М О
Т И В И
към присъда по НОХД № 518/2019 год. по описа на РС-С.
С. районна прокуратура е внесла в С. районен съд
обвинителен акт за разглеждане с обвинение срещу подсъдимия П.А.С., роден на ***
*** ,живущ в с.г.,българин, български гражданин, неженен ,осъждан ,със средно
образование, безработен ,с ЕГН:********** ,за извършено престъпление по
чл.343в,ал.2 ,вр.ал.1 от НК ,затова ,че на 07.03.2018 год. около 13.40 часа в
к.к.”Б.”,община С., по път 2-82/пътя Б.–С.,на КПП „Б.в.” е управлявал моторно
превозно -лек автомобил марка „А. А3”,с рег.№ РВ 6363 ХМ, без да има такова
право, без да притежава съответното свидетелство свидетелство за управление ,
като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление,а именно:с Наказателно постановление №
17-4332-013154/05.07.2017 год., издадено от СДВР,отдел „Пътна полиция”,влязло в
сила на 26.07.2017 год.
В съдебно заседание представителят на С.ска районна
прокуратура поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение ,което намира за
доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.Предлага
се съдът ,след като признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението
по чл.343в,ал.2,вр.1 от НК ,да му наложи наказание лишаване от свобода за срок
от една година, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от
три години и глоба в минимален размер.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание.Защитникът
му адв.Д. Симитчиев счита ,че подзащитният му следва да бъде признат за
невиновен в извършване на престъплението ,за което му е повдигнато обвинение и
е внесен обвинителен акт в съда.Навежда доводи, че наказателно постановление №
17-4332-013154/05.07.2017 год., издадено от СДВР, отдел „Пътна полиция” не е
връчено по надлежния ред, предвиден в ЗАНН и не е влязло в законна сила,поради
което липсва елемент от състава на престъплението.
Съдът ,като обсъди събраните по делото доказателства
,приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.03.2018 год.служителите при РУ-С.-свидетелите С.Г.,Р.Д.
и Д.Х. били на работа,съгласно утвърден график на началника на РУП-С. и
изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.С..Около 13.40 часа
двамата свидетели се намирали на път ІІ-82/пътя к.к.”Б.-гр.С./, на КПП „Б.в.”.Свидетелите
спрели за проверка движещия се по същия път лек автомобил марка „А. А3”,с рег.№
РВ 6363 ХМ,представили се и поискали документите на водача за
проверка.Последният представил само лична карта. Полицейските служители
установили самоличността на водача от представения документ за самоличност, а
именно-подсъдимият П.А.С..Свидетелят Г. направил справка в ОДЧ при РУ-С. и
установил ,че подсъдимият С. е неправоспособен водач и управлявал автомобила в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние
–имал издадено наказателно постановление от СДВР,отдел „Пътна полиция”,влязло в
сила на 26.07.2017 год.За констатираните нарушения свидетелят Г. съставил АУАН
на подсъдимия С..
От извършената
проверка в системата „Административно-наказателна дейност“ било установено ,че
спрямо подсъдимия има издадено наказателно постановление №
17-4332-013154/05.07.2017 год. на Началник група
СДВР, отдел „Пътна полиция”,с което на същия е било наложено наказание по
административен ред за управление на МПС ,без съответното СУМПС,като то е било
връчено на нарушителя на 18.07.2017 год. Същото не е било обжалвано и е влязло
в законно сила на 26.07.2017 год.
По делото се установява, че към 07.03.2018 год.
подсъдимият П.А.С. е бил неправоспособен водач и е имал налагани наказания за
извършени нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства:показанията на свидетелите С.Г.
,Р.Д. и Д.Х., дадени на съдебното следствие, писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Г., Р.Д.
и Д.Х. като последователни, логични и безпротиворечиви, кореспондиращи със
събрания по делото доказателствен материал и същевременно те са устойчиви във
времето относно значимите за решаване на делото факти и са в корелация помежду
си.В тези показания не са налице никакви противоречия, същите са достоверни, като
в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти,
които са относими към предмета на доказване по делото.В показанията си
посочените по-горе свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях
лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време
и място на осъществяването му, авторството, механизма на деянието и конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено то.В този смисъл
показанията на посочените свидетели установяват обективната страна на
престъплението-фактът, че той е управлявал моторно превозно средство -лек
автомобил в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
наказателно постановление № 17-4332-013154/05.07.2017 год. на Началник група СДВР,
отдел „Пътна полиция” за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство за управление, което е влязло в сила на 26.07.2017
год. е извършил такова деяние.
При така установената
фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи.
С деянието си подсъдимият П.А.С. *** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в,
ал.2,вр.ал.1 от НК ,като на 07.03.2018 год. около 13.40 часа в к.к.”Б.”,община С.,
по път 2-82/пътя Б.–С., на КПП „Б.в.” е управлявал моторно превозно -лек
автомобил марка „А. А3”,с рег.№ РВ 6363 ХМ, без да има такова право, без да
притежава съответното свидетелство свидетелство за управление , като деянието е
извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление,а именно:с Наказателно постановление № 17-4332-013154/05.07.2017
год., издадено от СДВР,отдел „Пътна полиция”,влязло в сила на 26.07.2017 год. е
извършил такова деяние-престъпление - престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1
от НК.
За горното престъпление е достатъчно от обективна
страна деецът да управлява МПС в едногодишен срок, след като е бил наказан по
административен ред за управление на МПС,без съответно свидетелство.Други
изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил.Затова и
с факта на самото управление при изложените предпоставки деецът осъществява
признаците на престъплението.
Обществената опасност на този вид престъпления се
обуславя от непосредствения обект на засягане.Това са обществените отношения,
свързани с безопасността на транспорта, транспортните средства и съоръжения, и
здравето, и живота на хората.
От субективна страна подсъдимият П.А.С. е извършил
престъплението умишлено по смисъла на чл.11,ал.2 от НК, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието ,предвиждал е общественоопасните
последици,засягащи обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта и е искал тяхното настъпване.
Съдът при определяне на наказанието на подсъдимия П.А.С.
отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелствата, като счита ,че на са
налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят прилагането на чл. 55 от НК, а напротив според съда е налице превес на отегчаващи
вината обстоятелства.Такива са обремененото съдебно минало,множеството
административни нарушения по ЗДвП,недобрите характеристични данни.Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът взема признанието на вината от
подсъдимия.С оглед на изложеното и като намери ,че не са налице нито
многобройни ,нито изключителни смекчаващи наказателната отговорност на дееца
обстоятелства ,съдът определи наказанието на П.А.С. съобразно разпоредбата на
чл.54 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради
което и на основание чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца .Съдът,
като намери ,че с оглед постигане на целите на така наложеното наказание
–личностната и генералната превенция не се налага ефективното му изтърпяване,
на основание чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от три
години, считано от влизането на присъдата в законна сила.
Според съда, постигането на целите на индивидуалната и
генерална превенция, визирани в чл. 36 от НК обуславя налагането на наказанието "глоба"
в размер от – 350 лева.
По наведените от защитника на подсъдимия доводи,че
липсва елемент от състава на престъплението,тъй като наказателно постановление
№ 17-4332-013154/05.07.2017 год., издадено от СДВР, отдел „Пътна полиция” не е
връчено по надлежния ред, предвиден в ЗАНН и не е влязло в законна сила.Съдът
намира същите за неоснователни поради следните съображения:
Установеният от ЗАНН нормативен
регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни
постановления - чл.58 от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила
- чл.64 от ЗАНН, като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК,доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за
съдебното производство по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления.
Процесното НП № 17-4332-013154/05.07.2017г. на
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” е връчено на А.Т. С.-баща на
нарушителя на 18.07.2017 год. със задължение да го предаде на сина си.Връчването
по този начин е процесуално допустимо, тъй като ако препис от НП не може да се
връчи срещу подпис на нарушителя, в какъвто смисъл е правната норма на чл.58,
ал.1 от ЗАНН, то субсидиарно приложими, на основание чл.84 от ЗАНН, следва да
бъдат нормите на НПК, регламентиращи връчването на съобщения.Съгласно нормата
на чл.180, ал.1 и ал.2 от НПК -Призовките,
съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което
са предназначени. /2. Когато лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член
на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на
домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме
задължение да ги предаде/..В случая връчването на наказателното постановление
е извършено чрез бащата на нарушителя, който има качеството на пълнолетен член
на семейството му и считано от момента на това връчване следва да се брои
срокът за обжалване на наказателното постановление.Срокът за обжалване изтича
на 25.7.2017г., вторник, присъствен ден и е влязло в сила на 26.07.2017 год.В
този смисъл доводите на защитника на подсъдимия са неоснователни.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: