РЕШЕНИЕ
№ 1011
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330119845 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС,
предявен от Е. В. Т., ЕГН ********** против А. Р. Д., ЕГН **********. С
разпореждане № 4889/01.03.2022 г. съдът е приел за разглеждане предявенн
от ответника по главния иск насрещен иск срещу ищеца по главния иск с
правна квалификация чл. 109 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в******. Сочи, че
ответникът от шест години бил собственик на съседния имот, находящ се в
******, представляващ поземлен имот с идентификатор ******, ведно с
построената в него сграда. В имота на ищеца, преди ответникът да закупи
имота си на ******, била монтирана климатична сплит система с вътрешно
тяло, монтирано вътре в имота и външно тяло, монтирано на калканната стена
на сградата, като се твърди, че за монтажа на външното тяло предишните
съседи осигурили достъп до калканната стена през техния двор. В
климатичната система се появила техническа неизправност, като сервизни
техници констатирали, че проблемът е във външното тяло на климатика.
Ищецът се свързал няколко пъти с ответника с молба техниците да преминат
еднократно през съседния имот, за да отстранят техническия проблем във
външното тяло на климатичната система. Ответникът изразил желание
климатикът да бъде премахнат, а не ремонтиран, като бил готов да допусне
техници само ако същите демонтират външното тяло.
Предвид изложените твърдения предявява настоящия иск, с който
1
претендира ответникът да бъде осъден да осигури достъп на ищеца и
придружаващи го трети лица до собствения на ответника недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в ******, с
оглед отстраняването от страна на водените от ищеца трети лица на
технически проблем във външното тяло на климатична сплит система, което
външно тяло е монтирано на калканната стена на собствения на ищеца
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, находящ се в ******.
Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че е
собственик на поземлен имот с идентификатор ******* находящ се в ******,
ведно с построените в имота сграда с идентификатор ******* и сграда с
идентификатор ******. Сочи, че след покупката на имота заминава за В. за
неопределен период от време, като до настоящия момент продължава да
живее там. Твърди, че в Б. се връща три пъти в годината, поради което по
принцип няма възможност да осигури достъп до имота си. Желанието му е да
облагороди закупения имот, като построи къща в двора и постави павилион,
който да използва за офис, след което да се завърне в родината си. Твърди, че
до този момент не е реализирал намеренията си, тъй като няма къде да живее,
къщата в двора му не била годна за живеене и не можел да започне да строи
друга, нито да постави преместваем обект в двора си, докато съседите не му
позволят да използва имота си по предназначение, доколкото навлизат в
същия чрез поставения климатик, а ответникът от своя страна нямало как да
премахне външното тяло сам. Още в началото забелязал външното
климатичното тяло, разположено на калканната стена, което навлизало в
имота му. Сочи, че отводняване на климатичната инсталация не било
предвидено, като цялото количество вода се изсипвало директно в двора му,
поради което през зимата заледява цялата площадка в предната част на двора.
Твърди, че няколко пъти е обяснявал на ищеца за плановете си, като помолил
същия да премести външното тяло на климатика и му предложил да заплати
половината разходи по преместването. Страните не стигнали до компромисно
решение. Сочи, че в края на 2019 г. получил разрешение за разполагане на
павилион за офис в югозападния ъгъл на поземлен имот с идентификатор
*****, на уличнорегулационната линия и на калкана с *****, издадено от
общ. П., р-н Ц. Било предвидено павилионът да отстои на 15 см. от калкана, с
размери 6,50 на 3,50 м. и площ от 22,75 кв.м., като нямало да навлиза в имота
на ищеца, но няма как да бъде поставен, ако не бъде премахнато външното
тяло на климатика, което от своя страна навлизало в двора на ответника и
пречило имотът да бъде използван по предназначението му и съгласно
одобреното. Ответникът дал устно срок на ищеца да премести климатичната
инсталация, като последният от своя страна подал жалба в полицията, където
на разпит бил привикан бащата на ответника. Сочи, че сградата, на чиято
стена било разположено външното тяло на климатика граничи с източния си
външен калканен зид с имота на ответника, като този източен външен зид
2
съвпада с имотната граница, респ. с регулационната линия между ******,
като застроителният план предвиждал свързано застрояване на калкан между
посочените две УПИ на предвидените жилищна сграда и бъдеща такава. На
следващо място, ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ,
като твърди, че не е проведена процедура за осигуряване на свободен достъп.
Счита, че за процесния случай е необходимо разрешение за строеж/монтаж на
климатично тяло, издадено от общинската администрация, а такова не било
налице. Предвид изложените твърдения моли за отхвърляне на иска и
присъждане на сторените разноски.
Ответникът по главния иск в законовия преклузивен срок е предявил
насрещен иск срещу ищеца по главния иск, който е приет за съвместно
разглеждане с разпореждане № 4889/01.03.2022 г.:
Ищецът по насрещния иск – А. Д., твърди, че поставеното от
ответника по насрещния иск – Е. Т., външно тяло на климатичната система му
пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост, както и да
използва имота си по предназначение. Сградата, на чиято стена било
разположено външното тяло на климатика граничела с източния си външен
калканен зид с имота на ищеца по насрещния иск, като този източен външен
зид (калкан) съвпадал с имотната граница, респ. с регулационната линия
между **** и ****, като застроителният план предвиждал свързано
застрояване на калкан между посочените две УПИ. Сочи, че външното тяло
на климатика е на височина приблизително 2 м. от кота 0 м. и 90 % попада в
имота на ищеца по насрещния иск. Павилионът, който бил одобрен да се
разположи, следвало да се постави в югозападния ъгъл на поземлен имот с
идентификатор *****, на уличнорегулационната линия и на калкана с ***** и
следвало да отстои на 15 см. от калкана, с размери 6,50 на 3,50 м. и площ от
22,75 кв.м. Позовава се на разпоредбата на чл. 82 от Наредба № 7 за правила
и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. На следващо място, посочва, че при работа климатикът отделя конденз,
който попада в терена в югозападния ъгъл на имот с идентификатор
********, като през зимата всичко замръзвало. Ответникът по насрещния иск
отказвал климатикът да се демонтира и да се постави на фасадната стена,
отпред на сградата, като се отведе водата с кондензна тръбичка, за да не капе
в двора на ищеца. Сочи, че на калканна стена не било позволено да се слага
климатик.
Предвид изложените твърдения предявява настоящия иск, с който
претендира ответникът да бъде осъден да премахне външното тяло на
климатика, поставено на калканната стена. Моли за уважаване на иска и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
по насрещния иск – Е. Т., със становище за неоснователност на предявения
иск. Твърди, че външното тяло на климатичната сплит система с вътрешно
тяло е разположена на калканната стена на собствения му самостоятелен
3
обект в сграда с идентификатор ******, като поставянето на външното тяло
не препятствало ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост
върху своя имот. Сочи, че съгласно представената схема, одобрена по реда на
чл. 56 ЗУТ, съгласно Протокол № 27 от 03.10.2019 г. на РСУТ при р-н Ц.,
общ. П., е разрешено поставянето на един брой павилион тип контейнер в
югозападния ъгъл на поземлен имот с идентификатор ******на уличната
регулационна линия и на калкан с поземлен имот с идентификатор ******, а в
предявената насрещна искова молба се сочело, че „сградата, на чиято стена е
разположено външното тяло на климатика граничи с източния си външен
калканен зид с имота на А. Д.“, което доказвало, че външното тяло не
смущава правото на собственост на ищеца по насрещния иск. Твърди, че до
2019 г. не е познавал, нито е влизал в контакт с А. Д., който тогава е започнал
основен ремонт на къщата и двора на ******. Сочи, че в разговор с бащата на
А. му било обяснено, че климатикът загрозявал гледката, бил в чужд имот,
както и, че бащата щял да демонтира външното тяло на климатика, ако
ответникът сам не го премахне, с оглед на което последния уведомил
органите на реда. Твърди, че не е бил уведомяван за инвестиционните
намерения на насрещната страна освен за ремонт на къщата, находяща се в
двора. На следващо място, сочи, че климатична инсталация не представлява
строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, нито поставянето на такава
се свързва с извършването на каквито и да било строително-монтажни работи
по смисъла на пар. 5, т. 40 от ДР на ЗУТ, поради което разрешение за строеж
не било необходимо. В тази връзка не били приложими нито Наредба № 7 от
22.12.2003 г., нито ЗУТ. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на
насрещния иск.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна
страна следното:
По насрещния иск по чл. 109 ЗС:
Искът с правно основание чл. 109 ЗС служи за защита на правото на
собственост срещу неоснователното въздействие и посегателство върху
обекта на собственост. От характера на този иск следва, че всяко увреждащо
въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна защита, т.е.
всяко въздействие, което противоречи на установения правен режим на
имотите и по този начин накърнява чужди права. На петиторна защита
подлежи всяко неоснователно въздействие, създаващо обективни пречки за
ползване на имота от собственика.
Между насрещните страни по делото е безспорно, а и от представените
по делото доказателства се установява, че Е. В. Т. е собственик на
4
самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта ******, находящ се
в ******, а А. Р. Д. е собственик на на поземлен имот с идентификатор *****,
находящ се в *****, ведно с построените в имота сграда с идентификатор
***** и сграда с идентификатор *****, както и че застроителният план
предвижда свързано застрояване на калкан между посочените ******.
Няма спор и относно съществуването на външно климатично тяло,
монтирано на източната калкална стена на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор на обекта ******, което навлиза в имота на ищеца по
насрещния иск, както и че на последния от Община П., район Ц. е издадено
разрешение за разполагане на павилион за офис в югозападния ъгъл на
поземлен имот с идентификатор *****, на уличнорегулационната линия и на
калкана с *****, за който било предвидено да отстои на 15 см. от калкана, с
размери 6,50 на 3,50 м. и площ от 22,75 кв.м.
Спорно между страните по разглежданата претенция е дали поставянето
на външното тяло на климатика е неоснователно действие по смисъла на чл.
109 от ЗС и дали пречи на ищеца по насрещния иск.
Съгласно трайната съдебна практика изграждането на съоръжение, което
не отговаря на строителните правила и норми е неоснователно действие по
смисъла на чл. 109 от ЗС и ако то пречи на ответната страна следва да бъде
премахнато.
В конкретния случай, съдът намира, че монтираното климатично тяло на
калканата стена представлява такова неоснователно действие. Съгласно пар.5,
т.56 от ДР на ЗУТ "Калканна стена" е външната стена на сграда или постройка
без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на
вътрешната граница на поземлен имот, а съгласно чл. 82, ал.1 от Наредба №
7 от 22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони „При свързано застрояване в съседни
урегулирани имоти сградите се опират една до друга с калканни стени, които
представляват външни стени без стреха или корниз и без отвори и издатини,
разположени на регулационната граница със съседния имот, и завършват с
противопожарен надзид с височина най-малко 0,3 м над покрива. По
калканните стени могат да се изграждат осветителни и проветрителни
шахти“. Тоест, от така посочените разпоредби следва, че не е разрешено,
противоречи на строителните правила и норми, да се изграждат, монтират,
5
поставят каквито и да е било други тела, освен посочените осветителни и
проветрителни шахти. В ал.6 на цитираната разпоредба е предвидено
изключение, което касае обаче изграждането на прозорци. В този смисъл не
се споделят възраженията на ответника по насрещния иск, че монтирането на
външното климатично тяло не противоречи на нормативно установените
правила.
От представените по делото доказателства – строителни книжа и
разрешение за разполагане на павилион за офис в югозападния ъгъл на
поземлен имот с идентификатор *****, на уличнорегулационната линия и на
калкана с ***** се установява и че монтираното външно тяло на климатика
пречи за реализирането на този проект. Това е така, тъй като поставянето на
павилиона с размери 6.50 м на 3.50 м.- видно от строителните книжа, следва
да отстои на 15 см от калкалната стена /която се явява източната за имот с
идентификатор *****/ и безспорно климатичното тяло, поставено на 2 метра
височина и очевидно издадено /с дълбочина/ над тези 15 см, препятства
осъществяването на проекта.
Съдът не споделя възраженията, че са неоснователни твърденията на
ищеца по насрещния иск относно изграждането на павилиона и наличието на
климатик, който е пречка за това, тъй като видно от представените
доказателства по делото, в това число изготвено заключение по СТЕ, което
съдът кредитира изцяло като обосновано и пълно, външното климатично тяло
действително се намира на калкалния зид, който се явява източен на сградата,
в която се намира имота на ответника по насрещния иск, а павилиона следва
да бъде поставен в югозападния край на поземления имот на ищеца по
насрещния иск. Тоест павилионът следва да бъде поставен от към стената на
сграда *****, където е разположено външното климатично тяло. Ирелевантно
в случая е дали ищецът по насрещния иск пребивава и за колко време в
страната. След като има издадено разрешение за процесния павилион, то
свидетелства за намерения такъв да бъде изграден. Горното се установява и
от показанията на св. Р. Д., които съдът кредитира, тъй като са логични,
последователни и не се опровергават от останалия събран доказателствен
материал. Фактът че другия разпитан по делото свидетел – св. П. не е чула за
инвестиционни намерения от страна на ищеца по насрещния иск не води до
извода, че такива не съществуват. Съдът не следва да обсъжда показанията на
свидетелите в частта им относно осигуряването, респ. неосигуряването на
6
достъп по климатичното тяло, доколкото те не са относими към насрещния
иск.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че претенцията на ищеца по
насрещния иск по чл. 109 ЗС се явява установена по основание, като
търсената защита съответства на нарушението. Ето защо претенцията по чл.
109 ЗС следва да бъде уважена.
По главния иск:
Доколкото съдът намери, че претенцията на ищеца по насрещния иск
следва да бъде уважена и съответно да бъде осъден ответника по него да
премахне външното климатично тяло, което е поставил на калкалната стена,
то неоснователен се явява предявеният главен иск за осигуряване достъп от
страна на ответника по него до климатичното тяло за извършването на
ремонтни дейности.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото ответникът по насрещния иск следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 700
лева, от които 50 лева за държавна такса, 150 лева депозит за вещо лице и 500
лева адвокатско възнаграждение. За претендираната със списък на разноските
по чл. 80 от ГПК сума от 5.80 лева, представляваща банкови преводи,
искането не следва да бъде уважено, тъй като изборът на страната да направи
допълнителни разходи и за банков превод не следва да се вменява в
отговорност на ответната страна.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Е. В. Т. ЕГН
********** против А. Р. Д. ЕГН ********** иск с правно основание чл.109 от
ЗС ответникът да преустанови неоснователните си деяния, с които пречи на
ищеца да извърши ремонт на външно климатично тяло, монтирано на външна
източна стена на собствения на ответника недвижим имот с идентификатор
**** по КК на гр. П., находящ се в *****, като бъде осъден да осигури на
ответника и третите го придружаващи лица достъп до имота на ответника
чрез предоставяне възможност за преминаване през имота си с
7
идентификатор ***** по КК на гр. П., находящ се в ***** до имота му, с цел
отстраняване техническите проблеми по външното климатично тяло.
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 от ЗС, Е. В. Т. ЕГН ********** да
преустанови неоснователните си деяния, с които пречи на А. Р. Д. ЕГН
********** да ползва собствения си недвижим имот с идентификатор *****,
находящ се в *****, като премахне монтираното външно климатично тяло на
източна външна стена на собствения си имот с идентификатор *****,
находящ се в *****.
ОСЪЖДА Е. В. Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Р. Д. ЕГН
********** сумата от 700 лева, сторени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
8