РЕШЕНИЕ

                                                                 №

гр. Радомир, 29.02.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Радомирският районен съд, гражданска колегия, пети състав, в публично заседание на 9 февруари хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                    Районен съдия: А. И.

 

при участието на секретаря В.К., след като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1104 по описа за 2015 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.242, вр. чл.245, ал.2, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

 

По изложените в исковата молба и доразвити в съдебно заседание от ищеца Д.С.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, обстоятелства и съображения, са предявени обективно съединени искове против ответника „Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК ., представлявано от изпълнителните директори А. П. М. или Е.Т. Е., с които моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 31 639.80 лв., от която 27 058.32 лв.- неизплатени трудови възнаграждения за периода м.април 2011 г.- м.януари 2014 г. и обезщетение по чл.221, ал.1, в размер на 484.52 лв. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за 163 дни неизползван платен годишен отпуск за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., в размер на 4 086.96 лв., лихва за забава върху главниците, от 01.06.2011 г., до 07.12.2015 г., в размер на 9 654.53 лв., както и лихвата върху главниците от датата на предявяване на исковете- 07.12.2015 г., до окончателното изплащане на сумата.

На ответника е връчен препис от исковата молба с доказателствата, като същият не е подал писмен отговор в установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 ГПК и редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание. .

Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Ищецът Д.С.Е. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „Б.ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., до 01.02.2014 г., като е заемал длъжността „шофьор“ към Дирекция „ДМА“. Ответната страна не е оспорила това обстоятелство. Представено е удостоверение изх. № Р./01.12.2015 г., на „Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р.. Видно от същото ответното дружество е удостоверило, че дължи на ищеца следните суми: 1. неизплатени трудови възнаграждения: за 2011 г.- 7 205.27 лв., за 2012 г.- 10 616.67 лв., за 2013 г.- 8 303.52 лв. и за 2014 г.- 5 514.34 лв.; 2. Обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ- 484.52 лв.; 3. Обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 163 дни неизползван платен годишен отпуск за посочения период- 4 096.96 лв. и 4. Лихва за забава върху главниците, от 01.06.2011 г., до 07.12.2015 г.- 9 654.58 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.242 КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а чл.128, т.2 КТ, задължава работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Според чл.245, ал.1 КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а от своя страна ал.2 на същия текст гласи: „Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва”. Предвид установеното по отношение на съществуването на трудовото правоотношение за претендирания период и добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца, съдът намира исковата претенция, по отношение на неизплатените трудови възнаграждения и лихвите върху същите, за доказана в претендирания размер

По иска по чл.221, ал.1 КТ. Разпоредбата на текста гласи: ”При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди- при срочно трудово правоотношение”. Съдът намира, че с оглед ангажираното доказателство- удостоверение изходящо от ответника и неоспорено от същия, искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в претендирания размер.

По иска по чл.224, ал.1 КТ. Текстът гласи: „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176, правото за който не е погасено по давност“. Видно от представеното удостоверение, неизплатеното обезщетение, дължащо се на ищеца възлиза на 4 096.96 лв. за 163 дни и в този смисъл искът следва да бъде уважен в този размер.

С оглед уважаването на главните искови претенции следва да бъдат уважени и тези за лихвите, които имат акцесорен характер и същите следва да бъдат присъдени съобразно отразеното в цитираното удостоверение, а именно- в размер на 9 654.53 лв., за периода 01.06.2011 г.- 07.12.2015 г.. Следва да бъде уважено и искането за присъждане на  лихви от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода на делото, ответникът „Б. ТМ-Р.” АД  следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 1 246.21 лв.- държавна такса върху уважените искове

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК ., представлявано от изпълнителните директори А. П. М. или Е. Т. Е., да заплати на Д.С.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, 31 639.80 лв. /тридесет и една хилядишестстотин тридесет и девет лева и осемдесет стотинки/, от която 27 058.32 лв. /двадесет и седем хиляди и петдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/- неизплатени трудови възнаграждения за периода м.април 2011 г.- м.януари 2014 г., 484.52 лв. /четиристотин осемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/- обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, 4 086.96 лв. /четири хиляди и осемдесет и шест лева и зеветдесет и шест стотинки/- обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за 163 дни неизползван платен годишен отпуск за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., лихва за забава върху главниците, от 01.06.2011 г., до 07.12.2015 г., в размер на 9 654.53 лв. /девет хиляди шестстотин петдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/, както и лихвата върху главниците от датата на предявяване на исковете- 07.12.2015 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Б.Т.” П.  с адрес: ***, Индустриална зона, ЕИК ., представлявано изпълнителните дирактори А. П. М. и Е. Т. Е., да заплати по сметка на Радомирски районен съд сумата от 1 296.21 лв. /хиляда двеста деветдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/- държавна такса върху уважените искове.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.                                                                    

 

                                    

 

                                             

                                             Районен съдия:

                                          ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

                                                     /В.К/