№ 852
гр. Бургас, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
К. Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от К. Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело №
20242100501277 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
26345/25.06.2024г. на БРС от И. А. А., ЕГН: **********, от с. Я., общ. Р., ул.
„О.“ № *, чрез адв. К. Костова, служебен адрес: гр.Разград, бул. „България“ №
36, ет. *, офис 8, срещу решение № 1226/14.06.24г., поправено с решение №
1229/14.06.2024г. и двете по гр.д.№ 2280/24г. на БРС, в частта, с която е
осъден да заплати по реда на чл.149 СК издръжка за минало време на
непълнолетното си дете Я. И. А., р.на **.**.****г., чрез нейната майка и
законна представителка М. С. У., ЕГН: **********, в размер на 3000лв. за
периода 10.04.2023г. - 10.04.2024г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.04.2024г. до окончателното й изплащане, а също така е осъден
да заплаща по реда на чл.143 СК ежемесечна издръжка за непълнолетното си
дете Я., р.на **.**.****г., чрез нейната майка и законна представителка М. С.
У., ЕГН: **********, в размер на 350лв., считано от 11.04.2024г. до
настъпването на законова причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска от
датата на забавата до окончателното й изплащане. Твърди, че не е правилно,
1
понеже съдът не е взел предвид финансовото му състояние и затрудненията да
изплаща издръжка в горния размер. Моли да бъде отменено и бъде
определена издръжка, близка до минимума. Не ангажира нови доказателства.
Не претендира разноски.
Въззиваемата страна, надлежно уведомена чрез процесуалния си
представител адв. К. Богоева, не изразява писмено становище по въззивната
жалба. В проведеното открито съдебно заседание я оспорва и моли за
потвърждаване на решението. Няма доказателствени искания.
Д „СП“ Бургас не изразява становище по въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице,
пред функционално компетентната инстанция, против акт, подлежащ на
съдебен контрол и е допустима.
Районният съд е разгледал искове с правно основание чл.143 СК и
чл.149 СК.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Я. И. А.,
р.на **.**.****г., чрез нейната майка и законна представителка М. С. У., ЕГН:
**********, двете с пост.адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *,
чрез адв. К. Богоева, съдебен адрес: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, спортен комплекс
Лазур, Административна сграда, офис 3, против И. А. А., ЕГН: **********, от
с. Я., общ. Р., ул. „О.“ № *, с която моли да бъде осъден въззивника да
заплаща ежемесечна издръжка по реда на чл.143 СК в размер на 350лв.,
включително и за периода за една година назад, считано от 10.04.2023г. Твърди
се по делото, че за малолетната Я., р.на **.**.****г. от съвместното
съжителство на М. У. и въззивника, не е определяна издръжка и бащата
спорадично заплаща суми, но не в еднакъв размер и не регулярно. Твърди се,
също така, че майката изцяло е поела грижите за детето и поема и всички
разходи по поддръжка на дома, в който двете живеят. Заявява желание бащата
да бъде ангажиран за част от издръжката на детето Я., като това бъде
постановено по съдебен ред, още повече, че детето боледува често и са
необходими средства и за лечение. Моли за решение в горния смисъл.
2
Въззивникът, представляван от процесуалния си представител адв. К.
Костова – АК – Разград, е оспорил претенциите за издръжка в депозирания от
него отговор по реда на чл.131 ГПК по размер. Оспорил е, също така иска по
чл.149 СК и по основание. Подробни мотиви е изложил в отговора си. Заявява,
че има още две деца, за които също следва да осигурява издръжка. Твърди, че
доходите му не позволяват такъв висок размер алименти. Моли за присъждане
на издръжка в размер, по-нисък от претендирания. Сочи доказателства.
Предявени са два иска - за заплащане на издръжка за минало време - на
основание чл.149 СК и за заплащане на издръжка по реда на чл.143 СК. Пред
настоящата инстанция е висящ спорът относно размера на дължимата
издръжка, като по отношение на периода не е депозирана жалба.
Безспорно е, че въззивникът е баща на малолетната Я., факт, по който
няма спор по делото. В тази връзка е приложено удостоверение за раждане на
Община Бургас.
Не се спори, че понастоящем двамата родители не живеят заедно и
грижите за детето Я. са поети изцяло от майката М. У., която го отглежда и
възпитава в дома си.
От приложената на стр.7 по гр.д.№ 2280/2024г. БРС служебна бележка
от СУ „Константин Петканов“ - гр.Бургас, се установява, че детето Я. е
записано в редовна форма на обучение в ч. клас за учебната 2023/2024г., а от
приложеното медицинско искане на личния му лекар се установява, че често
боледува от инфекциозни заболявания на горни и долни дихателни пътища.
Пред районния съд бащата е приложил доказателства за доходите си.
Видно е, че реализира ежемесечен доход в размер на приблизително
минималната работна заплата. Също е безспорно, че е родител и на още две
деца – едно малолетно и едно непълнолетно.
Майката не е приложила доказателства за доходите си.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК: „Родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”. Както става
ясно от цитираната разпоредба, задължението за издръжка е безусловно и
когато става въпрос за малолетни деца доходите на родителите са без значение.
По отношение на размера на издръжката законодателят е приел, че:
3
„Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ – чл.142, ал.1
СК, като съгласно следващия законов текст, размерът на издръжката не може
да бъде по-малък от ¼ от минималната работна заплата, т.е. около 233лв.
Съдът приема, че с оглед установеното икономическо положение в
страната, за издръжката на дете на приблизително 11 години към момента са
необходими минимално около 700лв. ежемесечно. БОС съобрази факта, че
детето преимуществено се отглежда от майката и тя е лицето, което поема
непосредствените първи нужди на детето. По тази причина майката и бащата
следва да си поделят по равно разходите за издръжка на детето.
По отношение на дължимата издръжка за минало време, съдът напълно
споделя определения от БРС размер, който е съобразен с икономическите
условия в страна към периода, за който се отнася, а също и възрастта на
детето.
При всичко така изложено и като споделя по реда на чл.272 ГПК
изводите на БРС, БОС приема, че атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1226/14.06.24г., поправено с решение №
1229/14.06.2024г. и двете по гр.д.№ 2280/24г. на БРС в обжалваните части.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4