Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 09.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на девети май през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 9337 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно и
субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 8955,52 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 1024,38 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 195,21 лв.
съединени при условията на евентуалност с
искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска
8955,52 лв., чл.430, ал.2 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 1024,38 лв., чл.430,
ал.1 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 8955,52 лв. и чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 153,60 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ***, представлявано от ***- Изпълнителен директор и ***-прокурист
против В.И.М., ЕГН**********,*** и Х.З.М., ЕГН**********,***, в която се
твърди, че на 04.09.2007 г. между „***
/"банката"/ като кредитор и В.И.М. като кредитополучател, е сключен
Договор за кредит за текущо потребление /"Договора"/ по силата на
който на кредитополучателя е отпусната сумата от 10 000 лева. Твърди, че
кредитът е усвоен изцяло по сметката на длъжника. Твърди, че съобразно
постигнатите договорки между страните, надлежно описани в т.6 е определена
падежна дата - 20-то число на месеца. Твърди, че по силата на т. 7 от договора,
е уговорен лихвен процент към датата на подписване - 12,70 %. Определен е
годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 13,87%. Твърди, че съгласно т.
12 от договора, страните са постигнали съгласие неразделна част от Договор за
кредит за текущо потребление от 04.09.2007 г. да са „Общи условия за
предоставяне на кредит за текущо потребление" /общите условия/, които са
изготвени и подписани от кредитополучателя. Твърди, че съгласно т.9 от Договор
за кредит за текущо потребление от 04.09.2007 г. вземанията на кредитора
произтичащи от договора се обезпечават с поръчителство. Твърди, че в изпълнение
на тази клауза и във връзка с договора текущо потребление от 04.09.2007 г., на
същата дата, между „*** и Х.З.М. е подписан договор за поръчителство-
инкорпориран в договора за кредит за текущо потребление, по силата на който
последният се е задължил като физическо лице да отговаря солидарно с В.И.М. за
изпълнението на всички задължения, поети от Кредитополучателя. Твърди, че
договорът за поръчителство съдържа размера на главното задължение и данните на
кредитополучателя и дължимата лихва. Твърди, че поради невъзможност да обслужва
задължението си, съгласно индивидуално посочени от кредитополучателя
изисквания, „***" предоговаря изискуемото процесно задължение и на
15.01.2010 г. между същите страни се подписва Допълнително споразумение, в
което длъжникът е признал, че общият размер на задълженията му по кредита, към горната
дата, възлиза на 8970 лева. Твърди, че по силата на направените допълнителни
договорки между страните се договаря гратисен период за издължаване на остатъка
от дълга в размер на 8970 лева, удължава се срокът за крайно издължаване на
потребената заемна сума с нови 120 месеца, с 6 месечен гратисен период в размер
на 50% лихва и се определя крайна падежна дата за окончателно
погасяване-15.01.2020 год. Твърди, че е уговорен лихвен процент към датата на подписване на
допълнителното споразумение - 14,95 %. Определен е годишният процент на
разходите /ГПР/ в размер на 16,55 %. Твърди, че въпреки разсрочването,
предоставения нов гратисен периоди за
погасяване на задълженията по кредита, както и много други отстъпки от страна
на кредитора, поради необслужване на задължението и на основание т. 19.2 от
Общите условия към договора за кредит и забава в плащанията над 90 дни,
кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем и на 23.12.2010 г. е обявен
за предсрочно изискуем. Излага съображения,че с оглед разрешението, дадено в т.
18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, ако съдът приеме, че независимо от уговорката за автоматична предсрочна
изискуемост на кредита при условията на т. 19.2 от Общите условия, цедентьт „***
е следвало да уведоми длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост, то
моли да бъде прието, че кредитополучателя и поръчителя -ответници в настоящото
производство са уведомени за предсрочната изискуемост с връчване на издадената
заповед за незабавно изпълнение, приложена към поканата за доброволно
изпълнение по изп. дело № 91/2016 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № 903 на КЧСИ, с
район на действие ОС - Ловеч. При евентуалност, в случай, че съдът счете, че
горното не е налице, моли да бъде прието, че ответниците са уведомени за
предсрочната изискуемост с връчване на настоящата искова молба. Излага
съображения, че съобразно разпоредбата па чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен от момента на подаване на заявлението, т.е. считано от 31.05.2011 г. В
тази насока са и указанията по т. 9 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Счита,
че поради това фактите, относими за настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, а именно неплащане на задълженията по договора в предвидения срок
и позоваването на изискуемостта, са настъпили към датата на подаване на
настоящата искова молба. Твърди, че на 31.05.2011 г. Банката - цедент е
депозирала в Районен съд - Троян Заявление за снабдяване със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание на което е образувано
ч.г.д. № 547/2011 г. по описа па Районен съд — Троян. Твърди, че със Заповед №
390. от 02.06.2011 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист
от 02.06.2011г., издадени по цитираното ч.г.д. № 547/2011 г. по описа на
Районен съд - Троян, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги
на „***, ответниците по настоящия иск - В.И.М. и Х.З.М. са осъдени солидарно да
заплатят в полза на „*** следните суми; 8955,52 лева - главница по Допълнително
споразумение от 5.01.2010г. към договор
за кредит от 04.09.2007 г. ; 1024,38 лева-договорна лихва, начислена за периода
от 23.09.2011 г. до 30.05.2011 г. вкл; 195,21
лева - мораторна лихва,
начислена за периода от 30.09.2010 г.
до 30.05.2011 г. вкл, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.05.2010г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 203,50 лева-
разноски за държавни такси и 453 лева- юрисконсултско възнаграждение. Твърди,
че на 02.07.2012 г. (т.е. след снабдяване с цитираните изпълнителни титули по
описа на РС- гр. Троян) заявителят по ч.г.д. № 547/2011 г. на РС - гр. Троян -
„***, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за
цесия"), е прехвърлил на ищеца вземането си от кредитополучателя В.И.М. и
поръчителя Х.З.М., произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от
04.09.2007 г., Допълнително споразумение от 15.01.2010г. към договора за кредит
от 04.09.2007 г. и Договор за поръчителство, ведно с всичките му
принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения. Твърди, че горното се
потвърждава и от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия. Твърди, че
видно от потвърждение от „*** до "***
за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за покупко-продажба на вземания
от 02.07.2012 г., същият е влязъл в сила и е произвел своето действие. Твърди,
че на базата на изрично пълномощно от "*** ищеца е изпратил от името на
цедента уведомително писмо за цесията до длъжника. Излага съображения, че
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД. кредиторът може да прехвърли свое
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не забраняват
това и няма пречка цедентьт да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за
цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Твърди, че по
силата на изрично пълномощно и в изпълнение на изискванията по чл. 99 от ЗЗД „***
е изпратило до В.И.М. и Х.З.М. от името на цедента уведомително писмо за
прехвърляне на вземането. Независимо от гореизложеното, в случай, че съдът
приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с
изпратеното и получено уведомителни писма, то моли да се счита, че е уведомен
за цесията с връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп. дело №
91/2016 г. по описа на ЧСИ ***, рег.№ 903 на КЧСИ, с район на действие ОС -
Ловеч, образувано от цесионера "*** за събиране на процесното вземане. При
евентуалност, ако бъде прието, че връчването на поканата за доброволно
изпълнение не представлява надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането, то
моли да бъде прието, че ответниците са уведомени за прехвърляне на вземането с
връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени
доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за
извършената цесия (В този смисъл е и Решение № 123 от 24.0б.2009г. по т.д. №
12/2009г, на ВКС, ТК, 2 отделение, Решение № 156 от 30-11-2015г., по т.д. №
2639/2014г., на ТК, второ ГО ВКС). Твърди, че по силата на Договора за цесия и
във вр. с чл.429 ГПК, цесионерът "*** е частен правоприемник на заявителя
„***, и като такъв се ползва от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист. Твърди, че след цедиране на задължението, „*** е предприело действия за
събиране на присъденото вземане, след депозиране на 02.06.2016 год. на надлежно
подписана от упълномощено лице молба, е образувало изпълнително дело № 91/2016
г. по описа на ЧСИ ***, рег.№ 903 на КЧСИ, с район на действие ОС - Ловеч.
Твърди, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение по
горецитираното изпълнително дело е постъпило възражение от ответниците В.И.М. и
Х.З.М. срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 02.06.2011 г. Счита, че предвид разрешението,
дадено в т. 10.6. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. Хе
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на
иска по реда на чл. 422 ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е
спазил срока почл. 415, ал. 1 ГПК.При условия на евентуалност, ако съдът приеме,
че предявените от ищеца установителни искове по чл. 422 ГПК не следва да бъдат
уважени поради липса на уведомление до длъжника за изискуемост на процесното
вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, то моли да бъде прието, че ответниците са уведомени за
изискуемостта на вземането с връчването на препис от настоящата искова молба,
като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми, както
следва: 8955,52 лева - изискуема и непогасена главница по договор за кредит от
04.09.2007 г, и допълнително споразумение от 15.01.2010 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова
молба до изплащане на вземането; и сумата от 1024,38 лева-договорна лихва,
начислена за периода от 23.09.2011 г. до 30.05.2011 г. включително. Моли, да
бъде признато за установено по отношение на възразилите ответници - В. И. М. и Х. З. М., че съществува вземане в полза на цеснонера
по Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.07.2012г. "***,
ЕИК ***, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 390 от 02.06.2011 г. и Изпълнителен лист от 02.06.2011 г.,
издадени по гр.д. № 547/2011 г. на Районен съд Троян, в полза на *** - заявител
и цедент, произтичащи от отпуснат кредит по Договор за кредит за текущо
потребление от 04.09.2007.2007г. и Допълнително споразумение към договора за
кредит от 15.01.2010 г., включващи: 8955,52 лева неизплатена главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 31.05.2011г.,
до окончателното изплащане, 1024,38
лева-договорна лихва, начислена за периода от 23.09.2011 г. до 30.05.2011г. вкл., 195,21 лева
- мораторна лихва, начислена за периода от 30.09.2010 г. до 30.05.2011
г. вкл. Претендира направените разноски в заповедното производство. При условията на евентуалност, ако съдът счете
за неоснователен предявеният от дружеството установителен иск, моли ответника В.И.М.,
ЕГН**********, с адрес: *** да бъде осъдена да заплати на "***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** (като правоприемник-цесионер на „*** -
цедент), следните суми, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление
от 04.09.2007г. и Допълнително споразумение към договора за кредит от
15.01.2010г., сключени с „***: - 8955,52 лева -неизплатена главница, ведно със
законната лихва за забава върху нея от датата на подаване на настоящата искова
молба до окончателното изплащане, и 1024,38 лева - неплатена редовна лихва за
периода от 24.08.2010 г. до 09.06.2011 г. Моли да бъде осъден ответника Х.З.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "***, ЕЖ ***, със седалище и
адрес на управление:*** (като правоприемник-цесионер на „*** - цедент),
следните суми, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от
04.09.2007г. - 8955,52 лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва
за забава върху нея от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане и 153,60 лева- лихва за периода от 20.07.2016 год. до
20.08.2017г. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не
е постъпил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответника Х.М.
се явява лично и в качеството си на пълномощник на В.М., като нейн син и
оспорва претенцията. Прави възражение за изтекла погасителна давност, за която
твърди, че е започнала да тече на 14.07.2011г. Позовава се на чл.147, ал.1 ЗЗД,
като твърди, че 6-месечния срок е изтекъл, тъй като задължението е станало
изискуемо на 24.11.2010г., а вземането е предявено срещу поръчителя и
кредитополучателя на 0.06.2011г.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за кредит за текущо потребление
от 04.09.2007г. *** е предоставила на В.И.М. кредит в размер на 10000 лв., със
срок на издължаване 120 месеца и падежна дата 20-то число на месеца, при лихвен
процент за първите 6 месеца 6,69%, а за останалия период –лихва, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, като към датата на сключване
на договора, базовия лихвен процент е 4,69%, стандартна надбавка 8,01 процентни
пункта или лихвеният процент по кредита е общо 12,70%.
Установява се от Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление/л.13-14 от делото/, които са подписани от
кредитополучателя и не са оспорени, съгласно т.19.1 при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем.Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем
Установява се от Договор за поръчителство от
04.09.2007г., сключен между *** и Х.З.М.,
че посбедния е поел задължение за отговаря солидарно с длъжника В.М. по
гореописания договор за кредит.
Видно от Допълнително споразумение към Договор за
кредит от 15.01.2010г., сключено между *** и В.М., че страните са уговорили, че
остатъка по договора за кредит от 04.09.2007г., към датата на подписване на
допълнителното споразумение е в размер на 8726,83 лв. главница, дължима лихва
303,03 лв., дължима наказателна лихва в размер на 1,02 лв. Уговорено е, че
общия размер на дълга е в размер на 8970 лв., при лихвен процент в размер на 14,95%,
удължен е срока на кредита с нови 120 месеца, считано от сключването на
допълнителното споразумение, като е определена крайна дата на плащане на
кредита 15.01.2020г. Към допълнителното споразумение е подписан и Договор за
поръчителство с Х.З.М.. Изготвен е нов погасителен план.
Установява се от Договор за покупко-продажба на
вземания/цесия/ от 02.07.2012г., че *** е прехвърлила на *** вземанията,
посочени в приемо-предавателен проткол. Съгласно приемо-предавателния протокол
вземането от В.И.М. е прехвърлено на ***.
Видно от Пълномощно /л.51 от делото/ *** е
упълномощила *** да уведоми от името на ***
всички длъжници по вземанията по кредити от портфейла на РЦ-Плевен, които
банката е цедирала с Договор за покупко-продажба на вземания от 02.07.2012г.
Пълномощникът има право да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД от
името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания.
Установява се от Уведомление от
11.07.2012г./л.52/, че В.М. е уведомена на основание чл.99, ал.3 ЗЗД за
цесията. Уведомлението е получено на 30.08.2012г. видно от известие за
доставяне/л.56/
Установява се от Уведомление от 11.07.2012г./л.52/,
че Х.М. е уведомен на основание чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията. Уведомлението е получено на 30.08.2012г. видно от
известие за доставяне/л.57/.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се
установява, че по разплащателна сметка № (2)*** в ВСИ в „*** с IВАN *** с титуляр В.И.М.
на 04.09.2007 г. е получена сумата от 10000,00 лв.. посочена в Договор за
кредит за текущо потребление от 04.09.2007 г. От предоставеното
извлечение на Заемна сметка № *** в „*** с титуляр В.И.М. е установено
„усвояване на КТП" на 04.09.2007 г. в размер на 10000.00 лв. Последното
плащане е на 20.09.2010 г. в размер на 17,50 лв. След тази дата до 23.12.2010
г. няма извършени плащания. Последното плащане по Допълнително споразумение от 15.01.2010 г. към
Договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2007 г. е извършено на 20.09.2010
г..Размера
на задължението по договора за кредит и допълнителното споразумение към него
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
31.05.2011г. е в размер на 8955, 52 лева главница, 1024,38 лв. договорна лихва
за периода от 23.09.2010г. до 30.05.2011г. и мораторна лихва в размер на 195,21
лв. за периода от 30.09.2010г. до 30.05.2011г., а към датата на подаване на
исковата молба са: на 8955, 52 лева главница, 1145,49 лв. договорна лихва за
периода от 23.09.2010г. до 30.05.2011г. и мораторна лихва в размер на 5054,25
лв. за периода от 31.05.2010г. до 09.12.2016г., такси и разноски в размер на 905,00 лв. По изпълнителното дело,
образувано въз основа на издадения изпълнителен лист не са постъпвали плащания
по задължението.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По
исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска
8955,52 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 1024,38 лв. и чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 195,21
лв.:
Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск по чл. 422 ал.1 ГПК в случаите на настъпило универсално или
частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение, и кои са
легитимираните страни в производството, в т.10б от ТР№4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК е прието, че при частно правоприемство на страната на заявителя, основано
на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение,
легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е и цесионерът при
спазване на срока по чл. 415 ал. 1 ГПК - това е общият принцип. Съгласно т.4г
от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на чл. 417 т. 2 ГПК, при
която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа
на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка,
държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или
частен - трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно
изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ;
противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за
незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за
които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им.
Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство
и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато
вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР изисква
специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това
ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в
исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал
вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и
издадения изпълнителен лист. Когато заповедта за изпълнение е издадена на банка
на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано
на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение,
цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за
установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 ГПК.
В настоящото производство, процесната заповед за изпълнение е издадена в
полза на ***, а ищеца по делото ***, който е придобил вземането като частен
правоприемник по договор за цесия. За ищеца по делото няма твърдения и
доказателства да има качеството на визираните в чл.417, т.2 ГПК лица, поради
което производството по установителните искове се явява недопустимо и следва да
бъде прекратено- в частта за предявените искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 8955,52 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 1024,38 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 195,21 лв.
След прекратяване производството по
делото по главните искове, съдът дължи произнасяне по евентуално предявените
искове чл.79 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 8955,52 лв.,
чл.79 ЗЗД, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 1024,38 лв., чл.79 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 8955,52 лв. и чл.86 ЗЗД,
вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 153,60 лв.:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на
срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита,
уговорен с банката.
Не е спорно между страните и се установява, че по
силата на Договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2007г. *** е
предоставила на В.И.М. кредит в размер на 10000 лв., със срок на издължаване
120 месеца и падежна дата 20-то число на месеца, при лихвен процент за първите
6 месеца 6,69%, а за останалия период –лихва, формирана от базов лихвен процент
за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да
бъде намалена с отстъпка, като към датата на сключване на договора, базовия
лихвен процент е 4,69%, стандартна надбавка 8,01 процентни пункта или лихвеният
процент по кредита е общо 12,70%. Не се спори и се установява от Договор за
поръчителство от 04.09.2007г., че кредита на В.М. е обезпечен с поръчителството
на Х.М.. Подписано е и Допълнително споразумение към Договор за кредит от
15.01.2010г., сключено между *** и В.М., според което страните са уговорили, че
остатъка по договора за кредит от 04.09.2007г., към датата на подписване на
допълнителното споразумение е в размер на 8726,83 лв. главница, дължима лихва
303,03 лв., дължима наказателна лихва в размер на 1,02 лв. Уговорено е, че
общия размер на дълга е в размер на 8970 лв., при лихвен процент в размер на
14,95%, удължен е срока на кредита с нови 120 месеца, считано от сключването на
допълнителното споразумение, като е определена крайна дата на плащане на
кредита 15.01.2020г. Към допълнителното споразумение е подписан и Договор за
поръчителство с Х.З.М.. Изготвен е нов погасителен план. Не се оспорва от
ответниците и се установява от представените доказателства, както и от
съдебно-икономическата експертиза, че сумата е усвоена от първата ответница В.М..
Налице е валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за кредит за текущо
потребление от 04.02.2007, допълнително споразумение към него от 15.01.2010г. и
договори за поръчителство от същите дати, подписани Х.М. за обезпечаване
задължението на В.М. по посочения договор за кредит и текущо потребление.
Договора за поръчителство, неоспорен от страните, съставлява годно правно основание, което поражда солидарната отговорност на ответника Х.М.
да погаси задължението на
кредитополучателя по сключения договор за кредит за текущо потребление от 04.02.2007год.
Спорен по делото е въпроса, дали е изтекъл срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, съгласно
който поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В случая
релевантен е момента, от който започва да тече този 6-месечен срок. С решение №
40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 23/24.03.2015 г. по т. д. №
1717/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 175 от 25.02.2016 г. на ВКС по т. д. №
2602/2014 г., II т. о., ТК е създадена задължителна практика по въпроса за
началния момент на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като е прието, че отговорността
на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако
към момента на предявяване на иска е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1
от ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнала до длъжника -
кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Поради неплащане в срок
на някой от погасителните вноски по кредита, ищеца е упражнил правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Същото е извършено с достигането до
двамата ответници на препис от исковата молба, в която се съдържа такова
изявление. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на
ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. /Решение
№77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК/Кредита е станал предсрочно изискуем на дата 04.05.2012г. При така
изложеното, съдът счита, че искът е предявен в законовия срок и е допустим и
спрямо ответника Х.М..
По безспорен начин от събраните по делото
доказателства се установи, че след сключването на договора за отпускане на кредит
за текущо потребление, вземането по него е било цедирано на 02.07.2012 г. на ***.
Освен промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, то също така
вземането е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на
сключване на договора. Установеното в чл. 99, ал.3 от ЗЗД задължение на цедента
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Следва да се отбележи в
тази връзка, че уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на
цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да
поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на
съгласие, вземането преминава от цедента(неговия носител към същия момент)
върху цесионера(приобретателя на вземането). С постигане на съгласието
цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че съгласно чл. 99, ал.3, ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите
лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на
прехвърлянето. Само това уведомяване би създало достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и тъй
като цесионерът действа като пълномощник на цедента - налице е изрично
овластяване на цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, чрез
обсъденото по-горе пълномощно - в случая препис от уведомителното писмо е
връчен на ответниците с известия за доставяне на 30.08.2012, поради което съдът
намира, че цесията е съобщена. Освен това длъжникът може да възразява успешно
за липса на уведомяване само ако едновременно с това, твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомяването, доколкото уведомяването по чл. 99, ал.4 от ЗЗД има това
значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. В случая ответникът не твърди, че е извършил плащане
на прехвърлената с цесията сума, поради което ищецът се явява носител на
процесното вземане. Поради това, съдът счита, че е налице надлежно уведомяване
на ответника за извършеното прехвърляне на вземането и спрямо него цесията е
породила действие, като налице е задължение на ответниците към ***
Ответниците не твърдят, че са платили задължението
си по кредита и не са представили доказателства да са изпълнили задължението си.
Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила, че незаплатения
размер на главницата по кредита е в размер на 8955,52 лв., а договорната лихва
за периода от 24.08.2010г. до 09.06.2011г. е в размер на 1024,38 лв.
При така изложеното, съдът счита, че се доказа по
безспорен начин, че ответниците дължат връщане на сумите за главница 8955,52
лв. Искът за договорна лихва за периода
от 24.08.2010г. до 09.06.2011г. в размер
на 1024,38 лв. по отношение на ответницата В.М. също се явява основателен и
доказан. Следва ответницата В.М. да бъде осъдена да заплати на ищеца главница в
размер на 8955,52 лв. и договорна лихва за периода от 24.08.2010г. до
09.06.2011г. в размер на 1024,38 лв.
Спрямо ответника Х.М., ищеца не е предявил иск за
договорна лихва в размер на 1024,38 лв., поради което съдът не дължи
произнасяне. Предявен е срещу ответника Х.М. иск за заплащане на лихва за
забава в размер на 153,60 лв. за периода от 20.07.2016г. до 20.08.2017г., който
следва да бъде отхвърлен, тъй като ответника е изпаднал в забава от момента на
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита с достигането до ответниците на
исковата молба и лихва за забава преди това не се дължи. А за периода от
09.12.2016г. до 20.08.2017г. следва производството по делото да бъде прекратено
като недопустимо.
Ответниците по делото са направили възражение за
изтекла погасителна давност, но същото е направено извън преклузивния срок- с
изтичане на срока за отговор, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Възражението е направено в първото по делото съдебно заседание. Такова
възражение не се съдържа и в подадените възражения срещу издадената заповед за
изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
ДТ, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение определено на
основание чл.78, ал.8 на 100 лв. в размер на 1201,15 лв., съразмерно с
уважената част на исковите претенции.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д.№ 9337/2016г. по описа на
РС-Плевен В ЧАСТТА на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД да бъде признато за установено по отношение
на ответниците В.И.М., ЕГН**********,*** и Х.З.М., ЕГН**********,***, че дължат на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** *** сумата 8955,52 лева,
представляваща задължение-главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 04.09.2007г. и Допълнително споразумение от 15.01.2010г., за която е издадена
заповед за изпълнение № 390/02.06.2011 по ч.гр.д.547/2011 по описа на РС-Троян.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д.№ 9337/2016г. по описа на
РС-Плевен В ЧАСТТА на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД да бъде признато за установено по отношение
на ответниците В.И.М., ЕГН**********,*** и Х.З.М., ЕГН**********,***, че дължат на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** *** сумата 1024,38 лв. договорна
лихва за периода от 23.09.2010г. до
30.05.2011г. по Договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2007г.
и Допълнително споразумение от 15.01.2010г., за която е издадена заповед за изпълнение №
390/02.06.2011 по ч.гр.д.547/2011 по описа на РС-Троян.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д.№ 9337/2016г. по описа на
РС-Плевен В ЧАСТТА на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД
да бъде признато за установено по отношение на ответниците В.И.М., ЕГН**********,***
и Х.З.М., ЕГН**********,***, че дължат на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** *** сумата 195,21 лв. лихва за забава за периода от 30.09.2010г.
до 30.05.2011г. по Договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2007г.
и Допълнително споразумение от 15.01.2010г., за която е издадена заповед за изпълнение №
390/02.06.2011 по ч.гр.д.547/2011 по описа на РС-Троян.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д.№ 9337/2016г. по описа на
РС-Плевен В ЧАСТТА на предявения иск с правно основание чл.8, вр.чл.99 ЗЗД да бъде осъден ответника Х.З.М., ЕГН**********,***,
да плати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** *** лихва за
забава за периода от 09.12.2016г. до 20.08.2017г.
ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН**********,***
и Х.З.М., ЕГН**********,***, ДА ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** *** сумата от 8955,52
лева, представляваща задължение-главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 04.09.2007г. и Допълнително споразумение от 15.01.2010г., в едно със лихвата за забава върху сумата от
подаване на исковата молба 09.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН**********,***
ДА ПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** *** сумата от 1024,38 лева, представляваща задължение-договорна
лихва за периода от 24.08.2010г. до 09.06.2011г. по Договор за кредит за текущо
потребление от 04.09.2007г. и Допълнително споразумение от 15.01.2010г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** *** против Х.З.М., ЕГН**********,***,
да бъде осъден да плати сумата от 153,60 лева, представляваща задължение-лихва
за забава по Договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2007г. и
Допълнително споразумение от 15.01.2010г. за периода от 20.07.2016г. до
09.12.2016г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК В.И.М.,
ЕГН**********,*** и Х.З.М., ЕГН**********,***, ДА ПЛАТЯТ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** *** разноски за производството за ДТ, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в
размер на 1201,15
лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: