Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1595 от 12.10.2016г., град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесети
септември две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
при секретар Б.Ч.,
като разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 582 по
описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ГРИВАС“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Сливница“ ***, представлявано от управителя Д.Г.Г. против Ревизионен акт (РА) № Р-02002015000080-091-001/20.08.2015 год. издаден от Р..К. Т. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП гр. Бургас, възложил ревизията и П.М.М. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас – ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 314/15.12.2015 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен, относно допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС. В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не изпраща представител, не ангажира доказателства в подкрепа на заявените в жалбата твърдения и не изразява становище по оспорването.
Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт Е. Т. оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна
страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено
оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на
съдебното производство. Поради това,
жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
От приложените по административната преписка доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02002015000080-020-01/08.01.2015 год. на Началник Сектор при ТД на НАП Бургас, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложена ревизия на „ГРИВАС“ ООД с предметен обхват – данък върху добавената стойност за данъчния период от 01.06.2014 год. до 31.12.2014 год. Видно от приложената към заповедта разписка, ЗВР е връчена на 13.01.2015 год. редовно по електронен път. Определеният в нормата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК тримесечен срок за извършване на ревизията се е оказал недостатъчен, поради което и на основание чл. 114, ал. 2 от ДОПК, с последваща Заповед за изменение и допълнение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИДЗВР) № Р-02002015000080-020-002/14.04.2015 год. е удължен срока за извършване на ревизията, като е указано същата да завърши до 14.06.2015 год. Видно от приложената разписка, ЗИДЗВР също е била редовно връчена по електронен път на 17.04.2015 год. Органът възложил ревизията е постановил и нова ЗИДЗВР № Р-02002015000080-20-003/10. 06.2015 год., с която е променил предметния обхват на възложената ревизия, а именно, установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.06.2014 год. до 30.04.2015 год. Така постановената заповед е връчена на 12.06.2015 год. също по електронен път, видно от приложената към заповедта разписка. В така постановената втора ЗИДЗВР не е променен срока за приключване на ревизията, като е посочено, че ревизията следва да завърши до 14.06.2015 год.
След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-0200201500080-020-03/29.06.2015 год., редовно връчен на Х.Д.Г. – пълномощник на дружеството на 24.07.2015 год. По повод така връчения РД, в ТД на НАП Бургас е постъпило възражение с вх. № ИТ-00-9574/10.08.2015 год. от Д.Г.Г. – управител на „ГРИВАС“ ООД. В цитираното възражение са оспорени констатациите на органа по приходите, обективирани в РД, като е формулирано искане, така заявените твърдения да бъдат отчетени от органа по приходите при постановяване на ревизионен акт.
След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства и като е приел, че подадените против РД възражения са неоснователни, органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията са постановили Ревизионен акт (РА) № Р-02002015000080-091-001/20.08.2015 год. С цитирания РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 20.08.2015г. на „ГРИВАС“ ООД, както следва: задължения за довнасяне в размер общо на 200 031,89 лева и лихви за просрочие към тях в размер на 10 639,03 лева.
С жалба вх. № ИТ-00-12621/16.10.2015 год. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, „ГРИВАС“ ООД е оспорил РА № Р-02002015000080-091-001/20.08.2015 год. пред Директор на Дирекция „ОДОП” гр. Бургас. По повод така подадената жалба и след като е събрал допълнителни доказателства в хода на административното оспорване, с Решение № 314/ 15.12.2015 год., решаващия орган е потвърдил изцяло РА № Р-02002015000080-091-001/20.08.2015 год., с който са установени дължимите от „ГРИВАС“ ООД задължения, както следва: данък върху добавената стойност за данъчните периоди: от 01.06.2014 год. до 30.06.2014 год. главница 60 000,00 лева и лихва 6 737,19 лева; от 01.10.2014 год. до 31.10.2014 год. главница 0,00 лева и лихва 35,24 лева; от 01.11.2014 год. до 30.11.2014 год. главница 0,00 лева и лихва 22,27 лева; от 01.12.2014 год. до 31.12.2014 год. главница 0,00 лева и лихва 13,88 лева; от 01.01.2015 год. до 31.01.2015 год. главница 0,00 лева и лихва 29,95 лева; от 01.02.2015 год. до 28.02.2015 год. главница 0,00 лева и лихва 42,75 лева; от 01.03.2015 год. до 31.03.2015 год. главница 0,00 лева и лихва 153,44 лева и от 01.04.2015 год. до 30.04.2015 год. главница 132 963,50 лева и лихва 3 604,31 лева.
В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство се оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в РА № Р-02002015000080-091-001/20.08.2015 год., изцяло потвърден с Решение № 314/15.12.2015 год. Твърди се, че при постановяване на оспорения ревизионен акт са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на ревизираното дружеството, а обективираните в ревизионния акт констатации противоречат на приложимите материалноправни норми. В подкрепа на така заявените твърдения, в жалбата са развити подробни доводи и аргументи, не са ангажирани доказателства, различни от представената административна преписка.
При извършената служебна проверка за законосъобразност и
обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, като
при издаването му са спазени процесуалните разпоредби на закона и
материалноправните норми на приложимия закон. Този извод се налага по следните
съображения:
При преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.
В настоящият случай, от приложената по делото Заповед № РД-2/05.01.2015 год. на Териториалния директор на ТД на НАП Бургас се установява, че ревизията е възложена от изрично определен за това орган по приходите. Оспореният Ревизионен акт № Р-02002015000080-091-001/20.08.2015 год. е издаден от компетентните за това, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – Началник сектор, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подписи на органите по приходите, които го издават. Към ревизионният акт е приложен и Ревизионен доклад № Р-0200201500080-020-03/29.06.2015г., като неразделна негова част.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни заявените в сезиращата жалба твърдения за допуснати от органа по приходите процесуални нарушения, свързани с връчването на ЗИДЗВР № Р-020020150000-020-003/10.06.2015 год. на Началник сектор при ТД на НАП Бургас. Видно от доказателствата, както първоначалната ЗВР, така и последващите две ЗИДЗВР са били надлежно връчени на ревизираното дружество по електронен път на декларирания електронен адрес - grivas@b-trust.org., като в уверение на това обстоятелство, към всяка заповед е налична разписка, в която е посочена датата на получаване. В случая, видно от приложената разписка, ЗИДЗВР № Р-020020150000-020-003/10.06.2015 год. на Началник сектор при ТД на НАП Бургас е получена от „ГРИВАС“ ООД на 12.06.2015 год. – датата на която е получено потвърждението за получаване на електронното съобщение. В този смисъл, заявеното в жалбата твърдение за допуснато процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на ревизираното дружество и невъзможността на същото да вземе активно участие в събирането на доказателства се явява неоснователно, с оглед редовното връчване по описания по-горе начин. Нещо повече, твърдението за липса на обективна възможност за ангажиране на доказателства, относими към констатациите на органа по приходите се явява несъстоятелно и предвид депозираните в срок от ревизираното дружество възражения както против РД, така и против РА. По същество, ревизираното дружество е реализирало в пълна степен правото си на защита, като в законоустановените срокове е оспорило констатациите на приходната администрация, като следва да се отбележи, че към съответните възражения не са били ангажирани никакви доказателства, потвърждаващи твърденията на жалбоподателя. След като на дружеството е била предоставена възможност да оспори в срок констатациите, то липсва каквато и да е била процесуална пречка, в хода на това оспорване, от страна на дружеството да бъдат ангажирани различни, относими към правния спор доказателства. За пълнота следва да се посочи, че такива доказателства (за събирането на каквито, се твърди че на дружеството не е предоставена възможност) не са представени и към сезиращата съда жалба.
Предвид горното, съда приема, че при издаване на ревизионния акт, органа по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.
След анализ на събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното такова доказателства, настоящия съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:
Ревизираното дружество „ГРИВАС“ ООД е вписано в регистъра на Сливенски окръжен съд с решение от 1990 год., като дружество с ограничена отговорност и управляващи и представляващи – заедно и поотделно Н.Г.Г. и Д.Г.Г.. През ревизирания период, предмета на дейност на дружеството е бил основно преработка на ядки и сушени плодове, която дейност е осъществявана в следните обекти: цех за преработка на ядки, собственост на дружеството, находящ се в гр. Сливен, индустриална зона и складова база, наета от „Севотекс“ ЕООД, находяща се в гр. София, кв. „Илиянци“, ул. „Петър Панайотов“ № 24. Дружеството има първоначална регистрация по ЗДДС считано от 13.05.2004 год.
В хода на ревизионното производство, в резултат на извършените множество процесуални действия, събраните въз основа на тях доказателства и установената фактическа обстановка, приходната администрация е формирала две основни констатации, както следва:
Констатация 1:
Установено е,
че за данъчен период от 01.06.2014г. до 30.06.2014г. ревизираното дружество
„ГРИВАС“ ООД е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит по фактура
№ **********/03.06.2014г. с данъчна основа 300 000,00 лв. и ДДС 60 000,00 лв.,
издадена от „Олимпия 13“ ЕООД, с предмет на доставка „трайни насаждения по предварителен договор“.
Фактурата е осчетоводена по дебита на сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА“.
По повод така установеното, приходната администрация е пристъпила към
осъществяване на множество процесуални действия, целящи установяване реалността
на доставката, обективирана в цитираната фактура. В тази връзка и на основание
чл. 45, ал. 1 от ДОПК е извършена насрещна проверка на доставчика „Олимпия 13“ ЕООД, резултатите от която
проверка са обективирани в протокол на ТД на НАП София от 25.02.2015г. От
протокола се установява, че издадената фактура е включена в дневника за
продажби и справка-декларация по ДДС за м.06.2014г. с основание „стока”.
Изготвено е ИПДПОЗЛ, връчено на упълномощено лице, с което от доставчика са
изискани писмени обяснения и доказателства относно издадената фактура №
**********/03.06.2014г. В отговор на Искането, от страна на доставчика са
представени: копие на фактурата, предварителен договор № 1/03.06.2014г. за
покупко-продажба на трайни насаждения, дневни извлечения от сметки на
дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД, скици и писмени обяснения от управителя
на дружеството. Съгласно дадените писмени обяснения, фактурата е издадена във
връзка със сключен предварителен договор № 1 от 03.06.2014г., със страни „Олимпия 13“ ЕООД като
продавач и „ГРИВАС“ ООД като купувач, с предмет продажба на трайни
насаждения - плододайни
сливови дръвчета, засадени в
поземлен имот в землището на с. Тодоричене, общ. Луковит. От страна на
доставчика не е бил представен
окончателен договор. С цел удостоверяване на извършеното плащане по
фактурата са представени банковите извлечения.
За удостоверяване на правото на собственост върху трайните насаждения е представен предварителен договор № 001 от 02.06.2014г., сключен между „Агроклас“ ЕООД като продавач и „Олимпия 13“ ЕООД в качеството на купувач. За доставката между двете дружества липсва издадена фактура. Не е извършено разплащане по посочения предварителен договор между тях, както и не е представен окончателен договор.
