Решение по дело №56/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2018 г.
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20187140700056
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 141

 

гр. Монтана, 6 март 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 23.02.2018 г. в състав:

                                                       Председател: Огнян Евгениев

                                                              Членове: Соня Камарашка

                                                                          Рени Цветанова

 

при участието на секретаря: Ал А*** и Прокурор: Галя А*** , като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 56, за да се произнесе взе предвид следното: 

            Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.

С решение, по АНД № 1987/2017 г. на районен съд гр. Монтана е отменено Наказателно постановление № 12/204 от 19.09.2014 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „И*** Т*** ” ЕООД, гр. В*** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, затова че в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание № 3 дадено с протокол от извършена проверка изх. № 33-039/28.04.2014 г.   

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказващия орган, в която се развиват съображения за неправилност на решението, поради което моли същото да бъде отменено, а Наказателното постановление потвърдено. Твърди, че задължителното предписание обхваща всяко задължително нареждане на контролния орган за спазване на трудовото законодателство. Предписанието не е обжалвано, влязло е в законна сила и подлежи на изпълнение.   

Ответната страна, чрез адв. Д*** , в писмен отговор оспорва жалбата като споделя съображенията на районния съд. Твърди, че не може да се приеме, че санкцията е наложена за нарушението, което е констатирано при първата проверка, тъй като липсва яснота за кои точно кабелисе отнася предписанието. 

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението правилно. Намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които нарушават правото на защита на наказаното лице. Предлага решението да бъде потвърдено.  

 

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че нарушението не е описано пълно и ясно. От обстоятелствената му част не става ясно за какви кабели и разклонители се твърди, че са подложени на механични увреждания. В протоколите от извършените проверки липсва каквато и да било идентификация на същите, от която да се установява, че предписанията дадени след първата проверка се отнасят за същите кабели и разклонители, които са проверени на 13.08.2014 г. Прието е и несъответствие между описаното в акта нарушение и описаното такова в Наказателното постановление, изразяващо се в посочването на различни правни текстове, а именно: в АУАН е посочено нарушение на чл. 197 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а в Наказателното постановление е прието нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Настоящият касационен състав намира, че въззивната инстанция правилно е установила фактическата обстановка, но неправилно е приложила материалния закон.

Неправилно въззивния съд приема несъответствие между описаното в акта нарушение и това описано в Наказателното постановление. Текста на чл. 415, ал. 1 от КТ гласи, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Нормата на чл. 197 от цитираната Наредба гласи, че работното оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток. В случая даденото задължително предписание е обвързано със спазване на текста на чл. 197 от Наредбата, но неговото неизпълнение представлява нарушение на Кодекса на труда. Описанието на нарушението, както в АУАН, така и в Наказателното постановление е идентично, а именно: неизпълнение на предписание № 3, дадено при предходна проверка от 28.04.2014 г., изразяващо се в обезопасяване на опънатите кабели и разклонители, които са положени в новостроящата се сграда, без да са защитени и са подложени на механични увреждания.  

Не се установява и непълнота или неяснота при описание на извършеното нарушение. Даденото, в т. 3 от Протокол за извършена проверка на 24 и 28.04.2014 г., задължително предписание е идентично с описаното в акта и издаденото и оспорено Наказателно постановление. Това предписание не е обжалвано и е влязло в законна сила, т.е. за административнонаказаното лице не е имало неяснота за вида и характера на предписаните мерки, респ. за времето през което следва да бъдат извършени. От друга страна описание на кабелите по цвят и дължина, е прецизност, която не е необходимо да бъде извършвана. Обезопасяването на кабели и разклонители е изискване свързано със здравословните и безопасни условия на труд на работните места и само и единствено наличието на такива е основание за даване на съответно задължително предписание. Дали при последваща проверка необезопасените кабели и разклонители са същите или други е ирелевантно обстоятелство, тъй като същността и целта на предписанието е обезопасяване на всички положени кабели и разклонители, а индивидуализиране на последните, нито е законово изискване, нито е практически възможно, тъй като цветът и дължината им не са индивидуализиращи белези, по които същите да бъдат разграничавани.   

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено. 

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно решение по АНД № 1987/2017 г. на районен съд гр. Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 12/204 от 19.09.2014 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана.            РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :          

 

 

ЧЛЕНОВЕ :