О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 07.05.2021 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на седми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №1620 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за
вписванията /ПВ/.
С определение с рег.№1944 от 23.12.2020 год. съдия по
вписванията при СРС е отказал извършването на нотариално действие по реда на
чл. 569, т. 5 ГПК – вписване на договор за цесия, който е обезпечен с ипотека, по молба с вх.№79445 от 23.12.2020
год. на „Д.С.“ ЕООД.
За да постанови отказа си /съобщен на 07.01.2021 год./, съдията
по вписванията е приел, че изменение на ипотека не може да се извърши въз
основа на едностранно волеизявление на цесионера, както и че няма право да
спира производството, да дава указания на трети лица и да събира данни във
връзка с производството, като се прилагат правилата за доказване в гражданския
процес и главно доказване на твърдените от молителя правни факти и преценката
им се извършва съобразно представените доказателства при съобразяване на
разпоредбата на чл. 536, ал. 2 ГПК за незасягане правата на трети неучастващи в
производството лица, ползващи се със защита.
Срещу горепосоченото определение е подадена на 11.01.2021
год. частна жалба от „Д.С.“ ЕООД, чрез адв. Т.К./надлежно упълномощена/, с
оплакване, че е незаконосъобразно. Частният жалбоподател поддържа, че бил
поискал вписване /отбелязване/ на извършената цесия към нотариалния акт за
ипотека с посочените реквизити. Ясно било посочено и самото основание за
вписване – чл. 17, ал. 1, б. „а“ и ал. 2 ПВ и чл. 171 ЗЗД. Молбата била
съобразена с чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ, като в преписката се съдържали данни и
документи за всички обстоятелства, описани в разпоредбата на чл. 17 и сл. ПВ. В
приложения договор за цесия били описани общи три ипотеки, като за всяка от тях
било заявено с отделна молба вписване на подновяването на съответната ипотека с
идентични на посочените в настоящата молба данни и приложени документи. По
другите две молби, подадени отделно от новия кредитор /цесионер/, било
разпоредено и извършено отбелязване на ипотеките. Отказът бил направен
единствено по настоящата молба, което свидетелствало за неговата
незаконосъобразност. Вписването било едностранно охранително производство, в
рамките на което било недопустимо да се разрешават правни спорове. Проверката,
която съдията по вписванията извършвал според чл. 32а, ал. 1 вр. с чл. 32б ПВ,
се свеждала до това дали актът подлежал на вписване, съставен ли е съобразно
изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверявали
материално-правните предпоставки на акта, освен ако това не било предвидено в
закона. В този смисъл недопустимо било съдията по вписванията да излага
съображения за неучастие на трети лица в производството и/или несбъдване на
предвидено в договора условие /Тълкувателно решение №7/2012 год. на ВКС по
тълк.дело №7/2012 год., ОСГТК/. Доколкото производството по вписване било
едностранно, то и отбелязването на договор за цесия към ипотечен акт винаги
ставало по молба на новия кредитор, който единствен имал интерес да оповести
правата си и по обезпеченото с ипотеката вземане – като го отбележи в книгите
по вписванията. Неясно било чии интереси в този случай трябвало да бъдат
бранени в охранителното производство според съдията по вписванията, както и кои
точно документи, удостоверяващи защитата на чужди права, не са били представени
към молбата. В случая молбата била подадена от кредитора чрез надлежно
упълномощен адвокат.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е
подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок и се отнася
до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Според нормата
на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на
които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са
посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в
закона. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се
допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.
Проверката, която съдията по вписванията извършва
съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт
отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи
на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки
на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването /като родово
понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е
едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се
разрешават правни спорове. При проверката на формата съдията по вписванията
следи само за спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се
вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но
като се отчита, че специален закон може да урежда и вписване на акт в
обикновена писмена форма /например чл. 73, ал. 5 ТЗ/ – виж задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №7/2012 год. на
ВКС по тълк.дело №7/2012 год., ОСГТК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1, б. „а“ ПВ,
подлежат на вписване актовете по чл. 171 ЗЗД, а именно прехвърляне на вземане
по реда на чл. 99 ЗЗД, обезпечено с ипотека – същото, за да има действие трябва
да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписано в
имотния регистър.
Вписването на акта по чл. 17, ал. 1, б. „а“ ПВ става по
молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от
два екземпляра от документа, на основание на който се иска вписването, като
молбата трябва да съдържа: данните, посочени в чл. 6, ал. 1, б. „а“, на
молителя, основанието /документа/ за вписването, размера на сумата, както и
тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека,
или молбата за учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи
вписването /чл. 17, ал. 2 ПВ/.
Историческото тълкуване на нормата на чл. 171 ЗЗД налага
да се приеме, че тя се отнася за действието на прехвърлянето по отношение на
ипотеката, т.е., за да се счита по отношение на третите лица, че с
прехвърлянето на вземането върху цесионера е преминала и ипотеката, която го
обезпечава, е необходимо цесията да бъде
извършена в посочената специална писмена форма с нотариална заверка на
подписите и да е вписана. Ако не е извършено вписване, тогава промените в
ипотеката не могат да бъдат противопоставени на актове на трети лица с
конкуриращи права. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че заинтересовано
лице да иска вписване в частност е цесионерът, тъй като именно той има интерес
от запазване действието на ипотечното задължение /виж например Решение № 131 от
26.03.3012 год. на ВКС по гр.дело № 720/2011 год., I г. о., ГК, Определение № 359 от 18.06.2014 год. на ВКС по т.дело №
4268/2013 год. , II т. о., ТК/.
В разглеждания случай представеният от молителя документ,
обективиращ правната сделка за промяна с обезпеченото вземане – договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ от 16.12.2020 год., е с нотариална заверка на
подписите на страните. Самият договор за цесия съдържа данни за длъжниците,
вземанията и описание на ипотечния акт, установяващ учредена ипотека, която
обезпечава прехвърлените с договора вземания.
Следователно спазено е изискването на чл. 3, ал. 1 ПВ.
Представеният за вписване договор за цесия, както и молбата за вписване, имат
необходимото съгласно чл. 6 ПВ съдържание – налице е индивидуализация на двете
дружества, които са страни по сделката, както и описание на недвижимия имот,
върху който е учредена ипотека, която е вписана в Служба по вписванията и с
която са обезпечени вземанията към „КМТ 2“ ЕООД, И.И.З.и П.И.З./чиито размери също
са посочени/, които са предмет на договора за цесия.
Ето защо въззивният съд приема, че обжалвания отказ на
съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен,
като се уважи искането за вписването на договор за цесия с нотариална заверка
на подписите.
По аргумент за противното от чл. 32а, ал. 2 ПВ и предвид
т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС настоящето
определение не може да бъде обжалвано по касационен ред.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение с рег.№1944 от 23.12.2020 год. на съдия по
вписванията при СРС, с което е отказано извършването на нотариално действие по
реда на чл. 569, т. 5 ГПК – вписване на договор за цесия от 16.12.2020 год., с
нотариална заверка на подписите, сключен между „Обединена българска банка“ АД и
„Д.С.“ ЕООД, който е обезпечен с ипотека, по молба с вх.№79445 от 23.12.2020
год.
ДА СЕ ВПИШЕ договор за цесия от 16.12.2020 год., с нотариална
заверка на подписите с рег.№17113 от 16.12.2020 год. на нотариус с рег.№271 на
НК, сключен между „Обединена българска банка“ АД и „Д.С.“ ЕООД, който има за
предмет вземания, възникнали към „КМТ 2“ ЕООД, И.И.З.и П.И.З.по договор за
банков кредит №192 от 18.07.2007 год., обезпечен с договорна ипотека на
недвижим имот, вписана в Служба по вписванията с акт №52, т.XLIV, дело №33959/2007 год., вх.рег.№51298 от 19.07.2007 год.,
по молбата с вх.№79445 от 23.12.2020 год. на „Д.С.“ ЕООД.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото с молбата
с вх.№79445 от 23.12.2020 год. на „Д.С.“ ЕООД вписване по чл. 17, ал. 1, б. „а“
ПВ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/