№ 25
гр. Бургас , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20212001000077 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод въззивната жалба на “Л.” ЕООД против
решение № 451 от 12.01.2021 г., постановено по т.д. № 582/2017 г. на
Окръжен съд - Бургас, с което е уважен иска на А. С. С. против въззивника и
против “У. И.” ЕООД (в ликвидация) на осн. чл. 135 ЗЗД и е обявен за
относително недействителен сключения между ответниците договор за
покупко-продажба на недвижими имоти с нотариален акт № 14, том III, рег.
№ 3041, дело № 356 от 28.03.2017 г. на нотариус С. А., район на действие
Районен съд - Несебър, рег. № 208.
Въззивникът “Л.” ЕООД сочи, че решението е неправилно поради
допуснати нарушения на материалния закон и процесуални нарушения, както
и че е необосновано. Съдът не обсъдил в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, не установил правилно релевантните факти и не
приложил правилно материалния закон.
Неправилно съдът приел, че ищецът има качество на кредитор по
отношение на ответника “У. И.” ЕООД, като приел, че ищецът е предоставил
на дружеството по силата на договор от 24.11.2008 г. паричен заем. В тази
връзка съдът неправилно ценил представеното извлечение от сметка 2008-
1
2011 г. и извършената СИЕ. Неправилно съдът приел, че ищецът има качество
на кредитор и на осн. чл. 125, ал. 3 ТЗ. По делото не било установено наличие
на положителен баланс на дружеството към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването на членството на ищеца, а оттук - и наличието на
негово вземане за равностойността на дружествения му дял.
Неправилно съдът приел, че договорът между ответниците уврежда
ищеца. Първоинстанционният съд без надлежно оспорване неправилно
формирал правни изводи относно доказателствената стойност на
представения договор за покупко-продажба на движими вещи от 28.03.2017 г.
Неправилни били и изводите на първоинстанционния съд относно
субективния елемент - знание за увреждането на ищеца. Тъй като сделката е
възмездна, необходимо било да се установи знание както на длъжника, така и
на лицето, с което той е договорял. Такова знание не било установено.
Отправя се искане да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен
изцяло предявеният иск. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият А. С. С. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва изцяло и излага контрааргументите си за това, че са налице
условията за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Иска се потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
Въззиваемият “У. И.” ЕООД, който в хода на производството е
заличен в търговския регистър след проведена ликвидация, не е отговорил на
въззивната жалба.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 19.04.2021 г. е допусната
за разглеждане по същество.
2
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с иск на А. С. С. против “У. И.”
ЕООД, което дружество към момента на учредяване на процеса е било в
производство по ликвидация, и против “Л.” ЕООД. Ищецът заявил в исковата
си молба, че е бил съдружник в ответника “У. И.” ЕООД до декември 2016 г.,
когато участието му било прекратено при условията на чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Имуществените отношения между него и дружеството не били уредени
съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, макар дружеството да притежавало значително
имущество. Освен това в периода 2008-2011 г. ищецът предоставил на първия
ответник паричен заем в размер на общо 529 326,58 лв., който не му бил
върнат. На 29.03.2017 г. първият ответник прехвърлил собствеността върху
цялото свое недвижимо имущество на втория ответник “Л.” ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала и управител била Д. Л. - съпругата на
едноличния собственик на капитала и управител на първия ответник С. Л.. С
това правно действие имуществото на първото дружество се намалявало,
което увреждало интересите на ищеца, поставяйки в опасност
удовлетворяването на вземането му. На осн. чл. 135 ЗЗД ищецът поискал
сключеният между дружествата-ответници договор за покупко-продажба на
недвижими имоти - нотариален акт от 29.03.2017 г. - да бъде обявен за
недействителен спрямо него.
Ответникът “У. И.” ЕООД не е отговорил на исковата молба и не е
изразил становище.
