О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 07.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, І-20 състав, в закрито заседание на 07.05.2020 г.,
в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр.д. № 12591/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба с вх. № 125950/03.10.2017
г., предявена от Б.Т.К..
С разпореждания
от 08.01.2018 г. (л. 6), на ищеца е указано, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, да изпълни дадените му указания.
С
разпореждане от 31.01.2018 г. (9), срокът за изпълнение на дадените у казания е
продължен с 1 месец, считано от изтичане на предходния срок.
С
разпореждания от 14.05.2018 г. (л. 34), на ищеца отново е указано, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, да изпълни
дадените му указания.
Указанията на съда, дадени с
разпореждането от 14.05.2018 г. и
неблагоприятните последици от неизпълнението им са съобщени на ищеца, на
посочения в исковата молба адрес, на 17.05.2018 г.
В указания му срок, а и към настоящия
момент, ищецът не е изпълнил дадените му
указания. Ищецът е депозирал по делото няколко молби - на 29.01.2018 г., на 02.05.2019 г., на
23.05.2018 г., ведно с които е
представил съдебна пракика – решения и определения на СГС и на горестоящи
съдилища. Ищецът поддържа, че исковете са редовни, а изпълнението на дадените
указания е невъзможно. Излага биографични данни и намерения, множество
квалификации и разточителна информация, лишени от всякаква евристична ценност,
т.е. с никакъв принос към фактите с правно значение и неизясняващи фактическата
страна на спора.
Съдът приема следното:
Връщането на исковата молба,
съотв. прекратяването на образуваното по нея производство, е последица от процесуално
бездействие на ищеца в резултат от неизпълнението на негово процесуално
задължение - процесуална тежест поради пропуска да се отстрани в предоставения
срок констатираната от съда нередовност. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК,
исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искът. За да субстанцира спорното право, така че съдът да даде
правната му квалификация, ищецът следва да изложи всички факти, които биха
позволили да се индивидуализира правото и които да оправдаят заявения петитум.
В разглеждания случай,
ищецът не е уточнил напълно обстоятелствата, на които основава исковете си,
предявени при условията на пасивно субективно съединяване срещу тримата
ответници с искане за солидарното им осъждане. Липсва уточнение по което точно
наказателно производство ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление и
спрямо него е била взета мярка за неотклонени (т. 1 от разпореждането от
14.05.2018 г.), от кои точно незаконосъобразни действия претендира вредите (т.
2 от разпореждането от 14.05.2018 г.), в какво се изразяват вредите, кога са
настъпили и т.н. (т. 3-5). Изложението
на тези факти е необходимо, на първо място, за определянето на точната правна
квалификация на правото, претендирано от ищеца (вкл. поради твърденията за
незаконно обвинение, както и във връзка с тези за налагане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража”), която се дава от съда, въпреки
посочването й от ищеца, което не е обвързващо за съда. При посочване на
конкретни правопораждащи претендираните обезщетения факти, които съдът да
подведе под конкретна правна норма за отговорност на държавата по специалния
закон или по общия ред, въпрос по съществото на спора е дали тези факти са се
осъществили или не (както сочи и ищецът). При уточняването на горепосочените
факти ищецът следва да посочи с факти (а не с квалификации и изводи) и по ясен
начин и какви са противоправните деяния на служители на тримата ответници. Ищецът не е отстранил констатираните от съда
нередовности. Както се се посочи, връщането на исковата молба е последица от
неизпълнението на това процесуално задължение на страната, поради което и исковата
молба подлежи на връщане (чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4 ГПК).
Следва и да се посочи, че е
неоснователно искането на ищеца за насрочване на публично съдебно заседание. За
произнасянето по редовността на исковата молба, съотв. по допустимостта на
предявената искова претенция съдът по правило се произнася в закрито заседание.
В открито съдебно заседание може да се уточнят фактическите твърдения на ищеца,
но това предпоставя исковата молба да съдържа минимум необходими факти от
основанието на иска (арг. чл. 127, чл. 129, чл. 140 и 145 ГПК). Това
предпоставя допустим иск, който съдът е задължен да разгледа.
Така мотивиран и основание чл.129, ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
искова молба с вх. №
125950/03.10.2017 г., предявена от Б.Т.К., и
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело № 12591/2017 г. по описа на СГС, І-20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: