РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Благоевград, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20251200500421 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
адв. П. Й., в качеството си на пълномощник на Й. М. М., ЕГН **********,
адрес: гр. П., ул. „И...“ ..., срещу Решение № 68/20.02.2025г., постановено по
гр.д. № 905/2024 г. по описа на РС П., в частта с която предявеният иск е
уважен за сумата 4 830 лв., ведно със законната лихва от подаване на з....
В жалбата са изложени съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в
обжалваната му част. Конкретно се сочи, че съдът е достигнал до неправилния
извод, че потребителят е длъжен да върне чистата стойност на получения заем.
По делото не били представени доказателства за сключен договор за
поръчителство между кредитора „И...“ АД и поръчителя „Ф.Б.“ ЕООД, нито
доказателства за сключването на анекси към него, от които да е видно, че
действително „Ф.Б.“ ЕООД отговаря солидарно – като поръчител за
задълженията на длъжника М. по процесния договор за паричен заем. Твърди
се, че е представено само искане за плащане от 03.07.2023г., по което е
извършено плащане в същия ден. Поддържа се, че макар и да е извършено
плащане на задължението на длъжника от страна на „м...“, не може да се
възприема, че в полза на последния е възникнало вземане, основаващо се на
разпоредбата на чл. 146 ЗЗД. Излага се, че съгласно чл. 146 ЗЗД поръчителят,
който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора, но
1
единствено когато е налице валидно сключен договор за поръчителство, като
по делото липсват доказателства за сключването на такъв. В подкрепа на
изложеното сочи съдебна практика – Решение №60260 от 19.08.2022 г. по гр.д.
№490/2021 г., I V г.о. на ГК на ВКС, в което се съдържат разяснения за
страните по договора за поръчителство, изискуемата му форма и съществени
елементи. Сочи също, че с оглед на приетото от първоинстанционния съд, че
договорът за паричен заем е недействителен, то доколкото договорът за
поръчителство е акцесорен, следва да се приеме, че същият е сключен без
основание и също се явява недействителен. Поради това праводателят на
ищеца, съответно и самият ищец, не е придобил срещу ответника твърдените
материални права по чл. 146 ЗЗД.
Прави се искане за отмяна на атакувания акт в обжалваната му част и
отхвърляне изцяло на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната
страна по делото – „А...“ АД, с който се оспорват наведените от
жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно и
законосъобразно. Обстоятелствата за липсата на представени доказателства
относно сключения между „И...“ АД и поръчителя „Ф.Б.“ ЕООД договор за
поръчителство са взети предвид от първоинстанционния съд при
постановяване на решението. Правилно е прието от съда, че при
недействителност на договора потребителят връща само чистата стойност на
кредита. Длъжникът не е доказал извършване на плащане. Обстоятелството,
че в хода на процеса е установено, че потребителският договор е
недействителен, не било пречка да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендират се разноски.
В о.с.з пред настоящата съдебна инстанция страните, респ. техни
представители, не се явяват. Депозират единствено писмени становища.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че решението на
районния съд в обжалваната му част е валидно и допустимо, а по същество
правилно и законосъобразно, поради следните съображения:
Исковото производство пред районния съд е образувано след проведено
заповедно производство, по което е издадена ..., с която е разпоредено
длъжникът Й. М. М. да заплати на заявителя „А...“ АД следните суми:
главница в размер на 5 877,43 лева; договорна лихва в размер на 610,59 лева за
периода 22.10.2022 г. -03.06.2023 г.; възнаграждение по гаранционната сделка
в размер на 3 542,88 лева; разходи и за такси за извънсъдебно събиране в
размер на 48 лева; мораторна лихва, начислена върху главницата по заема, за
периода 04.06.2023 г. - 27.02.2024 г. в размер на 841, 47 лева и разноски по
заповедното производство.
Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК от страна на
длъжника, а впоследствие в едномесечен срок е предявен установителен иск
за установяване дължимостта на посочените по-горе суми.
Районният съд е уважил установителната претенция за главница
2
частично, като е признал за установено съществуването на вземане на „А...“
АД от Й. М. М., за което е издадена заповед за изпълнение № 368/03.04.2024 г.
по ч. гр.д. № 376/2024 г. по описа на РС П., а именно за сумата 4 830 лева,
представляваща главница по недействителен Договор за паричен заем №
4608421/05.10.2022 г., сключен между „И...“ АД и Й. М. М., ЕГН **********,
заплатена от „Ф.Б.“ ЕООД на основание недействителен Договор за
предоставяне на гаранция № 4608421 от 05.10.2022 г., сключен между Й. М.
М., ЕГН ********** и „Ф.Б.“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени в
полза на „А...“ ЕООД, чийто правоприемник е „А...“ АД, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07.03.2024 г. до
окончателното й погасяване. За останалите претенции предявеният иск е
отхвърлен и въззивна жалба в тази част не е депозирана.
Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства, видно от
които между „И...“ АД /заемодател/ и ответника Й. М. /заемател/ е сключен
Д..., по силата на който на последния е предоставен заем в размер на 7000 лв.,
при фиксиран годишен лихвен процент 35 %, ГПР 40,53 %, срок за връщане на
сумата на 17 погасителни вноски. Видно от погасителния план първата вноска
следвало да се заплати на 22.10.2022г., а последната на 03.06.2023г., като в
погасителната вноска са включени освен главница, договорна лихва и
възнаграждение за предоставяне на гаранция. Общата сума, която следвало да
е върне е 12 189 лв., при отпусната главница в размер на 7000 лв.
В чл. 4 от договора е уговорено задължение на заемателя в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя
едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, 2) банкова
гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора или 3)
одобрено от заемателя дружество – поръчител, което представя гаранционна
сделка. Изпълнена е третата хипотеза.
По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция №
4608421/05.10.2022г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД /гарант/ и ответника
/потребител/, с който гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане на
всички задължения по договора за паричен заем със сума, покриваща
задължението за главница в размер на 7000 лв., задължението за
възнаградителна лихва, законна лихва и разноски. В чл. 3, ал. 1 от Договора за
предоставяне на гаранция е уговорено същият да бъде възмезден, като
заемателят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 4310, 69 лв.,
платимо на вноски, заедно с погасителните вноски по договора за заем, всяка
в размер на 253, 57 лв.
Представени са доказателства, видно от които „И...“ АД е направило
искане до „Ф.Б.“ ЕООД за заплащане на задълженията на ответника по
договора за заем, както следва: главница в размер на 5877 43 лв.;
възнаградителна лихва в размер на 610,59 лв.; разходи за събиране на
вземането в размер на 48 лв. и законна лихва в размер на 341,07 лв. или общо
сумата в размер на 6 877,09 лв. Представено е платежно нареждане от дата
03.07.2023г., видно от което сумата е заплатена от гаранта в полза на
заемателя.
3
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),
сключен на 02.03.2020 г. гарантът „Ф.Б.“ ЕООД е прехвърлил на ищеца в
настоящото производство вземанията си срещу ответника във връзка с
извършените от същия, в качеството му на гарант по процесния договор за
кредит, индивидуализирано в Приложение № 1/03.07.2023г. За сключената
цесия ответникът е уведомен писмено преди подаване на з...
Пред районния съд е назначена ССчЕ, която посочва по процесния
договор за заем какви суми са заплатени от страна на заемателя /2 170 лв./ и
какви суми са останали за плащане /4830 лв./. Посочва, че действителният
ГПР по договора за заем е 195,45 %, а не този посочен в самия договор – 40, 53
%.
Назначена е и СТЕ, по която вещото лице посочва, че буквеният и
цифров текст на договора за п... ..., с размер на шрифта 12, т.е в тази насока за
размер и шрифт на договора са спазени изискванията на ЗПК.
В мотивите си районният съд е приел, че договорът за заем е
недействителен, като настоящата съдебна инстанция също споделя този извод.
Страните също не спорят, че договорът е недействителен, тъй като при
сключването му не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото ГПР не е ясно формиран и надхвърля законовия минимум от 50 %.
Няма спор и по отношение на това, че вземането за главница по договора
за заем е цедирано в полза на ищеца по делото, както и че ответникът е
уведомен за това.
Спорният по делото въпрос е дали в полза на платилия гарант „Ф.Б.“
ЕООД е възникнало вземане към ответника за главница по договора за заем, а
от там и дали е имал такова вземане, което да прехвърли на „А...“ АД по
процесния договор за цесия. Отговорът на този въпрос е положителен.
Неправилно във въззивната жалба се сочи, че по делото липсват
доказателства за сключен договор за поръчителство между жалбоподателя и
„Ф.Б.“ ЕООД. Действително в исковата молба ищецът цесионер сочи, че
между цедента и потребителя е сключен договор за поръчителство, като е
цитиран номера и датата на договора. Видно от материалите по делото между
страните е сключен договор за гаранция /който според практиката на
съдилищата е разновидност на договора за поръчителство/. Самият ищец в
исковата си молба сочи разпоредби на договора, като това са разпоредбите
именно на договора за гаранция. Ето защо посоченият от ищеца договор за
поръчителство на практика е договора за гаранция, посочен като основание и
в ....
По делото се установява, че ответникът Й. М. е сключил договор за заем
с „И...“ АД, по силата на който му е предоставена заемна сума в размер на
7000 лв. Установява се, че „Ф.Б.“ ЕООД е заплатил на кредитора „И...“ АД
дължимите от М. суми по договора, вкл. и дължимата главница към онзи
момент в размер на 5877,43 лв. Плащането е извършено на основание
договора за гаранция, сключен между М. и „Ф.Б.“ ЕООД. Установи се, че
дължимата главница по договора за кредит е 4 380 лв. За разликата над
посочената сума до 7000 лв. дългът е погасен от самия заемател. С
4
извършеното плащане от страна на „Ф.Б.“ ЕООД в полза на първоначалния
кредитор на дължимите суми по договора за заем, вкл. и главницата, първият
се е суброгирал в правата на заемателя „И...“ АД по силата на чл. 74 ЗЗД.
Както вече се посочи договорът за паричен заем е недействителен,
сключен в разрез с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
като последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради
естеството на правоотношенията.
С оглед осъщественото плащане, извършено от ответника, дължима е
останала сума за главница в размер на 4 830 лв., която представлява част от
чистата стойност на кредита.
Няма спор в практиката, че установяване на дължимостта на чистата
стойност на кредита може да се извърши в производство по чл. 422 ГПК, а не
в отделно производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД,
доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната
разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в
какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
По делото се установи, че „Ф.Б.“ ЕООД, като гарант, е заплатил на
първоначалния кредитор сумите по договора за паричен заем, както и че
впоследствие тези вземания са били надлежно прехвърлени от „Ф.Б.“ ЕООД
на ищеца по силата на договор за цесия.
Според трайно формираната съдебна практика с договора за
поръчителство /разновидност на който е и договора за гаранция/ поръчителят,
респ. гаранта се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение
от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и
затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил
със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят
/гаранта/ отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да
претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата.
След като гарантът е платил дълга той получава регрес срещу длъжника
за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането.
Действително доколкото е недействителен договорът за потребителски
кредит, а съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да съществува само
за действително задължение. В този смисъл, ако главното задължение е
нищожно, поръчителството не може да породи действие, т. е. за поръчителя не
се поражда задължение да обезпечи кредитора. В настоящия случай обаче
5
гарантът вече е изпълнил едно чуждо задължение. Съгласно разпоредбата на
чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен
интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Правният интерес на
третото лице, изпълнило чуждо задължение, винаги е конкретен и е
обусловен, както от евентуалните регресни права на изпълнилия, така е
налице и за платилия, който не е задължен лично или реално, но са застрашени
имуществените му права. В случая безспорно гарантът има правен интерес да
изпълни, защото ако договорът за кредит е действителен, респективно, е
възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е солидарно
отговорен с длъжника, т. е. имуществените му права са застрашени от
бездействието на последния да изпълни на падежа. Освен това същият
получава възнаграждение за това, че е станал гарант на длъжника.
Следователно гаранта встъпва в правата на кредитора, вкл. и в правото по чл.
23 ЗПК - да получи чистата стойност по кредита. След като договорът за
кредит е недействителен на платилия и суброгирал се кредитор няма как да му
се отрече правото по чл. 23 ЗПК. Т.е на него, както преди това на предходния
кредитор, му се дължи единствено чистата стойност по кредита съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Щом ищецът претендира вземания по договора за потребителски кредит
в качеството си на цесионер на гаранта, който е встъпил в правата на
кредитора поради извършено плащане на задълженията на заемателя, а на
самия кредитор се дължи само чистата стойност на заема, то единствено тя се
дължи и на гаранта, съответно на ищеца по силата на договора за цесия.
Предвид изложеното и като взе предвид, че останалата чиста стойност
на предоставения заем е в размер на 4830 лв. – сумата, която е получил
ответникът и която е заплатена от гаранта, съдът намира, че дължимата и
незаплатена главница е в посочения размер, до която сума може да се
суброгира в регресните си претенции гаранта, съответно до която сума може
да се цедира вземането и искът за тази сума е основателен и правилно е
уважен от районния съд.
Предвид на това решението на първата инстанция в обжалваната му част
ще следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора – неоснователност на подадената въззивна
жалба ще следва в полза на въззиваемия да се присъдят разноски в размер на
100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68/20.02.2025 г., постановено по гр.д. №
905/2024 г. по описа на РС П., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Й. М. М., ЕГН ********** с адрес в гр. П., ул. „И...“ бл./..., да
заплати на „А...“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„П.В.“ №.., ет. ..., представлявано от Я.Б.Я., разноски за въззивното
производство в размер на 100 лв.,представляващо възнаграждение за
6
юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен срок в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7