РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1566
гр. Пловдив, 20.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1137
описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба
предявена от юрисконсулт Д.А. - процесуален представител на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите,гр.Пловдив против Решение № 242 от 15.02.2020г.
на Районен съд гр. Пловдив, ХХI
наказателен състав, постановено
по АНД № 6591 по описа на съда за 2019г.,
с което е отменено Наказателно постановление № 334023-F362352/19.04.2018 г.,
издадено от А. В.П.- Б. – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
-Пловдив, с което на „Далила – П.В.“ ЕТ, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.П.В.
на основание чл. 179, ал. 1, предл. 4-то (в редакция
на ДВ бр. 105 от 2014 г.) от Закона за данък върху добавената стойност е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по
чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен,
като постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че деянието не съставлява маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН, и като го е
квалифицирал като такова и е отменил наказателното постановление
първоинстанционния съд е допуснал нарушение на закона.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение на Пловдивския районен съд и потвърждаване на отмененото с него
наказателно постановление.Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.
3.
Ответникът по
касационната жалба – ЕТ „Далила - П.В.“ оспорва
жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
основателна и следва да бъде уважена.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба предявена от ЕТ „Далила- П.В.“
против Наказателно постановление № 334023-F362352/19.04.2018 г., издадено от А.
В.П.- Б. – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на
„Далила – П.В.“ ЕТ, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от П.П.В. на
основание чл. 179, ал. 1, предл. 4-то (в редакция на
ДВ бр. 105 от 2014 г.) от Закона за данък върху добавената стойност е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 125,
ал. 5 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност.
Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН № F362352 от 10.11.2017г., съставен от Х.И.И.– инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив.
Първоинстанционния съд е възприел обективираните в
актовете на административнонаказателнотопроизводство
фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа
обстановка:
ЕТ
„Далила - П.В.“бил регистрирано по ЗДДС лице.
На
08.10.2017 г. управителят П.П.В. бил хоспитализиран в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД с диагноза „хепатит А без хепатална
кома“ и с придружаващи заболявания „хроничен тубулоинтерстициален
нефрит“ и „бъбречна поликистоза, неуточнена“.
На
13.10.2017 г. състоянието му се влошило, поради което той бил преместен в
Отделението за интензивна терапия и реанимация към лечебното заведение. Лекуващ
лекар на управителя В. бил д-р И.П.Б..
На
10.11.2017 г. управителят В. напуснал за няколко часа отделението, в което се
лекувал към Клиниката по инфекциозни болести и паразитология при УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, с разрешението на д-р Б. поради необходимост да свърши важна
работа. Управителят В. се явил в ТД на НАП- Пловдив, където подал
справка-декларация за данъчен период м. септември 2017 г. с вх. №
163421703258139/10.11.2017 г. На същата дата Х.И.И.–
инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, като приела, че В. е подал
справката-декларация след изтичането на срока за това, който бил до 16.10.2017
г., му съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл.
№ F362352. Актът бил съставен в присъствието на свидетел и на представляващия
търговеца, като препис от него бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. На
същата дата В. подал писмено възражение с вх. № 70-00-13308/10.11.2017 г. срещу
съставения му АУАН, след което се върнал обратно в Отделението за интензивна терапия
и реанимация към Клиниката по инфекциозни болести и паразитология.
На
13.11.2017 г. управителят В.бил изписан от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.
Така установеното деяние било
квалифицирано в АУАН като нарушение на чл. 125, ал. 5 вр.
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета в пълнота от административнонаказващия
орган и възпроизведена в спорното НП.
7. С обжалваното решение първоинстанционният
съд е отменил издаденото наказателно постановление. За да постанови посочения
резултат, съдът е приел че
деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на
чл. 28 б ”а” от ЗАНН, разкриващо по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
ІV. За правото :
8.
Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
9.
С
оглед доводите на касатора, че деянието не съставлява маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН, следва да се посочи следното :
Действително,
в ЗАНН няма легално определение на понятието “маловажен случай”, но предвид
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната
дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК/ (доколкото
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с
оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, като
данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен
случай на административно нарушение на чл. 125, ал. 5 вр.
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, тъй като макар и формално
да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива
по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. При преценка на обществената опасност на деянието и
дееца, несъмнено следва да се съобразят безспорно установените от решаващия съд
обстоятелства, а именно, че в резултат от неизпълненото срочно задължение за
подаването на справката-декларация за данъчен период месец септември 2017 г. не
са настъпили никакви вредни последици, че забавянето при изпълнението на
задължението по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС е за
сравнително кратък период от време, че причината за забавянето при изпълнение
на задължението е настъпило заболяване на управителят В. преди да е бил изтекъл
срокът за подаването на процесната справка-декларация, както и че преди
настъпването на този срок В. е бил хоспитализиран в инфекциозна клиника, че извършеното нарушение е първо по време
нарушение, че липсват каквито и да е отегчаващи административнонаказателната
отговорност обстоятелства. В този смисъл, настоящият състав намира, че действително
случаят разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение на чл.
125, ал. 5 вр. ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност, при което положение, налагането на санкция, макар и в минимално
предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента
на обществената опасност на деянието и дееца.
10. При наличието на описаните по-горе
факти, административнонаказващия орган е следвало да
извърши преценка за наличие на маловажен случай на административно нарушение. С
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че
случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен
контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка
за законосъобразност /ТР
№1/12.12.2007г.
по тълк.
н.д.№1/2005г.
ОСНК - ВКС/.
Вярно е, че обществените отношения, регламентирани
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ са от особена обществена
важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия
орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният
случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, каза се, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения от този
вид, и несъмнено е маловажен случай на административно нарушение на чл. 125,
ал. 5 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност.
11. Като
не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за
прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, и като е отменил наказателното
постановление, като е съобразил наличието на предпоставките за квалификация на
деянието като маловажен случай, първоинстанционният съд е постановил решението
си в съответствие със закона.
12. Изложеното до тук налага да се
приеме, че касационната жалба е неоснователна,
като не са налице сочените касационни основания за отмяна на
първоинстанционното решение. При постановяването му не са допуснати нарушения
нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като
валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящата
инстанция.
Водим
от горното, Пловдивският
административен съд, деветнадесети касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 242 от 15.02.2020г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХI наказателен
състав, постановено по АНД № 6591 по описа на съда за 2019 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.