РњРћРўРР’Р
РїРѕ РќРћРҐР” в„– 878 РїРѕ РѕРїРёСЃР° Р·Р° 2019
РіРѕРґРёРЅР°
на Районен съд - Силистра
Наказателното производство е образувано  по внесен от РП - Силистра обвинителен акт
срещу Р’.Р.Рњ. СЃ ЕГН-**********, роден РЅР° *** ***, … РїРѕ обвинение РІ това, че РЅР°
04.11.2019 год. в с. А., обл. С., ж. к. „С.“ № …, ет. …, ап. … е отнел чужди
движими вещи - парична стойност в размер на 140,00 лева от владението на К.В.М.
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребена за това сила -
престъпление по чл. 198, ал. 1, предложение първо от Наказателния кодекс.
С оглед фактите в ОА съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство граждански иск, предявен от К.В.М. с ЕГН-**********
***, срещу
РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏ Р’.Р.Рњ. СЃ ЕГН: **********,***, РѕР±Р». РЎ., СѓР». „Ш.“ в„– …, Р·Р°
сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева, представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
инкриминираното деяние, а именно от 04.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. Съдът конституира К.В.М. като граждански ищец в настоящото наказателно производство.
По искане на подсъдимия и защитника му е
допуснато производството по делото да се проведе по реда на Глава 27 от НПК в
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. С оглед разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от
НПК съдът уведоми подсъдимия за правата му по чл. 371 от НПК и информира същия,
че събраните доказателства от досъдебното производство и самопризнанията на
същия за фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт по
смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата
без съда да събира доказателства за тях. Подсъдимият, предвид допуснатото
предварително изслушване, посочи че признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението.
В хода по същество посочва, че доколкото
съдът е уважил искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие, подсъдимият е признал изложените факти в ОА. Счита, че събраните
доказателства сочат, че подсъдимият виновно е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение. В случай, че съдът прецени предпоставки за прилагане на
чл. 55 от НК, моли съда да определи наказание под минималния размер, предвиден
в закона. Предоставя на съда преценката дали са налице предпоставки за
прилагане на чл. 66 от НК. Моли съда в случай на такава преценка, да определи
един по-продължителен период от време като изпитателен срок. Моли съда да уважи
предявения Р“Р.
Гражданският ищец поддържа предявения
граждански иск.
Защитникът на подсъдимия моли съда да
произнесе съдебен акт, съобразявайки направените самопризнания на подзащитния ѝ,
да определи наказание при условията на чл. 55 от НК и да приложи чл. 66 от НК.
Моли съда да уважи предявения граждански иск.
В осигуреното му право на последна дума
подсъдимият М. изразява съжаление за извършеното и обещава, че няма да я
повтори.
Съдът, като взе под внимание събраните и
приобщени по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
РџРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Р’.Р.Рњ. СЃ ЕГН-********** Рµ роден
на *** ***. Той е ….
Пострадалият К.В.М. ***. Около 09:00 ч. на
04.11.2019 г. някой позвънил на звънеца. Свид. К.М. отворил входната врата и
видял младо момче на видима възраст около 20 години, прилично сресан настрани с
черна коса, мургав, с дамска чанта с дръжка от жълт синджир, сравнително нисък
и със слабо телосложение. Непознатото за него момче, което след това е установено
като подсъдимият, помолил свидетелят да му даде един лев, защото не може да си
купи билет. Първоначално пострадалият му казал, че няма. После се съгласил да
даде на подсъдимия М. два лева в замяна на часовник, която вещ подсъдимият
искал да му продаде. М. дал на М. два лева. Подсъдимият поискал чаша вода и М.
го поканил в дома си. Поговорили си малко и тогава подсъдимият казал на
свидетеля, че е момиче и предложил да правят секс. Двамата продължили да
разговарят, а свидетелят извадил от джоба на ризата портфейла и намиращите се в
него 140 лева. В следващият момент подсъдимият М. се пресегнал и се опитал да
издърпа портфейла от ръцете на М., но последния започнал да се съпротивлява,
хващайки ръцете на подсъдимия. Подсъдимият успял да дръпне по-силно портфейла,
избутвайки М. и хукнал надолу по стълбите. К.М. го последвал, но предвид
възрастта си не успял да настигне подсъдимия. На стълбищната площадка между втория
и третия етаж той открил портфейла си. Проверил съдържанието му и установил, че
от вътрешността му липсват 140,00 лева в банкноти, всяка от тях с номинал от десет
лева.
След като взел парите и изхвърлил портмонето
на пострадалия, подсъдимият си взел такси и пристигнал в гр. Силистра. В
централната градска част той посетил билетен център, където разменил
банкнотите. Свид. Е. П. взела 11 банкноти с номинал всяка от 10 лева и му дала
в замяна една банкнота с номинал 50,00 лева и още три с номинал всяка по 20
лева. След това подсъдимият проиграл двадесет лева в игрална зала “М. К.”.
Останалите пари, които имал той отново разменил. Дал на свид. Д. Х. банкнотата
с номинал 50 лева, две банкноти всяка с номинал 20 лева и една с номинал 10
лева. В замяна подсъдимият получил от свидетеля една банкнота с номинал 100
лева. Напускайки игралната зала той се отправил към А. С., където бил установен
от полицейските служители свидетелите Т. Г. и А. Г.. Подсъдимият бил отведен в
РУ - С. и задържан по подозрение в
извършване на грабеж. Доброволно той предал намиращите в него 115,00 лева в
банкноти с номинал 100 лева, една банкнота от 10 лева и една от пет лева.
В хода на разследването при извършено
разпознаване свидетелят К.В.М. разпознал в лицето на подсъдимия сред
представените му лица за разпознаване като човекът, който му отнел портфейла.
С постановление (л. 35 от ДП) прокурорът
върнал на К.В.М. предадените доброволно вещи от подсъдимия, а именно 115 лева.
Въз основа на постановлението разследващият върнал на К.В.М. 115,00 лева,
съставяйки разписка (л. 36 от ДП).
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Рзложената фактическа обстановка СЃСЉРґСЉС‚ РїСЂРёРµ
за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК и приетите по делото доказателства, събрани в хода на проведеното
Досъдебно производство № 1886-ЗМ-601/2019 г. по описа на РУ – С.. Описаната
фактическа обстановка в обвинителния акт се подкрепя от събраните доказателства
в ДП.
Съдът намира, че събраните доказателства по безспорен
и категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка в обвинителния
акт и авторството на деянието. Не са събрани никакви доказателства,
опровергаващи така приетите по-горе факти.
РћРў
РџР РђР’РќРђ РЎРўР РђРќРђ:
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
- Налице ли е деяние, извършено ли е от подсъдимия и
каква е правната
РјСѓ
квалификация, съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му
квалификация:
Грабежът е престъпление против
собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на собственост върху
движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото придобиване,
упражняване и запазване.
Предмет на престъплението са чужди движими вещи, имащи определена стойност. Грабежът
според неговата легална дефиниция представлява сложно присвоително
престъпление, чиито съставки са: упражняване на сила или заплашване (принуда) с
оглед отнемането на вещ от чуждо владение и самото отнемане на тази вещ с
намерение за присвояване (кражба). Следователно изпълнителното деяние на
това престъпление започва с началото на принудата, физическа или психическа,
упражнена с цел отнемане на вещта и завършва с факта на това отнемане. Липсата
на функционална обвързаност на двата акта на съставното престъпление грабеж
обуславя несъставомерност на престъпната дейност по чл. 198 от НК и в такава
хипотеза отделните престъпни прояви придобиват самостоятелно наказателноправно
значение и се квалифицират като съвкупност от престъпления. Според съдебната
практика силата и заплашването могат да се употребят, както срещу самия
владелец на вещта, така и срещу друго присъстващо лице.
Употребената принуда трябва да е от такова естество, че да
сломи съпротивата на жертвата, да я мотивира да предаде вещта на дееца или да
не му пречи да установи своя фактическа власт върху нея. Грабежът е резултатно
престъпление, т.е. подобно на кражбата той е довършен, когато вещта,
предмет на посегателството премине във фактическа власт на дееца. Престъпният
резултат може да настъпи по два начина - когато деецът лично установи своята
власт върху вещта или когато под въздействието на принудата владелецът сам
предаде вещта на субекта.
В случая събраните доказателства сочат, че
подсъдимият е употребил сила, тъй като насилствено е успял да изтръгне от
пострадалия портфейла му. С тези си действия подсъдимият е прекъснал
фактическата власт върху предмета на посегателство от страна на пострадалия,
установявайки СЃРІРѕСЏ фактическа власт. Рменно използваната РїСЂРёРЅСѓРґР° Рµ създала
условия за отнемането на портфейла във вътрешността на който имало 140,00 лева.
РџРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚
е пълнолетен и вменяем, следователно наказателно отговорно лице.
РћС‚
субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва владението върху
чуждите движими вещи и установява своя фактическа власт,
като за постигане на това свое намерение е използвал принуда, тъй като
насилствено е успял да изтръгне от пострадалия портфейла му, във вътрешността
на който имало 140,00 лева. Подсъдимият е предвиждал настъпването
на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване, като е
действал с намерение да свои вещите (парите във вътрешността на портфейла),
като се разпорежда с тях в свой интерес.
При така приетата фактическа обстановка
СЃСЉРґСЉС‚ РїСЂРёРµ, че РѕС‚ обективна Рё субективна страна РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Р’.Р.Рњ. СЃ ЕГН-**********,
роден на *** ***, … е извършил престъпление по чл. 198, ал. 1 от Наказателния
кодекс, тъй като на 04.11.2019 г. в с. А.,
общ. С. е отнел чужди движими вещи – сто и четиридесет лева от владението на К.В.М.
от с.с. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
- Подлежи ли подсъдимият на наказание, както и вида,
евентуално размера му:
За извършеното от подсъдимия М. се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от три до десет години. При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът се ръководи от
разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки
предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, както и
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, според която норма в случаите
по чл. 372, ал. 4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. Според
редакцията на чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, ръководейки се от разпоредбите на общата част, т.е. при условията на
чл. 54 от НК и намалява така определеното наказание с една трета. Според
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК в случаите, когато едновременно са налице
условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК, съдът прилага само чл. 55 от
НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия, възстановяването на по-голямата
част от отнетото (подсъдимия е предал доброволно 115,00 лева) и изразеното
съжаление.  Обвинението не сочи отегчаващи отговорността
обстоятелства. Такива не бяха установени и от съда. При тези обстоятелства съдебният
състав прецени, че следва да приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс
при определяне на наказанието, доколкото са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а няма отегчаващи. Поради това съдът прие, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Прилагайки чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс и вземайки предвид
подбудите на дееца, съдът определи на подсъдимия М. наказание лишаване от
СЃРІРѕР±РѕРґР° РїРѕРґ РјРёРЅРёРјСѓРјР°, като конкретизира размера РјСѓ РЅР° Р›РРЁРђР’РђРќР• РћРў СВОБОДА Р—Рђ
РЎР РћРљ РћРў ЕДНА ГОДРРќРђ РШЕСТ МЕСЕЦА. Съдебният състав прецени, че така
определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на наказанието – да се
поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо въздействие
и да се въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото.
-
РџРѕ РІСЉРїСЂРѕСЃР°
дали да се освободи подсъдимия М. от изтърпяване на
наложеното
му наказание лишаване от свобода:
Предпоставки
за приложение на института на условното осъждане е лицето да не е било осъждано
преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание. Категорично
такива предпоставки са налице, тъй като към момента на деянието той не е
осъждан, а наложеното наказание лишаване от свобода е за срок от една година и
шест месеца. Съдебният състав прие, че подсъдимият е осъзнал обществената
неприемливост на извършеното и за постигане целите на наказанието, включително
неговото поправяне, не е необходимо той да търпи ефективно наложеното му
наказание лишаване от свобода. Поради това съдът отложи ефективното изпълнение на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца на основание
чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс за изпитателен срок от четири години, считано от датата на
влизане в сила на присъдата. Съдът определи по-дълъг изпитателен
срок от минималния с оглед изпълнение на целите, посочени в чл. 36 от НК.
По делото няма направени разноски.
- С оглед предявения и приет
за съвместно разглеждане граждански иск:
Относно предявения иск, с които се претендират
репарации за претърпените имуществени вреди от престъплението, съдът взе
предвид, че процесното противоправо деяния е в пряка причинна връзка с
поведението на подсъдимия М.. Съгласно
чл. 45 от Закон за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Отговорност за непозволено увреждане по чл.
45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои
виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността
на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, което безспорно се установи по делото след анализ на
събраните доказателствата. По реда на чл. 45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Предвид доказателствата по делото и така решените
въпроси по чл. 301, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът уважи
приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск
като осъди подсъдимия да заплати в полза на гражданския ищец К.В.М. с ЕГН-********** ***, сумата от 25,00
(двадесет и пет) лева като обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат на деянието, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от
04.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът счита, че в този си вид присъдата ще
изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
СЃРё.
РАЙОНЕН РЎРЄР”РРЇ:
Силвина Йовчева