Ответникът “Л.” ЕООД е отговорил на исковата молба и възразил,
първо, че ищецът няма качество на кредитор на първия ответник. Оспорил
съществуването на договор за заем от 24.11.2008 г. и реално предоставяне на
заемната сума. Оспорил, че ищецът е увреден вследствие на договора между
ответниците. Възразил, на последното място, че липсва знание за
увреждането у представляващия дружеството-приобретател към момента на
сключване на договора - управителя М. Т. Ц.. Поискал отхвърляне на иска.
С обжалваното решение съдът уважил исковете изцяло. При
извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК
съдът констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК съдът препраща
му към мотивите му с изключение на констатацията на първоинстанционния
3
съд, че ищецът има качество на кредитор поради наличието на вземане на
осн. чл. 125, ал. 3 ТЗ.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната
жалба:
Претенцията се основава на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. За да се уважи искът, е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: (1) ищецът да
има качеството на кредитор, чието вземане да е възникнало преди
сключването на атакуваната сделка; (2) правното действие, което се атакува,
обективно да уврежда кредитора-ищец чрез намаляване на имуществото на
длъжника или чрез създаване на затруднения за удовлетворяване на
кредитора и (3) когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е
договарял, да знае за увреждането, като, ако третото лице е съпруг, низходящ,
брат или сестра на длъжника, знанието се предполага до доказване на
противното; съответно ако действието е безвъзмездно, знанието на третото
лице е без значение.
Първата предпоставка е налице: ищецът е кредитор на първия ответник
с вземане по договор за паричен заем. Този правен извод се налага въз основа
на съвкупен анализ на представения писмен договор за заем от 24.11.2008 г.,
разпечатаните извлечения от сметките на дружеството в “О.” АД и приетата
по делото съдебно-икономическа експертиза.
Договорът за заем е оспорен от страна на втория ответник, но
оспорването съдът намира за неоснователно. Вярно е, че от името на
дружеството-заемополучател договорът е подписан от ищеца С.. Към онзи
момент той е бил управител на дружеството, т.е. негов органен представител,
поради което възражението, че не е разполагал с представителна власт е
неоснователно. Възражението, че договорът е антидатиран и съставен за
нуждите на процеса, е неоснователно, тъй като данните от приетото
заключението по СИЕ показват реално предоставяне от заемните средства в
периода 2008 - 2011 г. В този отрязък от време ищецът С. е превел от личната
си сметка по сметка на първия ответник “У. И.” ЕООД на части сумата 250
700 евро и сумата 39 000 лв или общо 529 326,58 лв. Вещото лице е
направило тези констатации въз основа на проверка на предоставените от
“О.” АД данни за транзакциите по сметката на дружеството-заемополучател.
4
Неоснователно се възразява от страна на ответника относно данните, които
вещото лице е ползвало. Експертът е представил на банката съдебно
удостоверение, по силата на което за изпълнение на възложената му задача е
било необходимо “да извърши справка и получи данни за постъпили суми
през периода 2008 - 2011 г. по следните банкови сметки на “У. И.” ООД … “,
като документите е следвало “да бъдат предадени на ръка на съдебен експерт
Р. Л или на e-mail …” (л. 178-179). По повод на това представено съдебно
удостоверение банката е преценила за необходимо да не предоставя данните
директно на вещото лице, а да изпрати до съда извадка от електронната
система на банката и извлечения от въпросните две сметки, изготвени на
електронен носител (записани върху компакт диск). Този електронен носител
е бил предаден на вещото лице Л. в деловодството на съда. Електронните
документи не са приемани като доказателства по делото. Оспорването на
експертизата от страна на ответника във връзка с данните, които е ползвало
вещото лице, е неоснователно. Вещото лице е ползвало информацията,
предоставена от банката. Дали тази информация е предоставена в офис на
банката или в деловодството на съда, дали тя е била върху хартиен носител
или в електронен формат, е без значение. Вярно е, по-нататък, че
експертизата не е установила по банковите документи какви са били
основанията за извършените преводи. Вярно е освен това, че няма данни
получените от дружеството суми да са били осчетоводени. Въпреки това
категорично установен факт е, че те са били преведени от сметка на ищеца по
сметка на дружеството и това мотивира съдът да приеме, че прехвърлянето е
станало в изпълнение на уговорките, инкорпорирани в представения договор
за заем от 24.11.2008 г. По тези съображения трябва да се приеме, че към 2017
г. ищецът е бил кредитор на “У. И.” ЕООД с парично вземане по договор за
заем.
Неоснователно е тезата на ищеца, че е кредитор и на друго основание -
с вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ за стойността на дружествения му дял. Въпреки
че ищецът е прекратил участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2
ТЗ, за да има той вземане за стойността на дружествения си дял, е
необходимо да е съставен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването на членството, или да е установено по друг начин, например с
помощта на вещо лице, че към същия този момент чистата стойност на
5
активите на дружеството е положителна величина. Ако чистата стойност на
активите е отрицателна, прекратилият участието си съдружник не би имал
вземане срещу дружеството. След като ищецът не е ангажирал доказателства
за чистата стойност на активите на дружеството към релевантния момент, не
може да се приеме, че той е кредитор на дружеството на това основание.
Втората предпоставка за уважаване иска по чл. 135 ЗЗД също е
налице. С атакуваната сделка длъжникът се е разпоредил със свои вещни
права и е намалил по този начин имуществото си, което съгласно чл. 133 ЗЗД
служи за общо обезпечение на кредиторите му. Доводите на ответника, че
кредиторът не бил увреден, тъй като в резултат на сделката било погасено
съществуващо задължение на “У. И.” ООД, са несъстоятелни. Всяка
намаляване на имуществото уврежда кредиторите.
По отношение на знанието за увреждането у ответника “Л.” ЕООД
(третата предпоставка):
От справка по партидата на “Л.” ЕООД в ТР се установява, че
дружеството е учредено на 24.03.2017 г. от едноличния собственик на
капитала М. Т. Ц., който е бил вписан за управител. На 28.03.2017 г. (четири
дни по-късно) М. Ц. е продал дружествените дялове от капитала на “Л.”
ЕООД на Д. Ш. Л., което е станало с договор на осн. чл. 129 ТЗ. Отново на
28.03.2017 г. е сключена процесната увреждаща кредитора С. сделка. Към
28.03.2017 г. Д. Ш. Л. е съпруга на С. В. Л., който е едноличен собственик и
управител на “У. И.” ЕООД. Д. Л. е вписана в ТР като едноличен собственик
на капитала и управител на “Л.” ЕООД на 24.04.2017 г.
Анализът на хронологията на събитията води до извод, че на 28.03.2017
г. дружеството-длъжник “У. И.” ЕООД е продало всички свои недвижими
имоти на “Л.” ЕООД, което дружество е учредено четири дни по-рано и чийто
капитал се притежава от съпругата на собственика на капитала на
дружеството-продавач, макар прехвърлянето на дяловете още да не е било
вписано в ТР. Както действията за придобиване на дружествените дялове в
“Л.” ЕООД от Д. Л., така и тези по сключването на увреждащата сделка с
имотите, несъмнено са изисквали подготовка, планиране и определени
технически дейности по снабдяване с документи. Това, че всички тези
действия са извършени за броени дни и че в резултат имотите, собствени на
6
едното дружество, са се оказали собствени на друго, които се притежава от
съпругата на собственика на първото, мотивират съда да приеме, че тези
действия са извършени с намерение да бъде увреден кредитора С., а
намерението означава знание и на двете участващи страни за увреждането на
кредитора.
По тези съображения предпоставките за обявяване на относителна
недействителност на сделката са налице. Обжалваното решение, с което
първостепенният съд е стигнал до същите крайни правни изводи, като
правилно и законосъобразно, ще се потвърди.
Въззиваемият с отговора на въззивната жалба е поискал присъждане
на разноските за въззивното производство, но тъй като не са представени
доказателства за сторени разноски, такива няма да се присъдят.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 451 от 12.01.2021 г., постановено по
т.д. № 582/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7