Р Е Ш Е Н И Е
260006/20.3.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в
публично съдебно заседание проведено на двадесети февруари, през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател: Димитър Димитров
при участието на секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията - докладчик гражданско
дело № 2520/2020 година, по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск от Н.К.Н. ***, чрез пълномощника адв. П. от ШАК, против
„Електроразпределение Север“ АД гр. Варна, при участието на
трето лице – ЗАД „Алианц България“ АД, като помагач на ответника, с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане да плати на ищеца сума в
общ размер 12 500 лв. - обезщетение за пропуснати ползи от неползване на
собствен недвижим имот, предвид липса на електричество, поради бездействие на
служителите при ответника, за периода от 02.05.2018 г. до 11.11.2020 г. -
датата на подаване на исковата молба, ведно с искане за присъждане на законна
лихва върху сумата, считано от 12.11.2020 г., до
окончателното плащане.
Ищецът обосновават исковата си претенция
твърдейки, че като собственик на недвижим имот: стопански
двор, УПИ - VI от квартал 1 „Д“, с площ от 1080 кв. м., в урбанизираната
територия – с. Мадара, община Шумен, област Шумен, при граници: улица, имоти с
№№ III, IV, V, VII и VIII, ведно с построените в него: 1/Масивна сграда „Клуб
на бригадира”, състояща се от стая с площ от 22 кв. м. и стая с площ от 10 кв.
м. и Навес с площ от 200 кв. м., в края на 2015 г. подал Заявление до ответното
дружество за проучване условията за присъединяване към електроразпределителната
мрежа. След посещение на място от страна на служители при ответника, на ищеца
било предложено да бъде поставено СТИ в най - близкия трафопост. Предложеният
вариант бил неудовлетворителен и на 08.01.2016 г. ищецът
подал Заявление за проучване условията за присъединяване, като посочил че иска
становище, което да е съобразено с Наредба № 6, чл. 29, ал. 5 - СТИ да бъде
монтирано на границата на имота. На 22.02.2016 г. ищецът получил Становище с
Изх. № Ш16-1228/19.02.2016 г., което за него било отказ от достъп до
електроразпределителната мрежа. Счита че от бездействието на ответното
дружество е нарушено задължение разписано в чл. 20 ОУДПЕЕЕМ - да пренася
електрическа енергия до границата на собственост между електрическите
съоръжения на клиента и електроразпределителната мрежа при условията на
равнопоставеност на обслужваната територията, поради което на 03.02.2017 г.
предявил иск, по който с Решение № 44/22.02.2018 г., по описа на ОС Шумен,
ответната страна била осъдена, но не изпълнила задължението си да издаде
исканото Становище за присъединяване, с което продължавали да му нанасят
имуществени вреди от невъзможността да ползва собствения си имот, тъй като в
него няма електричество, са му нанесени имуществени вреди. Претендира
обезщетение за пропуснати ползи, поради бездействие на служителите при
ответника, в общ размер 12 500 лв., считано от 02.05.2018 г. до 11.11.2020 г. -
датата на подаване на исковата молба, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 12.11.2020 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът
подава писмен отговор на исковата молба с изложени твърдение, от които може да
се направи извод, че счита исковата претенция за неоснователна. Претендира разноски.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска, както е предявен, а ответникът - отговора
исковата молба. Третото лице помагач на ответника – ЗАД „Алианц България“ АД,
намира искът за неоснователен.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС –
девети състав прие за установено от фактическа страна следното:От приложен към
исковата молба НА № 200, том 7, рег. № 11579, дело № 1030/2015 г., по описа на
Нотариус С. С., рег. № 9024,
на НК /лист 7 от делото/, се установява, че на 05.09.2015 г., чрез продажба,
ищецът Н.К.Н. е станал собственик на недвижим имот: масивна сграда „Клуб на
бригадира”, състояща се от стая с площ от 22 кв. м. и стая с площ от 10 кв. м.,
навес с площ от 200 кв. м., построени в стопански двор, ПИ - VI от квартал 1
„Д“, с площ от 1080 кв. м., в урбанизираната територия – с. Мадара, община
Шумен, област Шумен, при граници на земята: улица, имоти с №№ III, IV, V, VII и
VIII.
По делото е
представена лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., изд. от ДКЕВР на „Е.ОН България
мрежи“ АД за дейността „разпределение на електрическа енергия“.
Страните не
спорят, а и от събраните доказателства се установява, че в началото на 2016 г.
ищецът подал до „Електроразпределение север“ АД /по това време „Енерго-про
мрежи“ АД/ гр. Варна, Искане /лист 15 от делото/, за проучване условията за
присъединяване на процесния имот към електроразпределителната мрежа.
Със Становище
изх. № 1228/19.02.2016 г., по описа на ответното дружество /лист 18 от делото/,
изготвено на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, са разяснени предпоставките при наличието
на които, според „Енерго – про Мрежи”, имотът на ищеца може да бъде присъединен
към електропреносната мрежа.
С писмо изх. №
4941870/19.11.2018 г. ответното дружество представило на ищеца договор за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа и поканило
същия да го подпише.
От приобщените доказателства
събрани по ГД № 331/2017 г., по описа на ШРС, ведно с ВГД № 16/2018 г., по описа
на ОС Шумен; ВЧТД № 70/2017 г., по описа на ОС Шумен; ГД № 1088/2018 г., по
описа на РС Шумен, ведно с ВГД № 158/2019 г., по описа на ОС Шумен; ГД №
317/2019 г. по описа на Апелативен съд Варна; ВГД № 268/2018 г., по описа на ОС
Шумен; АД № 10251/2018 г., по описа на Административен съд - София град, се
установява, че Н.Н. е предявил срещу „Енерго-про мрежи“ АД /чийто правоприемник
е ответникът/ два иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, като с влезли в сила
решения ответното дружество било осъдено да плати на ищеца обезщетения за
претърпени имуществени вреди, причинени от неправомерни действия и бездействия
на лица, на които ответникът е възложил работа, при и по повод изпълнение на
същата, изразяващи се в пропуснати ползи от неправомерно лишаване на ищеца от
право на ползване върху неговия собствен недвижим имот поради липса на ел.
енергия, за различни периоди.
Разпитан в
съдебно заседание свидетелят М. С. С. твърди, че към
момента имотът на ищеца Н.,***, представляващ стопански двор, не е
електрозахранен въпреки, че в близост минава стълбова линия на електрическа
мрежа, която продължава към други сгради.
Съгласно
Заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че средния пазарен наем на ден за процесния имот, ако е
електрозахранен възлиза на 11,71 лева, а ако не е електрозахранен – 0.33 лева.
Представени са и
други неотносими към правния спор писмени доказателсва.
При така
установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на страните и
обсъди събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи.
Отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия, с които е причинено пряко деликтно увреждане – т.
нар. деликтна отговорност. Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително -
гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата
лица. Тази отговорност е за вреди, причинени от работници или служители на
възложителя при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
От една страна основателността
на предявеният иск /т. е. за да възникне задължението за обезщетяване на вреди,
респективно правото на пострадало лице да търси обезвреда/, предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки, които ищецът трябва да установи:
възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите; противоправно
деяние /действие или бездействие/ на изпълнител, което е за изпълнението или по
повод изпълнението на възложена работа; вреда за ищеца по иска; причинна връзка
между деянието и вредата и вина на извършителя, която се предполага.
Конкретните лица, осъществили деянието, не е необходимо да се установят, а само
качеството им на изпълнители на възложената работа. Липсата на който и да е
елемент от фактическия състав води до неоснователност на исковата претенция.
От друга страна
се установи, че между страните по настоящото дело са били водени други дела: ГД
№ 331/2017 г., по описа на ШРС, съответно ВГД № 16/2018 г., по описа на ШОС и ГД
№ 1088/2018 г., по описа на ШРС, съответно ВГД № 158/2019 г., по описа на ШОС, с
напълно идентичен предмет, с изключение периода на претендирано обезщетение, по
които са постановени влезли в сила съдебни актове, поради което се е формирала
сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 297 ГПК, т. е. със сила на пресъдено
нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, които
индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на исковете.
Формирана по този начин, силата на пресъдено нещо задължава съда да възприеме
напълно тези факти. Поради това, настоящият състав на ШРС намира, че по делото не
се нуждаят от доказване: извършване от страна на ответника, чрез лица, на които
е възложило работа, на деяние, изразяващо се в бездействие във връзка с
възложени по силата на издадена лицензия задължения за свързване на собствения
на ищеца имот към електроразпределителната мрежа и противоправността на
деянието, както и вината на ответника при извършване на деянието.
По делото се
установи, че към момента на приключване на съдебното дирене Н.Н. е собственик
на описания по-горе недвижим имот, находящ се в с. Мадара, обл. Шумен.
От събраните
гласни доказателства се установи, че и през процесния период от 02.05.2018 г.
до 11.11.2020 г. - датата на исковата молба, ищецът е лишен от възможността да
ползва същия по предназначение поради липса на доставяна електрическа енергия
от страна на ответника. Тоест, доказани са и предпоставките – наличие на вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се ползва имота и
причинната връзка с поведението на ответника.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че по делото е доказано осъществяване елементите от фактическия
състав на деликт, от който възниква задължението на ответника да поправи всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Предендират се имуществените
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, поради което „Електроразпределение
Север“ АД дължи обезщетение, което се равнява на разликата между пазарната
наемна цена за електрозахранен и неелектрозахранен имота на ищеца за
претендирания период от 02.05.2018 г. до 11.11.2020 г.. От неоспореното заключение
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установи, че размерът на
пазарната наемна цена за електрозахранен имот за периода 02.05.2018 г. – 11.11.2020
г. възлиза на 10 820.04 лева, а за
неелектрозахранен – 304.92 лева или разликата от 10
515.12 лв. представлява претърпени имуществени вреди, от противоправно неизпълнение
задълженията на длъжностни лица от ответното дружество за присъединяване на
имота към електрическата мрежа, изразяващи се в пропуснати ползи поради липса
на доставяна електрическа енергия при упражняване от ищеца право на ползване
върху собствения му недвижим имот, находящ се в с. Мадара, обл. Шумен, при
което претенцията следва да бъде уважена до тази сума,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2020 г. до
окончателното плащане и отхвърлена до пълно предявения размер от 12 500 лв.,
като неоснователна.
Относно
разноските по делото:
Ищецът
претендира съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /л. 282/ адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200,00 лева; 500 – внесена ДТ, както и 100 –
внесен депозит за вещо лице. Ответникът претендира разноски в общ размер на 450
лв., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /л. 283/, от които 150 лв. –
възнаграждение за вещо лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. От
ответника е направено възражението за прекомерност на платеното от ищеца
възнаграждение за един адвокат. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските, в частта платено възнаграждение за адвокат, ако то се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ минималния размер
на възнаграждението възлиза на 905 лв. Уговореният и платен от ищеца размер възнаграждение
се равнява на 1 200,00 лева. Съдът, след преценка на правната и фактическа
сложност на настоящия спор, намира, че платеното от ищеца възнаграждение за
един адвокат за представителство и защита в първоинстанционното производство,
от образуването му, до приключване на устните състезания и участие в две
съдебни заседания, е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се
присъди минималния размер. Касае се за процесуално представителство по иск за
обезщетение от непозволено увреждане, за което е уговорен общ размер на
възнаграждение, надвишаващ с 295 лв. законния минимален размер. Ето защо, възражението
на ответната страна се явява основателно и следва адвокатското възнаграждение
на ищцовата страна да бъде намалено до минималното такова. Ответникът следва да
бъде осъден да плати на ищеца направените разноски по делото, в размер на 1
266.02 (хиляда двеста шестдесет и шест лева и две стотинки) лева, съобразно
уважената част на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът следва да бъде
осъден да плати на ответника направените разноски по делото, в размер на 71.46
лв. съобразно отхвърлената част на иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда
„Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, по иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, да плати на Н.К.Н., с ЕГН ********** ***,
сумата 10 515.12 (десет хиляди
петстотин и петнадесет лева и дванадесет стотинки) лева
- обезщетение за претърпени имуществени вреди, от противоправно неизпълнение
задълженията на длъжностни лица от ответното дружество за присъединяване на
имота към електрическата мрежа, изразяващи се в пропуснати ползи поради липса
на доставяна електрическа енергия при упражняване от ищеца право на ползване
върху собствения му недвижим имот, находящ се в с. Мадара, обл. Шумен, за
периода от 02.05.2018 г. до 11.11.2020 г. - датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва
от 12.11.2020 г., до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен размер от 12 500 лв. отхвърля като
неоснователен.
Осъжда
„Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, да
плати на Н.К.Н., с ЕГН ********** *** 266.02 (хиляда двеста шестдесет и шест
лева и две стотинки) лева - разноски, съразмерно уважената част от иска, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Н.К.Н., с
ЕГН ********** ***, да плати на „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 71.46 (седемдесет и един лева и
четиридесет и шест стотинки) лева - разноски, съразмерно отхвърлената част от
иска, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника ЗАД
„Алианц България“ АД.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
– Шумен.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните.
Районен съдия:…………………….