Решение по дело №1853/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260546 / 10.12.2020г.

гр. Перник, 10.12.2020г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

            като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01853 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК от Й.Б.Г., с ЕГН: ********** и Д.Г.Г., с ЕГН **********,***, против С.М.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с които се иска да бъде признато в отношенията между страните, че ищците са собственици на основание давностно владение и покупко-продажба на следните недвижими имоти: 1.СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.2, със застроена площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, подземни етажи-няма, предназначение- хангар,депо, гараж; 2. СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.3, със застроена площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, брой подземни етажи-няма, предназначение –хангар депо, гараж, които сгради са построени в поземлен имот с идентификатор55871.505.242 по КККР на гр.П., с площ от 473 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ 55871.505.240, ПИ 55871.505.241, ПИ 55871.505.244 и ПИ 55871.505211.

            Предявена е и акцесорна претенция на осн. чл. 537 ал. 2 от ГПК, с която се иска съдът да отмени нотариален акт № 119, том ІІІ, рег.№ 10123,дело № 500 от 2016 г. на Нотариус Р. М., с район на действие ПРС.

            В исковата си молба ищците са посочили, че първият ответник е бил съсобственик на дворното място, описано в исковата молба, заедно с бившата си съпруга А.Т.М., с която бракът  му е бил прекратен още през 1975 год. С решение № 1412/9.12.1980 г. по гр.д.№/ 962/1980 г. по описа на ПРС е извършено и разпределение на правото на ползване върху съсобственото им място. След прекратяване на брака им и на СИТ върху дворното място, описано в исковата молба, ищецът Й.Г., със съгласието на бившата си съпруга, в качеството и на съсобственик на дворното място, изразено в декларация №2680/29.09.1981 год. с нотариално заверения и подпис е построил гараж в северната част на дворното място, както и барака за складиране на строителни материали в южната част на дворното място, която понастоящем е пригодена за гараж. И двата гаража са нанесени по плана на гр.Перник като самостоятелни обекти с отделни идентификационни номера.

            С нотариален акт № 74,том І, дело № 198/1997 г. на нотариус при ПРС ищецът Й.Б.Г. е признат за собственик на основание давностно владение на гаража, с идентификатор 55871.505.242.2 по КККР на гр. П., който гараж е продал на втората ищца с нот. акт № 131,том І № 227/1997 г. на Нотариус Р.М. с район на действие ПРС.

Ищците твърдят, че са собственици и на втората сграда, с предназначение- гараж също на основание давностно владение,   което за първият ищец е започнало да тече още от построяване на двете сгради, а за втората ищца- от сключване на брака между нея и първия ищец. Въпреки това, обаче, ищците твърдят, че ответникът се е легитимирал пред тях като съсобственик на процесните две сгради – гаражи и оспорва правото им на собственост върху посочените сгради.

            С тези твърдения ищците са обосновали  правния си интерес от предявяването на исковите си претенции, както и с твърдението, че ответникът С.М.Й.  през 2016 г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост за по ½ ид.ч. от двете сгради- гаражи.

            Правят и искане за отмяна на нотариалния акт на ответника на основание чл.537, ал.2 ГПК.

            В законоустановения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен с възражението, че ищците не са придобили процесните имоти въз основа на давностно владение върху процесните имоти, тъй като същите са се ползвали не само от ищеца, а и от неговата баба А. М./бивша съпруга на ищеца Й.Г./, а след нейната смърт са се ползвали и от баща му М. Б., след смъртта на когото са се ползвали и от него. Посочил е, че и двете сгради са построени не  само със средства от ищеца Й.Г., но и с участието и средства на баба му А. М. и баща му М. Б.. Твърди, че е станал собственик на ½ ид.ч. на основание наследствено правоприемство от наследодателя му А. М., съгласно саморъчното й завещание. 

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено следното:

            От фактическа страна:

            По делото не се оспорва обстоятелството, че имотът, върху който са построени процесните две сгради е бил СИО между ищецът Й.Г. и бившата му съпруга и наследодателка на ответника - А.М./ починала на 30.10.1992 год.- Удостоверение за наследници  № 2367 /16.06.2016 г на Община П./. След прекратяване на брака им  бившите съпрузи са останали собственици на по ½ ид.ч. на имота, като с Решение № 1412 от 9.12.1980 г. по гр.д.№ 962/1980 г.на ПРС е извършено разпределение на правото на ползване върху съсобственото им дворно място. Бившата съпруга на ищеца Й.Г.- А.М. ползва частта от съсобственото място, оцветена в зелен цвят, а останалата част се ползва от  ищецът Й.Г.. Намираща се в имота жилищна сграда е била разделена между бившите съпрузи, като ищецът Й. Г. ползва втория етаж, и мазе, а съсобственичката А. М.-първия етаж и мазе. Няма спор между страните относно правото на собственост върху жилищната сграда или на части от нея.

            Ищецът Й.Г. е представил Нотариален акт № 74, том І , дело № 198/1997 година на Нотариуса при ПРС, с който се легитимира като собственик на основание давностно владение на МАСИВЕН ГАРАЖ , построен върху 18 кв.м., непосредствено граничещ с ул.” ” и находящ се в северозападната част на парц.ІV-5025 в кв.140 по плана на гр.П. кв.” ” при съседи на парцела: улица, Г. В., Ф. Б. и братя Я. Този гараж е идентичен с идентификатор 55871.505.242.2 по КККР на гр. П. /Скица на поземлен Имот № 15-1134974- 12.12.2019 г. на СГКК гр.П./

С  Нотариален акт №131, том І, дело 227/1997г. на  Нотариус И. И., ищецът Й.Г. е продал на ищцата Д.Г.Г. (с която е сключил граждански брак през 1985 г.- Удостоверение за граждански брак № 001389/18.12.1985г., издадено от ОНС Перник) описания по- горе масивен гараж, с което същата се легитимира като собственичка върху него, а също така установява и наличието на правен интерес от предявяване на иска.

            С нотариален акт № 119, том ІІІ, рег.№ 10123, дело № 500 от 2016 г.на Нотариус Р. М., с район на действие ПРС, издаден на основание представените писмени доказателства (Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 194, том ІІІ, дело № 1150/1960г. на Димитровски народен съдия, Делбен протокол от 20.02.1975 г. по гр. д. № 1480/1975 г. на ПРС, Решение № 1412/09.12.1980 г. по гр. д. № 962/1980г. на ПРС, Удостоверение за наследници № 2367/16.06.2016 г.на Община П., Скица на поземлен имот № 15-364118-26.07.2016г .на СГКК- гр. П.,Удостоверение изх.№ 16/16/ТР-2821 от 04.08.2916 г.на Община П.) и  съгласно  чл.587, ал.1 от ГПК, ответникът С.М.Й. се е легитимирал като собственик на ½ ид. ч. от дворното място, в което са построени двата процесни имота и на по ½ ид.ч. от същите.

Видно от Декларация № 2680/29.09.1981 г. с нотариално заверен подпис от Нотариус В.Я. при ПРС, съсобственичката А.Т.М.е дала съгласието си ищецът Й.Г. да построи гараж в съсобствения им имот. Във основа на тази декларация и съгласно разпоредбите на чл.56, ал.3ТСУ/отм./ на ищеца Й.Г. е било издадено Строително разрешение № 223/30.09.1981 год. на Община П. за построяването на гараж от 18 кв.м.съгласно одобрен план.

По делото е представена и Скица от 19.06.1979г. на ОНС Перник,  от отразеното върху която се установява, че се разрешава построяването на гараж в съсобствения имот, съгласно декларация № 1992/20.06.1979 г., въз основа на което е определено и петно за построяването му.

            По делото е представено Удостоверение за наследници  № 2367/ 16.06.2016 г на Община Перник. От същото е видно, че ответникът С.Й. е наследник на А.Т.М.б.ж.на гр.Перник, тъй като неговия баща М. Й.Б. *** (починал на 02.03.1984 год.) е бил неин и на ищеца Й.Г. син. От представеното от ответника Саморъчно завещание от 18.09.1991 год. на  А.Т.М./починала на 30.10.1992 г./ и Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 21.06.2016 г. от Служба по вписванията при ПРС, се установява, че наследодателката е оставила на ответника ½ ид.ч. от  дворното мястото, с право на ползване на оцветената  със зелен цвят по скицата част, както и всичкото си движимо и недвижимо имущество притежавано от нея при смъртта и.

            Ищцата е представила пред ПРС удостоверение за идентичност на имена от 12.05.1967г. от която е видно, че имената Й.Б.Г. и Й.Б. С. принадлежат на едно и също лице.

            Пред  ПРС са събрани гласни доказателства - показанията на разпитаните две групи  свидетели – на ищеца и на ответника.

            Посочените от ищците свидетели Н.Г.С., Ц.Н.Г.и Л.С.С.- и тримата без родство със страните, както и посочените от ответника свдетели Н.В.С.-майка на ответника, С.В.А.-леля на ответника в показанията си  установяват, че ищецът Й.Г., който е бил по професия строител, с помощта на  сина си М. Б.  и с помощта на техни познати, са построили  два гаража в дворното място- един през 1979 год. в частта, ползвана от бившата съпруга на ищеца и наследодателка на ответника А.М., а след това през 1981 год.още един гараж, в дъното на ползваната от ищеца част от имота. Същите установяват, че по устна уговорка Й.Г. е предоставил на сина си М. Б. ползването на първия  гараж с идентификатор № 55871.505.242.2 построен през 1979 год. и граничещ с улица «Хайдут Велко», който е държал в него лекия си автомобил до смъртта си на 02.03.1984 г., а втория гараж с идентификатор№ 55871.505.242.3  се е ползвал от ищеца, който си е държал в него лекия автомобил през целия период от построяването му до предявяване на иска. Свидетелите сочат, че гаражите са строени от Й.Г., а свид.Н.С., участвал при строежа им установява, че лично е виждал, когато някой от строителните материали свършвал, Й. давал пари на сина си да отиде и да ги купи. Единствено в показанията си свид.Н.В. сочи, че средствата за строежа на гаражите са давани от ищеца и съпруга и М. Б., но имайки предвид, че тя е майка на ответника и заинтересована от изхода на делото, както и че показанията и противоречат на показанията на свидели без родство със страните, без интерес от изхода на делото /Н.С./ не дава вяра на показанията и в тази им част. Не се установи съсобственичката А.М. да е давала средства за построяване на двата гаража, да е участвала в строежа му с труд или да се е интересувала от него.   След смъртта на съпруга си М.Б. свидетелката Н.С., заедно с ответника, който е бил бебе е напуснала имота, в който е живяла заедно с наследодателката А.М. като е отишла да живее в друго населено място. В имота са останали да живеят само ищците и А.М./ първите на втория етаж, а М. на първия/ След смъртта на сина си М. Б., ищецът е започнал да ползва и този гараж - ползвал е намиращите се в него инструменти, а съпругата му и втора ищца е садила зеленчуци. Ищецът е заключвал гаража и не е допускал друг да го ползва.

            След смъртта на наследодателката А.М. през 1992 година в имота останали само Й.Г. и съпругата му, които ползвали втория енаж от къщата и двата гаража. До обявяването на завещанието и снабдяването с нотариален акт за собственост на ответника, инцидентто, за кратко време на първия етаж от къщата в имота са живеели трети лица, но същите не са ползвали нито един от двата гаража, тъй са били заключени от Й.. Едва след снабдяването с нотариален акт за собственост върху недвижимото имущество на А.М. от ответника  през 2016 година за започнали опити за ползване на гаража, граничещ с улица»» от ответника, сменяли се брави, но и в момента същият е заключен и ползван от ищеца и съпругата му/ показанията на всички свидетели/.

            От правна страна:

            1. По иска с правно основание чл. 124 ГПК:

            По отношение СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.3, със застроена площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, брой подземни етажи-няма, предназначение –хангар депо, гараж, които сгради са построени в поземлен имот с идентификатор55871.505.242 по КККР на гр.П., с площ от 473 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ 55871.505.240, ПИ 55871.505.241, ПИ 55871.505.244 и ПИ 55871.505211.:

            Видно от Декларация № 2680/29.09.1981 г. с нотариално заверен подпис от Нотариус В. Я. при ПРС, съсобственичката А.Т.М.е дала съгласието си ищецът Й.Г. да построи гараж в съсобствения им имот. Във основа на тази декларация и съгласно разпоредбите на чл.56, ал.3ТСУ/отм./на ищеца Й.Г. е било издадено Строително разрешение № 223/30.09.1981 год. на Община П. за построяването на гараж от 18 кв.м. съгласно одобрен план. С оглед показанията на свидетелите, че ищецът е владял непрекъснато и необезпокоявано гаража повече от 10 години, както и съгласно и посочената по-горе декларация, ищецът е станал индивидуален собственик на   СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.3, със застроена площ от 22 кв.м., поради което иска в тази му част е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

            2. По отношение СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.2, със застроена площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, подземни етажи-няма, предназначение- хангар,депо, гараж, построен в поземлен имот с идентификатор 55871.505.242 по КККР на гр.Перник, с площ от 473 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ 55871.505.240, ПИ 55871.505.241, ПИ 55871.505.244 и ПИ 55871.505211.:

            Както бе посочено по-горе, от свидетелските показания през 1981 година тази сграда- гараж е построена от ищецът Й.Г., с помощта на синът му М.Б. и други познати и колеги. Парите за построяването са давани от ищецът, като никой от свидетелите не установи,  че наследодателката А.М. е взела участие, както във финансирането, така и в строежа на гаража, а и няма данни, същата да се е противопоставила на владеенето на гаража от страна на Й.Г.. Същата не се е интересувала изобщо от строежа, както на този гараж, така и на другия гараж. Както от писмените, така и от гласните доказателства не се установи същата да е имала непрекъснато и необезпокоявано владение на гаража от повече от 10 години. Напротив, от показанията на свидетелите бе установено, че по устна договорка ищецът Й.Г., чувствайки се собственик, е предоставил на синът си М.Б. ползването на този гараж и той го е ползвал до смъртта си. След неговата смърт Й.Г. е започнал да ползва гаража си, като А.М. до смъртта си е ползвала първия етаж от къщата, мазето с парното, но не и този или другия построен гараж. Именно поради това след смъртта на сина си през 1984 г. Й. е започнал да си владее гаража, който владее и понастоящем.  При снабдяването му с нотариален акт през 1997 г. върху този имот на основание давностно владение, същият е бил владял този гараж непрекъснато и необезпокоявано от повече от 10 години. Следва да се има предвид, че за строежа на този имот е била дадена декларация по чл. чл.56, ал.3ТСУ/отм./ за строеж на гаража, както и строително разрешение, поради което ищецът е финансирал и участвал в строителството му, тъй като се е чувствал собственик на целия гараж. С оглед на това не може да се приеме приложението на чл.92 ЗС.

            С оглед изложеното, в резултат на извършената между първия ищец и втората ищца сделка, последната е станала собственичка на гаража, описан по-горе , поради което искът и е основателен и доказан.

            По искането с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт:

            Този иск е обусловен от решението на съда по основния иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК, когато охранителния акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, ползващия издадения нотариален акт, като при уважение на иска издаденият акт се отменя или изменя.

            В случая ищците са поискали да бъде отменен  Нотариален акт № 119, том ІІІ, рег.№ 10123, дело № 500 от 2016 г.на Нотариус Р. М., с район на действие ПРС, в частта му, с която ответникът е признат за собственик на по ½ идеална част от двата гаража.

            Тъй като съдът признава ищците за собственици на посочените в нотариалният акт гаражи, то иска има за последица отмяна на нотариалния акт в съответната част, съобразно направените искания, респ. акцесорната претенция се явява основателна.

            По отговорността за разноски:

            Съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК, когато предмет на делото е право на собственост или друго вещно право върху имот, базата за изчисляване на пропорционалната държавна такса от 4%, е сумата, равняваща се на 1/4 от цената на иска. Цената на исковете за собственост върху недвижим имот, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК се равнява на данъчната му оценка, в случая – 10 628,60 лв., а едната четвърт от тази сума възлиза на 2657,15 лв. Следователно, дължимата се в настоящото производство държавна такса възлиза на 106,29 лева и следва да бъде възложена на ответника.

            Съгласно чл.78 ГПК и с оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 500,00лв. за адвокатско възнаграждение.

            Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

            ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.М.Й., ЕГН **********, правото на собственост на Й.Б.Г. , ЕГН ********** на СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.3, със застроена площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, брой подземни етажи-няма, с предназначение –хангар депо, гараж, които сгради са построени в поземлен имот с идентификатор55871.505.242 по КККР на гр.Перник, с площ от 473 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ 55871.505.240, ПИ 55871.505.241, ПИ 55871.505.244 и ПИ 55871.505211.:

            ПРИЗНАВА за установено по отношение С.М.Й., ЕГН **********, правото на собственост на Д.Г.Г.   ЕГН ********** на СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.2, със застроена площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, подземни етажи-няма,с предназначение- хангар,депо, гараж, построен в поземлен имот с идентификатор 55871.505.242 по КККР на гр.Перник, с площ от 473 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ 55871.505.240, ПИ 55871.505.241, ПИ 55871.505.244 и ПИ 55871.505211.

            ОТМЕНЯВА на основание чл. 537 ал.2 от ГПК Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 119, том ІІІ, рег.№ 10123, дело № 500 от 2016 г.на Нотариус Румен Манов, с район на действие Районен съд Перник, В ЧАСТТА, в която С.М.Й., ЕГН ********** е признат за собственик на   ½ ид. ч. от построените в имота : СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.2, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи-един, с предназначение- хангар, депо, гараж и СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.3, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи-един, с предназначение –хангар депо, гараж” (от ред 4 до средата на р.9 от втора страница на нотариалния акт отгоре надолу, до думите ” като молителят”).

            Дава на ищците, съгласно чл.115, ал.2 ЗС 6-месечен срок от влизането на решението в сила да отбележат същото, като след изтичане на този срок, ако това не бъде направено, вписването на исковата молба губи действието си.

            ОСЪЖДА С.  М.Й. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Й.Б.Г., с ЕГН: ********** и Д.Г.Г., с ЕГН **********,*** сумата от 500,00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА С.  М.Й. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пернишки районен съд сумата от 106,29 лева, представляваща държавна такса, дължима в настоящото производство.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: