РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1510
гр. Пловдив, 30.08.2017 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І състав
в открито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното
от Председателя адм.дело № 912 по
описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1.Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
2.
Образувано е по жалба на И.П.И.,
ЕГН **********,***, против Заповед № 317з 921 от 22.03.2017 год., на комисар А.И.,
изпълняващ функцията на Директор на Областна дирекция на МВР, Пловдив, с която
на младши инспектор И.И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
прекратяване на служебното правоотношение с Министерството на вътрешните
работи.
От
фактическа страна е прието, че И. е отнел чужда движима вещ от владението на
трето лице, като по случая има образувано
следствено дело №182/2015 год., по описа на ОСО - ОП – Пловдив, като на мл. инспектор И.
е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20,
ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК.
От правна
страна е прието, че извършеното от мл. инспектор И., съставлява нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на
основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР
е счетено, че следва да бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.
3.
Жалбоподателят счита наложеното
дисциплинарно наказание за неправилно, като несъответно на материалния закон, а
оспорената заповед за постановена при допуснати съществени нарушения на административно
процесуалните правила.
Поддържа се, че дисциплинарното наказание е наложено
след изтичане на двумесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 195, ал.1 от ЗМВР.
Твърди се, че жалбоподателят не е извършил твърдяното
нарушение, както и че при провеждане на дисциплинарното производство не е
разкрита обективната истина, което се счита като нарушение на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР.
На следващо място се сочи, че в оспорената заповед не са
изложени фактически и правни основания за издаването й, като се твърди, че от
административно-наказващият орган не е посочено „..в какво се изразява
уронването на престижа на службата и с какви доказателства е установено…“
Иска се оспорената заповед да бъде изцяло отменена,
като се присъдят сторените разноски по производството. Представя писмена
защита.
4. Началник Сектор “Пътна полиция”
при Областна дирекция на МВР, Пловдив, не взема становище по основателността на
жалбата.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена от в предвидения за това процесуален
срок от адресата на оспорената заповед, поради което е ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите и тяхната хронология:
6. Процесното дисциплинарно производство е започнало във връзка с постъпила
справка с рег. № 281р-10566 от 08.10.2015 г. на гл. инспектор Х.Б.до Директора
на МВР Пловдив, в която е описано, че на
07.10.2015 г. в 18,20 ч. в Районна управление, Карлово, от телефон НС-112 е
получено съобщение от Д.Д., за това „…че на 05.10.2015година от двора на дома
му, находящ се на горепосочения адрес противозаконно е отнет мотопед, марка
„Априля“, с английски регистрационни табели EU58CUC, оставен му на съхранение от М.Д.Д.…. Мотопеда е бил без документи. В
имота е проникнато през незаключена входна врата…..“
В поменатата справка е посочено, че „…В хода на
извършените действия по разследването се установи, че извършители на деянието
са лицата П. И.И. и баща му мл. инспектор И.П.И., ЕГН **********,***-на
длъжност „Старши полицай охрана обществен ред“ към сектор „Охранителна полиция“
при РУ МВР-Карлово…“(л.61).
7.
Въз основа на данните, удостоверени
във въпросната справка, със Заповед №317з-3634 от 14.10.2015г., постановена на
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от Директора на Областна дирекция на
МВР, Пловдив е образувано дисциплинарно производство срещу И., като на
основание чл.214, ал.1, т.1 и чл. 215, ал.1 от ЗМВР е постановено временно
отстраняване от длъжност на жалбоподателя и е разпоредено да му бъдат иззети
служебните карта, личен знак и оръжие.
В обстоятелствената част на заповедта, освен
възпроизведения текст на справка с рег. № 281р-10566 от 08.10.2015 г., е
посочено още, че “…с деянието си държавният служител И.И. виновно е нарушил
т.15 (държавният служител съобразява законността на действията, които
възнамерява да предприеме), т.18 (държавният служител изпълнява своите
задължения в услуга на гражданското общество), т.19 (държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява), т.20 (държавният служител
насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си),
т. 25 (държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че
няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта) от Етичен
кодекс за поведението на държавните служители в МВР…-дисциплинарно нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл 194, ал. 2, т.1.и т.4 от ЗМВР, за което
на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР (т.13-деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата), е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“…“
Жалбоподателят е запознат със съдържанието на
заповедта на 20.10.2015г., като на 04.11.2015 г. му е
връчено копие от същата. (л.16)
8.
Съответно, на основание чл. 206, ал.1 от ЗМВР, е изготвена Покана за писмени
обяснения № 281р-12221 от 16.11.2015 г., която е връчена на И. на 16.11.2015
г./л. 32/, с указание че в срок до 18.11.2015 г. следва да представи писмени
обяснения и да посочи доказателства за твърдените факти и обстоятелства във
връзка с извършено от него на 05.10.2015 г. противозаконно отнемане без
знанието и съгласието на собственика на мотопед марка „Априлия“, с английски регистрационни табели EU58CUC от дом, намиращ се в гр. Карлово, ул. „Калофер
Войвода“ №42, с което е нарушена нормата на т.15, т.18.,т.19, т.20 и т.25 от Етичен
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което представлява
дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2,
т.1 и т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 се предвижда
наказание „уволнение“ (л.32).
9. В отговор на поканата, И. е депозирал писмени обяснения №281-12279 от 17.11.2015
г., в които е посочил, че „....на 05.10.2015 г. синът ми П. И.И. е имал уговорка с Д.Д. да вземе мотопед „Априля“
от двора на неговата къща, намираща се в гр. Карлово, ул. „Калофер Войвода“ №
42 независимо от това дали Д.Д. е там или отсъства. Аз отидох с него, за да му
помогна за пренасянето. Тези факти могат да бъдат потвърдени от сина ми и от Д.С.М.…“
10. Със Заповеди № 317з-4351/26.11.2015 г.; №
317з-340 от 01.02.2016 ., №317з-1202 от 04.04.2016 г.; №317з-1909 от 02.06.2016г.;
317з-2474 от 14.07.2016 г. ; № 317-2932 от 19.08.2016 г.; №317з-3664 от
14.10.2016 г.; №317з-4084 от 11.11.2016 г. и №317з-28 от 05.01.2017 г.(л.18 и
сл.) е удължен срока за „…разследване на дисциплинарното производство срещу
младши инспектор И.И.….“ до 28.02.2017 г.
Като
основание за удължаване на срока за „разследване“ на дисциплинарното
производство в мотивите на последно поменатата заповед е посочено „…тъй като на
20.12.2016 г. е повдигнато обвинение на младши инспектор И. по следствено дело
№182/2015 г. за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 и чл. 144, ал.3 от НК и
след проведен разговор с разследващия следовател е изяснено, че делото е
изпратено в РП-Карлово и предстои внасянето на обвинителен акт пред съда…“
Описаните
заповеди са връчени на младши инспектор И.И..
11. За резултатите от извършената дисциплинарна
проверка, комисията е изготвила справка с вх. № 281р-2633 от 24.02.2017 г.(л.29)
Според въпросния констативен документ
„….на 07.10.2015 г., в 18,20 ч. в
РУ-Карлово на телефон НС-112 е получено съобщение от Д.И. *** за това, че на
05.10.2015г. в двора на дома му, находящ се на горепосочения адрес
противозаконно е отнет мотопед, марка „Априля“, с английски регистрационни
табели EU58CUC, оставен му на съхранение от М.Д.Д.. Мотопедът е бил
без документи. В имота е проникнато през незаключена входна врата. По случая в
РУ-Карлово след доклад на РП-Карлово с разпит на свидетел-пострадал е започнато
ДП 605/07.10.2015 г. за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК срещу
неизвестен извършител.
При проведените
незабавни ОИМ и неотложни действия по разследването мотопедът е намерен
на втори жилищен етаж от къща, находяща се в гр. Карлово, ул. „Ганьо Маджаров“№
2, собственост на Е.К.Т.–тъст на служителя на РУ-Карлово мл. инспектор И.П.И.….“.
Посочено е също, че с постановление от 07.10.2016 г. по
досъдебно производство № 182/2015 г. при Окръжна прокуратура Пловдив, мл.
инспектор И.И. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 194, ал.1 във
вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и по чл. 144, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК.
Назначената комисия е описала фактическата обстановка,
като е достигнала до следните изводи:
„…През месец септември 2015 г. мл. инспектор И.П.И. е отишъл
в дома на Д.И. *** и го заплашил, че ако не върне парите на сина му, а именно
сумата от 160 лева, ще нахрани рибите с него в някой язовир, като му върже една
торба цимент. Също така е отправил към него цинични заплахи…….Всичко това е
предизвикало основателен страх у Д. Д., че мл. инспектор И. П. И. ще осъществи
намеренията си…“.
Прието е, че с тези си действия мл. инспектор И.П.И.
виновно е нарушил т.15, т.19, т.20, т.21 и т. 25 от Етичен кодекс за
поведението на държавните служители в МВР, което представлява дисциплинарно
нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал.2, т. 4 от ЗМВР и за което на основание чл. 203, ал.1,
т.13 е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
На следващо място е посочено, че „…на 05.10.2015 г.
вечерта около 18,00ч. мл. инспектор И.П.И., заедно със сина си П. И.И. противозаконно
е отнел мотопед „Априля“ с английски регистрационни табели EU58CUC от владението на Д.И. ***, у;. „Калофер войвода“ №
42…“
При тези данни, комисията е формирала
извода, че с действия си мл. инспектор И.П.И.
противозаконно е нарушил т.15, т. 19, т.20 и т.25 от Етичен кодекс за
поведението на държавните служители в МВР, което представлява дисциплинарно
нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал.2, т. 4 от ЗМВР и за което на основание чл. 203, ал.1,
т.13 е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.(л.29).
12. Изпратена е покана за запознаване с обобщена справка
и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения с изх. № 281-2718 от
24.02.2017 г., която е връчена на И. на 24.02.2017 г. (л.33) .
13. От И.П. И. са
постъпили писмени обяснения с вх. № 281р-2743 от 27.02.2017 г., в които е
посочил, че се е запознал с обобщената справка с рег. № 281р-2633 от 24.02.2017
г. и всички материали по делото, като е заявил, че „….изнесеното в нея не
отговаря на истината. Дисциплинарно-разследващия орган не е снел сведения от
посочените от мен свидетели, а именно Д. М., С.Н., В.В.и И.Г.….“(л.35).
Според
поставената резолюция, Директорът на ОД на МВР е запознат с писмените обяснения
на 20.03.2017 г.
14. В хронологична последователност е изготвено становище от комисията,
назначена със Заповед № 317з-3634 от 14.10.2015 г., с рег. № 281р-3364 от
08.03.2016 г., в която освен изложеното в справка, са описани и допълнителни
представени по преписката доказателства, включително заверени копия от разпити
на свидетели по следствено дело №182/2015 г. по описа на ОСО-ОП-Пловдив, съответно
и протокол от разпита на Д. М. и П. П..
Изводите на
комисията се свеждат до това, че са допуснати нарушения от И.П.И. на т.15, т. 19, т.20, 21 и т.25 от Етичен
кодекс за поведението на държавните служители в МВР, което представлява
дисциплинарно нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т. 4 от ЗМВР и за което на основание
чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“.
15. При тези данни изпълняващият
функцията Директор на ОД на МВР, Пловдив
е издал процесната заповед, като е възприел изцяло констатираното от комисията
и е формирал извод, че при проведеното дисциплинарно производство е доказано,
че младши инспектор И.И. в съучастие с непълнолетния си син П. И. *** е отнел
чужда движима вещ-мотопед марка „Априля“, с регистрационни табели EU58CUC от владението на Д.Д., като по случая е образувано
следствено дело № 182/2015 г. по описа на ОСО-ОП и на мл. инспектор И.И. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2,
във вр. с чл.144, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК и е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Посочено в
процесната заповед е, че са оценени събраните доказателства, тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици като тежки, тъй като с деянието са
засегнати обществени отношения, свързани с притежанието и използването на
движими вещи.
В мотивите
на заповедта, дисциплинарно наказващия субект е заявил още „…..прецених
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, формата на вина и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата, обективирано в
кадрова справка № 317р-2021 от 23.02.2017 г., предоставих възможност да
упражни правото си на защита и приех писмените му обяснения и възражения…“
От правна страна е прието, че
нарушени нормите на т.15, т.19, т.20 и
т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като е
посочено, че извършеното представлява нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал.1, т.13
от ЗМВР е счетено, че следва да бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“
16. Към преписката са приложени още:
- Писмени обяснения на М.Д., Д.Д., И. Д. и П. И. (л.37 и
сл.).
Според обясненията на Д.Д., същият по молба на П. И. е
поправил мотора му, като е купил резервни части за 60 лв.
Д. е обяснил на П. И., че трябва да му плати частите и
И. му е дал половината от сумата. Според писмените обяснения, Д. е казал на П. И.,
че след връщане на цялата сума, ще му върне
мотора.
Д. е посочил още, че през следващите дни П. И. е ходил
у тях и му е казал на бащата на Д., че Д.Д.дължи на сина му пари.
На 28.09.2015 г. към 23,00 ч. П. И. и И.И. са отишли в
дома на Д., като И.И. е почнал да заплашва Д..
От Д.Д.е посочено, че „…след дни започнах да връщам
парите на П., дадох му 50 лв., после пред районното 40 лв. на И.…“
Сочи се също, че Д. е взел на съхранение в дома си
скутер, който „..бях взел от М...“П. И. е попитал дали се продава скутера, а Д.
му е отговорил, че „…ще попитам човека и ако иска да го купим…“В писмените
обяснения е посочено от Д. Д., че на „..5 вечерта излязох от нас в 17,30 ч. и
се прибрах в 21,30 ч., когато излезнах мотора беше вкъщи, а когато се прибрах
го нямаше….“
Следващата вечер Д. Д., след като е изгледал запис от
камери на съседен склад, е повикал полиция,
като е описал случилото се. Същевременно е подал жалба, като според обясненията
на Д. след подаване на жалбата И.И. и П. И. са поискали от Д. да оттегли
жалбата си. (л.40).
Според обясненията на П. И., същият е дал на Д.Д.
мотора си за поправка през месец май 2015 г. и е платил 60 лв. за резервни
части. И. неколкократно е ходил в дома на Д. да вземе мотора, който, според
обясненията на П. И., не е бил поправен.
В обясненията е описано също, че през месец юли 2015
г. П. И. разбрал от негов приятел, че Д.Д. разпродава части от мотора му.
След разговор между двамата, П. И. и И.И. са посетили
дома на Д., с молба да им върнат парите, в резултат на което от страна на
последните е върната сума в общ размер на 90 лв..
В обясненията се сочи, че на 05.10.2015 г. Д.И. в
присъствието на Д. М. е предложил на П. И. „…като гарант, че няма да ме излъже
отново да взема скутер „Априля“-50 куб.м. дори и Д.да не си е у тях. На
следващия ден, около 18,30 часа помолих баща ми да ме придружи…“
Описано е от П. И., че след като са отишли до къщата
на Д., баща му е помогнал да изкарат мотора и да го закарат в къщата на дядо
му.
Впоследствие, според обясненията, към 21,00ч. Д. Д. се
е уговорил с И.И. да му върне парите до 07.10.2015 г. и да си прибере мотора.
Описано в обясненията е също, че „….вместо да върне
парите се е обадил на телефон 112, като е изфабрикувал кражба на въпросния
скутер…“
Сочи се, че на 11.10.2015 г. е била проведена среща
между семействата на Д.Д.и П. И., при която страните се извинили взаимно и „….заявихме,
че нямаме претенции едни към други към настоящия момент…“(л.46).
17. Приобщени по преписката са също Сведение рег. №
281р-12219 от 16.11.2015 г. от мл. инспектор Г.Г.и сведение с рег. № 281-12218
от 16.11.2016 г. от мл. инспектор С. И. ***, 44), с които е докладвано на
Директора на ОД на МВР, че на 07.10.2015 г. лицата са били на работа като
автопатрул за времето 07.00ч. до 19, 00 ч. Описано е, че около 18,00 ч. са били
изпратени на адрес: гр. Карлово, ул. „Калофер войвода“ по сигнал за кражба от Д.,
който е завил, че от дома му е откраднат мотоциклет, собственост на друго лице
от с. Дъбене от двама човека с джип, като има запис на видеокамерите.
В сведенията е описано още, че след като са изгледали
записа от камерите, служителите при РУ Карлово са се усъмнили, че „..въпросният
джип е на колегата И.И...“, след което са повикали И.И. за изясняване на случая;
18. Налични по преписката са:
-Постановление за привличане като обвиняем на лицето И.И.
по сл. дело № 182/2015 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП Пловдив
(л.53);
- Кадрова справка № 317р-2021 от 23.02.2017 г.(л.57),
и № 317000-4623 от 13.04.2017 г.(л..195), в които е описано, че младши
инспектор И.И. е на работа в МВР от 01.09.1994 г., като по време на службата си
И. е награждаван с „Обявяване на благодарност“ два пъти през 2002 г. и с
„Писмена похвала“ два пъти през 2014 г.
Не са му налагани дисциплинарни наказания. През 1995 г. е завършил курс за
първоначална общо полицейска и специална подготовка. ;
- Списък на служителите от сектор „СПС“ при ОД на МВР,
Пловдив, запознати със Заповед № 8121з-396 от 05.08.2014 г. относно недопускане
на нарушение на служебната дисциплина на МВР, свързани с употреба на алкохол,
наркотични или други упойващи вещества и Етичен кодекс за поведение на
държавните служители на МВР (л.58);
- Типова длъжностна характеристика на длъжност
полицай-старши полицай в група звено „Охрана на обществения ред“,
сектор/група/звено „Охранителна полиция“ в ОДМВР и протокол № 317з-11189 от
18.12.2014 г. ;
- Предложения за удължаване на срока на образувано
дисциплинарно производство по чл. 207,
ал.1. т.2 срещу мл. инспектор И.И.;
- Документи по преписка по следствено дело № 182/2015
г. по описа на ОСО-ОП;
- Заповед № 8121К-3024/28.02.2017 г. на Министъра за
вътрешните работи, с която е А.И.-Началник отдел „Криминална полиция“ е
определен за заместник на Х.Р.-Директор на Областна Дирекция МВР (л.194);
19. В хода на съдебното дирене са представени
следните писмени доказателства:
-Справка от сектор „Човешки
ресурси“ при ОД на МВР, в която е посочено, че Х.Р. е в отпуск поради временна
неработоспособност в периода 13.02.2017 г.-30.05.2017 г. включително;
-Болнични листове;
-Писмо с изх. №2869 от 27.06.2017 г. на РС-Карлово, в което е посочено, че НОХД №141/2017 г. по описа на КРС, с подсъдим
И.И. не е приключило с влязъл в сила съдебен акт;
Към писмото е приложен Обвинителен
акт от 24.03.2017 г., съгласно който И.И. е обвинен за престъпления по чл. 194,
ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и за престъпление по чл. 144, ал.3,
вр. с ал. 1 от НК. (л. 221).
В хода на съдебното производство като свидетел е
разпитан Д.С.М., който заявява, че познава П. И. и Д.Б.. Твърди, че е бил свидетел на уговорката между П.
и Д., като си спомня че “… тъй като Д. дължеше пари на П. се разбраха П. вечерта да мине и да
вземе мотора на Д. като гарант, че ще му даде парите. Не зная мотора точно
каква марка е, но е малък мотор тип скутер. Това се случи на 05.10.2015
год.
Заявява още, че „…Д.Д.с един негов
приятел, който се казва И. Т.ме заплашваха в центъра на гр. Карлово във връзка
с този случай. Не съм чувал нищо в града
да се говори, за това че И. е извършвал кражби….“
ІV. За правото :
20. Заповедта е издадена от лице
разполагащо с дисциплинарна власт, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 от ЗМВР,
при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал.
2 от ЗМВР,
според който, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.
Според чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със
заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички
наказания по чл. 197 за
служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на
младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни
и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗМВР,
видовете длъжности са: висши ръководни; ръководни ; изпълнителски и младши
изпълнителски.
Съобразно т.
16 от Приложение № 2 Б “Държавни служители със средно образование“ от
Класификатор на длъжностите в МВР (утвърден
със заповед на министъра № 8121з-212 от
24 февруари 2015 г., обн., ДВ, бр. 21
от 20.03.2015 г., отм., бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г.), длъжност „старши полицай“ е със специфично наименование
„младши експерт“ и по вид е „младши изпълнителска“.
По преписката са представени заповед № 8121К-3024 от
28.02.2017г., за заместване на Директора
на ОД на МВР, Пловдив от А.И., както и болнични листове, удостоверяващи, че Директора
на ОД на МВР, Пловдив отсъства в периода от 13.02.2017г. до 30.05.2017 г.,
включително.
Без съмнение в случая е налице хипотеза на заместване по силата на изрично овластяване
от страна на компетентния административен орган. Заместването се извършва в случаите, когато лицето,
титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези
случаи, във връзка с необходимостта от непрекъснато осъществяване на функциите
на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган.
Това обосновава извода, процесната заповед е издадена от лице
разполагащо със съответната дисциплинарна власт по отношение на И...
Спазен е и преклузивния двумесечен срок от откриване
на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване
на дисциплинарно наказващия орган с всички събрани доказателства към
административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговия автор,
обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния
служител. Това е станало на 24.02.2017 година, когато преписката е изпратена до
Директора на ОД на МВР, като върху справката е поставена резолюция „запознат
съм“ с положен подпис и печат от дата 20.03.2017 г., а заповедта е издадена на 22.03.2017 година.
21. Според чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Очевидно е, че
изискването за системно изложение на всички конкретни фактически и правни
основания (т.е. мотиви) за издаване
на заповед от категорията на процесната такава е изрично, ясно и конкретно
установено в закона.
Неспазването на нормативно възведените
изисквания относно формата, в която трябва да се обективира волеизявление за
налагане на дисциплинарно наказание, има за последица постановен в съществено
нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на акт, с който се осъществява
дисциплинарната власт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които
законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на служителя
по отношение на когото са предприети действия по търсене на дисциплинарна
отговорност.
Тази гаранция се проявява в две
насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на служителя
съображенията, по които дисциплинарно наказващия орган е приложил или е отказал
да приложи дисциплинарна отговорност спрямо него. Това подпомага лицето в
избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата й срещу
такива актове. От друга страна пък,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за
мотиви е такова, че тяхното неизлагане към административния акт или към
резолюцията за отказ, съставлява съществено нарушение на закона и е основание
за отмяна на акта.
22. В
конкретния казус в покана за даване на писмени
обяснения № 281р-12221 от 16.11.2015 г., е посочено, че И. следва да представи
писмени обяснения и да посочи доказателства за твърдените факти и обстоятелства
във връзка с извършено от него на 05.10.2015 г. противозаконно отнемане без
знанието и съгласието на собственика на мотопед марка „Априлия“, с английски регистрационни табели EU58CUC от дом, намиращ се в гр. Карлово, ул. „Калофер
Войвода“ №42, с което е нарушена нормата на т.15,т.18,т.19, т.20 и т.25 от
Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Изводите на комисията от проведеното дисциплинарно
производство, обобщени в справка с рег.
№ 281р-3364 от 08.03.2016 г., се свеждат
до допуснати нарушения от И.П.И. на т.15,
т. 19, т.20, 21 и т.25 от Етичен кодекс за поведението на държавните
служители в МВР.
Същевременно, в процесната Заповед
изпълняващият длъжността Директорът на ОД на МВР е приел, че с деянието си И.И.
виновно е нарушил етичните норми от Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР-т.15, т.19, т.20 и т.83.
От това очевидно следва, че И. при даване на писмените
обяснения не е бил запознат с правната квалификация на нарушението и не му е
указана възможността да посочи доказателства.
23. Според т. 15 от кодекса, държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме.
В процесната заповед е посочено, че И. не е съобразил действията си с чл. 346,
ал. 1 от НК.
Според т. 83 от
кодекса, държавният служител не прикрива доведено до знанието му
правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите
действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Вероятно в този
смисъл, в заповедта е посочено, че И. „….не е предотвратил и сам е участвал в
нарушаване на нормите на НК в присъствието на сина си…“
Други мотиви
относно посочените като нарушени етични норми, който не са заявени в обобщената
справка на Дисциплинарни съвет, не са
изложени от дисциплинарно наказващия орган.
Както се
посочи, към момента на издаване на заповедта, наказателното производство срещу И.
не е приключило. В този смисъл, просото посочване на нормите на НК не
освобождава субекта на дисциплинарна власт от задължението да изложи мотиви в
тази посока.
24. На следващо място, определящи за преценката на
съразмерността на наказанието, освен характера на нарушението, са и последиците
от конкретното неизпълнение на задълженията, и поведението на служителя.
Несъмнено неспазване нормите на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР,
е деяние, което съставлява дисциплинарно нарушение (чл.
224, ал. 2, т. 4 ЗМВР), но разбира се, не всяко от тях е тежко,
по смисъла на чл. 227 от същия закон и съответно води задължително до
налагане, непременно на дисциплинарното наказание „уволнение“. Безусловно
необходима е конкретна преценка във всеки отделен случай /така, Решение № 12576
от 21.11.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9041/2008 г., III о., докладчик съдията Е.М./.
В
мотивите на заповедта е посочено само, че при определяне на вида и на размера
на дисциплинарното наказание, са взети предвид обстоятелствата по чл. 206, ал.
2 ЗМВР, без конкретно обсъждане на цялостното поведение на държавния
служител по време на службата му. Цитирана е Кадровата справка, но данните по
нея, също не са обсъдени.
Според
тези данни, служителят е в системата на МВР от 01.09.1994г. и осъществява
задълженията си, без да е допускал сериозни нарушения на служебната дисциплина.
До момента на издаване на оспорената заповед е
награждаван два пъти с „Обявяване на благодарност“ през 2002 г. и с „писмена
похвала“ два пъти през 2014г. През 1995 г. е завършил курс за първоначална общо
полицейска и специална подготовка. Последователно е заемал различни длъжности, видно от което
е израствал в професионално отношение, има съответния професионален опит и
стаж. Цялостното му професионално поведение сочи, че случаят е изолиран
инцидент, от който няма настъпили вредни последици. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат поведението на служителя при
задържането му и съдействието, което е оказал на компетентните служители.
В
случая видът на наказанието не е съобразен с тежестта на нарушението, липсата
на вредни последици, отказа за образуване на наказателно производство и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Неспазването
на правилата на Етичния кодекс е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т. 4
от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР е
предвидено дисциплинарно наказание "порицание". Единствено в
случаите, когато дисциплинарното нарушение е тежко, уронващо престижа на
службата е предвидено налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание
"уволнение" по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В случая не е
преценена тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, липсата на вредни
последици от него, а наложеното
наказание е определено без да се съобразят обстоятелствата, при които е
извършено и цялостното поведение на служителя по време на службата му в
системата на МВР.
25. В случая, субекта на
дисциплинарна власт не е преценил и анализирал всички доказателства,
събрани в хода на дисциплинарната процедура във връзка с цялостната дейност в
системата на МВР на служителя, последиците от деянието с оглед налагане на
съответно на тях по вида и размер дисциплинарно наказание. Не са обсъдени и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на неговата служба. При това макар
заповедта да съдържа изявление, че тези данни са съобразени, всъщност,
наложителна цялостна оценка на поведението на държавния служител не е направена
от дисциплинарно наказващия орган /подобно в Решение
№ 10072 от 31.07.2017 г. по адм. д. № 4390/2016 на Върховния административен
съд/.
Несъмнено
е, че налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е възможно да бъде
сторено, единствено въз основа на конкретен и задълбочен
анализ на установените факти и обстоятелствата при които те са се проявили,
като в резултат на този анализ се формира извод, че съответното на деянието
наказание е именно „уволнение“, а не например някое от другите предвидени в
закона по-леки санкции.
Ето
защо Съдът счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната
от закона форма, като са налице допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, поради което тя следва да бъде
отменена.
V.
За разноските:
26. Констатираната незаконосъобразност на оспорения акт,
налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Те
се констатираха в размер на 500,00 (петстотин) лева според представения договор за правна помощ
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 317з 921 от 22.03.2017 год., на комисар А.И.,
изпълняващ функцията на Директор на Областна дирекция на МВР, Пловдив, с която
на младши инспектор И.П.И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
прекратяване на служебното правоотношение в Министерството на вътрешните
работи.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР, гр. Пловдив да заплати на И.П.И., ЕГН **********,*** сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща сторени
от последния разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: