Р
Е Ш Е
Н И Е
№___
гр.София, 19,04,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на пети април през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №8116 по описа за 2020год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от С. С.К. срещу ЗК" Л.и."АД, обективно
съединени искове с правна квалификация чл.
226, ал. 1 от КЗ/отм./, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
30000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по
повод настъпило пътнотранспортно произшествие на 26,08,2016год., ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 26,08,2016год., около 21:00ч. в гр. Пазарджик, на кръстовището,
образувано от бул. „Георги Бенковски“ и ул. „Стоян Ангелов“, при наличие на
червен светофар на светофарната уредба, товарен автомобил марка „Волво“, модел
„ФХ12500“, с рег. № *******, управляван от П.Г.Г.,
навлязъл в кръстовището, откъм ул. „Стоян Ангелов“, като не пропуснал и
осъществил удар с преминалия на зелено и движещ се по бул. „Георги Бенковски“ в
посока център на града, лек автомобил
марка „БМВ“, модел „320Н“, с рег. № *******, управляван от ищеца С.С.К.. В резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие, ищецът понесъл телесни увреждания, довели до неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Излагат се съображения,
че гражданската отговорност на водача на товарен автомобил марка „Волво“, модел
„ФХ12500“, с рег. № ******* е застрахована при ответника, поради което за ищеца
е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗК Л.и. АД в указания
законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, който се е движил с несъобразена скорост, рязко е
боравил с уредите за управление на лекия
автомобил и без да постави предпазен колан. Сочи се нарушение на разпоредбата
на чл. 50а от ЗДвП, като застрахованото при ответника лице се е намирало вече в
кръстовището и се е ползвало с предимство. Счита размера на претендираното
обезщетение за завишен и несъответстващ на принципа за справедливост. Оспорва
настъпването на изложените в исковата молба телесни увреждания. Навежда доводи
за приложимост на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, съгласно която дължимото
обезщетение възлиза на 720,00лв. Оспорва дължимостта на лихвата за забава,
доколкото не е поискано заплащането на застрахователно обезщетение по реда на
чл. 380 от КЗ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на вземането за лихви.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните /видно и от констативен
протокол за ПТП с пострадали от 29,08,2016год. на МВР, ОДМВР Пазарджик / –настъпването
на процесното ПТП на 26.08.2016год., около 21,00часа, в гр.Пазарджик, на кръстовище между бул. Г.Бенковски“ и ул.Ст.Ангелов“, при
което водачът на моторно превозно
средство- автомобил Волво – П.Г.Г.
отнема предимство на автомобил БМВ 320И, управляван от С.С.К., при което е настъпил сблъсък между двете моторни превозни
средства. Посочено е да е налице и
пострадало лице.
За установено по делото, съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество за релевирания период
/определение постановено по реда на чл. 146 от ГПК в закрито съдебно заседание
проведено на 13.01.2021год. /.
От изслушаното по делото заключение на съдебна
автотехническа експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява механизма на процесното пътнотранспортно
произшествие - настъпило в гр.Пазарджик, на
26,08,2016год., около 21,00часа на кръстовището на бул.Г.Бенковски, с бул.Стоян
Ангелов“, между лек автомобил БМВ 320И, управляван от С.К. и товарна експозиция
от седлови влекач, Волво ФХ 12500, с регистрационен №*******и полуремарке-гондола за насипни товари с водач П. Г. Г..
На кръстовището е налична трисекционна светофарна уредба, която по време на
произшествието е светела само с жълта светлина. Преди кръстовището лек
автомобил БМВ се е движил в средната
пътна лента на дясното пътно
платно в посока с. Ивайло. Товарен
автомобил „Волво“ се е преустроил в лява
пътна лента за извършване на маневра ляв завой към с.Ивайло, като скоростта на
движение на двете МПС е около 40км.ч. Водачът Г. не е възприел движещия се приближаващ и навлизащ в кръстовището лек
автомобил и навлязъл в него, при което е настъпил сблъсък между двете МПС,
реализиран с предна странична част на лек автомобил по средна дясна гума на товарния автомобил. Ударът за
лекия автомобил е страничен кос по предна
лява част, а за седлови влекач-страничен по предна дясна гума.
Причина за реализиране на пътнотранспортното
произшествие са действията на водача на товарен
автомобил Волво, който е следвало да изчака
преминаването на лекия автомобил през кръстовището, след което да
предприема маневра ляв завой, с оглед което произшествието е предотвратимо за
него. Изложено е становище скоростта на движение на лек автомобил БМВ да е
40км.ч., без да са налице данни за
аварийно спиране, а самият автомобил не е снабден с
въздушни възглавници. Обоснован е
извод ударът да е технически непредотвратим за водача на лек автомобил,
тъй като от момента на възприемане на
опасността –навлизане на седлови влекач в коридора за движение на лек
автомобил, времето за движение на лек
автомобил е 0,99сек, което е по-малко от необходимото от минимум 1,4сек.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието
от съдът, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищецът
е получил съчетана
травма на глава, тяло и крайници:
-глава-разкъсно-контузна
рана по лявата челно-теменна област от 4,8 см.;
-гръден
кош-кръвонасядане от 4/3см. по кожата на гърдите в ляво и върху гръдната кост.
-корем-кръвонасядане
от 3/2,5 см. по лява поясна област;
-крайници-охлузвания
от 2,5/1,5см. по долна трета на
лява предмишница, кръвонасядания от 8/4
см. по лявата и от 2/1 по дясната предмишница.
Описаните и диагностицирани увреди отговарят на механизма- директен
удар в твърди повърхности, които в съвкупност са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Претърпените болки и
страдания са били най-интензивни непосредствено към момента на възникването, постепенно намаляващи в края на възстановителния период.
Възстановителни период за подобен род травми е около 20 дни. Няма данни за хода на оздравителния процес. В този
период е било необходимо пазене на залепената рана от мокрене. От разчитането на
ЯМР от 18,10,2016год. и 24,11,2016год. е констатирано да липсват мозъчни увреждания, няма патологични
изменения, шийните дискове са с протрузии на нива С 4-5-6 и изгладена лордоза, а лумбалните дискове
на нива Л 4-5-Ес 1 са умерено раздути с умерена компресия върху дуралния сак;
Изложено е
становище за дегенеративна генеза
на установената дискова
патология, а не за травматична,
поради което увредите на шийния и лумбалния гръбнак не са травматични и не са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Непосредствено след
произшествието в спешен кабинет в МБАЛ Пазарджик раната на главата е обработена и залепена с тъканно
лепило, няма данни за хоспитализация.
При проведен личен преглед на пострадалото
лице, с оглед изготвяне на заключение по експертизата е видно възстановителния процес да е приключил
без данни за остатъчни последици, с
изключение на ранев
белег на главата. Получената разкъсно-контузна
рана на челото на пострадалото лице не би се повлияла от наличието на предпазен
колан, с оглед механизма на удара кос
страничен вляво и би могла да бъде получена
независимо от наличието на поставен
колан или не.
От
събраните гласни доказателства, чрез разпит на св.И.Г., чиито показания съдът
цени съобразно чл.172 от ГПК се установяват неимуществените вреди за ищеца.
От показанията на св.Г. се установява да не е
възприел лек автомобил идващ от дясната му страна.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От ангажираните по делото доказателства се установява да
е налице осъществено
противоправно деяние от водача на товарен
автомобил, с марка „Волво“–
П.Г., който нарушил разпоредбата на чл.47 от ЗДВп, съгласно която водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище,
трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, а съгласно чл.50,ал.(1) от ЗДВП на кръстовище,
на което единият от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища
са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат
по пътя с предимство. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установи, че бул.Г.Бенковски е път с предимство, поради което
водачът на товарната композиция е
бил длъжен да пропусне движещите се по
път с предимство автомобили. Видно от
показанията на самият Г., последният сочи да не е видял приближаващият се от дясна страна лек
автомобил. Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗотм. е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи се реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди, претърпени от увреденото лице.
При определяне на размера на
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС
№4/1968год., т.11, според което същите
се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на
ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д.
№ 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат
характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от
увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 6000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания- разкъсно контузна
рана по лява челно-теменна област от 4,8 см., кръвонасядания по кожата на гърдите в ляво и върху гръдна
кост, кръвонасядания по лява поясна област и охлузване от 2,5/1,5см. по
долна трета на лява предмишница, кръвонасядания от 8/4 по лява и от 2/1 по дясната предмишница;
Обичайния възстановителен период за този тип увреждания е около 20дни до месец,
като болките и страданията са били най-интензивни при получаване на травмите с постепенно отшумяване в края на
периода. Съобрази
се възрастта на пострадалия /28години
– активна, работоспособна възраст/. От значение е и
психичното отражение от реализирания
деликт върху увредения-/ при всички случай претърпян инцидент от ПТП
оказва негативно психоемоционално отражение върху пострадалия, а в конкретния
случай свидетелските показания сочат, че ищецът непосредствено след
произшествието е бил напрегнат, изпитвал страх от шофиране/. Същевременно съдът
съобрази обстоятелството, че са налице данни изпитвания страх от шофиране да е
преодолян, да е налице физическо възстановяване на раните и охлузванията,
обстоятелството, че пострадалия не е бил обездвижен, не е имал фрактури, не е
хоспитализиран или претърпял оперативна интервенция, а изпитваните затруднения
след ПТП при извършване на обичайните ежедневни дейности за период от 1 месец
са отшумели. Констатираният от медицинската експертиза белег, съдът намира да
няма загрозяващ характер и не може да обуслови
размер на обезщетение различен от обичайно дължимия за подобен род
травми. Липсват данни за усложнения в
психичния статус на пострадалия. Настоящият състав намира да не е
установена причинно-следствена връзка между констатираните при ищеца шийни и лумбални увреди с
пътнотранспортното произшествие, тъй като съгласно СМЕ същите са с
дегенеративен произход. Не се установи и
твърдяното в исковата молба мозъчно сътресение.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в
страната и лимитите на ГО за релевирания период, съдът намира, че обезщетение в
размер на 6000,00лв. отговаря на принципа
на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
За неоснователно съдът намира релевираното възражение
за съпричиняване. На първо място не се
установи водачът на лек автомобил
БМВ 320И да се е движил с несъобразена скорост.
Съгласно заключението на САТЕ скоростта на
движение е 40,00км.ч. или в рамките на разрешената за населено място.
Не се установи ревелавираното възражение за съпричиняване поради нарушение
на чл.50а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) от ЗДВП. Съгласно посочената норма е забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара,
ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището
или да възпрепятства
напречното движение. Нормата е
неприложима, доколкото в конкретната пътна обстановка се установи кръстовището
да е неурегулирано със светофарна уредба/същата е светела с мигаща жълта
светлина/, поради което движението
следва да се регулира от пътните знаци. Лекият автомобил, водач на който е
ищеца се е движел по път с предимство, а водачът на товарно моторно превозно средство не се е
съобразил със знак Б2-Спри, пропусни
движещите се по път с предимство.
Неоснователно е релевираното възражение за нарушение на чл.137а от ЗДВП
за предприето пътуване без поставен
предпазен колан. Заключението на
съдебно-медицинската експертиза сочи на данни за поставен колан, с оглед
т.нар.коланна травма, а от друга страна
раната в челната област би била получена и без поставен колан, с оглед
механизма на удара кос страничен от
лява страна.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -26,08,2016год.
до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта. Неоснователно е възражението за приложение на
чл.493А, ал.2 от КЗ, неприложима в конкретната хипотеза, тъй като с оглед
датата на сключване на застрахователн
договор -30,12,2015год. и §22 от ДР на КЗ се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс, за
което няма данни.
От ответникът съобразно чл.120 от ЗЗД е релевирано възражение за изтекла погасителна давност.
Приложима е нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД или претенцията за лихва се
погасява с тригодишна давност. Ето защо и с оглед депозиране на исковата молба
на 05,08,2020год. непогасена по давност е претенцията преди 05,08,2017год.,
поради което за периода от 26,08,2016год. до 04,08,2020год. претенцията следва
да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и разноски
на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 280,00лв., от
които 240,00лв. –д.т. и 40,00лв. от общо 200,00лв., представляващи разноски за
в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на
440,00лв. от общо 550,00лв., от които 400,00лв.-в.л., 50,00лв.-свидетел и 100,00лв.-юрк.възнаграждение. / неоснователно е искането за
присъждане на адв. Възнаграждение в размер на
1430,00лв., тъй като по делото не е
представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно
договорено адв. Възнаграждение, вкл. по чл.38 от Задв., поради което и с оглед данни за участие на
юрисконсулт за ответника определя възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК в размер
на 100,00лв.. /
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. М.Д. се дължи адв. хонорар съобразно уважената част от иска в размер на 286,00лв.
от общо 1430,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно цената
на исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес *** да заплати на С.С.К., с ЕГН:**********, със
съд. адрес: ***, офис 215 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от
6000,00лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 26.08.2016г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.08.2017г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6000,00лв. до пълния
предявен размер от 30000,00лв. като неоснователен, както и за обезщетение за
забава, за периода от 26,08,2016год. до 04,08,2017год. поради погасителна давност.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“АД, с ЕИК *******, с адрес *** да
заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 280,00лв.
– разноски.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“АД, с ЕИК *******, с адрес *** да
заплати на адв. М.Д. на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума в размер на 286,00лв.-адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.С.К., с ЕГН: **********,
със съд. адрес: ***, офис 215 да заплати на З.к. „Л.И.“АД, с ЕИК *******, с
адрес *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 440,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: