Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261184 / 1.12.2021г.
гр. П.Пернишкият районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на първи ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
При секретаря: Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6364 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Топлофикация- Перник” АД срещу П.И.С., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 366.67 лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ****, за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., сумата от 50.98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2018 г. - 29.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 1867 от 22.06.2020 г. по ч. гр. д. № ****г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът П.И.С. чрез назначени му особен представител – адв. С. е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът е направил възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от ю\.к. Максимова, която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения му особен представител адв. С., която оспорва предявения иск по основание и размер. В депозираната писмена защита излага доводи за недължимост на сумата, тъй като топлоснабдения имот не се намирал в бл.25, а в бл.15, както било посочено в приложената данъчна декларация, като излага доводи за дължимост на ½ част от процесното вземане.
Пернишкият
районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 от ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 1867 от 22.06.2020 г. по ч. гр. д. № ****г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай от съвкупната преценка на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 31.12.1987 г., приетото и неоспорено от страните копие на данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от ответника пред Община П.както и приложения препис – извлечение от акт за сключен граждански брак от 16.09.2020 г. се установява че ответникът П.И.С. по време на брака си с ****, е придобил собствеността на процесния апартамент, поради което е придобит в режим на СИО, предвид на това, че брака е сключен на 22.05.1961 г. От тук следва и извода, че през процесния период – 01.05.25018 г. до 30.04.2019 г., ответникът заедно с неговата съпруга са били собственици, респ. ползватели на собственият им апартамента, находящ се в ****. По делото няма доказателства в процесния период собствен на ответника топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице.
В депозираната по делото писмената защита от назначения на ответника особен представител, за първи път са наведени твърдения, че ответника е собственик на апартамент, находящ се бл.15, а не в бл.25, както твърди ищеца, който извод особения представител е направил от съдържанието на приложеното към исковата молба копие от данъчна декларация, подадена от ответника. В отговора на исковата молба предявения иск е оспорен бланкетно, без навеждане, респ. твърдени конкретни правоизключващи възражения. За първи път това правоизключващо възражение особения представител е навел в депозираната писмена защита, поради което и същото е преклудирано, тъй като не е направено в срока по чл.131 от ГПК и за ответника следва да се приложат последиците по чл.133 от ГПК. Не са налице и предпоставките на чл.147 от ГПК за въвеждане на същите, тъй като копието на данъчната декларация е било представено още с исковата молба. Независимо от това за пълнота следва да се посочи, че видно от приложеното по делото копие от данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, ответника е декларирал в същата, че е собственик на ½ част от апартамент, находящ се в ****, като останалата ½ част е декларирал, че се притежава от неговата съпруга - ****, за които факти и обстоятелства няма спор между страните. Видно от приложеното копие от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 31.12.1987 г., ответникът на 31.12.1987 г. е закупил недвижим имот, находящ се ****, поради което и има качеството на съсобственик за процесния топлоснабден имот през исковия период, поради и възражението е неоснователно.
В горния смисъл, съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот за процесния апартамент, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27, ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия ,купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в имота на ответника има едно работещо отоплително тяло, като отоплителните тела в стаите са демонтирани и за тях не е начислена топлинна енергия за отопление. Отоплителното тяло в помещение „баня“ е щранг – лира, без ИРУ, което е общо за всички имоти по вертикала и за него е начислен разход, като за такова работило непрекъснато, а разходът е определен по изчислителен път. Видно от съдебно-техническата експертиза разхода за топлинна енергия за сградната инсталация е направен по изчислителен път, и този разход е част от общия разход отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект от 163 куб.м. За процесния имот е начислен разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС, а определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. Относно топлоснабдяване от общите части на сградата, вещото лице е посочило, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
От приетата и неоспорена от страните съдебно - икономическата експертиза на в.л. В. на ищцовото дружество се дължи сумата от 417.65 лева, от които сумата от 366.67 лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ****, за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., които ответникът дължи, тъй като е съсобственик през процесния период на топлоснабдения имот.
Следва да се има предвид и това, че от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници от 16.09.2020 г. се установява, че съпругата на ответника – **** е починала на 28.05.2019 г., който юридически факт е настъпил след процесния период (01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.).
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съответно в ал.2 на съща разпоредба, е регламентирано, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, респ. всеки от съпрузите отговаря за цялото задължение в отношенията към топлопреносното дружество. Тази отговорност не отпада със смъртта на един от съпрузите, каквато е и настоящата хипотеза. Поради това ответникът е отговарял солидарно със съпругата си приживе за задълженията към ищцовото дружество, а след смъртта на съпругата си самостоятелно, доколкото не е налице друг ползвател на цялото жилище,
Предвид горното съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.154 ,ал.1 от ЗЕ, ответника е потребител на топлоенергия, поради което и искът, с който се иска признаване за установено, че се дължи процесната главница е основателен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно-икономическата експертиза на ищцовото дружество се дължи сумата от 50.98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2018 г.- 29.05.2020 г., поради което и установителният иск следва да бъде уважен и в тази му част следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на част от процесните вземания. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време по силата на чл.422 от ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 15.06.2020 г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, а процесния период на главницата е 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., поради което и не е изминал три годишният период по чл.11, б.“в“ от ЗЗД и вземането не е погасено по давност, а възражението е неоснователно.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и исковото производства, което следва да бъде възложено върху ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждение на вещи лица, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 575.00 лева, които разноски и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Топлофикация- Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище/адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република” срещу П.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 366.67 лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ****, за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., сумата от 50.98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2018 г. - 29.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 15.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 1867 от 22.06.2020 г. по ч. гр. д. № ****г. на ПРС.
ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация- Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище/адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата от 725.00 (седемстотин двадесет и пет) лева, представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. гр. д. № ****г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:Д.К.