М
О Т И В И:
Съдебното производство е образувано по
обвинителен акт на Окръжна прокуратура - гр.Бургас срещу М.Н.А., ЕГН **********
с обвинение за престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода при условията
на чл.54 НК, към предвидения специален минимум, поради недовършеността на
престъплението и липсата на данни за дългосрочни неблагоприятни последици за
пострадалия.
Защитникът намира обвинението за
недоказано както по отношение на механизма на получаване на телесното
увреждане, така и относно наличието на субективния елемент – подсъдимият да е
имал желание да убие брат си. Набляга на обстоятелството, че по делото няма
нито едно доказателство подсъдимият А. да е нанесъл директен удар в главата на
пострадалия. Моли съда да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият заявява, че не е виновен и
моли съда да постанови оправдателна присъда.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните в производството гласни и писмени
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Н.А. (на *** г.) и пострадалият К.А.С. (***
г.) са едноутробни братя. Двамата живеят заедно с майка си Н.М.А. и сестра си С.А.
***. Към 19.06.2017 г. къщата се обитавала и от свид.
М.И., която се намирала във фактическо съжителство с подсъдимия.
На 19.06.2017 г. следобед подсъдимият А.
и свид. М.И. отишли в дома на свид.
Х.С. (еднокръвен брат на К.С.), където подсъдимият употребил алкохол и
наркотично вещество- метамфетамин. Около 21:00 часа М.А.
и свид.И. се прибрали у дома си, като в този момент
пострадалият Кр.С. излизал от тоалетната на двора. В
коридора, до входната врата на къщата, между двамата братя възникнало
пререкание във връзка с парична сума, която подсъдимият поискал от пострадалия.
К.С. тръгнал по коридора, който бил покрит с теракотени плочки, върху които
имало текстилна пътека. Подсъдимият го последвал и му нанесъл силен удар с ръка
в окосмената част на главата. Брат му не очаквал удара и паднал по лице, на
дясната страна на лицето, върху пътеката. Последвал втори удар от страна на
подсъдимия - този път с крак в главата на С.. При падането потекла кръв от носа
на пострадалия.
Свид. М.И. се
уплашила от поведението на подсъдимия и побягнала към дома на бабата на
братята- Е. А., където по същото време се намирала майка им Н.А.. Подсъдимият
излязъл пред входната врата на къщата, за да види къде отива свид. И., а пострадалият бавно се изправил, подпрял главата
си за кратко време на касата на вратата на спалнята на брат си, след което
излязъл навън през отворения прозорец на същата стая. Оттам С. отишъл в двора
на свид.Л.Г.,
сестра на баба му Е., и я помолил да го заведе при Е. А., която живеела на
няколко пресечки от къщата на свидетелката. По пътя Л. Г. придържала
пострадалия за ръката, тъй като той не се чувствал добре, и разбрала от него,
че бил ударен от подсъдимия. Когато пристигнали, Кр.С.
седнал на стол в двора, навел главата си и станал неконтактен.
Междувременно Е. А. и Н.А. научили за
случилото се от свид. М.И., като на свой ред те
възпроизвели казаното на свид. Н.Г. (брат на Ел. А. и
Л. Г.). В 22:05 часа последният се обадил на тел. 112 с молба да бъдат
изпратени линейка и полиция.
Първи на мястото пристигнали свидетелите
К.М. и Х.К. – полицейски служители при Първо РУ-Бургас. Пострадалият бил във
видимо безпомощно състояние и не реагирал по никакъв начин на опитите на
полицаите да го заговорят. От майка му Н.А. те научили, че пострадалият С. бил
бит от брат си М.А..
В 22:25 часа пристигнал екип на Спешна
медицинска помощ. Свид. Н.Г. и още един мъж помогнали
на пострадалия да се качи в линейката, където д-р Н.Д. му извършил преглед.
Лекарят констатирал данни за евентуално наличие на тежка черепно-мозъчна
травма, поради което Кр.С. незабавно бил
транспортиран до МБАЛ „Бургасмед“.
В здравното заведение били извършени
клиничен преглед и компютърно-томографско изследване
на С., който към този момент бил в безсъзнателно състояние – кома. При
изследването било установено, че пострадалият е получил стволова мозъчна
контузия. Същият веднага бил настанен в Отделението за анестезия и интензивно
лечение, където бил интубиран и поставен на апаратна
вентилация.
В 00:05 часа на 20.06.2017 г.
подсъдимият бил задържан от полицейските служители Х.Х.,
К.Д. и П.С. и откаран в Първо РУ. В служебния автомобил подсъдимият говорел
непрекъснато. Без да бъде питан от полицаите, той им казал, че се скарал с брат
си К., защото последният продал 28 кг крадена мед и отказал да му даде 5 лв. да
си купи цигари, поради което М. го ударил веднъж.
При извършения полицейски обиск на М.А.
били намерени 3 броя топчета с неправилна форма, увити със станиол, съдържащи
суха, растителна маса, зелена на цвят, с общо нето тегло 0,135 грама. Подсъдимият
обяснил, че растителната маса представлява тетра, но всъщност в нея било
установено наличие на ново психоактивно вещество (НПВ) от вида на синтетичните канабиноиди (синтетичните канабиноиди
имат силно наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и
са поставени под контрол съгласно чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП). Тъй като А.
осезаемо миришел на алкохол и бил превъзбуден,
полицаите го отвели до сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас. Там
подсъдимият бил изпробван за употреба на алкохол с Дрегер
Алкотест 7510 с фабр.№ ARBB 0052, който отчел 1,30
промила. Последвала проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с Drager Drug
Test 5000.
Апаратът отчел положителен резултат за наличие на метамфетамин.
Непосредствено след това подсъдимият бил отведен в Спешния кабинет на
УМБАЛ-Бургас, където му били взети кръв и урина за изследване. При извършеното
химическо изследване на пробата кръв се доказало наличие на етилов алкохол в
количество 1,10 промила. В пробите кръв и урина от подсъдимия било установено и
присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите – амфетамин и метамфетамин.
Пострадалият Кр.С.
бързо се възстановил от причинената травма и на 28.06.2017 г. бил изписан от
болницата в стабилно соматично и неврологично състояние.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Д.С., К.М., П.С., Х.Х., Х.К., Н.Д., Л.Г., Ф.Д., К.К.,
Р.И., К.Д., Н.Г., Л.Г., Ж.Ж., Х.С., М.И., от
приложените по досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум към него - т.1, л.38-49, протокол за обиск и изземване - т.1,
л.50-59, заповед за задържане на лице - т.1, л.76, протокол за полицейски обиск
на лице - т.1, л.77, протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества - т.1, л.152 и л.91, протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум към него - т.1, л.126-128, протокол № 343
за извършена химическа експертиза-т.1, л.137-138, протокол за химическа
експертиза № 353/22.06.2017 г. - т.1,
л.132, заключения на съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза - т.2,
л.68-71, техническа експертиза - т.2, л.55-58, съдебномедицински експер-тизи на веществени доказателства - т.2, л.74-75 и
л.78-79, ДНК експертиза-т.2, л.131-133, съдебномедицински експертизи - т.1,
л.130 и т.2, л.62-66, както и от приложената медицинска документация - т.1,
л.167-192, т.2, л.40-45.
Причинените на пострадалия телесни
увреждания се установяват от показанията на свидетелите Л.Г., Ж.Ж., К.М. и Х.К., от заключението на съдебномедицинска
експертиза № 423/2017 г. и приложените по делото писмени доказателства – И.З.№
13509/2017 г. от 20.06.2017 г., отделение по неврохирургия при МБАЛ „Бургасмед“ на името на К.С..
Според заключението на съдебномедицинската
експертиза постра-далият К.С. е получил „тъпи травми“
по окосмената част на главата, които е възможно да са причинени както от удари
с юмруци, така и при ритане. Тъпите травми са причинили стволова контузия,
което увреждане се квалифицира като постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота. Навременната и квалифицирана медицинска намеса е
предотвратила смъртния изход.
При извършен на 28.06.2017 г. преглед
на пострадалия вещото лице констатирало следните увреждания: над дясна вежда -
напречен продълговат розов ръбец, с размери около 32х4-6
мм, леко вълнообразен; по кожата на дясна скула - три линейни ръбеца с розово-червеникав цвят и размери по около 30 до
50х1-2 мм; друг ръбец със същия цвят - по дясна
страна на носа, около 10х1 мм. Ръбците от драскотини
по лицето и носа са били следствие от действието на остроръбести
предмети, чиято индиви-дуална характеристика не може
да се определи с категоричност. Ръбецът в дясната
челна половина е останал след отварянето на голям подкожен кръвоизлив. Това
увреждане – травмата на челото /масивно кръвонасядане
с набиране на кръвна колекция подкожно/ най-добре отговаряло да е получено при
падане на дясна страна на лицето. Посочените увреждания водели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота (т.2, л.62-66 от ДП).
В хода на съдебното следствие вещото
лице д-р Янков коригира заключението си. Вещото лице разясни, че стволът се
намира в основата на мозъка и е защитен от пряко външно въздействие, тъй като
се намира в канал. За да се получи стволова контузия, трябва да има един рязък
импулс на сила, при който главата тръгва напред, след което се спира рязко в
някаква повърхност. При спирането на главата главният мозък продължава да се
движи, за разлика от продълговатия мозък, поради което продълговатият мозък се
извива (прегъва) и травмира. Вещото лице посочва, че в медицинската
документация контузията е описана като получена в лявата страна на
продълговатия мозък и кореспондира с най-тежката травма, която е челно вдясно.
Д-р Янков е категоричен, че в конкретния случай не е налице комбинирана травма,
а увреждане, което се получава по един-единствен механизъм – падане, като
силата, с която главата се удря в земята е не по-малко от 270-300 кг. Според
вещото лице стволовата контузия не е причинена от удари с крак или юмрук по
главата, защото такива удари биха довели до контузия на мозъчната кора, каквото
увреждане в случая не е имало (л.175).
Съдът прие за доказано, че падането на
пострадалия е причинено от удар, нанесен от подсъдимия. Свид.
М.И. лично е възприела действията на подсъдимия спрямо К.С.. Според показанията
ѝ, дадени на съдебното следствие, М.А. ударил брат си К. два пъти -
"веднъж с ръка по бузата и втори път го удари с крак по крака“.
Свидетелката определя всяко едно от тези действия на подсъдимия като „лекичко“,
но ударите очевидно са били нанесени с голяма сила, след като М.И. се уплашила
и побягнала към дома на Е. А., за да я уведоми за случващото се.
Обстоятелството, че подсъдимият е
ударил пострадалия се устано-вява и от показанията на
свид. Л.Г.. За това обстоятелство свидетелката узнала
от Кр. С. непосредствено след извършване на
инкриминираното деяние. Тогава пострадалият ѝ казал, че бил ударен от
брат си М. с крак, като не уточнил мястото на нанасяне на удара. Вярно е, че
доказателствата, които се извеждат от показанията на тази свидетелка имат
производен характер. В случая съдът ги използва, тъй като те заместват първични
доказателства, които не могат да бъдат събрани поради отказ на пострадалия да
свидетелства.
Според обвинителната теза подсъдимият М.А.
ударил пострадалия с крак в лявата част на главата, при което последният
паднал, а след това подсъдимият го ударил с ръка в главата. В подкрепа на
обвинението, че двата удара са били в главата на пострадалия, са показанията на
свидетелите Х.К. и К.М., дадени на досъдебното производство (т.1, л.28 и л.32)
и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1,
т.2 предл.второ НПК. Когато двамата полицейски
служители видели пострадалия, главата му била наведена надолу, а по горната
ѝ част имало „подутини и отоци“. Тези показания съответстват на
показанията на д-р Л.Г., дадени на 20.06.2017 г., според които пострадалият е
имал контузни наранявания в окосмената част на
главата с подлежащ оток вдясно челно (т.1, л.20 от ДП, присъединени към доказателствения материал на основание чл.281,
ал.4, вр.ал.1, т.2 НПК). По-горе беше посочено, че
според заключението на съдебномедицинска експертиза № 423/2017 г. получените
телесни увреждания по главата (т.нар. „тъпи травми“) са следствие от действието
на твърди тъпи предмети и е възможно да са причинени както от удари с юмруци,
така и при ритане. В съдебно заседание обаче вещото лице д-р Янков уточни, че
ако нападател и пострадал стоят прави и са с еднакъв ръст, то нападателят
трябва да е тренирал специални бойни изкуства, за да успее да направи такъв шпагат и да ритне пострадалия в главата. От представените
от прокурора писмени доказателства (писмо изх.№ 103/08 от 30.05.2018 г.*** и
писмо от 4.06.2018 г.***) е видно, че подсъдимият и пострадалият са високи 165
см, а от показанията на свид. Х.С. се установява, че
подсъдимият А. не е тренирал бойни изкуства. Посочените обстоятелства мотиви-раха съда да приеме, че първият удар в главата на
пострадалия е бил нанесен с ръка, а вторият – с крак.
Самият подсъдим не оспорва
обстоятелството, че на инкримини-раната дата е имал
конфликт с брат си К. и признава, че го е ударил. Неговата версия обаче е
различна. Според обясненията на А., когато той бил в тоалетната на двора, чул
викове на свид.М.И. от къщата. Подсъдимият веднага
отишъл в стаята си и въпреки че електричеството в къщата било спряно, видял
пострадалият да лежи върху свид.И. и да я гали.
Блузата на М. била скъсана. При появата на подсъдимия пострадалият се изправил
и му казал: „Щом ти не можеш да я е*еш, аз ще я е*а.“. К.С. бил надрусан. Той замахнал
с ръка да удари брат си, но подсъдимият се дръпнал и го ударил по ръката - от
външната страна на китката. Тогава пострадалият се подхлъзнал на пътеката в
стаята и паднал настрани на пода. След като лежал няколко секунди, К.С. станал,
хвърлил се през отворения прозорец на стаята и паднал върху къщичката на кучето
на съседката, която се намирала на около половин метър от стената на стаята на
подсъдимия и върху която имало тухли. Кучешката къщичка се счупила, а
невредимият пострадал прескочил високата 2-2,5 м ограда на съседката и отишъл
при свид.Л.Г.. През това време свид.
М.И. избягала от къщата, защото била уплашена от действията на пострадалия
спрямо нея.
Съдът не даде вяра на обясненията на
подсъдимия, тъй като същите противоречат на целия събран по делото доказателствен материал.
Видно от протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него (т.1, л.48 горната снимка от ДП), върху
ламината в стаята на подсъдимия не е имало текстилна
постилка. Такава е била поставена в коридора на къщата, където именно е извършено
инкриминираното деяние. Последното се установява от показанията на свид. М.И. и находките при извършения на 20.06.2017 г. оглед
на место-произшествие. При огледа са били открити петна с червеникавокафяв цвят
върху теракотените плочки на пода на коридора и по касата на вратата на
ползваната от подсъдимия стая (т.1 л.38). Иззетите отривки
са били обект на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, от
чието заключение е видно, че същите съдържат кръв (т.2, л.74). Извършената ДНК
експертиза не е определила ДНК профил на посочените обекти, като в заключението
е посочено, че това най-вероятно се дължи на негоден за анализ клетъчен
материал или деструктивни процеси под влияние на различни външни фактори (т.2,
л.131-133 от ДП). От останалите доказа-телства обаче
се установява по несъмнен начин, че кръвта произхожда от пострадалия К.С.. Този
извод се основава на: 1) свидетел-ските показания на полицейските служители К.М.
и Х.К. и на д-р Н.Д. от ЦСМП, които лично са възприели наличие на кръв по
лицето и главата на пострадалия; 2) заключението на съдебномедицинска
експертиза № 198/2017 г., видно от което при извършения на 20.06.2017 г.
преглед на подсъдимия не са били установени травматични увреждания по главата,
лицето, устните, шията, тялото и крайниците му- т.1, л.130 от ДП; 3)
разясненията на вещото лице д-р Янков, дадени в съдебно заседание на 11.06.2018
г. след предявяване на фотоалбума към огледния
протокол от 20.06.2017 г. – според вещото лице капките по пода и по касата на
вратата са от кървене на носа на пострадалия, като голямата капка върху
теракотената плочка (вж. снимки на л.44, т.1 от ДП) не е гравитачна, тоест не е
получена отвисоко, а е от ниско падане, докато капките по касата на вратата
(снимки на л.45 и л.46) са получени при подпиране на главата на пострадалия на
касата и последващо завъртане на главата. Начинът, по
който са получени посочените капки изключва възможността кръвта да произхожда
от свид. М.И., която твърди, че поради нервност се е
драскала по лицето и го е разкървавила.
На следващо място, подсъдимият обяснява
причиненото на пострадалия увреждане като възможно получено при едно от двете
му падания – веднъж, когато след удар по външната страна на китката
пострадалият С. се подхлъзнал на пътеката
и паднал на пода на стаята, и втори път – когато К.С. скочил през
прозореца върху кучешката къщичка. Съдът прие тези обяснения за недостоверни по
следните съображения:
Свидетелката М.И. твърди, че кучешката
колиба е била встрани от прозореца, а под прозореца съседът им М. отглеждал
зеленчуци, за което използвал дървени колове. Доколко е правдиво твърдението за
наличието на кучешка колиба или обработвано от съседите място точно под
прозореца на спалнята на подсъдимия е отделен въпрос. По-важното е друго –
пострадалият е напуснал къщата през прозореца на стаята, като от този момент
нататък той не е имал никакъв досег с подсъдимия. Същевременно по езика на
лявата маратонка на подсъдимия е установена кръв, произхождаща от К.С. (ДНК
експертиза- т.2, л.133 от ДП). Като наред с това се съобрази фактът за намерена
кръв от пострадалия в коридора на къщата, то не може да има никакво съмнение,
че телесните увреждания са причинени на пострадалия вътре в къщата, а не извън
нея.
Версията за подхлъзване на пътеката също
е неправдоподобна. В съдебно заседание вещото лице д-р Янков поясни, че когато
човек се подхлъзне, по правило той пада назад. Ако падне настрани, пострадалият
няма да удари главата си, защото ударът ще бъде поет от рамото. Пострадалият е
трябвало да бъде много пиян, за да не протегне ръцете си при падането, но това
обяснение за д-р Янков „не е нормално“.
По отношение на състоянието, в което се
е намирал пострадалият, съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия
и показанията на свид. М.И.. Твърденията им, че К.С.
е бил дрогиран се опровергават от показанията на свидетелите Д. и Г.. При
първоначалния преглед на пострадалия в линейката д-р Н.Д. не е установил
признаци на употреба на наркотични вещества. На досъдебното производство
свидетелят е заявил: „При извършения преглед на зениците на К., същите не
отговаряха като клинична изява за употреба на наркотик. Според мен той не беше
употребил наркотици. Не усетих да мирише и на алкохол“ (т.2, л.29 гърба). Цитираните
показания са приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2 НПК и потвърдени от свидетеля в съдебно заседание (л.114 гърба и
л.115, р.13). Признаци на алкохолно опиване или употреба на наркотици не са
били констатирани и от д-р Л.Г. (спр.показания-л.210
гърба). В тази връзка следва да бъде посочено и заявеното от вещото лице д-р Янков,
че по правило наркотиците /с изключение на марихуаната/ свиват кръвоносните
съдове и при употребата им не би могло да се получи толкова силно кръвотечение
от пострадалия. В случая не е необходимо да се обсъжда въпроса за отбелязания
като изключение вид наркотично вещество, тъй като в показанията си свид. М.И. не е имала предвид марихуана. Свидетелката
твърди, че е видяла пострадалия „да дърпа от едно пакетче в ръката му“, а е ноторен фактът, че марихуаната не се смърка, а се пуши.
Съдът не даде вяра на обясненията на
подсъдимия А. относно поведението на брат му К.С. непосредствено преди причиня-ването на телесните увреждания. Случилото се не се
е развило по начина, пресъздаден от подсъдимия. От показанията на свид. М.И. се установява, че пострадалият не е предприел
никакви морално укорими спрямо нея действия – не е
бил в леглото с нея, не ѝ е късал блузата, нито я галел. Когато
свидетелката и подсъдимият се прибирали, Кр.С.
излизал от тоалетната на двора. Пострадалият влязъл в коридора на къщата, след
което именно в това помещение подсъдимият упражнил физическо насилие спрямо
него. Съдът кредитира показанията на свид.М. И. в
тази им част, предвид съответствието им с обсъжданите по-горе данни, съдържащи
се в протокола за оглед на местопроизшествие. Съдът обаче прие за недостоверни
показанията ѝ в частта относно думите, които пострадалият казал на
подсъдимия („Ти не можеш да е*еш, пускай аз да я
е*а.“) и които предизвикали М.А. към агресивни
действия. Изричането на цитираните думи се твърди и от подсъдимия, въпреки че
той описва съвсем различна обстановка, при която те са били произнесени. Тези
обяснения се дискредитират от свидетелските показания на полицей-ските
служители Х.Х. и К.Д., на които няколко часа след
случилото се подсъдимият казал причината за неговите действия му по отношение
на брат му. Съдът прие, че няма процесуална пречка възприетите от тези
полицейски служители факти да бъдат приобщени към доказателствата по делото
чрез техните разпити. Х.Х. и К.Д. не са разследващи
органи и не са сред лицата, за които е въведена забраната по чл.118, ал.2 НПК
да бъдат свидетели. Наред с това двамата възпроизвеждат изявление на подсъдимия
А., направено по негова инициатива, а не по време на беседа или в отговор на
зададен му въпрос.
По делото е извършена
съдебно-психиатрично-психологична експер-тиза,
съгласно чието заключение подсъдимият А. по време на извършване на деянието,
предмет на обвинението, не е бил в състояние на краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието. Подсъди-мият не е имал
психично или друго заболяване, зависимост или прояви на психично или психотично състояние, които биха могли да му попречат да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
както и да изключват вменяемостта или да повлияват съществено вменяемостта,
защото поведението му е било нормалпсихоло-гично
мотивирано, изключващо налудности, халюцинации или
други психопатологични феномени, като качествено разстройство на съзнанието,
волята, емоциите, паметта, интелекта. Бил е психично здрав. Според експертите
установеното наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта на подсъдимия не
са повлияли на поведението му по време на извършване на деянието, защото то не
е хаотично, дезорганизирано, а подредено и целенасочено.
При така установените фактически
положения съдът прие, че деянието на подсъдимия М.А. е съставомерно
по чл.128, ал.1 НК. На 19.06.2017 г.*** той причинил на К.А.С. стволова мозъчна
контузия. Увреждането се квалифицира като постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, тъй като е представлявало реална опасност за живота
на пострадалия и единствено навременната и квалифицирана медицинска намеса е
предотвратила смъртта. Същото съставлява тежка телесна повреда по смисъла на
чл.128, ал.2 НК. Увреждането е получено при падане, вследствие нанесен от
подсъдимия удар в главата на пострадалия С.. От субективна страна престъплението
е извършено с евентуален умисъл. Подсъдимият не е целял настъпването на
престъпния резултат. Той е искал да причини на брат си по-лека по вид телесна
повреда поради отказа на последния да му даде 5 лв. Ударът в главата на **годишното
момче обаче е бил достатъчно силен, за да го дестабилизира и да доведе до
падането му на земята. Подсъдимият е имал ясни представи за това, както и за
възможността при падането брат му да бъде увреден по-тежко. След като А. е
допускал настъпването на по-тежкия резултат и въпреки това не се е въздържал и
е действал, то според съда е налице евентуален умисъл относно причинената тежка
телесна повреда.
Механизмът на получаване на стволовата
контузия и интензивността на нападението (два удара в главата, които сами по
себе си не са причинили увреждане, което да е довело до продължително или
постоянно болестно състояние, трайно или временно опасно за живота) не могат да обосноват квалификация „опит за
убийство“. Затова съдът оправда подсъ-димия по
повдигнатото му обвинение по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание съдът съобрази следното:
Степента на обществена опасност на
деянието не е особено висока, като се има предвид, че причиненото увреждане
остава без вредоносни за здравето на пострадалия последици. Според показанията
на лекуващия лекар д-р Г. пострадалият се е възстановил пълноценно, като възстано-вяването не дава отпечатък върху функциите на
ствола. Не без значение е и обстоятелството, че престъплението е осъществено
при евентуален, а не при пряк умисъл.
Степента на обществена опасност на дееца
е завишена. Видно от приложената по досъдебното производство справка за
съдимост, подсъдимият А. е осъден с одобрено от съда на 6.04.2017 г.
споразумение по н.о.х.д.№ 876/2017 г. по описа на БРС за престъпление по чл.198,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.26, ал.1 НК на лишаване от свобода за срок от 1 година, с приложението на
чл.66 НК (т.1, л.14). По-малко от три месеца след влизане в сила на съдебния
акт подсъдимият е извършил престъплението по настоящото производство, което го
очертава като личност с агресивен характер, склонен към осъществяване на противо-обществени деяния. От друга страна, съдът съобрази
младата възраст на дееца. Твърденията на подсъдимия А., че работи и се грижи за
малолетната си дъщеря и за по-малките си братя и сестри, не са подкрепени с
никакви доказателства, а и достоверността им се поставя под съмнение от факта,
че подсъдимият е искал пари за цигари от непълнолетния си брат. Затова
посочените от подсъдимия обстоятелства не могат да повлияят при определянето на
наказателната санкция.
Превес имат смекчаващите обстоятелства и
съдът прие, че едно наказание лишаване от свобода за срок от 4 години напълно
отговаря на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия
автор. То ще способства и за пълното постигане целите на специалната и
генералната превенция в настоящия случай.
Съдебното минало и размерът на
определеното наказание лишаване от свобода са пречки за приложението на
института на условното осъждане. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС
съдът определи първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието, като
на осно-вание чл.59, ал.1 НК приспадна времето, през
което подсъдимият е бил задържан, считано от 20.06.2017 г. до влизане на
присъдата в сила.
Настоящото престъпление се явява
извършено в началото на изпитателния срок, за който е било отложено
изпълнението на наказанието 1 година лишаване от свобода, наложено на
подсъдимия по н.о.х.д.№ 876/ 2017 г. по описа на БРС. Затова на основание
чл.68, ал.1 НК съдът постанови М.А. да изтърпи отложеното наказание, при
първо-начален „строг“ режим.
Накрая съдът се произнесе относно
веществените доказателства и осъди подсъдимия да заплати направените по делото
разноски.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
Съдия: