№ 1023
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110200744 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Д. СТ. П. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 21-0819-005831/28.01.2022г. на началник група към
ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били
наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, както и глоба в размер на 150
лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва извършването на описаните в наказателното
постановление деяния. Привежда доводи за маловажност на случая, както и за
наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, а именно-
липса на точно и ясно описание на приетата от наказващия орган фактическа
обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с процесуален представител- адв.Р. Д. от ВАК, който поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Допълнително изтъква, че автобусът
е спрял рязко, тъй като пътят му е бил пресечен от друго превозно средство,
поради което счита, че първото от описаните деяния не е извършено виновно.
По отношение второто от вменените на жалбоподателя нарушения сочи, че
последният не е имал данни, че е настъпило ПТП, във връзка с което да е
1
възникнало за него задължение да уведоми контролните органи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 11.09.2021г. около 14,20ч.
жалбоподателят управлявал автобус марка „Мерцедес“ с рег. № Н 2786 КА,
собственост на „Градски транспорт“ ЕАД-гр.Варна, по линия №7, в посока
към автобусна спирка „Елпром“. В автобуса пътували и св.Д. Г. С. и нейният
син –А. А. Ч., които планирали да посетят магазин „Декатлон“. При
наближаването на спирка НПК „Черно море“ двамата станали и се насочили
към вратата, като се придържали за дръжките на седалките. В този момент
неустановен автомобил навлязъл внезапно в пътната лента, по която се
движел автобуса, което наложило жалбоподателят рязко да натисне спирачки,
за да избегне инцидент. В резултат от внезапното спиране на автобуса св.С. и
синът й изпуснали ръкохватките, за които се държали и паднали, като
свидетелката паднала странично с гръб към движението и ударила левия си
хълбок в ръба на издигнатата платформа за седалките, а Ч. също паднал
между седалките по гръб. Водачът попитал неколкократно пътниците дали са
добре, при което С. и Ч., които не установили да имат видими увреждания,
отговорили, че са добре и че искат да слязат от автобуса. Двамата слезли на
спирката и се насочили към магазина, който искали да посетят, като не
подали сигнал за случая и не потърсили медицинска помощ. След
прибирането в дома си обаче свидетелката установила наличието на оток на
удареното място, който през следващите дни продължил да се увеличава.
Болката се засилила и тя изпитвала сериозни затруднения да се движи, като
се повишила и температурата й. Поради това на 16.09.2021г. свидетелката
потърсила лекарска помощ. Установено било наличието на травматичен
хематом с развитие на възпалително-некротично усложнение (флегмон),
наложило извършването на спешна хирургична операция в УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД-Варна. След дехоспитализирането си, на 27.10.2021г. С. подала
жалба до ВРП относно случая. Била извършена проверка, в хода на която бил
установен водачът на автобуса, бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и били снети сведения от двамата пострадали и от
жалбоподателя. Във връзка с констатациите при проверката на 04.12.2021г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че при превозване на пътници преди потегляне и по
2
време на движение не е осигурил всички условия за безопасното им
превозване, както и за това, че като участник в ПТП не е уведомил
компетентната служба на МВР. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не
били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. След приключването на
проверката, на 29.12.2021г. бил постановен отказ да се образува наказателно
постановление, тъй като било счетено, че се касае за престъпление от частен
характер. На 28.01.2022г., въз основа на постановения отказ, било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на Д.П. били наложени
административни наказания глоба в размер 20 лева за извършено нарушение
на чл.132, т.2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП.
Впоследствие състоянието на св.С. се влошило и тя представила пред
ВРП ново съдебно-медицинско удостоверение, във връзка с което с
постановление от 20.04.2022г. било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК.
Изложената фактическа обстановка, която в основни линии не се
оспорва от страните, съдът прие за установена въз основа събраните по
делото доказателства: от разпита на свидетелите Р. Д. ЗЛ. и Д. Г. С., както и
от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. Св.З. не извлича ползи от
твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с
жалбоподателя, при което за съда не съществуват основания за съмнение в
достоверността на неговите показания. Макар и да е пострадала от инцидента,
св.С. също дава правдиви показания. Този извод се налага от
обстоятелството, че показанията на свидетелката кореспондират на
останалите доказателства по делото, между които са приложеният
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и сведенията, изготвени от
пострадалите С. и Ч., както от самия жалбоподател. В изготвеното сведение,
ценено в качеството на писмено доказателство, П. потвърждава, че е натиснал
рязко спирачки, както и че двама пътници са паднали на пода на автобуса.
Показанията на двамата свидетели и приобщените писмени доказателства,
кореспондират помежду си и позволяват изложената фактическа обстановка
да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
3
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран на първо място за нарушение на чл.132, т.2 отЗДвП,
задължаващ водачите, при превозване на пътници, преди потегляне и по
време на движение да осигурят всички условия за безопасното им превозване.
При описанието на обстоятелствата около извършването на нарушението НП
наказващият орган е приел, че жалбоподателят не е взел всички мерки за
безопасното превозване на пътниците, натиснал е рязко спирачките, с цел да
избегне ПТП, при което е паднала пътничката Д.С. и е получила травма.
Същевременно от приложеното по делото копие от Постановление на ВРП от
20.04.2022г. е видно, че е образувано досъдебно производство срещу
извършителя за това, че на 11.09.2021г., при управление на автобус, нарушил
правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Д.С.. При това положение съдът намира, че наказателното
постановление в тази му част следва да бъде отменено по реда на чл. 63, ал. 2,
т. 3 от ЗАНН, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. По силата на цитираната
норма не се образува наказателно производство, а образуваното се
прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има
незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото. В случая безспорно се установява идентичност на
деянията и свързаните с тях факти и обстоятелства, описани в т.1 на
наказателното постановление и в постановлението за образуване на
досъдебно производство. Законодателството дава предимство на
наказателното производство пред администартивно-наказателното, израз на
което е и нормата на чл.33 от ЗАНН. Тази разпоредба обаче визира
правомощията на наказващия орган до момента на издаването на
наказателното постановление. След като то вече е издадено, неговото
изменение, потвърждаване или отмяна се осъществяват само по реда на
чл.58д-63б от ЗАНН. При това положение и за да се избегне нарушение на
принципа „non bis in idem“, наказателното постановление следва да бъде
отменено в тази му част, а административнонаказателното постановление
следва да бъде частично прекратено. Въпросът дали действително е
извършено престъпление по посочения текст е извън правомощията на съда в
настоящото производство и следва да бъде решен в рамките на образуваното
наказателно производство.
4
На следващо място, жалбоподателят е санкциониран за нарушение на
чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, задължаващ водачите на ППС, които са
участници в ПТП при което са пострадали хора, да уведомят компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи. Понятието
„пътнотранспортно произшествие“ е дефинирано в §6, т.30 от ДР на ЗДП като
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По
смисъла на §6, т.27 от ДР на ЗДП "участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото процесното
произшествие е причинено основно в резултат от действията на
жалбоподателя, същият несъмнено е имал качеството на участник в ПТП. Не
се спори по делото, че П. не е изпълнил задължението по чл.123, ал.1, т.2,
б.“а“ от ЗДвП, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение от
обективна страна. Съдът намира обаче, че нарушението не е извършено
виновно. За наличието на умисъл е необходимо нарушителят да е съзнавал
настъпването на ПТП. Конкретно в случая водачът е следвало да е формирал
представа, че в резултат от действията му в процеса на движение на автобуса
е възникнало събитие, довело до нараняване на пътници. От събраните по
делото доказателства, включително показанията на св.С. и попълнените от
нея и сина й сведения обаче е видно, че жалбоподателят веднага се е
осведомил за тяхното състояние, при което те са отговорили, че са добре.
След това двамата са слезли на автобусната спирка и са се отправили към
магазина, който са искали да посетят, като също така не са уведомили
съответното РУ при ОД на МВР-Варна за случая. Едва по-късно св.С. е
установила наличието на увреждане, което с времето се е влошило и е
обусловило необходимостта от оперативна намеса. Падането на пътниците,
само по себе си, не означава непременно, че те са се наранили. След като
водачът незабавно и неколкократно е попитал пострадалите дали са добре, на
което те са отговорили положително и при положение, че двамата не са
имали видими увреждания, а са слезли самостоятелно от автобуса, П. не е
имал никакви основания да смята, че същите са се наранили в резултат на
падането. Следователно той не е имал представа, че е настъпило ПТП с
пострадали хора и съответно- не е съзнавал, че за него е възникнало
5
задължението по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП. При това положение
неизпълнението на процесното задължение не може да се счете за умишлено.
Съдът намира, че обстоятелствата около извършването на нарушението
изключват и непредпазливостта. Водачът не е разчитал само на случайността,
за да заключи, че пътниците не са получили травми, а изрично се е осведомил
за състоянието им, като предвид техния отговор не е имал основания да счита,
че са пострадали при падането. При така установеното съдът намира, че
съставът на второто вменено на жалбоподателя нарушение не е осъществен от
субективна страна, което обуславя отмяната на наказателното постановление
и в тази му част.
За изчерпателност и с оглед изложените в жалбата доводи за
наличие на съществени нарушения на процесуалните правила следва да се
отбележи, че при извършената служебна проверка съдът не установи
наличието на такива. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите
са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложените
копия на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи). Описанието на нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние
му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
са били направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-005831/28.01.2022г.
на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, в
частта, с която на Д. СТ. П. от гр.Варна, ЕГН:**********, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева за нарушение по чл.132, т.2 от ЗДвП, като
незаконосъобразно и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство в тази му част, на основание чл.63, ал.2, т.3 от ЗАНН, вр. чл.24,
ал.1, т.6 от НПК.
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-005831/28.01.2022г.
на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, в
частта, с която на Д. СТ. П. от гр.Варна, ЕГН:**********, са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 150.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за един месец, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б.“а“ от
ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7