№ 20541
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. М.А
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110171774 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „А1 България„
ЕАД чрез адв. И. Й., преупълномощен от „ФИ“ ЕООД /л. 52/ с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът „Бибус България“ ООД, ЕИК *********, дължи на „А1 България“ ЕАД сумата
от 58,68 лв., представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор М3520499 за периода от 23.09.2019г. до 22.11.2019 г.; сумата от 162,32 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договор М3520499 ; сумата от 750,78 лв.,
представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М3537545
за периода от 23.09.2019г. до 22.02.2020г., ведно със законна лихва от 04.02.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. 7067/2021 г. по описа на СРС, 57 с-в. Ищецът претендира и сторените
разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника посочения договор, по
силата на който му е предоставил електронни съобщителни услуги, но ответникът не
изпълнил задълженията си за плащане на тяхната цена за процесния период, поради което
договорът е прекратен предсрочно едностранно от ищеца по вина на ответника. По
сключения договор и във връзка с предоставените услуги ищецът твърди, че е предоставил
на ответника за временно ползване оборудване, което след прекратяване на договора
ответникът не върнал на ищеца, поради което дължи неустойка във фиксиран размер. По
подробно изложените съображения моли за уважаване на исковете, както и за присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Бибус България“ ООД е депозирал отговор
на исковата молба чрез адв. Пламен Генов, с който взема становище за неоснователност на
исковите претенции. Счита, че процесните суми са заплатени. Въвежда доводи за нарушение
на добрите нрави поради заблуждаващи изявления от страна на кредитора. Намира за
нищожна неустоечната клауза на осн. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 68г, ал. 1 и 2 ЗЗП и чл. 26 ЗЗД по
подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на сторените в производството разноски.
1
По молба от 15.09.2023г. съдът намира, че не са налице основания за омяна хода по
същество. Молбата от 12.09.2021г. с искане за отлагане на проведеното на същата дата от
11.10 ч. заседание е била получена след заседанието в 11.49 ч., видно от доклада на
секретаря обективиран върху нея. Същата, още повече, не съдържа доказателства за сочената
в нея причина за неявяване на процесуалния представител на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
от страна на ищеца следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване
следните кумулативни предпоставки: че между него и ответника е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги; размера на договореното възнаграждение за
тези услуги; изпълнението на задължението за реално предоставяне на договорените услуги
в рамките на процесния период; както и стойността на конкретно предоставените услуги.
Като писмени доказателства по делото са приети както следва: Приложение № 1 към
Договор № ********* от 18.01.2018г., Допълнително приложение към Приложение № 1 от
21.05.2018г., Приемно-предавателен протокол от 18.01.2018г., който удостоверява
получаването от клиента на устройство Huawei B310s-22+2pc FMC external antenna, Договор
за предоставяне услугата „Достъп до интернет“ на клиента за сумата от 130 лв. без ДДС
месечно, сключен на 02.06.2017г., както и Приложение № 1 към него; Общите условия на
дружеството и фактури за задължения, възникнали по гореописаните договори.
По претендираната на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в размер на 58,68 лв.,
представляваща месечни такси за потребление и използване на услуги по договор М3520499
за периода 23.09.2019г. до 22.11.2019г.
Действително по делото е доказано сключването на договор между страните, по
който се дължат месечни такси за ползване на услуги.
Видно обаче от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ за периода
23.09.2019г. до 22.11.2019г. услугите по ID на договор М3520499 не са били активни. Тоест,
в случая се опровергава реалното предоставяне на услугата за процесния период. Тъй като
предоставянето на услугата е предпоставка за уважаване на иска, същият следва да се
отхвърли.
По претендираната на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в размер на 750,78 лв.,
представляваща месечни такси за потребление и използване на услуги по договор М3537545
за периода 23.09.2019г. до 22.02.2020г.
На 02.06.2017г. между „Мобилтел“ ЕАД, понастоящем „А1 България“ ЕАД и
„БИБУС БЪЛГАРИЯ“ ООД е сключен Договор за предоставяне услугата „Достъп до
интернет“ за сумата от 130 лв. без ДДС месечно. Действително, тъй като към делото не е
приложен Констативен протокол за предоставяне на услугата не може да се определи дали
срокът на този договор е изтекъл. Въпреки това съгласно чл. 17.4 от същия в случай, че ако
в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване, определен за дадена
услуга, абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по
отношение на услугата с изтичане на този срок, ползването на услугата продължава за
неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с
едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойка.
2
Тоест, дори срокът на договорът да е изтекъл, следва да се приеме, че същият е
продължил действието си като безсрочен такъв. Няма данни за отправяне на едномесечно
писмено предизвестие, включително чрез електронна кореспонденция, както изисква чл.
17.4 от договора за прекратяването му. Ето защо следва да се приеме, че между страните за
процесния период е било налице облигационно правоотношение за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, при фиксирана месечна вноска в размер на 130 лв. без ДДС.
От изготвената по делото СТЕ се установява, че ищецът е предоставил на ответника
далекосъобщителната услуга съобразно уговореното в договора за част от процесния период
- 23.09.2019г. до 22.02.2020г.
Вещото лице сочи, че услугите по ID М3537545 са били активни до 05.12.2019г., от
тази дата временно е спрян изходящия трафик, на 05.02.2020г. е спрян и входящия и
изходящия трафик, а на 11.04.2020г. е прекратено предоставянето на услугата.
Съгласно т. 39.б от ОУ, които са неразделна част от договора, A1 има право да
наложи ограничения за ползването на услуги от абоната/крайния ползвател на предплатени
услуги по реда на т.39.г или да заплати неговите задължения по реда на т. 39.в в случай на
неплащане от абоната/крайния ползвател на предплатени услуги на изискуеми задължения
към Даряващия доставчик, свързани с пренесен/и номер/а. Като според т.39.г A1 може да
спре достъпа на абоната до мрежата в срок от 1 /един/ ден от получаване на уведомление от
Донора за наличие на неплатени задължения. A1 възстановява достъпа до мрежата в срок от
1 ден от получаване на уведомление от Донора за погасяване на задълженията. A1 изпраща
кратко текстово съобщение, с което уведомява абоната, че достъпът му до мрежата ще бъде
спрян поради неплатени задължения към Донора.
Тоест, ограничаването на услугите не представлява неизпълнение на договорът от
страна на ищеца. Въпреки това съдът счита, че не следва да се заплаща възнаграждение по
договора за периода след 05.12.2019г., когато са били ограничени предоставяните на клиента
услуги. За този период от 05.12.2019г. до 22.02.2020г. ищецът не е предоставял фактически
услуга в уговорения обем, като при спиране на входящ и изходящ трафик не може изобщо
да се говори за предоставяне на услуга.
Следва само да се изтъкне, че направените в отговора възражения в тази насока са
ирелевантни, тъй като се основават на уредбата на ЗЗП. Ответникът е търговско дружество,
той не притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. От представените
към отговора платежни нареждания и от таблица на стр. 4 и 5 от изготвената ССчЕ се
установява, че не е било осъществено плащане по процесните фактури, отнасящи се за
услугите по ID М3537545 за периода от 23.09.2019г. до 22.02.2020г. В чл. 4 от Договор за
предоставяне услугата „Достъп до интернет“ от 02.06.2017г. е посочено, че неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимите
суми. Следователно без правно значение е дали ищцовото дружество е предоставило
навременно информация за издадените от него фактури чрез служителя си Бальо Балев при
направено поискване или не. Подобна недобросъвестност, дори да бъде установена такава,
не освобождава ответника от задължението му да погасява месечните си вноски по
договора, които са фиксирани, съответно размерът им му е бил предварително известен.
Тъй като искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, съдът ще определи размера до който следва да бъде уважен по своя преценка на осн.
чл. 162 ГПК. Видно от Договор от 02.06.2017г. и съдържание на приложените по делото
фактури за всеки месец от ответното дружество се дължи възнаграждение в размер на 130
лв. без ДДС или 156 лв. с ДДС. Тоест, за месеците от 23.09.2019г. до 22.10.2019г. и от
23.10.2019г. до 22.11.2019г., както са фактурирани, се дължи възнаграждение в размер от
156 лв. за всеки или общо 312 лв. За периода 23.11.2019г. до 05.12.2019г. се дължи
възнаграждение само за срок от 17 дни, тъй като на осемнадесетия ден е бил ограничен
достъпа до услугата. Възнаграждението на ден, изведено от месечното такова, при
допускане на 30,5 дни в месеца, е 5,11 лв. Следователно общо за седемнадесетте дни се
дължи възнаграждение в размер от 86,87 лв. с ДДС. Общата дължима сума за периода от
23.09.2019г. до 05.12.2019г., определена от съда на осн. чл. 162 ГПК, е 398,87 лв., до която
3
следва да се уважи иска.
По претендираната на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 162,32 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договор М3520499.
За да се уважи иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че в договора
сключен между страните има уговорена валидна неустоечна клауза, настъпване на
основанията за начисляване на неустойката, както и размера на същата.
В исковата молба е посочено, че неустойката се състои от следните компоненти:
самата 22.32 лв., неустойка по чл. 6.3.1 от Приложение № 1 към Договор № ********* от
18.01.2018г. и сумата 140 лв. по чл. 6.3.4 от Приложение № 1 към Договор № ********* от
18.01.2018г.
Съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 към Договор № ********* от 18.01.2018г. ако
достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вина на абоната преди изтичане срока за ползване, определен за този
абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни
такси, дължими за абоната, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер,
без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване.
Тази неустойка съдът намира за нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
протИ.речие с добрите нрави. Неустойка при предсрочно прекратяване на договор в размер
на таксите до изтичане на този договор, каквато е уговорената в чл. 6.3.1 от договора,
протИ.речи на добрите нрави и е нищожна. В този смисъл е с трайната практика на ВКС -
решение № 219 от 09.05.2016 г по т. д. № 203/15 г на ВКС, I ТО, решение № 193 от
09.05.2016 г по т. д. № 2659/14 г на ВКС, I ТО, решение № 110 от 21.07.2016 г по т. д.
1226/15 г на ВКС, I ТО, решение № 283 от 27.12.2018 г по т. д. № 2951/17 г на ВКС, II ТО и
др. Ето защо компонентата от неустойката в размер на 22,32 лв. не се дължи.
Съгласно чл. 6.3.4 от Приложение № 1 към Договор № ********* от 18.01.2018г. ако
при прекратяване на договора за услуга, което и да е оборудване предоставено за ползване
от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато,
операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на
оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.
Безспорно между страните е, че договорът за предоставяне на услугата Net Box e бил
прекратен.
Съгласно ценоразпис на оператора неустойката за невръщане на 4G устройство за
услугата Net Box е в размер на 140 лв.
Видно от Приемно-предавателен протокол от 18.01.2018г. е, че операторът е
изпълнил задължението си да предостави на клиента устройство Huawei B310s-22+2pc FMC
external antenna, съгласно договора.
Съдът намира, че не са налице основания за приемане на тази компонента от
неустойката за протИ.речаща на добрите нрави, както твърди ответника. Не се установява
така уговорената неустойка да излиза извън обезпечителната, обезщетитенлната и
санкционната си функции.
Няма данни предаденото с протокол от 18.01.2018г. оборудване да е било върнато от
клиента на оператора или да е била заплатена претендираната неустойка. Същата е била
начислена със Сметка №********** от 24.11.2019г. и е била осчетоводена в счетоводството
на ищцовото дружество, видно от изготвената ССчЕ. Както се посочи по-горе, сметката
наред с останалите процесни фактури не е била осчетоводена при ответното дружество,
съгласно ССчЕ, като съответно няма данни да е била заплатена.
С оглед горното съдът намира, че са налице предпоставките за присъждане на тази
компонента от неустойката, а именно:
4
Валидно уговорена неустоечна клауза в чл. 6.3.4 от Приложение № 1 към Договор №
********* от 18.01.2018г.; Настъпване на основанията за начисляване на неустойката –
невръщане от страна на клиента след прекратяване на договора на предоставеното
оборудване Huawei B310s-22+2pc FMC external antenna; Размерът на същата – 140 лв., както
е посочен в Ценоразпис на „А1 България“ ЕАД, находящ се на л.32 от делото.
Така мотивиран съдът намира, че компонентата от неустойката в размер на 140 лв. е
валидна и следва да се присъди, съответно искът следва да се уважи до този размер.
Относно разноските:
Предявен размер: 971,78 лв.; Уважена част: 538,87 лв.; Отхвърлена част: 432,91 лв.
Разноски на ищеца: ДТ общо в заповедното и исковото производства – 150 лв.,
депозити за експертизи – 700 лв., адвокатско възнаграждение – 300 лв. за заповедното или
общо 1150 лв., като няма доказателства за платено адвокатско възнаграждение в исковото
производство. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължи съответно на уважената част от
исковете сумата от 637,70 лв.
Разноски на ответника: Адвокатско възнаграждение – 300 лв. за заповедното/ л. 14-
15/, 5лв. за СУ или общо 305 лв., като няма доказателства за платено адвокатско
възнаграждение в исковото производство. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължи
съответно на отхвърлената част от исковете сумата от 135,87 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че „БИБУС
БЪЛГАРИЯ“ ООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Проф. Цветан Лазаров“ № 2, ет. 2, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, заплащането
съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.04.2021г.
по ч.гр.д. № 7067/2021г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в размер на 398,87 лв., представляваща месечни
такси за потребление и използване на услуги по договор М3537545 за периода 23.09.2019г.
до 22.02.2020г., ведно със законната лихва от 04.02.2021г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 398,87 лв. до пълния предявен размер от 750,78 лв.,
като неоснователен;
- на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 140 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договор М3520499, ведно със законната лихва от 04.02.2021г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 140 лв. до пълния
предявен размер от 162,32 лв., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, от „А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1, за признаване за установено спрямо „БИБУС БЪЛГАРИЯ“ ООД , ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Цветан Лазаров“ №
2, ет. 2, за заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 17.04.2021г. по ч.гр.д. № 7067/2021г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав,
както следва:
5
- на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в размер на 58,68 лв., представляваща месечни
такси за потребление и използване на услуги по договор М3520499 за периода 23.09.2019г.
до 22.11.2019г., ведно със законната лихва от 04.02.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „БИБУС БЪЛГАРИЯ“ ООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 2, ет. 2, да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 637,70 лв., разноски по
делото.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на „БИБУС
БЪЛГАРИЯ“ ООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Проф. Цветан Лазаров“ № 2, ет. 2, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 135,87 лв., разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6