Анализът на така представените документи е обосновал извод, съгласно който, собственик на имотите (ПИ № 098021 с площ от 197.546 дка и ПИ № 018008 с площ от 97.569 дка и двата в землището на с. Тодоричене, общ. Луковит), в които са засадени трайните насаждения, е Кметство с. Тодоричене, общ. Луковит.
В хода на ревизията и след извършена справка в Имотен регистър при Служба по вписванията е установено, че липсва вписана покупка на недвижим имот от „ГРИВАС“ ООД в землището на с. Тодоричене, общ. Луковит.
Във връзка с така установените факти и обстоятелства, органа по приходите е пристъпил към извършване на насрещна проверка на дружеството „Агроклас“ ЕООД, в резултат на която е установено, че дружеството стопанисва 250 дка овощна градина, находяща в с. Тодоричене, общ. Луковит съгласно договор за аренда на земеделска земя. Същият е сключен на 20.04.2006г. с Община Луковит за срок от 25 години и обработваемата площ с насаждения от 10 000 сливови дръвчета е регистрирана в Общинската служба „Земеделие и гори“ гр. Луковит. От представените от „Агроклас“ ЕООД доказателства се установява, че посадъчният материал е закупен с фактура № 186/24.03.2008г., издадена от „Алкамо БГ“. Трайните насаждения са отчетени от дружеството като дългосрочна инвестиция. Във връзка с това, с ИПДПОТЛ от 02.04.2015г., от Община Луковит е поискана информация относно договора за аренда с „Агроклас“ ЕООД, както и за наличие на сключени договори за продажба на трайни насаждения. В получения отговор е потвърдено наличието на договор с „Агроклас“ ЕООД от 20.04.2006г. за аренда на земеделска земя. Посочено е, че същият е сключен въз основа на заявени инвестиционни намерения за засаждане на трайни насаждения, както и че земеделската земя е отдадена под аренда за реализиране на целите. Предвидено е задължение за арендатора да ползва земята с грижата на добър стопанин и съобразно нейното предназначение, като е уговорена възможността да изгражда съоръжения и инсталации, както и да извършва други подобрения на земята само с изрично писмено съгласие на арендодателя Община Луковит. В потвърждение на заявеното е приложено и копие на договора за аренда. В отговора на общинската администрация също е заявено, че няма сключени договори за продажба на трайни насаждения в периода 2006-2015г. с „Олимпия 13“ ЕООД и „ГРИВАС“ ООД за поземлени имоти, находящи се в землището на с. Тодоричене.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, органа по приходите е обосновал следните изводи: В хода на извършената ревизия са представени два предварителни договори за покупко-продажба на трайни насаждения съдържащи идентичен предмет – трайни насаждения: плододайни сливови дръвчета, оформящи овощни градини, находящи се в ПИ № 098021 с площ от 197.546 дка и ПИ № 018008 с площ от 97.569 дка и двата в землището на с. Тодоричене, общ. Луковит. По първия договор от 02.06.2014г., със страни „Аргоклас“ ЕООД и „Олимпия 13“ ЕООД е договорена продажна цена за насажденията в размер на 380 000,00 лв. без ДДС, която да бъде платена на две вноски – 190 000.00лв. до 31.12.2014г. и остатъка в срок до 31.03.2015г. В т. 1 на раздел III от този договор, продавачът се задължава да предаде владението на трайните насаждения в деня на подписване на сключения предварителен договор, а в т. 3 е посочено, че двете страни се задължават в срок до 31.12.2014г. да сключат окончателен такъв. Между страните е уговорено, че ако в срок до 31.12.2014г. не бъде сключен окончателен договор или купувачът не плати дължимия остатък от продажната цена, предварителният договор ще се счита за развален, съгласно клаузата в точка 1, раздел IV от договора. В т. 4, раздел ІІІ е предвидено и задължение на купувача, съгласно което по време на действието на предварителния договор следва да стопанисва трайните насаждения с грижата на добър стопанин, а също е уговорено и правото му да придобие в собственост плодовете, получени през същата стопанска година.
На 03.06.2014г., само ден след сключване на първия договор е сключен и втория предварителен договор между „Олимпия 13“ ЕООД и „ГРИВАС“ ООД, по силата на който е договорена продажна цена за същите насаждения в размер на 400 000,00 лв. без ДДС, като е предвидено и задължение за купувача „ГРИВАС“ ООД да плати в срок до 30.09.2014г. сумата от 300 000,00 лв., а остатъка от цената в размер на 100 000,00 лв. – в срок до 31.03.2015г.
При съпоставяне на двата предварителни договора, ревизиращите са установили разлика в съдържанието на двата договора в клаузата на т. 1 на раздел III на договора от 03.06.2014г., съгласно която продавачът се задължава да предаде владението на трайните насаждения в деня на окончателното плащане на сумата по този договор. Договорено е и задължението в срок до 31.03.2015г., страните да сключат окончателен договор. В т. 1 от раздел IV е предвидено, в случай че до 31.03.2015г. не бъде сключен окончателен договор или купувачът не плати дължимия остатък от продажната цена в този срок, предварителният договор да се счита за развален. Между страните е договорено, че за времето на действие на предварителния договор, продавачът поема задължението да стопанисва трайните насаждения с грижата на добър стопанин, както и получава правото да придобие в своя собственост плодовете, които те дадат през стопанската година.
По силата на цитираните клаузи по двата договора, „Олимпия 13“ ЕООД придобива владението върху трайните насаждения в деня на подписването на предварителния договор с „Аргоклас“ ЕООД (02.06.2014г.) и поема задължение да я прехвърли на „ГРИВАС“ ООД в деня, когато купувачът извърши окончателното плащане от продажната цена по предварителния договор. В този смисъл, съгласно уговореното в т. 4 на раздел III по договора от 02.06.2014г. и т. 6 на раздел III по договора от 03.06.2014г., „Олимпия 13“ ЕООД следва да стопанисва овощната градина и да прибира плодовете.
В хода на производството по административно обжалване на РА е изпратено писмо до „Агроклас“ ЕООД, с искане за информация относно изпълнението на договорните условия по сключения предварителен договор № 1 от 02.06.2014г. В писмения отговор, даден от представляващия „Агроклас“ ЕООД е заявено, че поради липсата на разплащания по предварителния договор от 02.06.2014г., към него е сключен анекс № 001 от 29.12.2014г., с който срока на заплащане и сключване на окончателен договор е удължен до 30.09.2015г. Пояснено е, че към датата на отговора – 30.11.2015 год. все още няма извършено плащане. Приложени са баланс и оборотна ведомост към 31.12.2014г., от които е видно, че трайните насаждения са собственост на „Агроклас“ ЕООД. Заявено е, че през 2014г. дружеството е извършило разходи по отглеждането на трайните насаждения и е получило плодовете от тях, в потвърждение на което са приложени разпечатка на сметка 303 Продукция-сливи и фактури за реализацията им. Във връзка с така дадения отговор, органа по приходите е обосновал извод, съгласно който, „Агроклас“ ЕООД стопанисва трайните насаждения, прибира и се разпорежда с плодовете от тях, което противоречи на уговореното по предварителния договор, както и на т. 7 на раздел VI от сключения между страните анекс към него.
Във връзка с констатираните факти и обстоятелства, както и на основание чл. 155, ал. 3 от ДОПК е изпратено писмо до „Олимпия 13“ ЕООД, свързано с разпореждане на получените по банковата сметка парични средства по предварителен договор № 1 от 03.06.2014г. Писмото е изпратено на декларираните от дружеството електронен адрес и с обратна разписка на адреса за кореспонденция, но е върнато с отметка върху разписката, че дружеството е със сменен адрес.
Въз основа на събрания доказателствен материал, органа по приходите е приел за безспорно установено, че посадъчния материал – сливи, които „Агроклас“ ЕООД е придобил 2008г. чрез закупуване от „Алкамо БГ“ ЕООД, през 2014г. са станали вече плододаващи трайни насаждения (какъвто е и предмета на двата предварителни договора), които са оформили овощна градина. В този смисъл, ревизиращите са обосновали извод, че процесните насаждения са трайно прикрепени към земята и като такива, покриват понятието за недвижима вещ по смисъла на чл. 110 от ЗС и представляват приращение по смисъла на чл. 92 от ЗС, съгласно който, собственикът на земята е собственик и на постройките и на насажденията върху нея, освен ако не е уговорено друго. Съгласно чл. 93 ЗС, добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наеми и други такива принадлежи на собственика й.
В конкретния случай, от анализа на събраните доказателства е установено, че земеделската земята, собственост на Община Луковит, е отдаден с договор за аренда за срок от 25 години с арендатора „Агроклас“ ЕООД, който е заявил инвестиционните намерения да създаде масив с овощни насаждения върху наетата земя. Също от доказателствата по административната преписка се установява, че тези инвестиционни намерения са реализирани, като земеделската земя е засята с общо 10 000 дръвчета. С оглед обстоятелството, че в сключения аренден договор няма клаузи, изрично уреждащи въпроса със собствеността върху насажденията, то по отношение на тях важат общите правила за приращенията по смисъла на чл. 92 от ЗС. Разпореждане със създадените овощни насаждения е възможно само ведно със земята, като земеделски имот с начин на трайно ползване овощна градина.
В резултат на така установените факти и обстоятелства, ревизиращите са приели, че купувачът по предварителен договор № 001 от 02.06.2014г. „Олимпия 13“ ЕООД въобще не е придобило право на собственост върху процесните трайни насаждения, поради което не би могло да ги продаде на „ГРИВАС“ ООД с договора от 03.06.2014г., поради обстоятелството, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава. В този смисъл, в ревизионния акт е прието, че в случая е налице хипотезата на нищожен договор поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Във връзка с така формирания извод, органа по приходите е приел, че фактура № **********/03.06.2014г. е издадена от доставчика „Олимпия 13“ ЕООД без основание, въз основа на нищожна правна сделка. В подкрепа на този извод, приходната администрация се е позовала на нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, който дава легално определение на понятието „доставка на стока“, като са развити подробни доводи, съгласно които, липсват доказателства, удостоверяващи по безспорен начин, че доставчикът е притежавал стоката (трайни насаждения), за да може да се разпореди с тях. В този смисъл, издадената фактура от „Олимпия 13“ ЕООД не обективира действително настъпило данъчно събитие, предвид липсата на реална доставка на стока между лицата посочени във фактурата, по която се претендира право на приспадане на данъчен кредит. По същество е налице само движение на документи, като липсва фактическо изпълнение на доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. В такъв случай не възниква и задължение за начисляване на данък, а начисленият данък се явява начислен неправомерно. По отношение на извършените плащания от „ГРИВАС“ ООД по сметката на „Олимпия 13“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД в общ размер на 360 000,00 лв., ревизиращите са приели, че не могат да се приемат като плащания, свързани с доставка на стока, тъй като липсва реална доставка.
Въз основа на така развитите мотиви, органът по приходите е оспорил право на приспадане на данъчен кредит по фактура № **********/03.06.2014г., издадена от „Олимпия 13“ ЕООД, позовавайки се на нормата на чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 69, ал. 1 , т. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.
В сезиращата съда жалба, ревизираното дружество „ГРИВАС“ ООД е оспорило така формираната от приходната администрация констатация, като е развило подробни доводи в подкрепа на това оспорване. Твърди се, че необосновано ревизиращите са приели липсата на доставка, поради липсата на нотариален акт за прехвърляне на собствеността върху трайните насаждения. Заявено е, че по силата на сключения с „Олимпия 13“ ЕООД предварителен договор, жалбоподателя е придобил тези насаждения като движими вещи, като са получили собствеността от сключването на договора и извършеното плащане по него. В подкрепа на това твърдение е заявено, че тепърва предстои тяхното изваждане от почвата и препродажбата им на други лица, но това може да се осъществи при благоприятни агрометеорологични условия. Заявено е също, че дали и как доставчика „Олимпия 13“ ЕООД е придобило правото на собственост не е проблем на ревизираното дружество, тъй като стоката е налична.
Настоящият съдебен състав не споделя заявените от жалбоподателя твърдения, като приема извода на приходната администрация за липса на реална доставка за правилен и законосъобразен. Обосновано и в съответствие със събрания в хода на ревизионното производство доказателствен материал, органа по приходите е приел, че сключения между доставчика „Олимпия 13“ ЕООД и „ГРИВАС“ ООД предварителен договор № 1/03.06.2014г. за покупко-продажба на трайни насаждения е нищожен и по своята правна същност съставлява привидна сделка, по която липсва реално прехвърляне на правото на собственост върху стоки. В тази насока, освен развитите от приходната администрация мотиви, които изцяло се споделят от съда е необходимо да се посочи и обстоятелството, че между действителния собственик на трайните насаждения – „Агроклас“ ЕООД и „Олимпия 13“ ЕООД е наличен само предварителен договор № 001 от 02.06.2014г., като окончателен такъв липсва. По своята същност, предварителния договор съставлява основание за сключване на окончателен такъв и обективира волята на продавача и купувача да сключат опредЕ. сделка, като в предварителния договор следва да се договорят всички основни клаузи и въз основа на този предварителен договор възникват права и задължения за страните. Независимо от това, предварителния договор няма транслативен ефект, като правото на собственост се прехвърля единствено и само по силата на сключен между страните окончателен договор, какъвто в случая липсва. В този смисъл, по силата на сключения на 02.06.2013 год. предварителен договор, „Олимпия 13“ ЕООД не е придобила правото на собственост върху трайните насаждения, поради което, сключвайки на следващия ден – 03.06.2014 год. предварителен договор с „ГРИВАС“ ООД за продажбата на същите тези трайни насаждения се явява нищожен – купувача продава нещо, което не притежава. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че в самия предварителен договор от 02.06.2014 год. в т. 1 на раздел III е предвидено задължението на продавача да предаде владението на трайните насаждения в деня на подписване на сключения предварителен договор. В случая става въпрос за предаване на владението, но не и за прехвърляне на собствеността. В този смисъл, изцяло лишено от логика е твърдението на жалбоподателя, че дали и как „Олимпия 13“ ЕООД е придобило собствеността на трайните насаждения е без значение. В подкрепа на този извод се явяват и писмените обяснения на представляващия дружеството „Агроклас“ ЕООД, в които категорично е заявено, че към настоящия момент – 30.11.2015 год. все още няма извършено плащане, респективно покупко-продажба, като в уверение на това са представени ксерокопия от баланса и оборотна ведомост към 31.12.2014 год., от които е видно, че трайните насаждения са собственост на „Агроклас“ ЕООД. Към своите писмени обяснения, представляващия „Агроклас“ ЕООД е представил и доказателства за извършени през 2014 год. разходи по отглеждане на трайните насаждения, както и доказателства за заприхождаване на придобитата продукция – 39 643 кг. сливи и доказателства за реализацията (продажбата) на тази продукция. Предвид така представените документи, в писмените обяснения категорично е заявено, че към момента сделка по покупко-продажба на трайните насаждения, собственост на „Агроклас“ ЕООД не е извършвана.
Съдът намира за изцяло лишено от икономическа и житейска логика твърдението на жалбоподателя, че е придобил тези насаждения като движими вещи и тепърва предстои тяхното изваждане от почвата и препродажбата им на други лица, което може да се осъществи при благоприятни агрометеорологични условия. В случая, още от самите предварителни договори, става ясно, че предмет на тези договори са трайни насаждения: плододайни сливови дръвчета, оформящи овощни градини, а не посадъчен материал, който би могъл да се извади и да се продаде като такъв. Става въпрос за 6 годишни плододаващи вече сливови дървета, поради което и без наличието на специални знания би могло да се твърди, че тяхното изваждане от почвата по същество означава и тяхното унищожаване.
В текста на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е указано, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. От друга страна, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е указано, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. В този смисъл, за да може определеното данъчнозадължено лице да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, следва да са налице следните предпоставки: за целите на приспадането по отношение на доставката на стоки или услуги, същите следва да са били доставени или извършени и данъчнозадълженото лице следва да притежава първичен данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъка е посочен на отделен ред – по отношение на доставките на стоки или услуги, по които лицето е получател. В този смисъл, не е достатъчно само наличието на издаден данъчен документ (фактура) и съответните й отразявания в счетоводството на доставчика и на получателя, а следва да е установено, че стопанската операция по издадената фактура е действително осъществена. По аргумент от противното не може да се издаде първичен счетоводен документ за сделка, чийто предмет реално не е осъществен. В този смисъл е и практиката на Съда на европейските общности (СЕО), обективирана в Решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02, съгласно което „правото на приспадане трябва да бъде упражнено по отношение на данъчен период, през който са изпълнени двете условия, изисквани от тази разпоредба /чл.18, ал.2 от Шестата директива/, а именно: стоките да са били доставени или услугите – извършени и данъчнозадълженото лице да притежава фактура или документ, който съгласно критериите, определени от въпросната държава-членка, може да се счита за служещ за фактура”. Предвид това, двете предпоставки за признаване право на кредит са кумулативни и липсата на която й да е от тях препятства възникването и упражняването на това право.
В настоящия случай, анализа на събраните по делото доказателства обосновава извод за липса на реална доставка, поради което и в съответствие с развитите по-горе мотиви органа по приходите правилно и законосъобразно, позовавайки се на нормите на чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 69, ал. 1 , т. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е оспорил правото на данъчен кредит по фактура № **********/03.06.2014г., издадена от „Олимпия 13“ ЕООД с данъчна основа 300 000,00 лв. и ДДС 60 000,00 лв., с предмет на доставка „трайни насаждения по предварителен договор“. С оглед на това, оспорения ревизионен акт в тази му част се явява правилен и законосъобразен, а жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Констатация 2:
В хода на ревизионното производство е установено, че за периода месец 09 – месец 11.2014 год. ревизираното дружество „ГРИВАС“ ООД е закупило от доставчиците „Био фрукт 2011“ ЕООД и „Мес Комерс“ ООД рафинирано олио в количество от 162 910 кг., и през периода месец 07 – месец 09.2014г. от доставчиците „Био фрукт 2011“ ЕООД и „Олимпия 13“ ЕООД сухо мляко в количество от 56 460 кг. За закупените стоки дружеството притежава фактури, по които е ползвало пълен данъчен кредит в общ размер на 132 963,50 лв. За така фактурираните стоки, в хода на ревизионното производство са били представени приемно-предавателни протоколи, подписани в гр. Плевен, ул. „Г. Кочев“ № 84, склад 16. Към всяка от фактурите са приложени и товарителници, в които е посочено място на разтоварване - „гр. Сливен – „Гривас“ ООД“. Закупените стоки са заведени по сметка 304 „Стоки“ и сметка 301 „Доставки“. През годината счетоводното записване от сметка 301 е прехвърлено по дебита на сметка 304. От представената оборотна ведомост на синтетични сметки за периода от 01.06. 2014 г. до 31.12.2014г. е видно, че сметка 304 е с начално салдо 63 062,83 лв., по нея са заведени стоки за сумата от 680 044,22 лв. и изписани стоки на стойност 15 060,53 лв., като крайното салдо към 31.12.2014г. е в размер на 728 046,52 лв.
Във връзка с така установеното, с ИПДПОЗЛ от 17.03.2015г. органът по приходите е пристъпил към инвентаризация на придобитите и нереализирани стоки, като за целта изискал от ревизираното дружество да представи декларация с адреси на обектите, в които се съхраняват закупените стоки от посочените доставчици, както и сертификати за качество и произход. В указания срок изисканите документи не са представени, поради което, органът по приходите е провел телефонен разговор с пълномощник на дружеството - Х.Д.Г., относно мястото на съхранение на сухото мляко, за резултатите от който е съставен протокол № 0421111/06.04.2015г. на ТД на НАП Бургас. Видно от цитирания протокол, Х.Г. е предоставил информация, за инвентаризираната стока – сухо мляко, която се съхранява в мандра в с. Желю Войвода, общ. Сливен. По повод така получената информация е извършена е проверка на място в обекта, като резултатите от същата са обективирани в протокол № 0078345/ 06.04.2015г. на ТД на НАП Бургас. Видно от същия протокол, проверения обект е по предназначение мандра, собственост на „Токуда банк“ АД и се охранява от „Боду“ ООД. При проверка в складовите помещения на млекопреработващото предприятие не са открити сухо мляко и олио на съхранение. По данни на служителите от охранителната фирма, обектът не функционира от близо 1 година, като от м.06.2014г. е с прекъснато електроснабдяване и водоснабдяване. Във връзка с така констатираното, ревизиращите са осъществили и контакт със служител на „Токуда банк“ АД, от който е получена информация, че няма сключени договори за отдаване или ползване на сградата под наем.
За нуждите на извършваната инвентаризация, органите по приходите са извършили посещение и на адрес в гр. София, кв. „Илиянци“, ул. „Петър Панайотов“ № 24 където се намира ползваната от дружеството складова база (наета от „Севотекс“ ООД). При проверката на място не е установено лице за контакт, представител или служител на „ГРИВАС“ ООД. Във връзка с тази констатация, ревизиращите са провели телефонен разговор с М. Петкова – счетоводител на ревизираното дружество, при което, последната е заявила, че служителите са в отпуск и няма представител на фирмата в гр. София, който да отвори помещението. Заявено е също, че „ГРИВАС“ ООД няма достъп до втория етаж на сградата, където се намира наетия и ползван от дружеството склад. Според служителката, ключът от входната врата е бил изискан и се намира у собственика на сградата „Севотекс“ ООД, поради неуредени финансови отношения между двете дружества. Обстоятелството, че складовата база в гр. София, кв. „Илиянци“ не се ползва от ревизираното дружество се потвърждава и от представеното по административната преписка писмо предизвестие за прекратяване на договора за наем между наемодателя „Севотекс“ ООД и наемателя „ГРИВАС“ ООД, както и от писмените обяснения, дадени от пълномощника Х.Д.Г.. Предвид така описаните обстоятелства, инвентаризация в посочената складова база не е извършена, а действията са описани в протокол № 0215397/06.04.2015г. на ТД на НАП гр. София.
Отново с цел извършване на инвентаризация и установяване на местонахождението на заприходената стока – сухо мляко и олио, на 06.04.2015г. органа по приходите е извършил посещение на адрес в гр. Сливен, Индустриална зона, производствена база на „ГРИВАС“ ООД. При проверката е констатирано, че за деня обектът не работи. Служител от охраната на базата е допуснал органите по приходите само до портала. Поради неосигурен достъп, в присъствие на охраната, обектът е запечатан на основание чл. 40, ал. 2 от ДОПК за времето от 06.04.2015г. до 14.04.2015г., като за извършените действия от органа по приходите през този период са съставени съответните протоколи. На 14.04.2015г. органите по приходите съвместно с представители на ОД на МВР – Сливен, сектор „Икономическа полиция“, в присъствието на упълномощено лице на „ГРИВАС“ ООД са отпечатали обекта и отворили помещенията в производствената база стопанисвана от жалбоподателя. Констатирано е, че в помещенията няма налични сухо мляко и рафинирано олио. На упълномощеното лице В.С.Х., присъствало при проверката, е представена декларация за стопанисвани обекти от задължено лице. Лицето е декларирало, че не е запознато със стопанисваните обекти и складове на фирма „ГРИВАС“ ООД и поради тази причина не може да ги посочи.
Във връзка с горните констатации и след анализ на подадените от „ГРИВАС“ ООД дневници за продажби от периодите на закупуване на стоките (сухо мляко и рафинирано олио) до датата на връчване на ИПДПОЗЛ от 17.03.2015г., органа по приходите е установил, че липсват отчетени продажби с предмет посочените стоки. С оглед на това и на основание чл. 155, ал. 3 от ДОПК, от „ГРИВАС“ ООД са изискани копия на дневник на сметка 304 Стоки с аналитични сметки и движение за ревизираните периоди м.05. и м.06.2015г., както и оборотни ведомости към 31.03.2015г., 14.04.2015г., 30.04.2015г., 31.05.2015г. и 30.06.2015г. В тази връзка е изпратено писмо на декларирания от дружеството електронен адрес и с обратна разписка на декларирания адрес за кореспонденция, но до приключване на ревизионното производство, в т.ч. и обжалването по административен ред, така изисканите документи не са представени.
Предвид горните констатации, обективирани в надлежно съставени протоколи за извършените процесуални действия, органа по приходите е приел за установено, че заведените по дебита на сметка 304 „Стоки" като налични стоки (сухо мляко на стойност 292 019,00 лв. и рафинирано олио и на стойност 372 798,50 лв.) не са намерени при направените проверки на собствените и наети обекти на дружеството в хода на извършената инвентаризация. В този смисъл е обоснован извод, че стоките не са налични и тъй като за тях при придобиването им е ползван данъчен кредит, позовавайки се на нормата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, органа по приходите е извършил корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 132 963,50лв. в данъчен период от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., съгласно изискването на чл. 79, ал. 4 от ЗДДС.
В сезиращата съда жалба е оспорена и така формираната от приходната администрация втора констатация, като в подкрепа на това оспорване са развити определени доводи и аргументи. По същество е заявено, че извода за липсващата стока не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като според жалбоподателя, дружеството изобщо не е било уведомено, че към обхвата на данъчната ревизия се включват и периодите от януари до април 2015 год. Съдът намира така формулираното възражение за неоснователно по изложени вече мотиви. Както беше посочено, ЗИДЗВР № Р-02002015000080-20-003/10. 06.2015 год., с която към обхвата на ревизията по ЗДДС са включени и периодите м.01.2015 – м.04.2015 год. е била надлежно и редовно връчена по електронен път, поради което възражението, че жалбоподателя не е знаел, че в обхвата на ревизията се включват и тези данъчни периоди се явява неоснователна.
На следващо място, жалбоподателя е възразил, че в хода на инвентаризацията са извършвани проверки само на някои от собствените на дружеството складове, но далеч не всички, които се стопанисват от дружеството. Настоящият съдебен състав намира и така заявеното възражение за неоснователно. Видно от доказателствата по делото, в хода на ревизионното производство до дружеството жалбоподател са изпратени няколко ИПДПОЗЛ, в т.ч. от 13.01.2015 год., от 11.02.2015 год. и от 17.03.2015 год. Видно от приложените към тях разписки, въпросните документи са връчвани редовно по електронен път. Анализът на съдържанието на ИПДПОЗЛ показват, че от ревизираното дружество изрично е изисквана и информация относно това, къде са съхранявани доставяните стоки, като е указано да се посочи точното местоположение на обекта (склад), собственост, имена на собственика, ЕГН, договор за наем (в случай, че обекта е нает), както и информация за периода, за който са съхранявани стоките. Нещо повече, с последното ИПДПОЗЛ № Р-020020150000-040-003/17.03.2015 год. от ревизираното дружество изрично е изискана декларация с адреси на обектите, в които са съхранени стоките, закупени от „Мес комерс 14“ООД, „Био фрукт 2011“ ЕООД и „Олимпия 13“ ЕООД. Посочено е, че ако стоката е съхранявана да се съберат договори, анекси към тях, адреси, собственост, вместимост, предадени количества на материално-отговорно пазене и др. В отговор на така изисканата информация и документи, от страна на дружеството не са ангажирани никакви доказателства, указващи къде точно е съхранявана въпросната стока. Именно по тази причина и поради липсата на изисканата информация, органа по приходите е провел телефонен разговор с пълномощника на дружеството – Х.Д.Г., от когото е изискана информация относно мястото на съхраняване на инвентаризираната стока. Резултатите от проведения телефонен разговор са обективирани в нарочно съставен протокол, от който се установява, че Гривов е посочил като място на съхраняване на въпросната стока - мандра, находяща се в с. Желю Войвода, общ. Сливен. Видно от протоколите, съставени при извършената проверка на място е установено, че във въпросната мандра не се съхраняват стоки, в т.ч. и на инвентаризираните. Анализът на тези факти и обстоятелства обосновава извод, съгласно който, дружеството жалбоподател е било надлежно и своевременно уведомявано за извършваната инвентаризация и за необходимостта да посочи къде точно се съхранява инвентаризираната стока. В този смисъл и предвид факта не „ГРИВАС“ ООД не е посочило конкретното местонахождение, потвърждава формирания извод за липсата на процесните стоки, поради което така заявеното възражение се явява неоснователно. За пълнота на изложението следва да се посочи, че както в хода на ревизионното производство, така и при проведеното оспорване по административен ред, а и в хода на настоящото съдебно производство, дружеството жалбоподател отново не конкретизира и не посочва къде точно се съхраняват 56 460 кг. сухо мляко и 162 910 кг. рафинирано олио.
Без опора в доказателствения материал е и последното възражение на жалбоподателя, съгласно което, въпросните стоки са предоставени за съхранение на други търговци с уговорка за евентуално бъдещо изкупуване, за което все още не са настъпили условията. В хода на ревизионното производство, а и пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани доказателства в подкрепа на така заявеното възражение. Липсва информация относно въпросните „други търговци“, в т.ч. наименования, седалища и адреси за кореспонденция, складове в които се съхраняват тези стоки и др. В тази връзка следва да се посочи, че с оглед демонстрираната от страна на дружеството жалбоподател процесуална пасивност, с нарочно протоколно определение от 14.06.2016 год., на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, съда е указал на жалбоподателя, че относно заявената от него незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт не е ангажирал доказателства, в т.ч. не е ангажирал доказателства и в подкрепа на заявените от него в жалбата твърдения, че липсващите стоки са предоставени на други търговци. В този смисъл на жалбоподателя изрично е предоставена възможност за представяне на доказателства в подкрепа на тези твърдения, но отново дружеството не се е възползвало от тази възможност.
С оглед цитираните по-горе факти и обстоятелства, правилно и законосъобразно органа по приходите е приел за установено, че заведените по дебита на сметка 304 „Стоки" като налични стоки (сухо мляко на стойност 292 019,00 лв. и рафинирано олио и на стойност 372 798,50 лв.) не са намерени при направените проверки на собствените и наети обекти на дружеството в хода на извършената инвентаризация. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в случаите, при които регистрирано лице е приспаднало като данъчен кредит за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Според ал. 4 от същата правна норма, корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажби и справката-декларация за този данъчен период. В съответствие с цитираните правни норми, органа по приходите законосъобразно е начислил данък в размер на приспаднатия данъчен кредит общо в размер на 132 963,50 лева по фактури за закупени стоки от „Мес комерс 14“ ООД, „Био фрукт 2011“ ЕООД и „Олимпия 13“ ЕООД, за данъчен период м.04.2015 год.
По изложените съображения, жалбата и в тази й част се явява неоснователна, а оспорения ревизионен акт, в частта му по отношение на Констатация 2 се явява правилен и законосъобразен.
Както в хода на административното оспорване, така и в сезиращата съда жалба не са развити конкретни доводи и аргументи против определените от приходната администрация задължения за лихви за данъчните периоди от 01.10.2014г. до 31.03.2015г. по ЗДДС. Независимо от това, с оглед обстоятелството, че ревизионния акт се оспорва в неговата цялост, съда дължи произнасяне и по този въпрос. По същество, в хода на ревизионното производство е установено, че за данъчните периоди от 01.10.2014г. до 31.05.2015г. „ГРИВАС” ООД е декларирало резултат за периода съгласно чл. 88, ал. 2 от ЗДДС – данък за внасяне. Ревизиращият екип не е установил различие с декларираните данни. Дължимият данък за посочените периоди не е внесен в определения срок по чл. 89 от ЗДДС, в резултат на което и на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, законосъобразно е начислена лихва за забава в общ размер на 10 639,03 лева до датата на издаване на РА.
От изложените по-горе мотиви се
налага извода, че жалбата на „ГРИВАС“ ООД против РА се явява неоснователна и
като такава не следва да бъде уважена, а оспорения ревизионен акт, като
правилен и законосъобразен следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от страна на процесуалния представител на ответника. След като се съобрази с разпоредбата на 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК на ответника – Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно сумата от 4 566 лева юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „ГРИВАС“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Сливница“ ***,
представлявано от управителя Д.Г.Г. против Ревизионен акт №
Р-02002015000080-091-001/20.08.2015 год. издаден от Р..К. Т. на длъжност
Началник сектор при ТД на НАП гр. Бургас, възложил ревизията и П.М.М. на
длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас – ръководител на
ревизията, потвърден изцяло с Решение № 314/15.12.2015 год. на Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ГРИВАС“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Сливница“ ***, представлявано от управителя Д.Г.Г. да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас при ЦУ на НАП направените по делото разноски в размер на 4 566,00 (четири хиляди петстотин шестдесет и шест) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: