Решение по дело №3429/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                              7.2.2019 г.                        град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на четиринадесети януари                                 две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Г.Г.

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3429 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Г.Г.М., ЕГН ********** против Г.Й.М., ЕГН ********** и Г.Д.М., ЕГН **********, с която са предявени искове за намаляване на завещателното разпореждане, извършено от И.Г.М., ЕГН **********, б.ж. на с. Леденик и за възстановяване запазената част на ищеца в размер на ¼ от наследството; за приемане за установено, че обективираните в Нотариален акт № 308/28.8.2017 г., том II, рег. № 3799, дело № 263 и в Нотариален акт № 326/11.9.2017 г., том II, рег. № 4007, дело № 279 – и двата по описа на нотариус Д. Денчев договори за покупко-продажба на недвижими имоти са недействителни на основание чл. 76 от Закона за наследството; както и за допускане до делба на съсобствени между Г.Г.М. и Г.Й.М. недвижими имоти при квоти - ¼ ид. ч. за Г.М. и ¾ ид. ч. за Г.М., а в условията на евентуалност - в случай, че претенцията по чл. 76 ЗН не бъде уважена, да бъде допусната делба между Г.М. и Г.М. по отношение на описаните в исковата молба имоти при квоти - ¼ ид. ч. за Г.М. и ¾ ид. ч. за Г.М..

Ищецът твърди, че е син на И.Г.М., б.ж. на с. Леденик, починала на 26.11.2009 г., както и че след смъртта на последната живи са останали другият й син - Д.Г.М. и съпругът й - Г.Й.М.. Сочи, че със саморъчно завещание от 15.2.2007 г. майка му е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на своя съпруг, за което ищецът е разбрал в средата на м. септември 2017 г. Заявява, че с Нотариален акт за покупко-продажба № 308/28.8.2017 г. на нотариус Д. Денчев баща му е продал на внучка си Г.М. недвижими имоти, находящи се в с. Леденик, а именно: 1/НИ, представляващ УПИ 1-24 от стр. кв. 21 по плана на с. Леденик, с площ от 1 560 кв.м., заедно с построените в него къща, сайвант и кухня; и 2/НИ, представляващ УПИ V-24, от стр. кв. 21, по плана на с. Леденик, с площ от 1 190 кв.м., заедно с построената в него плевня. Твърди, че въз основа на горепосоченото саморъчно завещание с Нотариален акт № 324/11.9.2017 г. на нотариус Д. Денчев ответникът Г.М. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м. и гараж със застроена площ от 12 кв.м., построени в УПИ 1-24 в кв. 21 по плана на с. Леденик, с площ от 1 560 кв.м., както и че с Нотариален акт за покупко-продажба № 326/11.9.2017 г. на нотариус Д. Денчев същият е продал на Г.М. този имот. Заявява се, че запазената му част от наследството на И.М. е увредена с посоченото завещателно разпореждане, поради което предявява искове с правно основание чл. 30, вр. чл. 36 ЗН и с правно основание чл. 76 ЗН, както и обусловени искове за делба.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Г.М. и Г.М., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска по чл. 30 ЗН, както и за неоснователност на иска по чл. 76 ЗН и на този за делба. Заявява се, че доколкото ищецът е наследник по закон на И.М. в резултат на разпоредителни сделки с наследството, извършени след обявяването на завещанието, Г.М. е получил размера на запазената си част чрез имоти и други вещи - т.е. че правото му по чл. 30 ЗН вече е упражнено чрез доброволно уреждане на отношенията между облагодетелствания от завещанието и наследниците със запазена част. В тази връзка се сочи, че с Нотариален акт за дарение № 93/2017 г. първият ответник е дарил на ищеца собствените си 4/6 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Момина крепост” № 9, представляващ втори жилищен етаж от жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 120.00 кв.м., задно с принадлежащото му избено помещение, гараж и 1/3 ид. ч. от таванското помещение, а Д.М. - брат на ищеца, е продал на последния 1/6 ид. ч. от същия имот. Сочи се, че на 30.3.2017 г. ищецът и останалите наследници по закон са изтеглили сумата от 4 948.19 лева от влог на И.М. в „Сосиете Женерал Експресбанк”. Твърди се още, че искът по чл. 30 ЗН е погасен по давност, доколкото Г.М. е обявил оставеното в негова полза саморъчното завещание на 12.11.2010 г. Заявява се, че доколкото наследственото имущество се определя към момента на откриване на наследството, към въпросната дата наследодателката е притежавала и други имоти, освен посочените в исковата молба, а именно: недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Момина крепост” № 9, представляващ нива с площ 4.200 дка, находяща се в землището на с. Леденик, както и сумата от 4 948.19 лева, която наследниците по закон са изтеглили на 30.3.2017 г. от влог в „Сосиете Женерал Експресбанк”. Моли се същите да бъдат включени в делбената маса. Изразява се становище, че в случая следва да се приспадне стойността на 1/6 ид. ч. от имота в гр. Велико Търново, ул. „Момина крепост” № 9, тъй като тази идеална част, придобита от първия ответник по наследство, ищецът е получил по дарение. Ответникът Г.М. прави искане при определяне запазената, респ. разполагаемата част от наследството и при евентуална делба да се приспадне увеличението на наследственото имущество с имуществото в режим на съпружеска имуществена общност – имотите, построени от съпрузите по време на брака, тъй като с тези имоти Г.М. е спомогнал за увеличение имуществото на наследодателката, а именно: двуетажна жилищна сграда в с. Леденик и гараж, построени в УПИ I-24 по плана на с. Леденик; втори жилищен етаж от жилищна сграда, застроен върху УПИ I-2975 в кв. 145 по ПУП на гр. Велико Търново, заедно с принадлежащото му избено помещение, гараж и 1/3 ид. ч. от таванското помещение, както и влог на наследодателката в „Сосиете Женерал Експресбанк” в размер на 4 948.19 лева. Исковете по чл. 76 ЗН се оспорват при твърдението, че ответникът Г.М. е станал собственик на цялото имущество на починалата си съпруга още на 12.11.2015 г., поради което валидно се е разпоредил с него, а наред с това ищецът няма право на претенция по чл. 30 ЗН. Искът за делба се оспорва при твърдението, че Г.М. е бил собственик на имотите към 12.11.2015 г. и се е разпоредил с тях в полза на трето лице преди предявяване на исковата претенция, като с оглед липсата на претенция по чл. 30 ЗН, която ищецът да може да упражни, не е налице съсобственост между страните.

В срока за отговор от страна на ответника Г.М. са предявени насрещни искове: за приемане за установено по отношение на Г.М., че ищецът по насрещната искова молба е собственик на 1/6 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул. „Момина крепост” № 9, заедно с принадлежащото му избено помещение, гараж и 1/3 ид. ч. от таванското помещение, доколкото Г.М. не е придобил тази идеална част по наследство от И.М.; за приемане за установено по отношение на Г.М. и Д.М., че Г.М., е собственик на 1/6 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Момина крепост” № 9, заедно с принадлежащото му избено помещение, гараж и 1/3 ид. ч. от таванското помещение, доколкото сделката, с която Д.М. е прехвърлил тази идеална част на Г.М., не е породила своя транслативен ефект; а в условията на евентуалност - съдът да прогласи за недействително по отношение Г.М. извършеното от Д.М. в полза на Г.М. с Нотариален акт за покупко-продажба № 92, том I, peг. № 1823, н.д. № 68 от 2017 г. на нотариус Ст. Колева, разпореждане с 1/6 ид. ч. от горепосочения недвижим имот в случай, че при делбата същият не се падне в дял на Г.М..

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, вр. чл. 211 ГПК ответникът по насрещния иск Г.М. е депозирал отговор, с който предявените искове се оспорват при твърдението, че към момента на извършеното дарение на 4/6 ид. ч. от имота, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Момина крепост” № 9, Г.М. не е упражнил правата си по завещанието. Евентуалният иск по чл. 76 ЗН се оспорва с аргумента, че разпореждането е извършено между самите наследници на И.М. - между Д.М. и Г.М.. Заявява се, че на 10.5.2017 г. Г.М. се е разпоредил с описания в отговора на първоначалната молба имот - втори жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Велико Търново, ул. „Момина крепост” № 9, със застроена площ на етажа от 120.00 кв.м., задно с принадлежащото му избено помещение и 1/3 ид. част от таванското помещение, в полза на И.Г.М., която се моли да бъде конституирана като страна в процеса. С отговора на насрещната искова молба се прави искане за намаляване на завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване запазената част на Г.М. и спрямо втори жилищен етаж от сграда, находяща се в гр. Велико Търново, ул. „Момина крепост” № 9, със застроена площ на етажа от 120.00 кв.м., задно с принадлежащото му избено помещение и 1/3 ид. част от таванското помещение, както и от НИ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.235.1.5 по КККР на гр. В. Търново, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***, с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 40.50 кв.м.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, вр. чл. 211 ГПК ответникът по насрещния иск Д.М. не е депозирал отговор по предявената насрещна искова молба.

Предвид задължението да следи служебно дали в делбеното производство участват всички лица, за които по делото има данни, че притежават дял от имота, предмет на делбата към момента на предявяване на претенцията и съгласно изложеното в отговора на Г.М., че към момента собственик на един от недвижимите имоти, предмет на делбата, е И.Г.М., с разпореждане от 11.1.2018 г. последната е конституирана като страна по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от И.Г.М., в който се сочи, че същата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.235.1.2 по КККР на гр. Велико Търново, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***, а именно - апартамент със застроена площ от 120.00 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение и 1/3 ид. част от таванското помещение. Твърди се обаче, че срещу нея няма предявени искове, респ. че няма качеството на ответник. Оспорват се правата на Г.М., произтичащи от представеното по делото саморъчно завещание на И.М., при твърдението, че същият не е упражнил права си по него към датата на направеното в полза на Г.М. дарение.

Великотърновският районен съд, като взе предвид изложеното от страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт (НА) № 151, том I, дело № 255/1996 г. (л. 16-17) И.Г.М. е призната за собственик по наследство на дворно място с площ от 1 560.00 кв.м., заедно с построените в този имот къща, сайвант и кухня, представляващо парцел I-24 в кв. 21 по регулационния план на с. Леденик, както и на дворно място с площ от 1 190.00 кв.м, заедно с построената в него плевня, представляващо парцел V-24 в кв. 21 по регулационния план на с. Леденик.

Съгласно заключението по допуснатата техническа експертиза (л. 232-246) през 1984 г. в УПИ I-24 в кв. 21 по регулационния план на с. Леденик е построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м. и РЗП от 160.00 кв.м., гараж със застроена площ от 12.00 кв.м. и избено помещение с площ от 12.00 кв.м.

С договор за доброволна делба от 18.11.2002 г., сключен между Е. Н. и И.М. (л. 33-34), в дял на последната са поставени: УПИ № 011012 по ПУП на землището на с. Леденик, представляващ лозе с площ от 1.405 дка, находящо се в местността „Шумата”; УПИ № 203067 по ПУП на землището на с. Леденик, представляващ нива с площ от 1.071 дка, находяща се в местността „Баира”; УПИ № 026011 по ПУП на землището на с. Леденик, представляващ нива с площ от 4.200 дка, находяща се в местността „Баира”; УПИ № 049050 по ПУП на землището на с. Леденик, представляващ нива с площ от 8.745 дка, находяща се в местността „Бижев дол”; УПИ № 104010 по ПУП на землището на с. Леденик, представляващ изоставена нива с площ от 0.300 дка, находяща се в местността „Соргуна”; и УПИ № 201455 по ПУП на землището на с. Леденик, представляващ нива с площ от 2.792 дка, находяща се в местността „Свирков дол”. Въпросните имоти са придобити на основание възстановена собственост по ЗСПЗЗ и наследство на Г. П. Д. – баща на И.М..

По делото са налице доказателства, че на наследниците на Г. П. Д. и на наследниците на И. П. Д., сред които и И.М., са възстановени имот № 024012 в землището на с. Леденик, представляващ нива с площ от 4.002 дка, находяща се в местността „Могилата”; имот № 042003 в землището на с. Леденик, представляващ нива с площ от 4.399 дка, находяща се в местността „Ораяк”; имот № 217009 в землището на с. Леденик, представляващ широколистна гора с площ от 0.300 дка, находяща се в местността „Сухи дол”; и имот № 201460 в землището на с. Леденик, представляващ нива с площ от 2.000 дка, находяща се в местността „Свирков дол”.

С НА № 1065, том VII, рег. № 8795, дело № 779/29.9.2004 г. (л. 82) Г.Й.М. и И.Г.М. са признати за собственици на втори жилищен етаж от жилищна сграда, построена върху УПИ I-2975 в кв. 145 по ПУП на гр. Велико Търново, със застроена площ на етажа от 120.00 кв.м., задно с принадлежащото му избено помещение, гараж и 1/3 ид. ч. от таванското помещение.

По делото е безспорно, а и се установява от представеното удостоверение за наследници (л. 13), че И.Г.М., б.ж. на с. Леденик, е починала на 26.11.2009 г., както и че Г.Й.М. е нейн преживял съпруг, а Д.Г.М. и Г. Георгив М. са нейни синове.

Не е спорно, че със саморъчно завещание от 15.2.2007 г. (л. 14) И.М. е завещала на съпруга си Г.М. цялото свое движимо и недвижимо имущество. Въпросното завещание е прието за съхранение от нотариус Д. Денчев на 15.2.2007 г., за което последният е уведомил Агенция по вписванията на същата дата. Завещанието е обявено на 12.11.2010 г. от нотариус Д. Денчев, за което на същата дата е съставен нарочен протокол (л. 15). Завещанието е вписано в Служба по вписванията на 21.8.2017 г.

С НА № 93, том I, рег. № 1829, дело № 69/24.4.2017 г. по описа на нотариус Ст. Колева (л. 86-87) Г.М. е дарил на сина си Г.М. 4/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.235.1.2. по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***, а именно: апартамент със застроена площ от 120.00 кв.м., задно с прилежащото му избено помещение и 1/3 ид. ч. от таванското помещение, както и 4/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.235.1.5. по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***, а именно: друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 40.50 кв.м.

 С НА № 93, том I, рег. № 1829, дело № 69/24.4.2017 г. по описа на нотариус Ст. Колева (л. 83-85) Д.М., на свой ред, е продал на брат си Г.М. 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.235.1.2. по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***, а именно: апартамент със застроена площ от 120.00 кв.м., задно с прилежащото му избено помещение и 1/3 ид. ч. от таванското помещение, както и 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.235.1.5. по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***, а именно: друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 40.50 кв.м.

С НА № 112, том I, рег. № 2124, дело № 86/10.5.2017 г. по описа на нотариус Ст. Колева (л. 122) Г.М. е продал на дъщеря си И.М.  самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.235.1.2. по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***, а именно: апартамент със застроена площ от 120.00 кв.м., задно с прилежащото му избено помещение и 1/3 ид. ч. от таванското помещение

С НА № 308, том II, рег. № 3799, дело № 263/28.8.2017 г. по описа на нотариус Д. Денчев (л. 18) Г.М. е продал на внучка си Г.М. (дъщеря на Д.М.) УПИ I-24 в кв. 21 по плана на с. Леденик с площ от 1 560.00 кв.м., заедно с построените в този имот къща, сайвант и кухня, както и УПИ V-24 в кв. 21 по плана на с. Леденик с площ от 1 190.00 кв.м, заедно с построената в него плевня.

С НА № 324, том II, рег. № 4050, дело № 277/11.9.2017 г. по описа на нотариус Д. Денчев (л. 19) Г.М. е признат за собственик на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м. и гараж със застроена площ от 12.00 кв.м., построени в УПИ I-24 в кв. 21 по плана на с. Леденик.

С НА № 326, том II, рег. № 4007, дело № 279/11.9.2017 г. по описа на нотариус Д. Денчев (л. 20) Г.М. е продал на внучка си Г.М. двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м. и гараж със застроена площ от 12.00 кв.м., построени в УПИ I-24 в кв. 21 по плана на с. Леденик.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

По иска по чл. 30 ЗН:

Съдът намира, че предявеният иск е допустим за разглеждане в настоящото производство, а възраженията в обратния смисъл - за неоснователни. Действително, с НА № 93 от 24.4.2017 г. по описа на нотариус Ст. Колева Г.М. – ответник по така предявения иск, е дарил на сина си Г.М. – ищец по този иск, 4/6 ид. ч. от апартамента, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***, заедно с прилежащото му избено помещение и 1/3 ид. ч. от таванското помещение, както и 4/6 ид. ч. от гаража на същия адрес. Както е прието в Решение № 139/24.6.2013 г. на ВКС по гр. д. № 50/2013 г., II г. о., правото да се поиска възстановяване на запазена част от наследство може да бъде упражнено чрез сезиране на съда (чрез иск или възражение) или чрез доброволно уреждане на отношенията между облагодетелствания от завещание и/или дарение и наследниците със запазена част при взаимни отстъпки. След като правото да поиска възстановяване на запазената си част е упражнено, то наследникът не разполага с друго потестативно право по чл. 30 ЗН да иска възстановяване на запазената му част по отношение на друго имущество (извън това, което вече е предмет на заявената претенция или чрез което доброволно са уредени отношенията), а разполага с възможността да иска допълване до пълния размер на накърнената му запазена част чрез намаляване безвъзмездното разпореждане и за друг имот. Във всички случаи при предявен иск по чл. 30 ЗН съдът следва да отчете упражнено ли е вече потестативното право на възстановяване на запазена част чрез сезиране на съда или чрез споразумение между наследниците по закон и облагодетелствания от извършеното от наследодателя едно или повече безвъзмездни разпореждания. Дали обаче правото на възстановяване на запазена част чрез споразумение между наследниците по закон е упражнено, или не, е въпрос по същество, който следва да бъде разгледан в настоящото решение.

Следва да бъде споделено обаче възражението, че искът е погасен по давност, доколкото началният момент на погасителната давност за предявяване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН в случая следва да се свърже с датата на обявяване на завещанието – 12.11.2010 г. Действително, възможно един наследник да обяви дадено завещание, без да знае неговото съдържание и следователно - без обявяването да означава непременно, че упражнява правата по него. От друга страна, наследниците, на които завещанието се противопоставя, могат изобщо да не знаят за неговото съществуване и при това положение за тях не би следвало да започне да тече погасителната давност за упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН. Затова съдът следва да държи сметка и за двата факта - налице ли са действия по упражняване на правата по завещанието и дали тези действия са могли да бъдат узнати от наследниците, на които се противопоставя това завещание. Както е посочено в Решение № 208/7.5.2012 г. на ВКС по гр. д. № 820/2011 г., I г. о., както обявяването на саморъчното завещание, така и вписването му представляват действия по упражняване на правата по него по смисъла на т. 3, б. „г” на ППВС № 7/1973 г., поради което във всеки конкретен спор, който се съсредоточава върху това от кой момент тече погасителната давност за упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН - от обявяването на завещанието или от вписването му, съдът следва да държи сметка за това кога наследниците, на които се противопоставя това завещание, са могли да узнаят за него. В случая данни, че Г.М. е узнал за оставено в полза на баща му завещание преди същото да бъде обявено пред нотариус се съдържат в показанията на св. А.. Действително, простото уведомяване, че наследодателят е оставил завещание в полза на определено лице не може да постави началото на погасителната давност по отношение на претенцията за възстановяване на запазената част. Това е така, тъй като само въз основа на това уведомяване наследникът по закон не би могъл да прецени дали запазената му част е накърнена, т.е. дали следва да потърси по съдебен ред защита на своето право. Разгледани в тяхната взаимовръзка обаче, твърденията на св. А., че Г.М. е узнал за оставено в полза на баща му завещание още през м. януари 2010 г. (макар и неузнал конкретното съдържание на това завещание) и последващото обявяване на това завещание на 12.11.2010 г., водят до извод, че ищецът е имал възможността своевременно да се запознае със съдържанието на вече обявеното завещателно разпореждане и именно с посочената дата следва да се свърже началният момент на погасителната давност. От друга страна, фактът, че Г.М. първо е споделил пред синовете си за оставеното в негова полза завещание, заявявайки им, че ще го наследи този от тях, който го гледа, очевидно говори за желанието му да се ползва от правата по това завещание, като с обявяването на същото няколко месеца по-късно, той очевидно е приел наследството на покойната си съпруга.

Но дори разгледан по същество, искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН се явява неоснователен.

По делото не е спорно, че ищецът е син на И.М., както и че след смъртта на последната живи са останали още нейният съпруг Г.М. и синът им Д.М.. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част от наследството на починалата е по ¼ за всеки един от синовете и ¼ за преживелия съпруг, колкото е и разполагаемата част от него, поради което с извършеното завещателно разпореждане действително е била накърнена запазената част на Г.М.. Както вече беше посочено обаче, с НА № 93 от 24.4.2017 г. по описа на нотариус Ст. Колева Г.М. е дарил на сина си Г.М. 4/6 ид. ч. от апартамента, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Момина крепост” № 9, заедно с прилежащото му избено помещение и 1/3 ид. ч. от таванското помещение, както и 4/6 ид. ч. от гаража на същия адрес. Съгласно заключението по допусната техническа експертиза, стойността на апартамента и гаража към момента на откриване на наследството е възлизала на 115 240.00 лева. Доколкото с НА № 1065/29.9.2004 г. Г.М. и И.М. са признати за собственици на посочените имоти и предвид липсата на други данни (а и твърдения) следва се приеме, че в наследствената маса, останала след смъртта на И.М., се е включвала ½ ид. ч. от тези апартамента и гаража на обща стойност 57 620.00 лева. Действително, наследствена маса по чл. 31 от ЗН следва се образувано само при завети и дарения, но не и в хипотезата на универсално завещание. Предвид спецификата на направеното възражение от Г.М. обаче – че правото на възстановяване вече е упражнено чрез доброволно уреждане на отношенията между него (облагодетелствания от завещанието) и наследника със запазена част (ищеца), съдът намира, че за изясняване на последното обстоятелство е необходимо да се образува маса от наследството на И.М., която да бъде остойностена и въз основа на която да се определи стойността на разполагаемата и на запазената част от наследството.

Съгласно твърденията на страните и данните по делото към м. ноември 2009 г. И.М. е притежавала освен посочената ½ ид. ч. от апартамента и гаража в гр. Велико Търново, още и дворно място в с. Леденик с площ от 1 560.00 кв.м., заедно с построените в него къща, сайвант и кухня, както и дворно място в с. Леденик с площ от 1 190.00 кв.м, заедно с построената в него плевня. Съгласно заключението по допуснатата техническа експертиза през 1984 г. в дворното място е построена двуетажна жилищна, гараж и избено помещение, като стойността на дворното място и стопанската постройка към м. ноември 2009 г. е възлизала на 37 820.00 лева, а заедно с построените в имота къща и гараж - на 72 200.00 лева. Т.е. построените в имота сгради са увеличили стойността му с 34 800.00 лева. Предвид на това и с оглед липсата на други данни, съдът приема, че Г.М. е спомогнал за увеличаване на наследството със 17 190.00 лева (1/2 от 34 380.00 лева, или с 1/2 от стойността на построените в имота сгради).

От приложените писмени доказателства става ясно, че към момента на смъртта си И.М. е притежавала също и лозе с площ от 1.405 дка, находящо се в местността „Шумата”; нива с площ от 1.071 дка, находяща се в местността „Баира”; нива с площ от 4.200 дка, находяща се в местността „Баира”; нива с площ от 8.745 дка, находяща се в местността „Бижев дол”; изоставена нива с площ от 0.300 дка, находяща се в местността „Соргуна”; нива с площ от 2.792 дка, находяща се в местността „Свирков дол”, нива с площ от 4.200 дка, находяща се в местността „Баира”, 6/36 ид. ч. от имот № 024012, представляващ нива с площ от 4.002 дка, находяща се в местността „Могилата”; 6/36 ид. ч. от имот № 042003, представляващ нива с площ от 4.399 дка, находяща се в местността „Ораяк”; 6/36 ид. ч. от имот № 217009, представляващ широколистна гора с площ от 0.300 дка, находяща се в местността „Сухи дол”; и 6/18 ид. ч. от имот № 201460, представляващ нива с площ от 2.000 дка, находяща се в местността „Свирков дол” – всички в землището на с. Леденик. Доколкото по делото не са събрани доказателства за пазарната стойност на тези земи, съдът приема, че за меродавна следва да се приеме данъчната им оценка. Съгласно представените данъчни оценки, стойността на първите седем от изброените по-горе имоти възлиза на 1 689.80 лева. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК стойността по данъчна оценка на идеалните части от останалите четири имота възлиза на 85.21 лева.

Събрани стойностите на всички горепосочени имоти се равняват на 131 595.01 лева (57 620.00 лева + 72 200.00 + 1 775.01 лева = 131 595.01 лева). Към така получената сума следва да се прибави влогът в „Сосиете Женерал Експресбанк” от 4 960.61 лева, с което стойността на наследствената маса възлиза на 136 555.62 лева.

Съгласно чл. 31 ЗН от наследствената маса следва да се извади увеличението по чл. 12, ал. 2 ЗН – ½ от стойността на построените в имота в с. Леденик двуетажна жилищна сграда и гараж, възлизаща на 17 190.00 лева. Т.е. чистият актив на наследството на И.М. към м. ноември 2009 г. е възлизал на 119 365.62 лева.

Съобразявайки последното и обстоятелството, че стойността на 4/6 ид. ч. от апартамента в гр. Велико Търново, ул. „Момина крепост” № 9, заедно с прилежащото му избено помещение, 1/3 ид. ч. от таванското помещение и на 4/6 ид. ч. от гаража към м. ноември 2009 г. е възлизала на 76 826.67 лева (4/6 от 115 240.00), съдът намира, че ищецът Г.М. действително е упражнил правото си на възстановяване за запазената част от наследството на И.М. чрез доброволно уреждане на отношенията със своя баща. Това е така, доколкото извънсъдебно - чрез извършеното дарение Г.М. е получил повече от половината от стойността на чистия актив от наследството и понастоящем същият не разполага с право да иска възстановяване на запазената му част по отношение на друго имущество, нито с възможността да иска допълване на накърнената му запазена част чрез намаляване на оставеното в полза на баща му завещание и за друг имот. Тук следва да се има в предвид, че към момента на извършеното дарение Г.М. е бил наясно с оставеното в негова полза завещание и е упражнил правата по него, обявявайки го още през 2010 г., а предвид на това обявяване и ищецът е следвало да е наясно със същото. Въпреки това обаче, незачитайки последиците на завещателното разпореждане, Г.М. е дарил на сина си 4/6 ид. ч. от апартамента и гаража, находящи се в гр. Велико Търново, с което е възстановил запазената част на сина си от наследството. Действително, извършените сделки – дарение на 4/6 ид. ч. имотите от страна на Г.М. и продажба на 1/6 ид. ч. от същите от страна на Д.М., разгледани изолирано, не водят до първоначален извод, че наследниците на И.М. са уредили извънсъдебно отношенията си по повод наследството на последната. Според съда обаче, цялостният смисъл на разпорежданията, извършени от Г.М. и Д.М. в полза на Г.М., очевидно е бил апартаментът и гаражът в гр. Велико Търново да останат в изключителна собственост на ищеца и именно с това да се уредят отношенията между тях. С възприемане на становище в противен смисъл би се достигнало до несправедливо разпределение на имотите между наследниците на И.М., доколкото освен вече получил апартамента и гаража в гр. Велико Търново, Г.М. би имал право да получи и част от останалите имоти на наследодателката, което несъмнено би ощетило облагодетелствания от завещанието Г.М. и на практика би обезсмислило оставеното в негова полза завещание. Именно доколкото веднъж е уредил отношенията си със своите баща и брат, Г.М. не може да иска ревизия на тези отношения понастоящем, тъй като точно това е смисълът на доброволното извънсъдебно уреждане на отношенията. Тук следва да се допълни, че изцяло в духа на закона е да се отчита получаването на имущество от ищеца по предявения иск, както е в случаите на приспадане на даренията в негова полза, направени от самия наследодател (чл. 31 ЗН) – т.е. на справедливо уреждане на отношенията между законните наследници.

По иска по чл. 76 ЗН:

Предвид формираното становище по иска по чл. 30 ЗН съдът намира, че искът по чл. 76 ЗН се явява неоснователен. Това е така, доколкото в случая разпореждането с УПИ I-24, заедно с построените в този имот къща, сайвант и кухня, разпореждането с УПИ V-24, заедно с построената в него плевня, както и разпореждането с двуетажната жилищна сграда и с гаража, построени в УПИ I-24 по плана на с. Леденик, са извършени от единствения наследник на И.М. – Г.М. в полза на неговата внучка Г.М., след като запазената част на Г.М. от наследството е била възстановена и отношенията между страните са били уредени извънсъдебно. Ищецът по този иск няма право да иска възстановяване на запазената му част от наследството по отношение на имотите, с които Г.М. се е разпоредил с атакуваните понастоящем сделки и тъй като тези имоти са изключителна собственост на последния, то не е имало пречка да бъдат прехвърлени на неговата внучка.

По първоначално предявения иск за делба:

Предвид становището по горните искове, съдът намира, че неоснователен се явява и искът за делба за посочените в първоначалната искова молба недвижими имоти. Това е така, доколкото със саморъчното завещание от 15.2.2007 г. Г.М. е останал единствен наследник на И.М., а ищецът Г.М. вече е упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН извънсъдебно. С оглед на това по делото не се констатира наличие на съсобственост между страните по отношение на посочените в исковата молба имоти, която да бъде ликвидирана в настоящото производство – нито между Г.М. и Г.М., нито между Г.М. и Г.М..

По предявените с насрещната искова молба установителни искове:

Според съда, така предявените искове са допустими, макар същите да касаят недвижими имоти, които са включени в делбената маса. В случая исковете не са предявени от ищеца с първоначалната искова молба, а от ответника с насрещната такава, като последният има правен интерес да бъде установено, че е собственик на спорните 2/6 ид. ч. от имотите в гр. Велико Търново. Това е така, доколкото при евентуално отхвърляне на иска за делба на тези конкретни имоти няма да се формира със сила на присъдено нещо относно собствеността на спорните идеални части.

Разгледани по същество обаче, исковете се явяват неоснователни.

Според съда това е така, доколкото сделката, обективирана в НА № 93, том I, рег. № 1829, дело № 69/24.4.2017 г. на нотариус Ст. Колева, с която Д.М. е продал на брат си Г.М. 1/6 ид. ч. от апартамента и гаража в гр. Велико Търново, всъщност е част от доброволното уреждане отношенията не само между Г.М. и Д.М. по повод наследството на И.М., а и на тези между Г.М. и Д.М., от една страна, и Г.М. – от друга, по повод това наследство. До този извод съдът достига, като приема, че отношенията между облагодетелствания от завещанието (Г.М.) и наследниците по закон (Г.М. и Д.М.) по повод правото Г.М. на възстановяване за запазената част от наследството на И.М. са уредени не само с извършеното дарение на 4/6 ид. ч. от апартамента и от гаража в гр. Велико Търново, но също и с покупко-продажбата на 1/6 ид. ч. от този апартамента и гараж, както и с очевидното съгласие на всички страни по тези сделки, че Г.М. е собственик на останалата 1/6 ид. ч. от тези имоти по наследство от своята майка. За това мълчаливо съгласие може да се направи извод от обстоятелството, че двете сделки са сключени в един и същи ден, пред един и същи нотариус, като нотариалните актове са прочетени и подписани от страните в един и същи час - в рамките на 10 минути, което несъмнено сочи, че присъствалият в нотариалната кантора Г.М. е бил съгласен апартаментът и гаражът в гр. Велико Търново да останат в изключителна собственост на сина му Г.М.. Междувпрочем, данни за това, че с тези две сделки Г.М. е имал намерение Г.М. да остане единствен собственик на апартамента и гаража в гр. Велико Търново се съдържат и в обясненията на ответника Д.М., който твърди, че през 2017 г. баща му е заявил на Г.М. намерението си да му прехвърли жилището в гр. Велико Търново („Ела да ти прехвърля етажа в Търново на М. к., за да не оставаш без жилище! …въпреки всичко аз ти давам жилище – обзаведено!”). Тук следва да се има в предвид, че въпреки процесуалното качество на Д.М. (ответник по насрещната искова молба) същият несъмнено заема и поддържа позицията на своя баща в производството, още повече, имайки в предвид, че имотите в с. Леденик са били прехвърлени от Г.М. на дъщеря му Г.М.. Именно поради това съдът възприема и кредитира твърденията на Д.М. относно желанието на баща му да прехвърли апартамента и гаража в гр. Велико Търново на брат му Г.М.. Предвид на това, съдът приема, че Г.М. не само е бил съгласен жилището да остане собственост на сина му, а дори е бил инициатор на осъществените сделки. Именно за това, следва да се приеме, че с тези две разпоредителни сделки и с мълчаливото съгласие, че Г.М. е собственик на останалата 1/6 ид. ч. апартамента и гаража в гр. Велико Търново по наследство от И.М., разглеждани в тяхната взаимовръзка и като едно цяло, е упражнено правото на Г.М. за възстановяване запазената част от наследството. Така, чрез доброволното уреждане на отношенията със сина си, ищецът по насрещната искова молба Г.М. се е лишил от собствеността върху апартамента и гаража в гр. Велико Търново, като последните са станали изключителна собственост на Г.М. и тази извънсъдебна договореност не може да се ревизира понастоящем.

По насрещния иск по чл. 76 ЗН, предявен в условията на евентуалност:

Предвид изложеното по исковете по чл. 124 ГПК, неоснователен се явява и насрещният иск по чл. 76 ЗН. Това е така, доколкото сделката, обективирана в НА № 93, том I, рег. № 1829, дело № 69/24.4.2017 г., с която Д.М. е продал на брат си Г.М. 1/6 ид. ч. от апартамента и гаража в гр. Велико Търново, е част от доброволното уреждане на отношенията между Г.М. и Д.М., от една страна, и Г.М. – от друга, по повод това наследство на И.М..   

По допълнително включените в делбената маса имоти:

Доколкото в отговора на първоначалната искова молба ответниците Г.М. и Г.М. са направили искане в делбената маса да бъдат включени и недвижими имоти, находящи се в гр. Велико Търново – апартамент и гараж, както и нива с площ 4.200 дка в землището на с. Леденик, с определение от 22.2.2018 г. съдът е включил тези имоти в делбената маса. Включването на имотите в делбената маса е равносилно на предявен иск за делба по отношение на същите, който следва да бъде разгледан с настоящото решение.

Предвид гореизложеното обаче, съдът намира, че исковете за делба на допълнително включените в делбената маса апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***, заедно с прилежащото му избено помещение и 1/3 ид. ч. от таванското помещение, на гараж, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***, както и на УПИ № 026011 по ПУП на землището на с. Леденик, представляващ нива с площ от 4.200 дка, находяща се в местността „Баира”, се явява неоснователни.

Това е така, доколкото апартаментът и гаражът са останали изключителна собственост на Г.М. при извънсъдебното уреждане на отношенията между него и неговите баща и брат, а нивата в землището на с. Леденик, находяща се в местността „Баира”, е останала изключителна собственост на Г.М. по силата на оставеното в негова полза завещание. След придобиване собствеността върху апартамента Г.М. е прехвърлил собствеността си върху него на своята дъщеря И.М., която е станала единствен собственик на жилището.

По разноските:

Предвид изхода на делото ответниците по първоначалната искова молба имат право на сторените от тях разноски в общ размер от 1 400.00 лева – 200.00 лева депозит за вещо лице и 1 200.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответниците по насрещната искова молба също имат право на разноски, но доколкото по делото няма данни за направени такива по предявените насрещни искове, то и такива не следва да им се присъждат.

Новоконституираният И.М. също има право на направените от нея разноски – 500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на Г.М., Г.М. и  Г.М..

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Г.М., ЕГН ********** против Г.Й.М., ЕГН ********** с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на И.Г.М., ЕГН **********, б.ж. на с. Леденик, починала на 26.11.2009 г., чрез намаляване на завещателното разпореждане, извършено от И.Г.М., ЕГН ********** със саморъчно завещание от 15.2.2007 г., вписано в Служба по вписванията акт № 234, том VII, рег. № 7093/21.8.2017 г., с което наследодателката И.Г.М., ЕГН ********** е завещавала на съпруга си Г.Й.М., ЕГН ********** цялото си движимо и недвижимо имущество.

ОТХВЪРЛЯ иска Г.Г.М., ЕГН ********** против Г.Й.М., ЕГН ********** и Г.Д.М., ЕГН ********** с правно основание чл. 76 ЗН за приемане за установено, че обективираните в Нотариален акт № 308/28.8.2017 г., том II, рег. № 3799, дело № 263 и в Нотариален акт № 326/11.9.2017 г., том II, рег. № 4007, дело № 279 – и двата по описа на Нотариус Денчо Денчев, договори за покупко-продажба на недвижими имоти са недействителни по отношение на ищеца.

ОТХВЪРЛЯ иска Г.Г.М., ЕГН ********** против Г.Й.М., ЕГН ********** за допускане до делба на УПИ I-24 в стр. кв. 21 по плана на с. Леденик с площ от 1 560.00 кв.м., при граници: на запад – улица, на север – улица, на юг – УПИ V-24 в стр. кв. 21, заедно с построените в имота къща, сайвант и кухня; за делба на УПИ V-24 в стр. кв. 21 по плана на с. Леденик с площ от 1 190.00 кв.м, при граници: на изток – УПИ VI-26 в стр. кв. 21, на запад – улица, на север – УПИ I-24 в стр. кв. 21, на юг – УПИ IV-27 в стр. кв. 21, заедно с построената в имота плевня; както и за делба на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м. и гараж със застроена площ от 12.00 кв.м., построени в УПИ I-24 в стр. кв. 21 по плана на с. Леденик.

ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск Г.Г.М., ЕГН ********** против Г.Д.М., ЕГН ********** за допускане до делба на УПИ I-24 в стр. кв. 21 по плана на с. Леденик с площ от 1 560.00 кв.м., при граници: на запад – улица, на север – улица, на юг – УПИ V-24 в стр. кв. 21, заедно с построените в имота къща, сайвант и кухня; за делба на УПИ V-24 в стр. кв. 21 по плана на с. Леденик с площ от 1 190.00 кв.м, при граници: на изток – УПИ VI-26 в стр. кв. 21, на запад – улица, на север – УПИ I-24 в стр. кв. 21, на юг – УПИ IV-27 в стр. кв. 21, заедно с построената в имота плевня; както и за делба на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м. и гараж със застроена площ от 12.00 кв.м., построени в УПИ I-24 в стр. кв. 21 по плана на с. Леденик.

ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск Г.Г.М., ЕГН ********** против Г.Й.М., ЕГН ********** за допускане до делба на УПИ № 011012 по ПУП на землището на с. Леденик, представляващ лозе с площ от 1.405 дка, находящо се в местността „Шумата”; на УПИ № 203067 по ПУП на землището на с. Леденик, представляващ нива с площ от 1.071 дка, находяща се в местността „Баира”; на УПИ № 049050 по ПУП на землището на с. Леденик, представляващ нива с площ от 8.745 дка, находяща се в местността „Бижев дол”; на УПИ № 104010 по ПУП на землището на с. Леденик, представляващ изоставена нива с площ от 0.300 дка, находяща се в местността „Соргуна”; и на УПИ № 201455 по ПУП на землището на с. Леденик, представляващ нива с площ от 2.792 дка, находяща се в местността „Свирков дол”.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Й.М., ЕГН ********** против Г.Г.М., ЕГН ********** за приемане за установено, че ищецът е собственик на 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.235.1.2. по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***, с предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ от 120.00 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение и 1/3 ид. ч. от таванското помещение, както и на 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.235.1.5. по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***, а именно: друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 40.50 кв.м.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Й.М., ЕГН ********** против Г.Г.М., ЕГН ********** и Д.Г.М., ЕГН ********** за приемане за установено, че ищецът е собственик на 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.235.1.2. по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***, с предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ от 120.00 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение и 1/3 ид. ч. от таванското помещение, както и на 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.235.1.5. по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***, а именно: друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 40.50 кв.м., която идеална част е продадена от Д.Г.М., ЕГН ********** на Г.Г.М., ЕГН ********** с Нотариален акт № 93, том I, рег. № 1829, дело № 69/24.4.2017 г. по описа на Нотариус Стойна Колева.

ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск на Г.Й.М., ЕГН ********** против Г.Г.М., ЕГН ********** и Д.Г.М., ЕГН ********** с правно основание чл. 76 ЗН за приемане за установено, че обективираният в Нотариален акт № 93, том I, рег. № 1829, дело № 69 от 24.4.2017 г. по описа на Нотариус Стойна Колева договор за покупко-продажба на недвижим имот е недействителен по отношение на ищеца.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Й.М., ЕГН ********** за допускане до делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.235.1.2. по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***, с предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ от 120.00 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение и 1/3 ид. ч. от таванското помещение; на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.235.1.5. по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***, а именно: друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 40.50 кв.м.; както и на УПИ № 026011 по ПУП на землището на с. Леденик, представляващ нива с площ от 4.200 дка, находяща се в местността „Баира”.

ОСЪЖДА Г.Г.М., ЕГН ********** да заплати на Г.Й.М., ЕГН ********** и Г.Д.М., ЕГН ********** сумата от 1 400.00 лева - направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Г.Й.М., ЕГН **********, Г.Д.М., ЕГН ********** и Г.Г.М., ЕГН ********** да заплатят на И.Г.М., ЕГН ********** сумата от 500.00 лева - направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                     

                                                          

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: