Р Е Ш Е Н И Е
Номер 728 от 24.06.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на десети юни две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б.като
разгледа докладваното от съдия Ганева административно
дело номер 2588 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 156 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във
връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по
жалба на „Сънрайз“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8,
ет. 3, представлявано от Н. И. Б.– управител, против Акт за установяване на
задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-664/24.04.2018 г., издаден от главен
експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден
от началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, с който са
установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2014 г. и 2015 г., за недвижим имот находящ
се в с. Емона, общ. Несебър, ваканционно селище Елените, деклариран с
Декларация вх. № 64152/30.06.2010 г. по чл. 14 от ЗМДТ. Установени са
задължения за ТБО общо в размер на 13 287,16 лева и лихва в размер на 4 329,02 лева (изчислена към
24.04.2018 г.). Иска се от съда да отмени оспорения акт като издаден при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при нарушения
на материалния закон, както и при неустановена компетентност на
административния орган и несъответствие с целта на закона. Претендира се
присъждане на разноски. В съдебно заседание не се представлява.
Ответната
страна – Началник на отдел „Местни данъци и такси“ („МДТ“) при Община Несебър,
редовно уведомен, не се явява. Представя административната преписка.
Представлява се от юрисконсулт М.В., която оспорва жалбата, като неоснователна
и недоказана. Ангажира допълнително гласни доказателства. Пледира жалбата да
бъде отхвърлена.
В
настоящата фаза на съдебния процес делото е повторно поставено за разглеждане
по същество от състав на АС Бургас, след отмяна с Решение № 14096/22.10.2019г.
по адм.д. №7876/2019г. по описа на Върховния Административен съд на
постановеното от предходен състав на АС Бургас Решение №707/09.04.2019г. по
адм. д. № 2363/2018г. по описа на Административен съд Бургас, с което жалбата е
била отхвърлена изцяло. Със същото отменително решение на ВАС са били дадени
указания за събиране на допълнителни доказателства с цел установяване на
точното местонахождение на недвижимия имот, предмет на спорния АУЗД и преценка
на разположението му в територия, попадаща в обхвата на предоставените услуги
по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на обществените
територии и съществуване на депо за битови отпадъци.
В
изпълнение на дадените от Върховния съд указания настоящият съдебен състав е
назначил съдебно-техническа експертиза.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Бургаският административен съд намира за
установено следното:
Съдът,
в хипотезата на мълчаливо потвърждаване на оспорения АУЗД от решаващия орган,
намира сезиращата го жалба за процесуално допустима за разглеждане по следните
съображения: Актът е връчен на 26.04.2018 г. (л. 18 от
адм.дело №2363/2018г.) по пощата. Жалбата до решаващия орган – в случая
началник отдел „МДТ“ Община Несебър е била изпратена по куриер на 10.05.2018 г.
(л. 15 от адм.дело №2363/2018г.) и получена от административния орган на
11.05.2018 г. (л. 9 от адм.дело №2363/2018г.), като е спазен 14-дневния срок за
обжалване по административен ред, предвиден в чл. 107, ал. 3 от ДОПК във
връзка с чл. 4 от ЗМДТ. При съобразяване на нормите на чл. 150, ал. 1 от ДОПК и
чл. 155, ал. 1 от ДОПК, срокът за произнасяне на началника на отдел „МДТ“ е
изтекъл на 18.07.2018 г. По делото не се установи наличието на произнасяне по
посочената жалба, поради което съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК,
непроизнасянето на органа в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се
смята за мълчаливо потвърждаване на акта, което може да се обжалва в 30-дневен
срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред
административния съд по местонахождението му. Жалбата
до съда е регистрирана с вх. № Н4-МДТ-4037/03.08.2018 г. и следователно е подадена в срок от
надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след
проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за
развитие на съдебното производство.
Разгледана по
същество е жалбата е неоснователна.
По делото не се
спори, че Дружеството – жалбоподател е придобило собствеността върху недвижим
имот, представляващ 64 броя двуетажни
търговски къщи с РЗП 4 608,00 кв. м. чрез апортна вноска съгласно решение
№ 5299/18.08.2004 г. на Окръжен съд – Пловдив по ф.д. № 2432/2004 г. За
посочения недвижим имот „Сънрайз“ АД е подало Декларация вх. № 64152/30.06.2010
г. по чл. 14 от ЗМДТ и Декларация вх. № 3370/30.06.2010 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ.
В декларацията по
чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ дружеството е посочило отчетна стойност на имота в размер
на 1 342 137,61 лева. В отдел „МДТ“ при Община Несебър за имота е
открита партида с № 1158491310013.
В хода на
извършена проверка от административния орган е установено, че за периода
01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. по партидата на дружеството в информационната
система на отдел „МДТ“ за посочения имот не е внесена дължимата сума за ТБО. На
основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за така декларирания имот е издаден АУЗД №
МДТ-664/24.04.2018 г., с който в тежест на дружеството-жалбоподател е
установено задължение за ТБО, както следва: за 2014 г. главница в размер на
7 247,54 лева и лихви в размер на 2 685,82 лева и за 2015 г. главница в
размер на 6 039,62 лева и лихви в размер на 1 643,20 лева. Посочено
е, че задълженията са определени на база данъчната оценка на имота. АУЗД е
съставен от Иван Захариев на длъжност главен експерт в отдел „МДТ“ при Община
Несебър, съгласно Заповед № 394/26.04.2012 г., издадена от Кмета на Община
Несебър, като за лицето е представено и Допълнително споразумение № 340/
02.04.2018 г. към Трудов договор № 163/23.10.2008 г. Видно от известие за
доставяне ИД PS 8230
0060H9 Q (л.
18 от адм.дело №2363/2018 г.) АУЗД е получен от длъжника на 26.04.2018 г.
Дружеството в
законоустановения срок е оспорило пред началника на отдел „МДТ“ при Община
Несебър постановения АУЗД, като го е сезирал с жалба вх. №
Н4-МДТ-2753/11.05.2018 г. (л. 9 от адм.дело №2363/2018г.). За изпращането на жалбата на 10.05.2018
г. е представено доказателство – служебен бон (л. 15 от адм.дело №2363/2018г.).
Оспореният АУЗД е потвърден мълчаливо от решаващият орган, поради което
дружеството е сезирало надлежния съд с искане за отмяна на акта.
Недоволно от така
постановеният АУЗД, дружеството оспорва същия по съдебен ред в настоящото
производство с доводи за незаконосъобразност на административния акт. В жалбата
се сочи, че процесният АУЗД е нищожен, необоснован, незаконосъобразен-издаден
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при
неправилно приложение на материалния закон, както и постановен при
несъответствие с целта на закона, като се излагат подробни съображения в
подкрепа на така изразените твърдения. Прави се възражение, че в АУЗД не са изложени
фактически и правни основания; липсват данни за имота; не е направена правна
квалификация на приложената процедура, с която са установени задълженията;
неясна и необоснована е и разпоредителната част, с която се определят правата
или задълженията и се начислява дължимата сума за ТБО; липсва яснота за кои
именно услуги се начислява такса, на каква основа, с какъв способ и защо;
неправилно е определен размера на начислената ТБО и др.
По делото са
представени:
-
Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Несебър (Наредба № 11), приета на
основание чл. 9 от ЗМДТ;
-
Решение № 610, обективирано в Протокол № 20/12.05.2006 г. на
Общински съвет Несебър, с което на
основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 от ЗУТ е одобрен
проекта за ПУП – ПРЗ на В.С. Елените, като решението е публикувано в ДВ, бр.
51/23.06.2006 г.;
-
Решение № 667, обективирано в Протокол № 20/18.12.2013 г. на
Общински съвет Несебър, с което на
основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и чл.
20 от Наредба № 11 е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ за 2014 г.;
-
Решение № 832, обективирано в Протокол № 24/11.07.2014 г. на
Общински съвет Несебър, с което на
основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е
приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 във връзка с отпадъци
от търговско промишлени дейности;
-
Решение № 1003, обективирано в Протокол № 28/19.12.2014 г. на
Общински съвет Несебър, с което на основание
чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ във връзка чл. 20 от Наредба № 11 е одобрена план-сметка
за дейност „Чистота“ за 2015 г.;
-
Решение № 1194, обективирано в Протокол № 32/23.06.2015 г. на
Общински съвет Несебър, с което на
основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е
приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 относно претоварване
на смесени отпадъци.
На територията на
Община Несебър има изградени депа за обезвреждане на битови отпадъци. Като
доказателства са представени актове за публична общинска собственост (АПОС) и
скици, издадени от СГКК – Бургас, както следва:
-
АПОС № 5798/11.07.2014 г. и скица № 15-202856/20.06.2014 г.
за депо за битови отпадъци в местност „Чешме тарла“, с. Равда;
-
АПОС № 5799/11.07.2014 г., поправен с АПОС № 6429/11.08.2016
г. и скица № 15-363479/25.07.2016 г. за депо за битови отпадъци в местност
„Чешме тарла“, с. Равда и
-
АПОС № 5800/11.07.2014 г., поправен с АПОС № 6430/11.08.2016
г. и скица № 15-363481/ 25.07.2016 г. за депо за битови отпадъци в местност
„Бряста“, с. Равда.
Ответникът е
ангажирал като доказателства по делото заповеди на кмета на Община Несебър за
определяне на районите на територията на Община Несебър, включени в системата
за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна
година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на
битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване, както следва: Заповед № 1216/30.10.2013 г. – за 2014 г. и Заповед №
2189/31.10.2014 г. – за 2015 г.
С цел доказване
реалността на доставките на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и
поддържане чистотата на обществените места в населените места в
административната преписка са ангажирани множество доказателства относно
кадровата обезпеченост за извършването на посочените услуги - Заповед № 61/26.10.2011 г. на кмета на гр.
Свети Влас за определяне на границите и графика на сметопочистването и
сметоизвозването, като макар в текста на същата да е посочено, че се касае само
за 2012 г., върху нея е направено отбелязване, че е действала до 31.12.2016 г.
Представени са заповеди № 29/30.05.2014 г. и № 28/22.05.2015 г. за сумарното
изчисляване на работното време на работата на сметосъбирачите, работниците
чистота, работниците по озеленяване и шофьорите. Трябва да се отбележи, че в
Заповед № 28/22.05.2015 г. (л. 119) е посочен период за 2014 г., като съдът
приема, че е налице техническа грешка предвид цялостното съдържание на Заповед
№ 29/30.05.2014 г. Приложени са още
трудови договори и длъжностни характеристики за длъжностите шофьор (на
специален тежкотоварен автомобил и на товарен автомобил), сметосъбирач,
работник чистота (метач), работник озеленяване.
Ответникът е
ангажирал доказателства и относно извършените финансови разходи за
предоставяните услуги - справка за закупени ДМА за БКС – Свети Влас за периода
2013 г. - 2016 г.; справка за
закупени съдове за смет, чували и др. за периода 2013 г. – 2016 г.; справки за
платени такси на РИОСВ за депониране на отпадъци от Община Несебър за 2014 г. и
за 2015 г. и на ОП „Чистота еко Бургас“ за 2015 г.; справка за налични
автомобили. За извършените услуги са представени и пътни листове (л. 208 – л. 770) на автомобили –
сметосъбирачи, посочени в справка на л. 115 от делото.
Относно начина на
формиране на стойностите на съответните компоненти на ТБО, административният
орган е приложил като доказателство Наредба № 11.
Представена по
делото при предходното му разглеждане е и (л. 733) „Обяснителна записка относно
АУЗД № 664/24.04.2018 г. съставен на фирма „Сънрайз“ АД, ЕИК по БУЛСТАТ
*********“, в която в табличен вид е представен начина на изчисление на
задълженията за ТБО на дружеството – жалбоподател.
При повторното
разглеждане на делото с оглед указанията на ВАС по делото е допусната и
назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице
процесните сгради са част от ваканционно селище „Елените“, създадено съгласно
Решение №316/31.08.1974г. на МС като почивен комплекс за нуждите на Държавния
съвет и МС. Ваканционно селище „Елените“ е разположено на две землища –в
землището на гр.Свети Влас и Емона. Поземлените имоти, където са разположени
процесните сгради, се намират в землището на с.Емона. Достъпът до селището е по
асфалтов път, разклон от главен път Бургас-Варна, след Сл.Бряг, преминаващ през
Св.Власт, а достъпът до поземлените имоти, където са изградени процесните
сгради и до самите сгради, е по асфалтови алеи, по които може да се
движи автомобилен транспорт, включително камиони. В поземлените имоти, където
се намират процесните сгради, в момента на огледа няма поставени съдове за
сметосъбиране, но западно от тези поземлени имоти, в съседния имот, са събрани
всички съдове за сметосъбиране.
Разпитан в
открито съдебно заседание в качеството на свидетел при повторното разглеждане
на делото е и Недко Вълканов - шофьор на почистваща техника през процесния
период, който свидетелства за начина на фактическо осъществяване на
сметосъбирането на територията на в.с. Елените през процесния период.
При извършената служебна проверка за законосъобразност
и обоснованост на обжалвания акт, съдът прави следните правни изводи:
Актът за
установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ-664/24.04.2018 г. е
издаден от компетентен орган, съобразно
заповед №394 от 26.04.2012 г. на кмета на община Несебър.
Актът е издаден в
предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и е съобразен с целта на закона.
Относно
законосъобразността на оспореният административен акт съдебният състав намира
следното:
Съгласно нормата
на чл.62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци /ТБО/ се заплаща за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. Условията и редът за определяне и
заплащане на ТБО са регламентирани в Наредба №11 за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Несебър, в
която размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно, каквито са
изискванията на чл.66 ЗМДТ.
Декларираните от
лицето данни са послужили за определяне размера на таксата за недвижимия имот и
в съответствие със заповедите на кмета на община Несебър, издадени на осн.
чл.62 и 63 ЗМДТ, третиращи процентната тежест на всеки един от компонентите на
такса за битови отпадъци в общото
задължение по години. В мотивите на АУЗД е посочено, че като основа за
изчисляване на задълженията са послужили декларираните от лицето данни.
Установените с
процесния АУЗД задължения за ТБО за 2014 и 2015 г., включват и трите компонента
на таксата, а именно: сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения.
Видно от
представената от ответника докладна записка, в която детайлно е посочено как е
определен размерът на ТБО, установен с процесния АУЗД, размерът на трите
компонента е математически правилно изчислен и е съобразен с промилите,
гласувани и обективирани в решенията на общински съвет Несебър.
Условие за
заплащане на компонентите „сметосъбиране“ и „сметоизвозване“ е реалното
предоставяне на тези услуги от общината.
Както бе посочено
по-горе, в изпълнение указанията на ВАС, съдът е допуснал извършването на
съдебно-техническа експертиза за установяване точното местонахождение на
поземления имот. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните, се
установява, че процесният поземлен имот
е част от територията на ваканционно селище „Елените“, която изрично не е
включена в очертаните граници в
приложенията на заповеди №1216 от 30.10.2013 г. и №2189 от 31.10.2014 г. на
кмета на община Несебър. Експертът сочи, че на територията на в.с. „Елените“ се
предоставя услугата събиране и извозване на битови отпадъци, като достъпът до
всички сгради / жилищни сгради за сезонно ползване/ е по асфалтов път, а
съдовете за сметосъбиране/пластмасови контейнери/ са събрани на едно място,
западно от тези поземлени имоти, в съседен имот.
От показанията на
разпитания свидетел-шофьор в „БКС - св. Влас“, дейност „Чистота“/Общинско
предприятие „Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване“, община
Несебър/, извършващо дейността по сметосъбиране и сметоизвозване в населените
места на територията на община Несебър, съобразно районите определени по чл.63 ЗМДТ и поддържане чистотата на обществените места на последните, се установява,
че общината реално е предоставяла услугата сметосъбиране и сметоизвозване на
територията на в.с. „Елените“ по график,
което се потвърждава и от множеството пътни листи, приложени по делото
при предходното разглеждане .
Независимо от
обстоятелството, че изрично територията на в.с. „Елените“ не е посочена в
т.3.6 в приложенията към заповедите на
кмета на община по чл.63, ал.2 ЗМДТ за 2014 г. и 2015 г., данните по делото
сочат на реално предоставяне на услугата за събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране.
Що се отнася до
таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съдът
намира, че съобразно редакцията на чл чл.71, т.2 ЗМДТ, в приложимата редакция
за процесните години/2014 г. и 2015 г./, същата се дължи винаги, когато се
предоставя. Т.е. услугата в съответната редакция се дължи за поддържане
чистотата на обществените територии на територията на общината като цяло, а не
на намиращите се около или в близост до процесния имот. В случая, имотът е
ситуиран във в.с. „Елените“, на територията на община Несебър, като съобразно
решение на МС № 153/24.02.2012г. за обявяване списък на курортите на Република
България и определяне на техните граници, в.с. Елените е морски курорт и в този
смисъл представлява селищно образувание. Ирелевантен е фактът, дали около имота
има изградена инфраструктура за обществено ползване. Почистването на
обществените територии не е необходимо да бъде в близост и около имота на
задълженото лице. Достатъчно е услугата да се предоставя в границите на района,
определен в заповедите на кмета на общината по чл.63, ал.2 ЗМДТ. В тази връзка
следва да се посочи, че в план-сметките цитирани по-горе за процесните години
са предвидени разходи за поддържане на чистотата на районите за обществено
ползване. Следователно и таксата за този компонент е дължима от жалбоподателя.
Правилно и законосъобразно
са определени задълженията и за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения, които не са дължими единствено и
само когато липсва депо за обезвреждане на битови отпадъци/чл.71, т.3 ЗМДТ,
ред.ДВ, бр.101/2013 г., в сила от 01.01.2014 г./.
Безспорно община
Несебър разполага с депо, до което са извозвани и обезвреждани битовите
отпадъци, събирани от нейната територия, видно от представените актове за
публична общинска собственост. В подкрепа на този и извод, са предвидените
разходи за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо в размер
на 500 000.00 лева за 2014 г. и 974 007.00 лева за 2015 г. в одобрените план-
сметки за дейност „чистота“ за процесните години, приети с решения на общински
съвет Несебър. Отделно от това е представена справка за платени такси на РИОСВ
Бургас от страна на община Несебър за
депониране на отпадъци, които за двете процесни години са общо в размер на 2
976 593.35 лева.
При това
положение, акт за установяване на задължение по декларация №МДТ-664 от
24.04.2018 г. на главен експерт в отдел „МДТ”, община Несебър, като издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение
на материалния закон и в съответствие с целта на закона е законосъобразен, а
жалбата на „Сънрайз“ АД като
неоснователна следва да се отхвърли. В този смисъл е и практиката на ВАС, а
именно: Решение №15351/13.11.2019г. по адм.дело № 7897/2019г. по описа на съда,
Решение №15379/13.11.2019г. по адм.дело №6373/2019г. и др.
При този изход на
спора в полза на жалбоподателя разноски не се дължат.
На
администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид
размера на задълженията, определени с АУЗД и на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 1058,49 лева.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сънрайз“ АД, ЕИК115849131, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8,
ет. 3, представлявано от Н. И. Б.– управител, против Акт за установяване на
задължение по декларация № МДТ-664/24.04.2018 г., издаден от главен експерт в
отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден от
началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, с който са
установени задължения за такса битови отпадъци общо в размер на 13 287,16
лева и лихва в размер на 4 329,02 лева (изчислена към 24.04.2018 г.), за
недвижим имот, находящ се в с. Емона, общ. Несебър, ваканционно селище Елените,
деклариран с Декларация вх. № 64152/30.06.2010 г. по чл. 14 от ЗМДТ.
ОСЪЖДА „Сънрайз“ АД, ЕИК115849131 със седалище и адрес на управление
- гр. Пловдив, район Северен, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8 , ет. 3,
представлявано от Н. И. Б.да заплати на
Община Несебър сума в размер на 1058.49 лв. ( хиляда петдесет и осем лева и четиридесет и девет
стотинки) юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: