№ 192
гр. гр.Несебър, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско
дело № 20222150101019 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. К. И. с ЕГН
**********, заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв. К. Т. с посочен
съдебен адрес в гр.В., ул.Г. Ж. № **, партер-вътрешен двор срещу ЗК „Л.И.” АД с ЕИК
- ****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № **.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 996,84 лв., представляваща незаплатена
разлика между действително претърпените вреди в размер на 1540,67 лева и
възстановените от застрахователя в размер на 543,93 лева по лек автомобил ,,VW
Passat”, рег. № ****, рама ******, в следствие на настъпило ПТП от 28.04.2022г., около
8:00 ч в гр. Обзор, на кръстовището на ул. „Р.“ и ул. „Т.м.“ между Р. К. И. –водач на
лек автомобил ,,VW Passat”, рег.№ ****, рама ****** и Р.Б.К., който управлявал
автобус марка „Сетра“ ***, с рег.№ ****, рама № *****.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 28.04.2022г., около
8:00 ч. в гр. Обзор, управлявайки лек автомобил ,,VW Passat”, рег.№ ****, по ул. „Р.“
по посока главен път Е87, ищецът тръгнал да завива наляво към ул. „Т.м.“. При
маневрата наляво, водача Р.Б.К. на разположения в близост до кръстовището автобус
марка „Сетра“ ***, с рег. № ****, при движение на заден ход не видял на лявото
огледало завиващия автомобил, който ищеца управлявал и със лявата част на бронята
си ударил лекия автомобил в двете леви врати.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен двустранен
констативен протокол за ПТП, в който страните констатират, че виновен водач за
инцидента е водачът на автобус марка „Сетра“ ***, с рег.№ **** - Р.Б.К..
Ищецът твърди, че автобусът бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника ЗК „Л.И.“ АД с период на покритие от 21.04.2022г. до
20.04.2023г., обхващащ момента на ПТП.
Ответното дружество било уведомено за настъпилото събитие, за което била
1
образувана застрахователна претенция (щета) под № 0003-5000-22000590.
Претенцията му била уважена от застрахователя, който изплатил на ищеца
обезщетение в размер на 543,83 лв..
Ищецът твърди, че автомобилът му е претърпял вреди по двете леви врати,
които се наложило да отстраня чрез фирма „Автотрейд“ ООД - гр. В. и които възлизат
на обща сума от 1540,67 лева, за което е била издадена фактура
№**********/08.06.2022г., съдържаща опис на заплатените материали и услуги и
фискален бон.
Сочи, че е налице разлика между действително понесените и заплатени от него
вреди по автомобил ,,VW Passat”, рег. № ****, в размер на 1540,67 лева и репарираните
/възстановените/ от застрахователя в размер на 543,83 лева, като разликата която е
заплатил в повече за поправка на лекия автомобил е в размер на 996,84 лева. Предвид
това предявява настоящата искова претенция. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
В представено писмено становище по същество, моли за уважаване на
претенцията изцяло като доказана по основание и размер. Навежда, че както по
първата, така и по повторната САТЕ е установено, че ищецът е направил
претендираните разходи за възстановяване целостта на автомобила и те са съобразени
с пазарните цени, като по повторната САТЕ, вещото лице изрично е посочило, че
стойността за възстановяването на възникналите в следствие настъпилото ПТП
увреждания по автомобила на ищеца възлизат на всичко 1285лв., която сума е
съобразена с нормативната уредба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Счита, че исковата сума е
недължима, тъй като претенцията е удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на
действителния размер на вредите.
Ответникът сочи, че на датата на предявяване на претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение, в изготвеното уведомление за настъпило
застрахователно събитие изрично е изявено желание застрахователното обезщетение
да бъде определено по експертна оценка, във връзка с което по образуваната
застрахователна щета № 0003-5000-22-000590 е определено застрахователно
обезщетение по експертна оценка в размер на 543,83 лева. Определеното
застрахователно обезщетение в размер на 543,83 лева било изплатено по банков път в
полза на Р. К. И..
Предвид горното ответното дружество твърди, че исковата сума е недължима,
поради изплащане на застрахователно обезщетение извънсъдебно в действителния
размер на вредите, възлизащ на сумата от 543,83 лева. Намира, че вредите по лекия
автомобил на ищеца и техният размер са определени правилно по щета № 0003-5000-
22-000590 и техният действителен размер възлиза на 543,83лева.
Ответникът счита, че претендираната от ищеца сума не съответства на
действителния размер на претърпените вреди на моторното превозно средство към
датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие. В претендираното от
ищеца застрахователно обезщетение неправомерно са завишени стойността и броя
човеко/час труд, както и стойността на частите и материалите, необходими за
отремонтиране на процесното МПС, която стойност не кореспондира със средните
пазарни цени към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие и
необходимите за възстановяване на щетата. При определяне на обезщетението е взето
предвид обстоятелството, че процесното МПС е с първоначална регистрация от
20.03.2006г., за което не е необходимо ремонтът му да бъде извършен в оторизиран
сервиз, поради което експертите на ЗК „Лев Ине"’ АД са изчислили стойността на
2
ремонта по пазарни цени.
Моли, в представено становище по същество, съдът да съобрази
допълнителното заключение по СТЕ, като приеме посочената в отговора на втори
въпрос справедлива пазарна стойност в размер на 1000лв. при използване на
алтернативни части с оглед обстоятелството, че автомобилът е с дата на първоначална
регистрация през 2006г. и застрахователят не дължи възстановяване на обезщетение за
отремонтиране с оригинални части. Претендира разноски, вкл. за юк.възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, приет без възражения от страните, съдът е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: че между
ЗК „Л.И.“ АД и собственика на автобус марка „Сетра“ ***, с рег. № В 7006 НХ, рама
№ ***** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на действие от 21.04.2022г. до 20.04.2023г.; че ищецът е
подал пред застрахователя искане за завеждане на претенция по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която е образувана преписка по
щета, заведена под № 0003-5000-22-000590, че ответното дружество е заплатило
обезщетение по застрахователната претенция в размер на 543,83 лева.; механизма на
настъпилото ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП и щетите, както и вината
за ПТП.
Досежно спорният между страните размер на нанесените по автомобила на
ищеца вреди, в следствие настъпилото ПТП е допусната и изслушана основна и
повторна САТЕ. Заключението по основната САТЕ установява и потвърждава
безспорния между страните механизъм на настъпилото ПТП, причинно следствената
връзка между ПТП и нанесените по автомобила на ищеца вреди. Основното
заключение е оспорено като непълно и необосновано, досежно отговорите на
въпросите по т.5, 6 и 7 касаещи остойностяването на материалните щети и
необходимите финансови разходи по възстановяването им. Именно по тези въпроси и
на посоченото основание е допусната повторна САТЕ, заключението по която е прието
без възражения от страните по делото и на която двете страни основават писмените си
становища по същество. Видно от заключението, както по първоначалната, така и по
повторната експертиза в следствие настъпилото ПТП по автомобила на ищеца са
нанесени повреди по предна и задна лява врата, които при огледите след ПТП са
описани за подмяна.
При така описаните щети е вещото лице изготвило повторната експертиза, чието
заключение настоящият състав възприема като пълно, обосновано и кореспондиращо
напълно с останалите събрани по делото писмени доказателства, е посочило, че е
необходимо да се закупят два броя врати от същият тип, предна лява и задна лява.
Досежно отремонтирането на щетите е пояснено в експертизата, че е необходимо
съществуващите врати да бъдат демонтирани от купето и на тяхно място да се
монтират закупените нови врати. Тези на пръв поглед две операции водят към други
помощни дейности свързани с оборудване на вратите — прехвърляне на облицовка
(оборудване) и боядисване в цвят отговарящ на цвета на автомобила по талон
(регистрация). За автомобили от този модел и марка, едрогабаритни алтернативни
части не се предлагат. Като допустимо е използването на едрогобаритни части втора
употреба. След обстойно анализиране на нанесените материални щети по лек
автомобил ,,VW Passat“, per. № ****, експертизата е приело, че за възстановяване
цялостта му във вид, отговарящ на този преди ПТП е необходима сумата от 1284 лв.
без ДДС.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
3
следните правни изводи:
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите
близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по
задължителна застраховка „гражданска отговорност” след спазване на изискванията на
чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи
застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване
на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1
от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на претенцията. Последното
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл.235, ал.3 от ГПК. / опр. №
332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д.
№ 859/19г., I т.о. на ВКС/.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е
отправил писмена претенция към застрахователя. Тримесечният срок е изтекъл преди
процеса и непроизнасянето през него от застрахователя следва да се приеме за отказ за
плащане. С оглед на това предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са
допустими.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ по
смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер
отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо
да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него,
чието установяване с всички допустими доказателствени средства е в тежест на ищеца,
както е указано с доклада на съда. Заедно с това той трябва да установи наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ между застрахователя и деликвента.
От представено свидетелство за регистрация на л.а.Фолксваген пасат с рег.№
****/л.19/ се установява, че ищецът е собственик на ударения при настъпилото ПТП
автомобил, поради което се явява лице, активно легитимирано по предявения иск.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за автобус марка „Сетра“ с
рег.№ В 7006 НХ е била застрахована при жалбоподателя. Застраховката е била
валидна към момента на настъпване на произшествието. По делото се спори по
отношение на наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при ответника водач и размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
Ето защо от своя страна ответникът като застраховател по имуществена
застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по
предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е настъпило в срока на
застрахователното покритие.
Безспорно е установен, а и не е спорен механизма на произшествието, за
което е съставен и двустранен протокол/л.7 по дело/. Ищецът е заявил в посочените по-
горе срокове претенция за нанесената щета, ответникът е съставил Опис заключения
по щета за причинени увреждания по автомобила на ищеца, като не е спорно, а и от
4
представено платежно се установява, че застрахователят е изплатил на ищеца
обезщетение в размер на 543,83лв.. В същото време от представено по делото фактура
№ **********/08.06.2022г. се установява, че ищецът е заплатил за отстраняване на
нанесените щети по автомобила от настъпилото ПТП сума от 1540,67лв. с ДДС на
„Автотрейд“ ООД, поради което и претендира разликата между полученото от
застрахователя обезщетение и действително направените разходи по отремонтиране на
претърпените повреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на
действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност,
каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая
следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е
сумата от 1284 лв.без ДДС, необходима за отстраняване на щетите, съгласно
заключението по САТЕ. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази
на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната
стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще
се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността,
срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и
формирана при действието на КЗ (отм.) е приложима, тъй като принципът на
обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение
№ 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012 г.
на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014
г. на ВКС, първо ТО, определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС,
II ТО и други/.
В тази връзка съдът намира, че доводите на ответника за задължително
определяне на дължимото в случая обезщетение при условията на Наредба №
24/08.03.2006 г. и методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, са
неоснователни. Действително според чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението за имуществени
вреди на МПС по застраховка "Гражданска отговорност", се определя в съответствие с
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с
чл. 504 КЗ, като не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда.
Но съгласно чл. 4 от Приложение № 1 към Наредба № 24 от 08.03.2006 г., методиката
се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз
и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Посочените
норми, съпоставени с установеното от закона общо правило, че обезщетението по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната
стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума
по договора, налагат извод, че Методиката представлява указание за изчисляване на
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя, без да са
ангажирани доказателства за стойността на щетата или когато не е налице спор за
техният размер. Наред с това, предвид изречение първо от чл. 499, ал. 2 КЗ, което
5
гласи, че обезщетението за вреди на имущество, не може да надвиши действителната
стойност на причинената вреда, ведно с другите препратки по чл. 558, ал. 2 и ал. 5 КЗ,
се налага и извод, че Методиката по Наредба № 49/16.10.2014 г. вр. с Наредба №
24/08.03.2006 г., не дерогира приложението на общите норми на КЗ, служещи за
определяне на размера на обезщетенията за имуществени вреди. В този смисъл при
съдебно предявена претенцията за репариране на имуществени вреди настъпили в
резултат от ПТП, съдът следва да определи обезщетението по действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Като при кредитиране на заключението, съдът не е обвързан
да проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност на увреденото
имущество, не надвишава минималните размери по Методиката, тъй като, ако
пострадалият не получи цялата стойност на пазарната цена за труд и материали, той не
би могъл да извърши ремонта, респективно не би бил обезщетен за претърпените
вреди. Ето защо в трайната съдебна практика е възприето разрешението, че при спор
относно обезщетение за разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще, следва да бъде
предпочетена стойността, която е най-близка до пазарните условия за извършване на
ремонта /Р.№ по в. т. д. № 829/2020 г. на ВОС/.
Както бе посочено по-горе по делото е изслушано заключението на вещото лице
П. Я. по допуснатата от съда повторна САТЕ, от което се установи, че необходимата
стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 1284 лв. без ДДС/1540лв. с ДДС/ по
средни пазарни цени към датата на събитието.
Не се спори между страните, че ищецът е получил сумата 543,83 лева, при
което се получава остатък на дължимото обезщетение от 996,84 лева за отстраняване
на щетите.
Не се установи поведение на ищеца, което да е довело до съпричиняване на
вредоносния резултат.
Предвид установения размер на претърпените щети и след приспадане на вече
заплатеното застрахователно обезщетение, съдът намира, че предявените искове следва
да бъдат уважени, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба - 28.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени
от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска и
съобразно размера, в който е уважен, както следва 50лв. за заплатена д.т. и общо 350лв.
за двете САТЕ. Досежно адв.възнаграждение видно от предствен договор такова е
уговорено в минимален размер от 400лв. по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Адвокатското
възнаграждение съответства на предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 вр.
параграф 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Досежно определянето на възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за
адвокатурата съдът съобрази дадените разяснения в Определение № 43 от 10.02.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о., ГК, посочващо предпоставките за присъждане
на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ които са: 1)
да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл.
38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. и 2) в съответното производство насрещната страна да е осъдена
за разноски. Като в този смисъл определи такова в размер на 400лв., платими от
ответника. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г. на ІІІ г. о., определение №
708 от 05.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г. на ІV г. о., определение № 257 по ч. т. д.
№ **6/2018 г. на ІІ т. о. и др.
6
С оглед изхода на делото съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от размер на сумата 400 лв., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК и на осн.чл.38, ал.1 от ЗАдв. на адв. К. Д. Т. от АК-В., личен № **********
адв.възнаграждение от 400лв..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн.чл. 432, ал. 1 КЗ, Застрахователна компания „Л.И.” АД с
ЕИК - ****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № ** да заплати на Р.
К. И. с ЕГН **********, заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв. К. Т. с
посочен съдебен адрес в гр.В., ул.Г. Ж. № **, партер-вътрешен двор, сумата в размер
на 996,84 лева, представляваща незаплатена разлика между действително
претърпените вреди в размер на 1540,67 лева и възстановените от застрахователя в
размер на 543,93 лева по лек автомобил ,,VW Passat”, рег. № ****, рама ******, в
следствие на настъпило ПТП от 28.04.2022г., около 8:00 ч в гр. Обзор, на кръстовището
на ул. „Р.“ и ул. „Т.м.“ между Р. К. И. –водач на лек автомобил ,,VW Passat”, рег.№
****, рама ****** и Р.Б.К., който управлявал автобус марка „Сетра“ ***, с рег.№ ****,
рама № *****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника
ЗК „Л.И.“ АД с № BG/22/122001173558/22.04.2022/21119506 период на покритие от
21.04.2022г. до 20.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 28.09.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал.1 ГПК Застрахователна компания „Л.И.” АД с
ЕИК - ****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № ** да заплати на Р.
К. И. с ЕГН ********** сумата 400 лева, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на осн.чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. Застрахователна компания „Л.И.” АД с
ЕИК - ****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № ** да заплати на
адв. К. Д. Т. от АК-В., личен № ********** адв.възнаграждение от 400лв..
Решението подлежи на обжалване в въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7