№ 132
гр. Ловеч, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500304 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството с правно основание чл. 196 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба №4188/16.04.2024 година от Г. Д. Г.
против съдебно решение №143/04.04.2024 г. по гр.д. №220/2023 г. на ЛРС,
което посочва, че атакува изцяло. Обсъжда фактите по делото и събраните
доказателства твърди, че решението цели да не и бъдат възстановени всички
вреди, а е постановено решение „имам да взимам няма да давам“/к.ц./ изцяло
в полза на ответника. Моли да бъде отменен съдебния акт изцяло ида бъде
присъдено обезщетение за нанесените и вреди и пропуснати ползи в размер на
сумата 2250 лева, ведно със законна лихва, считано от 06.07.2022 г. до
окончателно изплащане.
Представен е писмен отговор №5770/27.05.2024 г. от М. М. Х.,в
който заявява,че въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде
отхвърлена.Обсъжда представените доказателства и изтъква, че правилно е
прието, че доказателствената тежест на оспореното писмо от 28.07.2022 г. е
оборена. Навеждат се доводи относно съобразяване на съдебното решение с
експертизите по делото.
В съдебно заседание въззивникът Г.,редовно призована се явява
лично и с проц.представител адв.С.. Заявява,че атакува съдебния акт в
отхвърлителната част на исковите претенции. Посочва,че поддържа
1
въззивната жалба и моли да бъде уважена, като аргументира позицията си.
Въззиваемият,редовно призован не се явява пред въззивна
инстанция.
От представените доказателства по гражданско дело № 220/2023 г.
на Ловешки районен съд, от становището на представителя на въззивницата,
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът
приема за установени следните фактически обстоятелства:
Постановено е съдебно решение №143/04.04.2024 г. по гр.д.
№220/2023 г. на Ловешки Районен Съд, с което Осъден М. М. Х. да заплати на
Г. Д. Г. , сумата в размер на 536 лева, представляваща обезщетение по чл.50,
изр.2 от ЗЗД, за напълно унищожени 8 броя сливови дръвчета „Стенлей“ в
собствения й Поземлен имот с идентификаор №69225.62.49, представляващ
овощна градина в с.С, Община-гр.Ловеч, в местонстта „Валога“, с площ 3 901
кв.м. и за допълнително обработени с препарати 8 броя овощни дръвчета,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.02.2023 год. до окончателното й изплащане, а за
сумата 564 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер от
1 100 лева е отхвърлен обективно кумулативно съединен иск като
неоснователен и недоказан. С цитираният съдебен акт е въззиваемия е осъден
да заплати на въззивницата сумата в размер на 200 лева, представляваща
пропуснати полза, на основание чл.93 от ЗС във връзка с чл.59 от ЗЗД, а за
разликата в размер на 800 лева до пълния претендиран размер на сумата от 1
000 лева обективно кумулативно съединен иск е отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Ловешки районен съд е осъдил въззиваемият да
заплати на Г. сумата 150 / лева, представляваща направен от ищцата разход за
връчване на доброволна покана до ответника. Отхвърлен е като
неоснователен и недокзаан от първата инстанция искът на възивницата
против М.Х. за заплащане на сумата в размер на 50 лева законна лихва върху
сумата в размер на 2 250 лева общо дължими разходи, считано от датата на
увреждането – 08.07.2022 год. до датата на подаване на исковата молба в съда
– 15.02.2023 г.
Г. Д. Г. твърди и установява,че е собственик на поземлен имот с
идентификатор №69225.62.49 в землището на с.С, Община-гр.Ловеч, Област-
гр.Ловеч, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-31/22.06.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, в
местност „Валога“, с площ 3 901 кв.м., с предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи :
69225.62.51; 69225.62.48; 69225.62.47; 69225.62.50. Собствеността е
придобита по силата на възлагане в реален дял по договор за доброволна
делба на съсобствени недвижими имоти – земеделски земи Акт №139, том ХI,
рег. №9189/27.12.2012 год., вписан в СВ-гр.Ловеч с вх.№8658, том 12, дело
№3945, с нотариална заверка на подписите на Анна Ценкова – Нотариус в
район РС-гр.Ловеч с рег.№565 на НК, че е сключен Договор за доброволна
2
делба между наследниците на Р.Д.К., б.ж. на с.С.
Въззивницата е предприела действия по промяна начина на трайно
ползване на имота и засаждането му с овощни дръвчета. Подала е още през
2021 година заявление вх.№ПО-21-484/12.07.2021 г. за промяна начина на
трайно ползване на имот в землището на с.С. Със заповед №РД-07-
09/20.04.2022 г. на Началник ОСЗ-гр.Ловеч, на основание чл.78а, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, е назначена комисия в състав -С.К. – мл.експерт в ОСЗ-Ловеч, Д. Д.
– мл.експерт в ОСЗ-гр.Ловеч и инж.И.С. – правоспособно лице да извърши
проверка на място на имот с №69225.62.49, землище на с.С и установи начина
на трайно ползване на същите. Съставен е протокол от 21.04.2022 г. на
комисията,в който е установена промяна на начина на трайно ползване на
имот №69225.62.49 - нива с площ 3,901 дка, местност „Валога“, землище на
с.С ,който е променен от нива в овощна градина. Г. е получила разрешително
№72/15.07.2022 г. да почисти от дървета и храстова растителност
,затрудняваща ползването на имота по трайно предназначение на територията
–земеделска и начин на трайно ползване-овощна градина.Г. Г. се е
регистрирала като земеделски производител на 24.10.2022 г. , който факт се
установява от анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин
№31/27.10.2022 г. на Г.Г.. Посочен е поз.имот №69225 в землището на с. С
,Ловешка област. От анкетен формуляр от 17.10.2022 г. е видно, че имотът е
описан като овощна градина от 3910 дка или 0.3901 ха. В таблица №2 е
заявено, че за стопанска година 2022/2023 г. са засадени сливи 1,3998 ха. Г. е
подготвила преди процедурата на регистрация като зем.стопанин промяна на
предназначението на имота.
На 08.07.2022 година в землището на с. С ,Ловешка област
въззиваемия пасял стадото си от 70 кози. Той вървял след козите и нямал
видимост към имот №69225.62.49 - нива с площ 3,901 дка, местност „Валога“,
землище на с.С ,Л.област на въззивницата. Козите навлезли в овощната
градина и увредили голяма част от засадените сливови дръвчета „Стенлей“-
св. показания на М.К, Ив. Д/присъствал на проверката на комисията на
Община –Ловеч на 26.07.22 г./. По отношение на обстоятелството ,че
животните са навлезли в ов. Градина и са нанесли щети по дръвчетата
страните нямат спор. Възраженията на въззивника са относно липсата на
ограждение на имота от всички страни и броя на увредените дръвчета.
Поземленият имот бил ограден от три страни, но откъм пътя гр.Ловеч- гр.
Априлци липсвала ограда . Съдът възприема като доказано твърдението, че 34
дръвчета са напълно увредени и това наложило закупуване на посадъчен
материал и новото им засаждане-св. показания на М.К,Ив.Д, констатации на
комисия при Община-Ловеч. 45 дръвчета са били с повреди по кората и
клоните, което наложило въззивницата да закупи овощарска замазка „Bros“ за
обработка на пострадалите част от стъблата – 4 опаковки.Относно броя на
новозасадени и увредени дръвчета е и констатацията на вещото лице агроном
по комплексните съдебно-агро-икономическа екпертиза, което има знанията
да прецени вида на щетите.
3
В посочения аспект са и данните по писмо изх.№94-00-2153-1 от
28.07.2022 год. на Кмета на Община-гр.Ловеч. Г. Г. подала жалба №94-00-
2153/11.07.2022 г. до Община- Ловеч заради навлизането на около 70 броя
кози в поземлен имот с идентификатор 69225.62.49 по кадастралната карта на
с.С, Община Ловеч, местност „Валога“, с площ от 3 901 кв.м., начин на трайно
ползване : овощна градина. На 26.07.2022 г. служители от Община Ловеч
проверили на място овощната градина, в присъствието на И Д – Кметски
наместник на с.С и в присъствие на Г.. Съставен е констативен протокол,в
който е установено, че овощната градина се състои от 121 броя дръвчета сливи
„Стенлей“ и около 85% от насаждението е увредено, 40 броя дръвчета са
напълно изсъхнали след влизане на кози в имота. Описано е, че градината е
оградена от три страни, а страната към асфалтовия път гр.Ловеч-гр.Априлци
не е оградена, както и няма поставени на стеблата на дръвчетата предпазни
мрежи. От св. показания на св. Ив.Д се установява, че отсечката на границата
на имота с аслфалтовия път не е изчистена от храсти и е била непроходима,
поради което е имало естествено препятствие.
Изготвен е от комисията протокол за предупреждение на М. М Х. с
постоянен адрес : с.С, ул.“***“№6 за това, че на 08.07.2022 год., около 14,30
часа в поземлен имот с идентификатор 69225.62.49, НТП овощна градина е
изпуснал около 70 броя кози, с което нарушава чл.5, т.10 от Наредба №1 за
опазване и поддържане на обществения ред, общественото имущество и
природата на Община Ловеч.
Г. Д. Г. е закупила с фактура №1/01.11.2022 г. от ЕТ“ВД“-гр.ЧБ сливи
„Стенлей“, 50 на брой с единична цена 7,00 лв. или общата стойност на
закупената от нея стока възлиза на 350 лв. От закупените 50 бр. сливови
дръвчета новозасадени в ов.градина са били 34 дръвчета-заключение по
комплексните съдебно-агро-икономически експретизи от 07.06.2023 г. и от
11.10.2023 г.
Изслушани са св. МИ К, И Д, ЕГ, Н.Я.. Съдът възприема
свидетелските показания на МИ К, И Д като обективни, тъй като пресъздават
непосредствени впечатления за деянието, в кратък времеви отрязък при
увредата в имота. Св. М.К Съдът намира,че от тях се установява,че в имота са
навлезли животните отглеждани от въззиваемия-кози и са увредили дърветата
в овощната градина. Тези показания се подкрепят и от писмените
доказателства- писмо №9400 21531/28.07.2022 г. на Община-Ловеч,съдебно-
агро-икономическата експертиза. Съдът не съобразява св. показния на
Ек.Гетова и Н.Янев,тъй като техните впечатления са от 25.01.2023 г., а
непозволеното увреждане е осъществено на 08.07.2022 г. При толкова дълъг
период на време , при действията на Г., която през есента на 2022 г. закупила и
засадила в имота нови дръвчета, техните показания са необективни и
противоречат на останалите гласни и писменни доказателства.
Заключенията по комплексните съдебно-агро-икономически
експертизи, съдът възприема като обосновани, професионално изготвени и
4
защитени. Вещите лица имат необходимата компетентност-агроном и
икономист , за да преценят щетите и да ги оценят. Съдът счита ,че
изслушаната съдебно-ветеринарна експертиза №1942/16.02.2024 г. не следва
да бъде съобразявана. На първо място вещото лице е извършило оценка на
състоянието на сливовите дръвчета към 09.02.2024 г., което предвид техния
вегетационен период, изминалото значително време от деня на уврежданията-
08.07.2022 г., засаждането на нови дръвчета и обработката на градината от Г.Г.
е напълно хипотетично. От друга страна вещото лице със специалност
„ветеринарна медицина“ няма компетентност да преценява уврежданията и
качеството на овощните дръвчета. В съдебно заседание на 07.03.2024 г. в.лице
е заявило ,че в момента следва магистратура „семепроизводство и растителна
защита“ и предходната година имал дисциплина „овощарство“, както и че
също гледа дръвчета. Тези данни обаче не дават професионална компетентност
на вещото лице и не могат да обосноват изводите по заключението
от16.02.2024 , които са извън специалността му „ветеринарна медицина“.
В производството са предявени с два обективно кумулативно
съединени иска с правно основание чл. 50 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 93 от ЗС във вр. с чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата 1100 лева-
обезщетение за имуществени вреди от унищожени и повредени сливови
дръвчета в имот в землището на с. С, Л.област, собственост на въззивницата и
1000 лева- обезщетение за пропуснати ползи от плододаването за 2 години,
настъпили на 08.07.2022 г. от непозволено увреждане, резултат на действията
на кози, собственост на въззиваемия. Съдът счита, че исковете са основателни
и доказани и следва да бъдат уважени. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е
безвиновна и обективна, като е свързана с произтекли вреди от естеството на
вещта, а не от нарушаване на правила и норми на безопасност от собственика
на вещта. В този смисъл следва да се установи възникването на вреди за
пострадалия, причинна връзка между поведението на животните и
собствеността им. В казуса по представените писмени и гласни доказателства
съдът приема за доказано, че М. М. Х. е бил собственик на животните-кози,
тъй като се е грижел за тях. Няма спор и относно мястото на възникването на
щетите и времето на инцидента -08.07.2022 г., а тези данни се потвърждават и
от съвкупния анализ на гласните и писмени доказателства. За настоящия
съдебен състав в хода на производството се установява по безспорен и
категоричен начин, че козите са навлезли в овощната градина на въззивницата
и са унищожили напълно 34 бр. сливови дръвчета „Стенлей“ и увредили 45
бр. сливови дръвчета от същия сорт. Съдът приема, че показанията на групата
свидетели-св. Ив.Д, М.К, съставянето на констативен протокол от служители
на Община-Ловеч, констатациите на вещото лице-агроном в съвкупност
определят тези фактически констатации.
Съдът счита, че размерът на исковите претенции следва да се базира
на заключението на вещото лице икономист по експертизата от 11.10.2023 г. ,
която е професионално изготвена, съобразно специалната компетентност на
вещото лице . Към юли 2022 г. стойността на 34 бр. унищожени сл дръвчета
5
възлиза на 1058 лева-от които 238 лева-закупуване на посадъчен
материал,изкопаване на дупки 170 лева, обработка на почвата 400 лева,
торене и растителна защита 250 лева или общо стойност 1058 лева.Разходите
относно 45 бр. увредени дръвчета възлизат на 32 лева-стойност на овощарска
замазка „Bros“-4 кутии. Следователно общият размер на дължимото
обезщетение за възстановяване на 34 напълно унищожени дръвчета и 45
увредени възлиза на сумата 1090 лева. При тези данни съдът приема,че
исковата претенция за заплащане на сумата над сумата 536 лева до пълния
размер от 1090 лева обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 50
от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД е основателна и доказана и следва да бъде
уважена.Искът до пълния претендиран размер на сумата над 1090 лева до
предявения иск 1100 лева като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
След засаждане на дърветата започва т.н.младенчески период, който
продължава 5 години и едва след това е период на плододаване. За
унищожените 34 бр. дръвчета периодът на плододаване е забавен с 1 година.
Средният добив от сливи „Стенлей“ в период на плододаване е 900 кг при
средна цена на едро през 2027 г. от 0.9 лв или обезщетението за проп. Ползи
възлиза на 900 лева. Относно увредените 45 бр. сливи е необходим 2 годишен
период на възстановяване през първата и втората година след отпочване на
плододаването и то ще се намали с 2 по 150 кг. Размерът на обезщетението за
пропуснати ползи от получени приходи от тези сливови дръвчета ще бъде 300
лева. Следователно искът за заплащане на обезщетение за проп.ползи за
размер на сумата над 200 лева до 1000 лева/колкото е предявен по искова
молба/ на основание чл. 93 от ЗС във вр. с чл. 59 от ЗЗД е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Съдът е сезиран и с облигационен иск за присъждане на законна
лихва от 08.07.2022 г. до дататана подаване на исковата молба в размер на
сумата 50 лева. Предвид основателност на исковите претенции, съдът намира,
че следва да бъде присъдена и законна лихва върху сумата 2250 лева, начиная
от 08.07.2022 г. до завеждане на иска. Следва да бъде присъдена законна лихва
върху главницата,присъдена от настоящата инстанция ,начиная от датата на
завеждане на иска, така както е поискана от въззивницата по исковата молба.
При така изложените съображения Ловешки окръжен съд счита,че
атакуваното решение №143/04.04.2024 г. по гр.д. №220/2023 г. година на
Ловешки районен съд е неправилно и незаконосъобразно в посочената по –
горе част и следва да бъде отменено, тъй като позицията на двете инстанции
не е идентична. Предявените искове следва да бъдат уважени до размер на
1090 лева по чл. 50 от ЗЗД, /а в останалата част до 1100 лева съдебният акт да
бъде потвърден като правилен/ и до размер на 1000 лева по чл. 93 от ЗС вр. чл.
59 от ЗЗД, както и за 50 лева –законна лихва от 08.07.2022г. до завеждане на
исковата молба.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата,
6
предвид изхода от спора, съдебно-деловодни разноски за двете инстанции в
размер на сумата 1117 лева. Искането за присъждане на разноски е направено
от Горанов в исковата молба и по въззивната жалба, представени са
пълномощни и договори за правна защита и съдействие на адв. С. от 02.02.23
г. за първа инстанция и от 29.01.2024 г. за въззивна инстанция. Договореното и
платено в брой адвокатско възнаграждение за първа инстанция възлиза на 300
лева, платената държавна такса е 92 лева, а депозит за вещо лице-300 лева.
Общият размер на съдебните разноски за първа инстанция са 692 лева, от
които са присъдени 278.13 лева или остава да бъдат заплатени 413.87 лева. За
втора инстанция съдебните разноски на Г. възлизат на сумата 425 лева,
дължими от въззиваемия. Размерът на адв. възнаграждение е под минималния
за вида, броя искове, обема извършвани процесуални действия и следва да
бъде изцяло присъден и за двете инстанции. Следователно М.Х. следва да
бъде осъден да заплати на Г.Г. сумата 413.87 лева съдебни разноски за първа
инстанция и 425 лева -за въззивна инстанция или общо 838.87 лева.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно съдебно решение №
№143/04.04.2024 г. по гр.д. №220/2023 на Ловешки районен съд, в частта в
която са отхвърлени исковете,предявени Г. Д. Г. ЕГН-**********, с постоянен
адрес: гр.Л, Област-гр.М, ул.“*****“№6, с адрес за призоваване : гр.Ловеч,
ул.“****“№22, ет.4, кантора №409, чрез адв.Х. С. против М. М. Х. от с.С,
Община-гр.Ловеч, ул.“***“№13 да заплати обезщетение по чл.50, изр.2 от ЗЗД
, над сумата в размер на 536 /петстотин тридесет и шест/ лева до пълния
претендиран размер от 1090 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2023 год. до
окончателното й изплащане,в частта над сумата в размер на 200 /двеста/ лева,
представляваща пропуснати полза, на основание чл.93 от ЗС във връзка с
чл.59 от ЗЗД до пълния претендиран размер на сумата от 1 000 лева и за
сумата в размер на 50 лева законна лихва върху сумата в размер на 2 250 лева
общо дължими разходи, считано от датата на увреждането – 08.07.2022 год. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2023 год., като и за
присъдени в полза на М. Х. съдебни разноски от 923.64 лева и вместо него
постанови:
ОСЪЖДА М. М. Х., ЕГН **********, от с.С, Община-гр.Ловеч,
ул.“***“№13 да заплати на Г. Д. Г. , ЕГН-**********, с постоянен адрес :
гр.Л, Област-гр.М, ул.“*****“№6, с адрес за призоваване : гр.Ловеч,
ул.“****“№22, ет.4, кантора №409, чрез адв.Х. С. сумата в размер на 554
/петстотин петдесет и четири лева / лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди по чл.50, изр.2 от ЗЗД, за напълно унищожени 34 броя
и увредени 45 бр. сливови дръвчета „Стенлей“ на 08.07.2022 г. в
7
собствения й Поземлен имот с идентификаор №69225.62.49,
представляващ овощна градина в с.С, Община-гр.Ловеч, в местността
„Валога“, с площ 3 901 кв.м., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2023 год. до
окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА М. М. Х., ЕГН **********, от с.С, Община-гр.Ловеч,
ул.“***“№13 да заплати на Г. Д. Г. , ЕГН-**********, с постоянен адрес :
гр.Л, Областгр.М, ул.“*****“№6, с адрес за призоваване : гр.Ловеч,
ул.“****“№22, ет.4, кантора №409, чрез адв.Х. С. сумата в размер на 800
/осемстотин лева/ лева, представляваща пропуснати полза, на основание
чл.93 от ЗС във връзка с чл.59 от ЗЗД за плододаване от напълно
унищожени 34 броя и увредени 45 бр. сливови дръвчета „Стенлей“ на
08.07.2022 г. в собствения й Поземлен имот с идентификаор №69225.62.49,
представляващ овощна градина в с.С, Община-гр.Ловеч, в местността
„Валога“, с площ 3 901 кв.м., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2023 год. до
окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА М. М. Х., ЕГН **********, от с.С, Община-гр.Ловеч,
ул.“***“№13 да заплати на Г. Д. Г., ЕГН-**********, с постоянен адрес :
гр.Л, Област-гр.М, ул.“*****“№6, с адрес за призоваване : гр.Ловеч,
ул.“****“№22, ет.4, кантора №409, чрез адв.Х. С. сумата в размер на 50 лева
законна лихва върху сумата в размер на 2 250 лева общо дължими
разходи, считано от датата на увреждането – 08.07.2022 год. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.02.2023 г.
ОСЪЖДА М. М. Х., ЕГН **********, от с.С, Община-гр.Ловеч,
ул.“***“№13 да заплати на Г. Д. Г., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Л,
Област-гр.М, ул.“*****“№6, с адрес за призоваване : гр.Ловеч, ул.“****“№22,
ет.4, кантора №409, чрез адв.Х. С. съдебно-деловодни разноски задвете
инстанции в размер на сумата 838.87 лева /осемстотин тридест и осем лева и
осемдесет и седем стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно, съдебно решение
№143/04.04.2024 г. по гр.д. №220/2023 на Ловешки районен съд в останалата
атакувана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280 от ГПК по цена на исковете .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8