ 24.10.2009г.,
Заповед № РД-25-2906/ 25.10.2010г., заповед № РД-25-2030/ 26.10.2011г., Заповед
№ РД-25-2055/ 29.10.2012г. и Заповед № 10-00-2352/ 30.10.2013г.; договори за
сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на местата за
обществено ползване в Община Стара Загора, действали през периода 2010-2014г.,
ведно с ежемесечни актове-протоколи за установяване на извършените и подлежащи
на заплащане видове работи. Представено
е и Разрешение № 13/ 13.06.2013г. за поставяне съдове за събиране на битови
отпадъци на територията на гр.Стара Загора, ведно с одобрена от Главния
архитект на община Стара Загора схема за разполагане на съдове за събиране на
битови отпадъци на гр.Стара Загора, от графичната част на която е видно, че до
сградата, в която се намира търговският обект, собственост на
дружеството-жалбоподател, е определено място за разполагане на съдове за БО.
Към
материалите по делото е приложена приетата от Общински съвет – Стара Загора
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Стара Загора, в приложимите й редакции.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения акт на основание чл. 160,
ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното от
правна страна:
Оспорването, като направено в
законово установения срок по чл.107, ал.4 ДОПК, от легитимирано лице, за което
актът е неблагоприятен и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Задълженията
за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци представляват
публични общински вземания, изрично регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, вр.с чл.1 ал.1 т.1 и чл.6 ал.1 б.”а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162,
ал.2, т.9 като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за
забава плащането на посочените общински вземания за ДНИ и ТБО. В разпоредбата
на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно
вземанията за данък върху недвижимите имоти /местен данък по см. на чл.1, ал.1,
т.1 от ЗМДТ/ и за такса за битови отпадъци, приложимият ред е регламентираният
в ДОПК. Съгласно чл. 4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3, вр. с ал.4 от ЗМДТ в производствата
по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на
кмета имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено
че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява
правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл.107 ал.4 от ДОПК.
Акт за
установяване на задължение по декларация № 47451/ 25.11.2014г.. е издаден от
старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора,
определен да осъществява функции /права и задължения/ на орган по приходите
съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 и чл.9б от ЗМДТ със Заповед
№ РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора. Потвърждаващото АУЗД
Решение № 47451/ 18.04.2019г. е издадено от Началника на отдел МДТ в Община
Стара Загора, с функции и правомощия на Териториален Директор на НАП по см. на
чл.4, ал.5 от ЗМДТ, компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу
издадени АУЗД, съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.
Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно
лице в кръга на неговите правомощия.
Процесният
АУЗД е в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни
основания за издаването му, конкретност и яснота на разпоредените правни
последици. Посочено е, че АУЗД № 4751/ 25.11.2014г. се издава на основание чл.
107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4 и чл.9б от ЗМДТ, като от съдържанието на акта
е несъмнено, че същият е постановен служебно, поради неподадена от „О.“ ЕООД
декларация по чл.14 от ЗМДТ /ред. ДВ, бр.98 от 2010г./. Обосновано е
съществуването на законово регламентирани задължения за заплащане на ДНИ и ТБО към бюджета на Община Стара Загора за периода
месец септември 2010г. до месец декември 2014г. от „О.“ ЕООД, като собственик
на недеклариран, но подлежащ на облагане с ДНИ недвижим имот - търговски обект
– „дискобар „Л.“ с административен адрес: гр.Стара Загора, бул.“ХХХ“ № 47,
ет.1.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, включително
при извършеното установяване на релевантните за определените задължения факти и
обстоятелства. При издаването на процесния АУЗД е спазено изискването на
чл.109, ал.1 от ДОПК /ред. ДВ, бр. 105 от 2005 г., в
сила от 1.01.2006 г./, съгласно която разпоредба не се образува производство за установяване на
задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. В случая жалбоподателят не оспорва, а се установява и от
представената по делото справка, издадена от Служба по вписванията – Стара
Загора /л.41/, че на 25.08.2010г. „О и О“
ЕООД е придобила чрез покупко-продажба недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда - търговски обект –Дискобар „Л.“ със застроена
площ от 299,570кв.м., находящ се в гр. Стара Загора, ул.“ХХХ“ № 47, ет.1. В
законоустановения 2-месечен срок /до 25.10.2010г./ търговското дружество не е
подало изискуемата съгласно чл.14, ал.1 от ЗМДТ /в относимата към съответния
момент редакция на разпоредбата - ДВ, бр.117 от 1997г./ данъчна декларация за облагане
с годишен данък върху недвижимите имоти. Следователно от 2011г.е започнал да
тече 5-годишния преклузивен срок за законосъобразно образуване на
административно производство по установяване на задължения за данъци за
недекларирания имот. Към датата на издаване на обжалвания АУЗД – 25.11.2014г.,
този срок не е бил изтекъл, поради което не е съществувала процесуална пречка
за служебното установяване по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК /в хипотезата на не
подадена данъчна декларация/ на дължимите и незаплатени от търговското
дружество – жалбоподател задължения за ДНИ и ТБО.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема, че обжалваният АУЗД е издаден и в съответствие и
при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл.
11, ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по
събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите
отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл.
64, ал.1 във вр. с чл.
11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето -
собственик на облагаем с данък недвижими имот.
Фактическият състав, пораждащ
задължението за данък върху недвижимите имоти чл.10 и чл.11 от ЗМДТ и този,
пораждащ задължението за такса битови отпадъци /чл.64 от ЗМДТ/, включва
наличието на недвижим имот на територията на съответната община. По делото не е
спорно, че през посочения в оспорения акт период /м.септември 2010г - 2014г/
дружеството е собственик на описания в АУЗД недвижим имот /търговски обект –
дискобар „Л.“ с идентификатор 68850.516.416.2.7 по КККР на гр.Стара Загора/.
От изложеното следва, че жалбоподателят има качество на задължено по смисъла на
чл.11 ал.1 от ЗМДТ лице и е субект на задълженията по чл.10 и по чл.62 от ЗМДТ
за заплащане на ДНИ и ТБО за притежавания от него недвижим имот в гр.Стара
Загора.
Всъщност жалбоподателят не оспорва
наличието на материалноправно основание за заплащане на ДНИ и ТБО за процесния
имот, и за посочения в обжалвания АУЗД период, а от събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че имотът на „О.“ ЕООД, находящ
се в гр.Стара Загора, попада в район с организирано сметосъбиране и
сметоизвозване, с поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и
поддържане на депо за обезвреждане на битови отпадъци и услугата с такова съдържание е била реализирана от община Стара
Загора, вкл. през периодите 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014г. Не е налице нито
една от хипотезите по чл.71 т.1 ЗМДТ, изключващи дължимостта на таксата за
битови отпадъци. Не се оспорва по делото и размера на определените с
обжалвания акт ДНИ и ТБО /съгласно изрично направено от пълномощника на
жалбоподателя изявление в този смисъл – протокол от съдебно заседание,
проведено на 19.06.2019г – лист 463 по делото/.
Спорните по делото въпроси се свеждат до това,
антидатиран ли е обжалвания АУЗД и погасени ли са по давност установените
задължения за ДНИ и ТБО.
Жалбоподателят
твърди, че АУЗД е бил издаден едва след като на 19.12.2018г. представляващият
дружеството е подал в отдел МДТ при Община Стара Загора молба за погасяване по
давност на задълженията на „О.“ЕООД за ДНИ и ТБО за периода 25.08.2010г. до
31.12.2013г./л.26 по делото/. В подкрепа на това си твърдение сочи
обстоятелството, че процесният АУЗД му е бил връчен на 19.02.2019г. /четири
години и три месеца след посочената дата на издаването му/.
Съдът намира
това оплакване за неоснователно. Датата на издаване на процесния АУЗД се
установява от представеното по делото извлечение от електронен регистър на
издадените АУЗД/РА /л.444 по делото/, съгласно който като дата на изготвяне и
първоначално отпечатване на акта е посочено: 25.11.2014г., 15:57:24ч. Индиция,
че обжалваният акт е издаден на посочената в него дата е и обстоятелството, че
в представения по делото опис на изходяща поща/препоръчани и обикновени писма/
на Община Стара Загора от 26.11.2014г. процесният АУЗД е вписан като изпратен с
препоръчано писмо до седалището на „О.“ ЕООД. А обстоятелството че АУЗД №47451/
25.11.2014г. е бил връчен на дружеството повече от четири години след
издаването му не може да обоснове извод за неговото антидатиране.
Правилен е и извода на
решаващия орган, че публичните задължения на дружеството, установени с оспорения
АУЗД от 25.11.2014г. не са погасени по давност. Съгласно правилото на чл. 171,
ал.1 от ДОПК, публичните вземания, каквито са и тези за данъци и такси, се
погасяват с изтичане на пет годишен срок, който тече от първи януари на
годината, следваща тази, през която е трябвало да се платят задълженията, освен
ако в закон е визиран по-кратък срок, като в случая друг, по-кратък срок не е установен. Както данъчното
задължение за ДНИ, така и това за такса битови отпадъци са периодични и
заплащането им е дължимо за годината, за която се отнасят. Съгласно чл. 60 от ЗМДТ, данъкът се заплаща всяка година на две равни вноски или еднократно.
Таксата за битови отпадъци подлежи на плащане на две равни вноски в срок до 30
юни и до 31 октомври на годината за която е дължима /чл.21 от НОАМТЦУ на
територията на Община Стара Загора/. Давността по чл.171, ал.1 ДОПК за
най-старите по време задължения, установени с АУЗД № 47451/ 25.11.2014г. - тези за ДНИ и за ТБО за 2010 г, е започнала да тече от
01.01.2011г и същите биха се погасили с изтичането на 2015
г., освен ако не са налице основания за спиране или прекъсване на погасителната
давност. Съгласно чл.
172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаване на акта за установяване
на публичното вземане. В случая такъв акт, а именно обжалвания АУЗД, е издаден на
25.11.2014 г. Към 24.11.2014г. давностният срок е прекъснат, а обстоятелството,
че АУЗД № 47451/ 25.11.2014г. е връчен на ДЗЛ на 19.02.2019г. не може да доведе
до извод за погасяване на публичното задължение на жалбоподателя, тъй като още
преди изтичането на давността, давностният срок е бил прекъснат. От
прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл.
172, ал.3 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.
171, ал.2 от ДОПК, всички публични вземания се погасяват с изтичане на 10
годишен давностен срок, независимо от спирането или прекъсването на давността.
За задълженията на жалбоподателя за ДНИ и ТБО за 2010 г. 10-годишният давностен
срок изтича с изтичането на 2020 г. и следователно към настоящия момент
вземането не е погасено по давност.
Идентични са съображенията и по отношение на вземанията за
следващите години – 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г.
Предвид гореизложеното, като не е уважил възражението за
изтекла погасителна давност по отношение на задълженията на дружеството за
периода мес.септември 2010г. до мес.декември 2014г., административният орган
правилно е приложил материалния закон.
С оглед на изложеното съдът приема, че Акт за установяване
на задължение по декларация № 47451 от 25.11.2014г., издаден от старши
инспектор в отдел МДТ при Община Стара Загора, е законосъобразен - издаден е от
компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие
с материалноправните разпоредби на които
се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата
за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1, изр. второ от ДОПК „О.” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати
на Община Стара Загора сумата от 403лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено в минималния размер, по правилата на чл.161, ал.1 изр.трето от ДОПК
и чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед на това че делото е с материален интерес.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 и
чл.161 ал.1 изр.второ ДОПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „О.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.София, 1404,
ул.“Тулча“ № 46, ет.6, против Акт за установяване на задължение по декларация № 47451/ 25.11.2014г, издаден
от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора,
потвърден с Решение № 47451/ 18.04.2019г. на Началник отдел МДТ при Община
Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„О.“
ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.София, 1404,
ул.“Тулча“ № 46, ет.6, да заплати на Община Стара Загора сумата от 840.00лв /осемстотин
и четиридесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: