Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260028/05.03.2021година
Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд наказателно отделение
На осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА
САПУНДЖИЕВА
Секретар:Соня Дичева
Прокурор:Иван Тодоров
като разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева
ВНОХД номер 6 по описа за 2021 година
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано
е по жалба на подсъдимия Н.Ю.А., чрез неговия защитник: адв.М.П.-АК Шумен против
присъда №260005 от 07.10.2020г. по НОХД
№356/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград.
С
атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване на следните
престъпления: по чл.116,ал.1,т.6а и т.9 във вр. с чл.115 от НК, във вр. с
чл.18,ал.1 от НК за което му е наложено наказание в размер на 15г.“лишаване от
свобода“; по чл.144,ал.3 вр. ал.1, с наложено наказание от 2
год.“лишаване от свобода“ и по чл.339,ал.1 от НК с наказание 2год.“лишаване от
свобода“. На осн. Чл.23 от НК е определено общо наказание, в размер на 15
год.“лишаване от свобода, и определен първоначален “строг“ режим на
изтърпяване.С присъдата подсъдимия е признат за невиновен в извършване на
престъпление по чл.325,ал.3вр.ал.1 от НК и оправдан по това му обвинение. Подсъдимият
е осъден за заплати на пострадалата обезщетение, в размер на 30000лв.,за
причинените и неимуществени вреди.
В жалбата
на подсъдимия се навеждат доводи за незаконосъобразност.Твърди се, че присъдата
е постановена при неизяснена фактическа обстановка, непреодоляване на
противоречиви доказателства и липса на отговор на експертните заключения по
основни въпроси по делото. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова,
с която подсъдимия да бъде оправдан по всички обвинения. Алтернативно се прави
искане за изменение на присъдата, с приложение на чл.55 от НК и определяне на
наказание под най-ниския размер за престъплението по чл.116 от НК.
В съдебно
заседание подсъдимият, чрез неговия защитник поддържа изцяло депозираната жалба
на посочените основания.
Представителя
на апелативна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата за
правилна и законосъобразна.
Частният обвинител и граждански ищец,
представляван от адв. Н. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда.
В личната
си защита и последна дума подсъдимият заявява,
че не е искал да умъртви пострадалата, а само да я сплаши.Счита, че с това
оръжие не може да се причини смърт.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз
основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на
чл.314 от НПК,съдът намира за установено следното:
Познанството между подсъдимият Н.А.
и пострадалата Н.М. датира от ученическите години на последната. През м. април
2011г. двамата заживяли заедно. На 06.07.2011г. се родил синът им- Кенан.
Още от самото начало съжителството им било съпътствано от скандали,
предизвиквани от подсъдимия, който злоупотребявал с употребата на алкохол. В
такава ситуация подсъдимия обиждал и нагрубявал свидетелката, нанасял й побой и
отправял закани. Същият не е разрешавал на пострадалата да излиза, да се среща
и общува с други хора, освен с най – близките от семейството, като непрекъснато
демонстрирал силна ревност. Пострадалата М. многократно е напускала семейното
жилище и заедно с детето е отивала при своите родители. Подсъдимият
непрекъснато я умолявал да се върне при него-по телефона и при непосредствени
срещи, като е обещавал да промени поведението си. Тези обещания не били
спазени, като пострадалата постоянно била подложена на физически и психически
тормоз.
През 2013г. подсъдимия работел като
таксиметров шофьор. Същият често работел нощна смяна, като след прибирането си
в дома сутрин започвал да пие мастика и
бира. Вследствие изпития алкохол подсъдимия ставал раздразнителен, обиждал
пострадалата и й нанасял побой. Една сутрин, пострадалата завела детето на детска ясла и когато се
върнала, заварила подсъдимия да пие. Без причина той взел от гардероба пистолет
и започнал да си играе с него, а впоследствие вдигнал ръка и стрелял по
телевизора. Куршумът минал през екрана и се забил в стената. Свидетелката изпитала
силен страх, защото след изстрела подсъдимият грабнал телевизора и го разбил в
земята, започнал да чупи домакински уреди и съдове. Пострадалата се скрила в
банята, от където се обадила по мобилния си телефон на майка му– св.Невин Емре.
Когато последната пристигнала, подсъдимият се отнесъл грубо и с нея и двете
жени избягали от апартамента. Св.Емре се обадила в полицията и подсъдимия бил
задържан. Пострадалата М. за пореден път отишла с детето при родителите си.
След дълги увещания и обещания от страна на подсъдимия, пострадалата отново се
върнала в семейното жилище.
След проверка на подсъдимия
било установено, че същия управлява МПС след употреба на алкохол. За това си
деяние същия е бил осъден на пробация, като му било отнето и свидетелството за
правоуправление на МПС.
На 23.10.2014г. се родили двете им
дъщери – Седа и Еда. През 2015г. подсъдимия и пострадалата сключили граждански
брак, изтеглили заем и закупили по–голямо жилище. Тормозът над пострадалата
продължавал, като подсъдимия й забранявал да излиза и общува с други
хора. Подс.А. не работел и постоянно злоупотребявал с алкохол. В пияно
състояние обиждал съпругата си и й нанасял побои. В края на м. май 2018
година, след като завела децата на детска градина, пострадалата се
завърнала в дома си и заварила съпруга си пиян. Станал скандал, при който той
започнал да й нанася удари със стол по главата. Пострадалата се предпазвала с
ръце, като при един от ударите столът се счупил. Тя напуснала жилището и
окончателно заживяла с децата при своите родители. Бракът между двамата бил
прекратен с влязло в сила съдебно решение на 14.02.2019г. По силата на същото,
упражняването на родителските права било предоставено на майката.
Бащата на пострадалата– св.В. Сали
се намирал в приятелски отношения със св.Ахмед М., който живеел в съседство и
работел в „Алкомед“ АД Шумен. Св.М. съдействал на пострадалата и тя започнала
работа в дружеството през месец декември 2018. Двамата работели в една и съща
смяна и по молба на баща й, свидетелят се съгласил да транспортира пострадалата с неговия лек
автомобил до работното им място.
Въпреки развода, подсъдимият не
преставал да настоява пострадалата да се върне при него, но тя категорично
отказвала. Същият често звънял на мобилния й телефон, за да разпитва къде се
намира и с кого, отправял й заплахи и обиди, което я разстройвало и тя
блокирала телефона му. Подсъдимият следял автомобилът на св.М. с личния си
автомобил, с автомобила на своя близка, със служебния автомобил на заведението,
в което работел и дори с личния автомобил на работодателя си. Тъй като знаел
работното време на пострадалата, подсъдимия я причаквал пред дома й, или пред
предприятието, като й устройвал скандали. За да знае къде се намират по всяко
време бившата му съпруга и св.М.,, подсъдимия закупил на 14.05.2019г.
проследяващо устройство и карта, която инсталирал на телефона си. На
16.05.2019г. през нощта закрепил с магнит устройството под шасито на автомобила
на св.М..
На 20.05.2019г. пострадалата се
срещнала с подсъдимия пред блока на родителите си, под предлог, че той ще й
даде пари за екскурзията на сина им. Това не се случило, но подсъдимия отново
настоял тя да се върне да живее при него. Свидетелката отказала и той се опитал
със сила да я качи в автомобила си. Пострадалата се съпротивлявала и паднала на
земята, а подсъдимият избягал. Същия ден пострадалата отишла с баща си в
полицията и подала жалба за домашно насилие.
Късно вечерта на същия ден,
подсъдимият отишъл в района на „Стария град“ в близост до гр. Шумен, със
закупен по– рано газ– сигнален револвер „Зораки Р1“, кал. 9 мм.. Подсъдимият премахнал
преградната муфа на цевта, а във всяка от дупките на барабана с моментно лепило
залепил по една оловна сачма, за каквито използвал отговарящи на диаметъра
тежести, използвани при риболов и зад всяка сачма поставил по един газов
патрон. С така приспособеното оръжие, подсъдимия направил опит да произведе
изстрел, но не успял, защото се счупил ударника на револвера. На следващия ден,
подсъдимия закупил от ловно- рибарски магазин нов газов револвер марка „Ekol“,
модел „Viper 6“, калибър 9мм., с фабричен номер Е6UP. На този револвер отново
премахнал преградната муфа на цевта, а във всяка от дупките на барабана с
моментно лепило залепил по една оловна сачма, като над тях поставил по един
газов патрон. Отново в тъмните часове на 21 срещу 22.05.2019г., обвиняемият
отишъл в района на „Стария град“, за да провери годността на оръжието да
произведе изстрел и нанесе поражение.Подсъдимият произвел успешни изстрели,
като на светлината на автомобилните фарове, от 10 – 15 метра с револвера уцелил
и пробил картонена кутия за пица.
Около 04.50ч. на 22.05.2019г.,
пострадалата и св.М. тръгнали с управлявания от последния автомобил за работа.
На обръщача на кв. „Боян Българанов“ в гр. Шумен спрели за кратко време, за да
закупят закуски, след което по бул. „С. Велики“ през кв.„Тракия“, се отправили
към „Алкомед“ АД. В този момент, св. М. забелязал, че след тях се движел
автомобил, като скоро констатирали, че това е автомобилът на подсъдимия „Опел
Астра“, рег. №Н7048ВВ, управляван от него. Подсъдимият застигнал
автомобила на св. М. и предприел действия, за да го принуди да спре.
Първоначално подсъдимият изпреварил л.а. „Фолксваген Шаран“ и спрял на пътя по
начин, който препятствал преминаването на автомобила на св. М.. Последния се
възползвал от това, че островът между пътните платна бил прекъснат и преминал в
насрещното движение. Подсъдимият потеглил с автомобила си и известно време
двата автомобила се движели успоредно в двете платна за
движение. Свидетелят М. се върнал в дясното платно за
движение, но подсъдимия шофирал по такъв начин пред него, че не допускал да го
изпревари. В 05.02ч. на 22.05.2019г., св.М. позвънил на тел.112, за
да подаде оплакване, като разговарял със служител за спешни повиквания и
полицейски служител. Движейки се по този начин - управляваният от подсъдимия лек
автомобил отпред, пречещ на движението на управлявания от св.М. автомобил, в
който пътувала пострадалата, двата автомобила достигнали по бул. „С. Велики“, в
близост до отбивката за „Сарк България“ АД гр. Шумен. Там подсъдимият рязко
завил вдясно и спрял автомобила си напречно на платното за движение, като по
този начин принудил и св.М. да спре на няколко метра от неговия автомобил. Пострадалата
решила да разговаря с бившия си съпруг, за да му каже да се отстрани
от пътя им. Приближавайки се към автомобила на подсъдимия, същата забелязала,
че страничното стъкло на предната дясна врата било спуснато и се навела, с
намерение да разговаря с него, като е изрекла обидни думи. Когато се намирала в
непосредствена близост до колата, подсъдимия произвел с газов револвер марка „Ekol“, модел
„Viper 6“, калибър 9мм три изстрела насочени към главата на бившата
му съпруга, без да става от шофьорското място. Една от изстреляните сачми
попаднала в главата на пострадалата, след което тя паднала на земята. В този
момент, подсъдимият потеглил с автомобила си по дясното пътно платно. Св.Ахмед М.
излязъл от своя автомобил, с намерение да окаже първа помощ на пострадалата, като
по това време все още разговарял със служителите на телефон 112 и им съобщил
какво се случва. След като направил обратен завой, подсъдимия отново се
приближил с автомобила си към местопроизшествието. Виждайки св.М., който в този
момент се суетял около пострадалата и впоследствие се скрил в близост, подсъдимия
започнал да го заплашва и обижда на турски език. Същия му казал: Ще ти еба
майката, няма да живеете и двамата, и тебе ще убия, и тебе ще изтрия, ей лапе и
теб ще те убия, и теб няма да те има“. Подсъдимият произвел към пострадалата
още един изстрел с револвера и напуснал мястото на инцидента. След съобщението
на св.М. за случилото се, на местопроизшествието били изпратени полицейски
служители и линейка, с която пострадалата била транспортирана до болница.
Подсъдимият първоначално се насочил
към гр. Шумен, но променил намерението си и се отправил в обратна посока. По
пътя изхвърлил оръжието и останалите боеприпаси, разглобил и изхвърлил и двата
си мобилни телефона. Отишъл в град Разград, където се предал на
полицейски служители в местното Районно управление на МВР, пред които обявил,
че е застрелял жена си.
От заключението на назначената по
делото съдебно – медицинска експертиза по писмени данни №95/2019г. /т. 2, л.
200 – л.208/ се установява, че пострадалата Н.М. получила следните
травматични увреждания: едно сляпо огнестрелно нараняване в лявата задушно
тилна област на главата с дълбочина до костта, без данни за проникване в
черепната кухина, входно отвърстие с диаметър около 3 мм с неравни ръбове тилно
вляво; две метални чужди тела слепоочно тилно вляво, подкожно разположени.
Установената сляпа огнестрелна рана се дължи на пробивното действие на
проектила – рибарска оловна сачма, а намирането на две чужди тела при една
входна рана - най – вероятно се дължи на фрагментирането на проектила, при
проникването му в подкожието на главата и съприкосновението с тилната кост,
където се е получило и счупване на външната пластина на черепната кост.
Травматичните увреждания в съвкупност, са причинили на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице, по делото
няма убедителни медицински данни, пострадалата да е изпадала в състояния,
опасни за живота й, след получаване на травматичните увреждания. Вещото лице изрично е отбелязало, че в задушно
тилната област на главата, черепните кости са относително дебели и плътни,
поради което пробивната сила на проектила е наранила само външната пластина на
костта, но при попадение напр. пред ухото /челно – слепоочно/ пораженията биха
били много по– тежки. Дава заключение, че между произведените изстрели и
установеното сляпо огнестрелно нараняване на главата е налице пряка причинна
връзка.
По делото били изготвени две
балистически експертизи: единична /т.2, л.176 – л.180/, изготвена от вещо
лице при НТО при ОД МВР – Шумен и тройна /т.2, л.193 – л.195/, изготвена от
вещи лица при БНТЛ при ОД МВР – Варна, при което е изследван газов револвер
марка „Ekol“, модел „Viper 6“, калибър 9мм., с фабричен номер Е6UP. Видно от
същите, представеният за изследване револвер е без наличие на характерната за
газовите оръжия преграда в цевта, поради което притежава характеристиките на
огнестрелно оръжие. Снаряден по описания от подсъдимия начин, револверът е
произвел изстрели и проектилите са нанесли механични поражения на целта, поради
което се заключава, че в случая се касае за огнестрелно оръжие.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
експертът уточнява, че револверът е произведен като газово оръжие, калибър 9мм.
Вещите лица са провели експериментална стрелба по описания от подсъдимия начин.
В основата на барабана са поставени сачми, залепени с капка каноколит. По време
на експертимента е използвана 2,5см чамова дъска, която след произвеждане на
изстрел се пробила на дълбочина 1см. Вещите лица са категорични, че
изследваното оръжие има характеристиките на огнестрелно, може да изхвърли
твърдо тяло през цевта под въздействието на барутни газове.
По делото
са изготвени и комплексни психолого-психиатрични експертизи на постр.Н.М., на
подс. Н.А. и на св. Ахмед М..
КСППЕ на Н.М./л.236,том2 от ДП/. Експертните дават
заключение, че пострадалата не се води в диспансерен регистър на ДПБ Царев
брод.След инцидента същата е разгърнала състояние на остра стресова реакция,
която е преминала няколко дни по-късно в разстройство в адаптацията, със
смесено нарушение на емоциите и поведението. Вещите лица считат, че
пострадалата е способна да възприема правилно и точно факти и обстоятелства
свързани с деянието, да ги запаметява и възпроизвежда, под формата на
показания.
КСППЕ на подс.Н. Ахтраим/л.242,том2 от ДПС/.
Заключението
на експертите е, че подсъдимия не се води в диспансерния регистър на Царев
брод. Не се установяват данни за вроден, или придобит интелектуален дефицит,
както и за отминало, или актуално психично разстройство с психотични симптоми.
Експертите считат, че по време на деянието, подсъдимия е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е
способен да възприема и запаметява факти и обстоятелства свързани с деянието и
да ги възпроизвежда в обясненията си. Според вещите лица извършеното от подсъдимия деяние има
характеристики на афектно отреагиране, но „липсват
критерийни доказателства от контекстуален, фазово- специфичен и
сомато-вегетативен порядък“ за категоричното му квалифициране като
„физиологичен афект“ в смисъл на “силно раздразнение“.
КСППЕ на св.Ахмед М. /л.260,том2 от ДП/.
Свидетелят
не фигурира в регистъра на Царев брод. Преживяното от 22.05.2019г. е довело до
развитие на остра стресова реакция у него. Вещите лица дават заключение, че
същия е способен да възприема правилно и точно факти и обстоятелства свързани с
деянието и да дава правдиви показания. Същите дават заключение, че отправените
от страна на подсъдимия заплахи спрямо свидетеля са предизвикали у него
основателен страх.
Така
изложената фактическа обстановка е установена и от първоинстанционния съд.
Същата се подкрепя от събраната по делото доказателствена съвкупност.
Първоинстационният
съд е извършил обстоен анализ на свидетелските показания, даващи информация за
отношенията между подсъдимия и пострадалата, в хода на съвместното им
съжителстване и след прекратяване на техния брак. Настоящият състав ги споделя
напълно, поради което и не следва да ги преповтаря. Същите имат отношение към
квалификацията „извършено в условията на домашно насилие“. По делото се
установява по безспорен начин, че по време на съвместното им съжителстване,
подсъдимия е упражнявал спрямо пострадалата системно физическо и психическо
насилие, принудително ограничаване на личния й живот, личната свобода и права,
изразяващо се в забрана за свободно придвижване и комуникация с хора, различни
от близките й. Това поведение на подсъдимия е продължило и след постановения
развод. Същото се установява по безспорен начин както от показанията на пострадалата
и нейните родители, така и от незаинтересованите свидетели: Айше Мустафова, Ибрям
Ибрямов и Иван Петров. Самият подсъдим заявява в своите обяснения, че е следял
пострадалата, като за целта е поставил проследяващо устройство на автомобила на
св.М., с когото пострадалата се придвижвала до работното си място.
Проверявания
съд е дал отговор за констатираните противоречия в показанията на пострадалата
и св.М. с обясненията на подсъдимия, досежно отправени от пострадалата обиди
към него, преди изстрелите. Действително както пострадалата, така и св.М.
твърдят, че преди произвеждане на изстрелите, от страна на пострадалата М. не
били отправяни никакви реплики към подсъдимия. От друга страна, видно от
разпита на св.Неджимедин М., който работел в непосредствена близост/около 100м/
до мястото на инцидента, като охранител, същият свидетелства, че преди
изстрелите е чул “гласове, викове, да се карат“. В един момент чул само
„госпожата веднъж го напсува “майка ти путката“, след което и три поредни
изстрела. След кратка пауза, свидетелят чул още един-четвърти изстрел. Тези
показания частично съвпадат с обясненията на подсъдимия който твърди, че
пострадалата го напсувала, макар да споменава други думи. Ето защо, правилно
показанията на пострадалата и св.М. не са кредитирани в тази им част. Изложеното
по никакъв начин не намира отражение върху съставомерността на деянието. В
с.з., вещите лица, изготвили КСППЕ по отношение на подсъдимия отново заявяват,
че „с оглед на неговите личностови особености,
същите водят до по-лесно афектно отреагиране, тъй като колкото личността е
по-дисхармонична, толкова по-лесно може да отреагира афекта. Много по-малък
повод може да доведе до афектна реакция, при една личностова дисхармония-лека
обида, забележка, още повече и на употребата на алкохол“/вж пояснения на
експертите на л.215 гръб от делото/. Вещите лица обаче са категорични, че
състоянието на подсъдимия не може да бъде характеризирано като физиологичен
афект. В този смисъл, от една страна изречената от пострадалата псувня би
спомогнала за по-лесно афектно отреагиране. От друга страна, видно от
обясненията на подсъдимия, същият заявява, че изреченото от пострадалата е в
смисъл “какво правиш тук глупак“/вж обяснения на л.185,том1 от ДП/. В този
смисъл, изреченото от пострадалата не би следвало да се възприета като тежка
обида и псувня, което може да доведе до раздразнение с афектно отреагиране.
Следващото
възражение на защитата на подсъдимия се отнася до местоположението на
пострадалата, по време на изстрелите. Настоящият състав намира, че възприетото
от първостепенния съд е обосновано и почива на доказателствата по делото. Показания
за движението на пострадалата дава св.М., който е наблюдавал непосредствено нейните
движения.“Тя слезе, отиде до колата му, без
нито дума той започна да стреля…чух три изстрела. Н. падна на земята……Тя когато
слезе, отиде и се наведе към колата му, явно да попита какво иска пак и той без
нищо да каже, видях, че ръката му беше там, започна да стреля“/вж
показанията на св. М. на л.108 гръб от делото/. В този смисъл са и показанията
на пострадалата М.: „Ахмед говореше с
полицията да им обяснява.Казах му да не слиза, да говори, а аз ще сляза, ще
видя какво иска, ще го попитам. Слязох от колата, направех 3 или 4 крачки, не
повече. Н. беше в колата. Дясното му стъкло беше свалено до долу, беше
отворено. Само се наведох да го погледна, защото не го виждам. Наведох се и
неговата ръка беше вече насочена към мен. Изведнъж чух някакъв шум, видях му
пистолета в ръката и докато се осъзная бях паднала“/вж показанията на св.М.
на л.223 гръб от делото/. От приобщените обяснения на подсъдимия на л.105,том1
от ДП се установяват същите обстоятелства: “Бившата
ми жена слезе от колата на Ахмед и тръгна към мен, аз свалих стъклото на
дясната врата и от там я прострелях пет пъти. Револвера бях поставил на дясната
седалка до мен. Тя като слезе от колата започна да псува на турски…което
означава какво правиш тук глупак. Тогава тя се намираше на 10 метра от колата. Вървеше
към дясната страна на автомобила. Като приближи до дясната врата и както беше
смъкнат прозореца, хванах револвера с дясната си ръка и го насочих към нея. Тя
видя пистолета. Докато се усети какво става аз започнах да стрелям..Тя падна на
земята“/вж обяснения на подсъдимия/.
Основното
възражение на защитата на подсъдимия се отнася до въпроса дали е възможно с
процесното оръжие да бъде причинена смъртта на пострадалата. Отговора
категорично е положителен и същото се установява от експертните заключения на балистичните
и медицинската експертизи.
Видно от
заключението на първата балистична експертиза, предоставените за изследване
боеприпаси-7броя газ-сигнални патрони, кал.9мм са годни за използване по
предназначение и са предназначени за сигнален револвер или друго оръжие с подходящ
патронник /вж експертно заключение на л.170,том от ДП/. По отношение вида и
годността на процесния револвер да бъде използван като огнестрелно оръжие е
изготвена втората балистична експертиза. Видно от експертното заключение, при
проведения оглед се установява, че револвера е фабрично произведен газ-сигнален
револвер, марка „Екол Вайпър6“кал9мм. Моделът е предназначен за самозащита, но
може да се използва и за изстрелване на сигнални ракети. Газовият пистолет
използва 9мм газови и халосни патрони. При огледа се е установило отстраняване
на преградата /муфата/ от цевта на оръжието, като целта на това отстраняване е
същото да бъде снаредено с боеприпас с куршум, или сачма и да бъде използвано
като огрестрелно оръжие. В потвърждание на този извод е намерената в предния
край на едно от гнездата на барабана закрепена сачма. Крайния извод на вещото
лице е, че пистолетът е видоизменен така, че снаряден с подходящи боеприпаси да
се използва като огнестрелно оръжие. Вещото лице е извършило с пистолета
експериментална стрелба, като четири от проектилите /сачмите/ са напуснали
цевта с кинетична енергия, достатъчна за нанасяне на механично поражение на
целта, като два от тях не са напуснали барабана, като причината за това е
по-здравото им залепване, или формата на сачмите /вж експертиза на л.176,том2 от
ДП/. На балистично изследване е подложен и притежавания от подсъдимия револвер
„Зораки“, на който по идентичен начин е отстpанена
преградната муфа в цевта. Петлето на ударноспускателния механизъм е било
взломено и е липсвал запъвач, поради което револвера е технически неизправен и
негоден за използване по предназначение /вж експертиза на л.184,том2 от ДП/. В
съдебно заседание вещото лице Байчев е пояснило, че проектилът е пробил изцяло
суха чамова дъска, с дебелина 25мм, което съгласно методиката на Дмитрий
Устинов – изследваното оръжие има характеристиките на огнестрелно.
По делото е изготвена и тройна балистична
експертиза, която потвърждава изводите на предходните, а именно, че
представения за изследване газов пистолет марка „Ekol“,
модел „Viper“ притежава
характеристиките на огнестрелно оръжие и снаряден по описания от подсъдимия
начин е произвел изстрели, като проектилите са нанесли механични поражения на
целта/вж експертиза на л.193,том2 от ДП/. Експертизата беше приобщена към
доказателствената съвкупност от въззивната инстанция, чрез непосредственото й
изслушване, поради пропуск на проверявания съд.
Видно от
заключението на СМЕ и поясненията, дадени от вещото лице в съдебно
заседание,проектилите са намерени в задушно тилната област на главата, където
черепните кости са по-дебели. При попадане на проектила челно слепоочно,
пораженията са могли да бъдат много по-тежки.
Правилен е
извода на проверяваният съд, че за извършване на деянието е използвано оръжие,
което е годно да причини смърт, предвид преработването му от газово в бойно, а
освен това са произведени три изстрела от близко разстояние, като насочеността
на част от тях е към главата, където се намират жизнено важни органи. По
безспорен начин е установено, че оръжието може да изстрелва боеприпаси, които
са в състояние да поразяват цели и в този смисъл е налице оръжие по смисъла на
Закона за въоръженията и боеприпасите. Съгласно правната теория, абсолютно
негоден опит е налице, когато деянието е насочено срещу несъществуващ обект,
самото изпълнително деяние не е в състояние да увреди обекта или използваните
начини и/или средства са такива, че с тях не може да се причини престъпният
резултат. Той е ненаказуем за разлика от относително негодния опит, при който
непосредственият обект е застрашен в някаква степен- например когато опитът не
е успял, защото са били налице конкретни недостатъци на иначе годни средства
/А. С., Наказателно право- Обща част/.
Средството за извършване на
престъпление е абсолютно негодно само тогава, когато същото, като оръдие, чрез
което деецът въздейства върху обекта, никога и при никакви условия не може да
го увреди, нито да го постави в опасност, когато престъплението е във фазата на
опита, т.е. да е налице обективна невъзможност за постигане на крайната цел.
Конкретният случай не попада в тази хипотеза. Оръжието е било пригодено да
изстрелва заряд и да поразява целта, като е изпълнило своето предназначение. Смъртта
не е настъпила поради независещи от подсъдимия обстоятелства, а именно попадането
на сачмата в задушно тилната област на главата, където черепните кости са
по-дебели и същия не е могъл да проникне.Този резултат щеше да бъде различен,
ако проектила беше попаднал челно слепоочно.
Въззивната
инстанция споделя изложените от проверявания съд съображения за наличието на
предумисъл.
Предумисъла
обхваща тези психически интелектуални и волеви процеси у дееца, свързани с
решение за престъплението, което е взето предварително, в сравнително спокойно
душевно състояние, след известно обмисляне на съществените елементи на
престъплението. Той се характеризира не само с душевното състояние на дееца при
взимане на решението, но и с неговото внимателно и предваритено обмисляне. По
делото са събрани и ценени от съда многобройни доказателства, относно
извършването на деянието при предварителен пряк умисъл, а не при афектен
умисъл. Няма доказателствени факти, че решението у подсъдимия за умъртвяването
на пострадалата е формирано и осъществено в състояние на силно душевно
вълнение, при емоционално избухване, в което се изразява физиологичният афект.
По делото е установено, че решението за умъртвяване на пострадалата е било
предварително взето от подсъдимия, при сравнително спокойна обстановка и при
възможност за самостоятелна оценъчна дейност, при която да прецени обществената
опасност на деянието и неговите последици и да иска постигането им. Установено
е по делото, че подсъдимия преди инкриминианото деяние е притежавал други
газови пистолети, пригодени по описания
начин като огнестрелни оръжия. С такова оръжия подсъдимия е прострелял
телевизора в своя дом, а друго е било проверено предварително от същия, чрез
произвеждане на изстрели по картонени кутии. За целта той е залепил оловни
сачми, след което зад всяка сачма е поставил газов патрон. Така пригоденото
оръжие подсъдимия е проверил чрез произведени изстрели. Поради счупването на
ударника на пистолета, подсъдимия закупил на следващия ден нов газов пистолет,
който преправил и проверил по посочения
начин. „Опита ми беше успешен, успях да
уцеля кашоните със сачмите, които бях поставил в газовия пистолет.Сачмите бяха
пробили кашона“. Всичко това свидетелства за обмисляне,планиране и
организиране на деянието. Рано сутринта на 22.05.2019г., без да се прибира в
къщи, подсъдимия отишъл до пазара и започнал да чака „Ахмед и бившата ми жена
да тръгнат“. В този смисъл, срещата между подсъдимия и пострадалата не е била
случайна. Подсъдимият е прикрепил проследяващо устройство на автомобила на св.М.,
с който пострадалата се возела и по този начин е разбрал къде се намира.
Предприетите действия на подсъдимия по принудителното спиране на л.а. на М.
сочат отново за наличието на предварителен умисъл. За последния свидетелства и
предварително приготвения револвер на седалката до водача, за което обяснява
самия подсъдим:„Револвера бях поставил на
предната седалка до мен“. Виждайки, че жена му се доближава до отворения
прозорец на предната дясна врата, подсъдимия хванал револвера с дясната си ръка
и го насочил към нея, като произвел три изстрела, от близко разстояние, в
жизнено важна част от тялото й-главата.
Изложените
обстоятелства са обективирали предварителния пряк умисъл за умъртвяването на
жертвата. Проследяването на жертвата, предварително подготвеното и заредено
оръжие, което е носил със себе си и насочването му без колебание, в момента
когато е същата се е намирала на близко разстояние в жизненоважна част на
тялото й-главата и произвеждането на три изстрела, са оценени законосъобразно
от съда по отношение формата на вината и правната квалификация, налагаща по-тежката
отговорност за дееца, съгласно обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 9 НК, а не по основния
състав по чл.
115 НК. Деянието е било довършено, като същото не е предизвикало обществено
опасния резултат по причина, независеща от дееца.
За деянието по чл.144,ал.3,вр. ал.1 на НК.
Проверявания
съд е изложил аргументи в подкрепа на
извършено деяние по чл.144,ал.3 от НК. Действително, за изречената закана,
свидетелства единствено св.М., което е логично, след като в този момент
пострадалата е била вече поразена. Съобразявайки обстоятелствата, при които
заканата е била изречена и възприета от св.М. /след произведените три изстрела
спрямо пострадалата и падането й на земята/, предшестващите деянието закани по
отношение на св.М., начина на принудителното му спиране, сочат на възбуждане на
основателен страх от неговото осъществяване. В подкрепа на направения извод е и
изготвената КСППЕ. Констатациите на последната са, че „Събитието се е възприело от М. като силен субективен стрес, с
преживяване на реален страх за собствения му живот, съпътстван от повишена
тревожност и безпокойство. Внезапността на събитието /неочакваното
поведение и особено появата на пистолет
в ръката му/ пораждат опасения за агресия и спрямо него, водят до ескалиране на
страховите емоции. Съпътстващи са и типичните вегетативни признаци на
интензивно страхово преживяване: разтреперване, сърцебиене, участено дишане, изразена
вегетативна симптоматика, което състояние може да бъде диагностицирано като
остра стресова реакция“/вж експертиза/.
Съобразявайки
изложеното, настоящия състав намира, че правилно деянието е било квалифицирано
по чл.144,ал.3 от НК.
По
отношение на деянието по чл.339,ал.1 от НК, настоящия състав възприема
изцяло аргументацията на проверявания съд. За квалификацията на оръжието като
огнестрелно бяха изложени подробни съображения по-горе.
По отношение размера на наказанието.
Съдът
намира, че при индивидуализацията на наказанието, проверявания съд е допуснал
нарушение на материалния закон. Принципно правилно е определено като смегчаващо
отговорността обстоятелства частичните самопризнания, дадени в хода на
досъдебното производство. Не така стои въпроса с второ отчетено от съда
обстоятество-младата му възраст. Подсъдимия е на 32 години, което не може да
бъде възприето по квалифицирания начин. Правилно са отчетени отегчаващите
отговорността обстоятелства-многократни осъждания и лоши характеристични данни.
От
изложеното по-горе следва да се направи извода за наличието на една висока
обществена опасност на дееца и на извършеното деяние, имайки предвид оръдието
за неговото извършване, което би могло да причини значително по-тежки
увреждания и конкретно причинените такива.
Правилно
първоинстанционния съд е приел липсата на предпоставки за приложението на чл.58,б.“а“
от НК. Приложението на това правило е свързано с цялостната преценка на данните
по делото за степента на обществена опасност на деянието и дееца на останалото
във фазата на опита престъпление. В случая, индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия включва преценка на причините, поради които престъплението е
останало недовършено, както и оценка за степента на обществената опасност на
конкретно причинените на пострадалата по вид и характер телесни увреждания. Както беше посочено, инкриминираното поведение
на подсъдимия се характеризира с редица отегчаващи отговорността обстоятелства:
елементарно незачитане на телесната неприкосновеност на гражданите, липса на
разумен личен мотив, въоръжаване с опасно и смъртоносно оръжие и престъпната
упоритост-произвеждане на три непосредствени
изстрела и четвърти, след падането на жертвата. Проверяваният съд е бил
достатъчно снизходителен към подсъдимия при определяне на наказанието за
престъплението по чл. 116 от НК, определяйки го в неговия
законен минимум. В случая реално е засегната телесната неприкосновеност на
пострадалата, като извършеното престъпление разкрива висока степен на обществена
опасност, произтичаща от наличието на множество квалифициращи обстоятелства.
Наред с това не могат да бъдат пренебрегнати предходните случаи на саморазправа
с пострадалата, довели в крайна сметка първоначално до фактическа, а в
последствие и окончателната им раздяла.Налице е едно ескалиране на
посегателствата, завършило с опит за умъртвяване на пострадалата. От значение
като отегчаващи отговорността обстоятелства са дързостта и упоритостта,
проявени от подсъдимия в преследване на целта – да лиши от живот бившата си съпруга
и извършените други престъпления в името на постигането й, без да съобрази, че
пострадалата е и майка на децата му.
Съобразявайки
изложеното, настоящия състав намира, че определеното от съда наказание в
законовия минимум по чл.116 от НК от петнадесет години е законосъобразно.
При
извършената служебна проверка въззивния съд намира, че законосъобразно са
определени и размерите на наказанията за извършени престъпления по чл.144, ал.3,
вр.ал.1 от НК и по чл.339 от НК, респ. определеното общо наказание по чл.23 от НК, както и определения режим на изтърпяване.
Тъй като
процесните деяния са извършени в изпитателния срок на наложеното със
споразумение по НОХД№1257/2016г. на Шуменски районен съд наказание от една
година „лишаване от свобода“, правилно съдът е приложил разпоредбата на
чл.68,ал.1 от НК и го е привел в изпълнение.
Правилно
съдът се е разпоредил с веществените доказателства,като направените разноски по
делото са възложени в тежест на подсъдимия.
Правилни
са изводите за основателност по чл. 45 от ЗЗД на гражданските претенции от
пострадалата за обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди от деянието.
Присъденият размер на обезщетението от 30
000лв. е съответен на данните по делото и на чл. 52 от ЗЗД, поради което настоящия
състав не намира нарушение на закона, като основание за ревизия в гражданско
осъдителната част на присъдата. Видно от приложената медицинска документация,
пострадалата е постъпила същия ден в болнично заведение, където е извършена оперативна
интервенция, за което същата престояла една седмица в болничното заведение.
Видът и локализацията на уврежданията, необходимостта от оперативна
интервенция, продължителността на възстановителния период, преживените
значителни неудобства и отражението, което травмите са дали върху
обичайния начин на живот на пострадалата
сочат, че същата е претърпяла интензивни болки и страдания, но за кратък период
от време. Липсват доказателства за продължително разстройство на здравето и
последващи инцидента здравословни проблеми. Съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства мотивира и настоящия съдебен състав да приеме, че справедливо
овъзмездяване може да се постигне единствено с определеното от проверявания съд
обезщетение.
Водим от
горното и на осн. чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло №260005 от 07.10.2020г. по НОХД №356/2019г.
по описа на Окръжен съд – Разград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен
срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.