Р Е Ш Е Н И Е № 295
гр.Пловдив, 28.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на четиринадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 549 по
описа за 2017 година намери за установено следното:
Искове с правна квалификация чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл.430 ТЗ.
Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“
№ 37, моли да се установи по отношение на ответника М.С.Ш., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че същият дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД сумата от 50 000
лева – неизплатена главница по Договор за кредит сключен между страните с № 06КР-АА-3252 от 21.12.2006г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2016 г. до
окончателното плащане на вземането; сумата от 23 839,47 лева – просрочена
договорна лихва, начислена съгласно т.2 от Анекс № 1 от 16.11.2009 г. към
Договора за периода от 01.05.2012 г. до 18.05.2016 г.; сумата от 1 053,19
лева – просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т.1. от Анекс № 2 от
03.01.2012 г. към Договора за периода от 10.06.2014 г. до 24.05.2016 г. вкл.;
10979,86 лв. – просрочена разсрочена договорна
лихва, съгласно Анекс № 3 от 23.01.2012 г. към Договора, начислена съгласно т.2
от Анекс № 1/16.11.2009 г. за периода от 31.03.2010 г. до 23.01.2012 г.; 4807.85
лв. – просрочена разсрочена наказателна лихва, съгласно Анекс № 3 от 23.01.2012
г. към Договора, начислена съгласно т.1 от Анекс № 2/03.01.2012 г. за периода
от 31.03.2010 г. до 23.01.2012 г.; 327.51 лв. – просрочена разсрочена договорна
лихва, съгласно
Анекс № 3 от 23.01.2012 г. към Договора, начислена съгласно т.2 от Анекс №
1/16.11.2009 г. във вр. с Анекс № 2 от 03.01.2012 г. за периода от 03.01.2012
г. до 23.01.2012 г.; 1129.94 лв. – просрочена договорна лихва за гратис, съгласно
т.4 от Анекс 3 от 23.01.2012 г., начислена съгласно т.2 от Анекс № 1/16.11.2009 г. за
периода от 23.01.2012 г. до 01.04.2012 г. вкл.; 500 лв. - просрочена разсрочена
комисионна за предоговаряне, начислена съгласно т.2 от Анекс № 3/23.01.2012 г.; 500 лв. - просрочена
разсрочена комисионна за управление в деня на закриване на овърдрафта,
начислена съгласно Раздел VI, т.11 от Договора; 39,12 лв. - просрочена разсрочена такса за разглеждане
на искане за предоговаряне, съгласно т.1 от Анекс № 3 от 23.01.2012 г., за
които задължения въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 27.05.2016 г. по ч.гр.д. № 6724/2016 г.
на РС Пловдив. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца
направените в заповедното производство разноски, състоящи се от 1863.48 лв. – платена
държавна такса по ч.гр.д. № 6724/2016 г. на РС Пловдив, както и 1500 лв. -
юрисконсултско възнаграждение по същото дело. Претендира се присъждане и на
разноските в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че на
21.12.2006 г. между ищеца като кредитор, от една страна и от друга - М.С.Ш.,
като кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит № 06КР-АА-3252/21.12.2006 г. за сумата
от 50 000 лв., отпуснатa с цел – текущи битови нужди и ремонт. Съгласно т.6 от Договора, кредита се
ползва в режим на овърдрафт в срок до 01.01.2012 г., като след изтичане на този
срок правото на ползване на овърдрафт се прекратява и при наличие на непогасени
задължeния, съгл. т. 16 от Договора, те
се издължават от Кредитополучателя, периодично в размер и на падежи, съгласно
погасителен план - Приложение
№ 1, като крайният срок за погасяването им е 01.01.2037 г.
С Анекс № 1/16.11.2009 г., Анекс
№ 2/03.01.2012 г. и Анекс № 3/23.01.2012 г. са били предоговорени различни
условия на Договора, като съгласно първия анекс (т.8) кредитополучателят е
приел прилагането на Общите условия на Банката за кредити на физически лица,
обезпечени с ипотека, като е декларирал, че същите са му представени и е
запознат с тях.
Твърди се, че отпуснатият кредит
е усвоен многократно за периода от 22.01.2007 г. до 03.01.2012 г. от
кредитополучателя по банкова сметка *** ***, открита на името на ответника.
Така усвоеният кредит е погасяван частично, на датите и в размерите, описани в
исковата молба. Според кредитора, по кредита са просрочени 49 погасителни
вноски, съгласно Договора и Анекс № 3. Кредитът е в просрочие, считано от
01.05.2012 г. – общо 1485 дни към 25.05.2016 г. С покана изх. № 10-16837 от
12.11.2015 г. Банката е поканила длъжника да погаси просрочените задължения по
Договора. Поканата е била връчена лично, срокът за изпълнение е изтекъл, но
задълженията са останали непогасени.
Ищецът твърди, че общият дълг на ответника
към 25.05.2016 г. възлиза на 93 173,94 лв.
Ответникът оспорва исковете изцяло
по основание и размер. Оспорва автентичността на подписа си върху представените
от ищеца Анекс № 2/03.01.2012 г., ведно с Погасителен план към него,
представляващ Приложение № 3 към Договора и Анекс № 3/23.01.2012 г., ведно с
Погасителен план към него, представляващ Приложение № 4 към Договора, както и
Общи условия на ПИБ АД (без дата) за кредити на физически лица, обезпечени с
ипотека. Ето защо счита, че не е бил задължен да извършва плащания по
посочените погасителни планове на датите и за размерите, твърдени от ищеца. На
това основание счита, че незаконосъобразно Банката е упражнила правото да
превърне така цитирания договор за кредит в предсрочно изискуем. Оспорва и
съдържанието на поканата, в която твърди, че не са конкретизирани размерите на
всяка една дължима погасителна вноска, формирана от съответна главница и лихви
(договорни и наказателни) и основанията за начисляването им. Оспорва и начина
на уговаряне размера на лихвата в самия договор като неясен и ориентировъчен.
Прави възражение за настъпила погасителна давност за част от претенциите на
ищеца за просрочена договорна лихва – така, както конкретно е цитирано в
отговора на исковата молба. Твърди, че са нищожни клаузите на чл. 9 от
договора, както и клаузите за определяне размера на дължимата лихва. Ето защо,
счита исковете за неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните, намери за установено
следното:
По допустимостта на
производството.
Установено е по делото, че по
заявление на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД на 27.05.2016 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д № 6724/2016 година по описа на РС Пловдив. Въз основа на същата ответникът
е бил осъден да заплати на кредитора следните суми:
-
50 000 лева – просрочена главница по Договор за банков кредит № 06КР-АА-3252 от 21.12.2006г.;
-
23 839,47 лева – просрочена договорна лихва, начислена съгласно т.2 от
Анекс № 1 от 16.11.2009 г. към Договора за периода от 01.05.2012 г. до
18.05.2016 г.;
-
1 053,19 лева – просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т.1. от
Анекс № 2 от 03.01.2012 г. към Договора за периода от 10.06.2014 г. до
24.05.2016 г.;
-
10979,86 лв. – просрочена разсрочена договорна лихва съгласно Анекс № 3 от
23.01.2012 г. към Договора и съгласно т.2 от Анекс № 1/16.11.2009 г. за периода
от 31.03.2010 г. до 23.01.2012 г.;
-
4807.85 лв. – просрочена разсрочена наказателна лихва съгласно Анекс № 3 от
23.01.2012 г. към Договора и съгласно т.1 от Анекс № 2/03.01.2012 г. за периода
от 31.03.2010 г. до 23.01.2012 г.;
-
327.51 лв. – просрочена разсрочена договорна лихва съгласно Анекс № 3 от
23.01.2012 г. към Договора, начислена съгласно т.2 от Анекс № 1/16.11.2009 г.
във вр. с Анекс № 2 от 03.01.2012 г. за периода от 03.01.2012 г. до 23.01.2012
г.;
-
1129.94 лв. – просрочена договорна лихва за гратис съгласно т.4 от Анекс 3
от 23.01.2012 г., начислена съгласно т.2 от Анекс № 1/16.11.2009 г. за периода
от 23.01.2012 г. до 01.04.2012 г.;
-
500 лв. - просрочена разсрочена комисионна за предоговаряне, начислена
съгласно т.2 от Анекс № 3/23.01.2012 г.;
-
500 лв. - просрочена разсрочена комисионна за управление в деня на
закриване на овърдрафта, начислена съгласно Раздел VI , т.11 от Договора;
-
39,12 лв. - просрочена разсрочена такса за разглеждане на искане за
предоговаряне в размер на 20 евро съгласно т.1 от Анекс № 3 от 23.01.2012 г.,
-
както и законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2016 г. до
окончателното плащане на вземането.
С издадената заповед за
изпълнение на молителя са присъдени и разноските за производството, състоящи се
от 1863.48 лв. – платена държавна такса по ч.гр.д. № 6724/2016 г. на РС
Пловдив, както и 1500 лв. - юрисконсултско възнаграждение по същото дело. Издаден
е и изпълнителен лист за същите суми. Срещу издадената заповед е подадено в
срок възражение по чл.414, ал.1 ГПК от ответника. С разпореждане на заповедния
съд, връчено на 02.08.2017 г. е указано на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок. Процесната искова молба, с
която са предявени исковете за установяване на вземането по издадената заповед
за незабавно изпълнение срещу възразилия длъжник е депозирана в съда на датата 01.09.2017
г., т.е. в определения от заповедния съд и установен от закона едномесечен
срок.
Ето защо, съдът намира, че са
налице всички предпоставки, обуславящи допустимостта на предявените в
настоящото производство установителни искове, а именно - наличие на издадена и
необезсилена заповед за изпълнение за претендираните суми, идентичност на
основанията на вземанията по заповедта и по предявените искове, наличието на
подадено от ответника в законния срок възражение по чл. 414 ГПК срещу
издадената заповед и предявяването на самите искове в дадения от съда и
законоопределен едномесечен срок.
С оглед допустимостта на исковете,
същите подлежат на разглеждане по същество.
По делото е представен сключен
между ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД в качеството му на кредитор, от една
страна и от друга страна - ответника М.С.Ш., в качеството му на
кредитополучател Договор за банков кредит
№ 06КР-АА-3252 от 21.12.2006г. Съгласно Раздел III, т. 4 от Договора, размерът на
кредита е определен на сумата до 50 000 лева, като вида на кредита е
овърдрафт. Уговорено е овърдрафтът да се закрие на 01.01.2012 г., като след
тази дата кредитът е следвало да се погасява на месечни вноски по погасителен
план с крайна дата на издължаване - 01.01.2037 г.
Страните са уговорили дължимост
на годишна лихва за ползването на овърдрафта – основен лихвен процент на БНБ,
увеличен с 5.64 пункта; лихви се
начисляват само за дните на фактическото ползване на овърдрафта; точният размер
на дължимата лихва се изчислява от Банката за всеки лихвен период на падежа на
съответното лихвено плащане, посочен в погасителния план, като при промяна на
основния лихвен процент, договореният лихвен процент се променя от датата на
промяната, без да е необходимо предоговаряне. Плащания, дължими, но неизвършени
в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя
се отнасят в просрочие и олихвяват с договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 20 пункта.
Към договора са сключени три броя
анекси, като към всеки от тях е приложен нов погасителен план. Договорът,
анексите и погасителните планове са представени по делото, като Анекс № 2 и
Анекс № 3, ведно с приложените към тях
погасителни планове са оспорени от ответника като неподписани от него. В тази
връзка по делото са изслушани първоначална и допълнителна съдебно-почеркови
експертизи, които съдът намира за безпристрастно и компетентно изготвени.
Приетите в съдебно заседание заключения на вещото лице С. опровергават
възражението на ответника, като според експерта подписите и имената на
ответника в оспорените документи са изпълнени именно от последния.
Видно от Анекс № 3/23.01.2012 г.
(сключен след закриване на овърдрафта) страните са установили в отношенията
помежду си, че към датата на подписването му задължението на кредитополучателя
към Банката по договора за кредит е в общ размер на 66 826,83 лв., от
които; 50 000 лв. – главница, 15 787,71 лева – лихва и 1039.12 лева –
разноски. Отделно от това са уговорили, че за разглеждане на предоговарянето на
задълженията по договора, Банката събира такса в размер на 20 евро (т.1), както
и комисионна за предоговаряне в размер на 500 лв., платима на равни месечни
вноски на падежа на всяка погасителна вноска до падежа на кредита (т.2).
Уговорили са също, че считано от датата на анекса, погасителният план към
Договора се променя съгласно Приложение № 4 към анекса, който изцяло заменя
погасителния план, приложен към Анекс № 2. Въвежда се гратисен период за
лихвата и главницата за срок от датата на анекса (23.01.2012 г.) до 01.04.2012
г. вкл., или следващата погасителна вноска е следвало да бъде на 01.05.2012 г.,
като просрочените към датата на анекса вноски за главница, лихви и такси (от
31.03.2010 г. до датата на анекса) да бъдат разсрочени за погасяване на равни
вноски за периода на кредита.
По делото са представени и Общи
условия на Банката за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, които
съгласно заключението на експерта по посочената вече съдебно-почеркова
експертиза също са подписани от ответника.
Допусната е и съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която е
приета в съдебно заседание, не е оспорено от страните и съдът напълно кредитира
като обосновано и компетентно изготвено. Съгласно същото, разрешеният и
отпуснат кредит – овърдрафт е многократно усвояван по дати и размери, изрично
посочени в заключението, като усвоените суми по кредита са изтеглени от
кредитололучателя на каса и в брой. Вещото лице е описало извършените от страна
на ответника погашения на усвоения кредит в режим на овърдрафт, както и тези
извършени след закриване на овърдрафта на 01.01.2012 г.
Според експерта, началната дата
на забава е 01.05.2012 г., като общият размер на задълженията на ответника към
25.05.2016 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК от страна на Банката)
възлиза на сумата от 93 173,94 лв., състояща се от:
-
непогасената главница - 50 000 лв.;
-
непогасена договорна лихва – 23 836,47 лв. за периода 01.05.2012 г. –
18.05.2016 г.
-
непогасена наказателна лихва - 1 053,19 лева за периода от 10.06.2014 г. до
24.05.2016 г. вкл.;
-
непогасена разсрочена договорна лихва - 10979,86 лв. за периода от
31.03.2010 г. до 23.01.2012 г.;
-
просрочена разсрочена наказателна лихва - 4807.85 лв. за периода от 31.03.2010
г. до 23.01.2012 г.;
-
просрочена разсрочена договорна лихва - 327.51 лв. за периода от 03.01.2012
г. до 23.01.2012 г.;
-
просрочена договорна лихва за гратис - 1129.94 лв. за периода от 23.01.2012
г. до 01.04.2012 г. вкл.;
-
500 лв. - просрочена разсрочена комисионна за предоговаряне, начислена
съгласно т.2 от Анекс № 3/23.01.2012 г.;
-
500 лв. - просрочена разсрочена комисионна за управление в деня на
закриване на овърдрафта, начислена съгласно Раздел VI , т.11 от Договора;
-
39,12 лв. - просрочена разсрочена такса за разглеждане на искане за
предоговаряне в размер на 20 евро съгласно т.1 от Анекс № 3 от 23.01.2012 г.
Видно от така цитираните данни по
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изчислените от страна на
експерта задължения на ответника по договора и сключените анекси, напълно
съвпадат с исковата претенция.
В Общите условия на Банката,
представени по делото е предвидена възможност за последната да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие, в случай че кредитополучателят
не извърши което и да е плащане по Договора повече от 5 работни дни след
датата, на която плащането е станало изискуемо (чл. 10.1.2).
Видно от доказателствата по
делото, Банката е упражнила това свое право, като е изпратила до ответника
писмо изх. № 10-16837/12.11.2015 г., представено на л. 43 от делото. Безспорно
е по делото и се установява от направеното отбелязване на същото, че писмото
е получено лично от ответника на 14.12.2015 г.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът намира следното:
Между страните са възникнали
облигационни отношения, свързани с договор за банков кредит по чл. 430 ТЗ. Договорът
за банков кредит е консенсуален – счита се за сключен от момента на постигане
на съгласието. Представеният договор,
ведно с общите условия, изменен с три поредни анекса, също представени по
делото, са подписани от страните, установено от събраните доказателства по
делото, и следователно ги обвързват.
По делото се установява, че
Банката е изправна страна по договора,
доколкото е изпълнила договорните си задължения и е осигурила възможност на
ответника да тегли суми до лимита на уговорения
овърдрафт.
Доказателства за това, че ответникът
е платил изцяло и в срок предоставените му парични средства няма по делото,
като установяването на това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника.
Напротив, събраните доказателства по делото (приетото по делото заключение по
изготвената ССЕ) са в обратна насока, както бе посочено по-горе.
Видно от представените по делото
общи условия, подписани от ответника, изрично е предвидено право за банката –
кредитор да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено
предизвестие, в случай че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по
Договора повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало
изискуемо (чл. 10.1.2).Установено е по делото, че банката е упражнила това свое
право с изпратеното и лично получено от ответника писмо, съдържащо изричното
волеизявление на банката, в случай на неплащане в срок на конкретно описаните
просрочени суми (главници и лихви) по договора, да счита последния за изцяло и
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е настъпила на 14.12.2015 г.
Съобразно изложеното до тук,
установява се наличието и на двете предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост, съгласно задължителните разрешения на Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г на ОСГТК на ВКС в т.18, а именно: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника.
По възражението на ответника за
нищожност на клаузата на чл.9, в която е уговорена наказателна надбавка, имаща
характер на неустойка по Договор за кредит № 60 КР-АА-3255/21.12.2006 г. поради
противоречие с добрите нрави и евентуално като прекомерна, съдът намира
следното:
Преценката за нищожност поради
накърняването на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключването на сделката, а не към един последващ момент. В този смисъл,
неустойката следва да се приеме за нищожна поради накърняването на добрите
нрави само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата
ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В тази насока са
задължителните указания, дадени в ТР № 1/ 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2009 г. на ОСТК.
За "добрите нрави“ не е налично законово определение или
регламентирани правила, а се приема, че са морално - оценъчна категория, които
могат да се извлекат от общите принципи на правото.
В случая, страните са уговорили
заплащане на неустойка – чл.9 от договора при неплащане на погасителна вноска,
но само неизвършените плащания се отнасят като просрочени и се олихвяват с
договорената лихва, увеличена с 20 пункта. Следва да се отбележи, че функцията
на неустойката /чл.9 от Договора за кредит/ се прилага при неизпълнение на
договорно задължение на ответника за неплащане в срок на погасителна вноска,
т.е. действието на санкционната и обезщетителна функция на неустойката зависи
от поведението на длъжника и в този смисъл се стимулира длъжникът да се
разплаща в срок.
В случая, ответникът, в
качеството му на кредитополучател, е неизправна страна, допуснал е
продължителна забава, като според вещото лице по назначената ССЕ, е изпаднал в
забава на 01.05.2012 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 25.05.2016 г. Не може да се приеме, че клаузата за неустойка
противоречи на добрите нрави, тъй като страните сами предварително са
определили размера на неустойката при забавено плащане и в това намира израз
принципът на свобода на договарянето по чл. 9 ЗЗД. Не може да се приеме, че
неустойката е прекомерна, тъй като неустойка се начислява единствено върху
неплатената част от задължението. Отделно от това, макар и да е налице искане
за намаляването на начислената неустойка, при липса на проведено доказване от
страна на ответника на предпоставките на чл. 92, ал.2 от ЗЗД, съдът не може служебно да я намали (в тази насока – Решение
№ 88/22.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 911/2009 г., І ТО, ТК и Решение № 12/21.03.2011 г. на ВКС по т.д. 1056/2009 г.,
І ТО, ТК).
На следващо място, ответникът прави
възражение за нищожност на клаузите за определяне на договорна и наказателна
лихва като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1, т.5 от ЗЗП.
В тази връзка, на първо място, на
ответника следва да бъде признато качество "потребител" по смисъл на
пар.13 от ДР на ЗЗП (в сила от 10.06.2006 г., т.е. приложим към процесния договор за кредит). Според
даденото в посочения параграф определение, потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Видно от договора, целта с която е отпуснат банковия
кредит е за текущи битови нужди и ремонт, т.е. може да се направи обоснован
извод, че договорът не е сключен във връзка с търговска дейност на
кредитополучателя. Няма и оспорване в тази насока от страните по делото.
Следователно кредитополучателят се ползва от защитата, предвидена в ЗЗП.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка неиндивидуално определена
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната
норма, измежду които: т.5 – задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Предвид разпоредбата на чл.145,
ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор, сключен с потребител, се преценява с
оглед вида на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който зависи.
С оглед представените по делото
писмени доказателства – договор за кредит, съдът намира, че начисляваната
наказателна лихва – при условията на чл. 9 от договора – олихвяване на
неизплатената част от кредита с договорената лихва, увеличена с 20 пункта, не е
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП по следните съображения:
Клаузите, регламентиращи
начисляването на договорната и наказателната лихва, са били предмет на
индивидуално договаряне между страните, те не са част от общите условия на
търговеца за предоставяне на кредити и не покриват нито общите, нито
специалните критерии за неравноправност по чл.143 ЗЗП. Уговарянето на
наказателната лихва като конкретен процент дава възможност на потребителя да
предвиди точно произтичащите за него евентуално негативни последици, при
начисляване на тази наказателна лихва. А същата се начислява, когато е налице
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по погасяване в срок на дължимите
месечни анюитетни вноски.
Договореният размер на
наказателната лихва е годишен такъв, начислява се за времето на просрочие върху
незаплатените вноски и в тази връзка не може да се възприеме твърдението на
ответника, че размерът на наказателната лихва е прекомерен. Конкретният размер
на наказателната лихва при една просрочена вноска ще зависи от периода на
просрочие, т.е от това колко дни кредитополучателят ще е в неизпълнение на
задължението да внесе конкретната просрочена месечна вноска. От изложеното, не
може да се обоснове извод, че е налице необосновано високо обезщетение или
неустойка, което да мотивира неравноправна клауза.
Уговарянето на клауза, предвиждаща
наказателна лихва при просрочие, само по себе си не води до значително
неравновесие между страните, защото по този начин се обезпечават и гарантират
правата на кредитора, че ще получава в срок вземането си (уговорената месечна
вноска по заема), без да поставя в неравноправно положение потребителя, който,
като страна по договора, е длъжен да изпълнява поетите от него задължения по
връщане на предоставената в заем сума. Начисляването на наказателна лихва при
просрочие води до неблагоприятни последици за кредитополучателя, защото се
увеличават разходите му, но това, от друга страна, е в резултат на неговото
недобросъвестно поведение, изразяващо се в неизпълнение на задължението да
погасява кредита си в срок.
По възражението за погасяване на
вземането за лихви и неустойка поради изтичането на тригодишния давностен срок:
В заключението на вещото лице по
допуснатата ССЕ е посочено, че последното извършено частично плащане по
главница и лихви от страна на ответника датира от 10.06.2014 г. Плащането на
задължението има характер на признание за съществуването му, поради което, на
основание чл.116, б.“а“ ЗЗД, прекъсва давността, респ. от прекъсването започва
да тече нова давност, която за вземанията, за които е направено възражението е
3-годишна. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 25.05.2016
г. – т.е. преди изтичането на тригодишният давностен срок по смисъла на чл.111,
б. „б“и б. „в“ от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът счита
направените възражения за неоснователни и като такива следва да се оставят без
уважение.
В обобщение съдът намира, че
вземанията на ищеца, установени със заповедта за изпълнение на парично
задължение, възникнали от Договор за банков кредит, сключен между страните с №
06КР-АА-3252 от 21.12.2006г. и анекси към него - Анекс № 1 от 16.11.2009 г.,
Анекс № 2/03.01.2012 г. и Анекс № 3/23.01.2012г. се явяват дължими – т.е.
съществуващи и установителните искове по чл.422 от ГПК следва да бъдат уважени
в размера, в който са предявени.
По разноските:
В хода на заповедното производство
заявителят е направил разноски в размер на 1863,48 лв - разноски за държавна
такса и 1500 лв – юрисконсултско възнаграждение. Тези разноски са предмет и на
издадената заповед за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство, съдът следва да разгледа възраженията на страните за
неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство,
искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и
възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение за заповедното
производство, по което следва да се произнесе настоящия съдебен състав, предвид
разрешенията на посоченото ТР на ВКС. Съдът намира възражението за основателно.
Съгласно чл. 78, ал.8 ГПК в полза на
юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната посочена разпоредба препраща към Наредба за
заплащане на правната помощ. Съгласно Раздел IV, чл. 26 от Наредбата за маскималния размер на
юрисконсултското възнаграждение, предвиден за защита по заповедно производство
е 150 лв. Следователно, това е и размерът до който следва да се намали
претендираното юрисконсултско възнаграждение от страна на банката – ищец за
заповедното производство.
При този изход на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
хода на настоящето производство разноски, за които е представен списък по чл.
80 ГПК, в размер на 1863,47 лв. – платена държавна такса; 400 лв. – платен
депозит за вещо лице и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените мотиви, съдът
на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането
на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Драган Цанков“ №37, по отношение на М.С.Ш., ЕГН: **********, с
адрес: ***, произтичащо от Договор за кредит
сключен между страните с № 06КР-АА-3252 от 21.12.2006г., за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 3699/27.05.2015 г. по ч.гр.д. № 6724 по описа на Районен съд Пловдив
за 2016 година, в размер на :
-
сумата от 50 000 лева – неизплатена главница по Договор за кредит сключен между страните с № 06КР-АА-3252 от
21.12.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2016
г. до окончателното плащане на вземането,
-
сумата от 23 839,47 лева – просрочена договорна лихва, начислена съгласно
т.2 от Анекс № 1 от 16.11.2009 г. към Договора за периода от 01.05.2012 г. до
18.05.2016 г.,
-
сумата от 1 053,19 лева – просрочена наказателна лихва, начислена съгласно
т.1. от Анекс № 2 от 03.01.2012 г. към Договора за периода от 10.06.2014 г. до
24.05.2016 г. вкл.,
-
10979,86 лв. – просрочена разсрочена договорна лихва, съгласно Анекс № 3 от
23.01.2012 г. към Договора, начислена съгласно т.2 от Анекс № 1/16.11.2009 г.
за периода от 31.03.2010 г. до 23.01.2012 г.;
-
4807.85 лв. – просрочена разсрочена наказателна лихва, съгласно Анекс № 3
от 23.01.2012 г. към Договора, начислена съгласно т.1 от Анекс № 2/03.01.2012
г. за периода от 31.03.2010 г. до 23.01.2012 г.;
-
327.51 лв. – просрочена разсрочена договорна лихва, съгласно Анекс № 3 от
23.01.2012 г. към Договора, начислена съгласно т.2 от Анекс № 1/16.11.2009 г.
във вр. с Анекс № 2 от 03.01.2012 г. за периода от 03.01.2012 г. до 23.01.2012
г.;
-
1129.94 лв. – просрочена договорна лихва за гратис, съгласно т.4 от Анекс №
3 от 23.01.2012 г., начислена съгласно т.2 от Анекс № 1/16.11.2009 г. за
периода от 23.01.2012 г. до 01.04.2012 г. вкл.;
-
500 лв. - просрочена разсрочена комисионна за предоговаряне, начислена
съгласно т.2 от Анекс № 3/23.01.2012 г.;
-
500 лв. - просрочена разсрочена комисионна за управление в деня на закриване
на овърдрафта, начислена съгласно Раздел VI , т.11 от Договора;
-
39,12 лв. - просрочена разсрочена такса за разглеждане на искане за
предоговаряне в размер на 20 евро, съгласно т.1 от Анекс № 3 от 23.01.2012 г.
ОСЪЖДА М.С.Ш., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, София,
бул. „Драган Цанков“ 37 сумата разноски по заповедното производство, състоящи
се от 1863,48 лв. – платена държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.Ш., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, София,
бул. „Драган Цанков“ 37 разноски за настоящото производство, състоящи се от
1863,47 лв. – платена държавна такса; 400 лв. – платен депозит за вещо лице и
450 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: