Решение по дело №265/2021 на Административен съд - Кюстендил

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

18.11.2021 год.

 

 В   И М Е Т О  Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Номер      281                                               2021 година                              град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на   трети ноември                                                                      2021 година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                         Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                                                                                                                     

                                                                Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                АСЯ СТОИМЕНОВА

                                                                              

Секретар: Светла Кърлова и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

 

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

НАХД № 265/2021 г. по описа на КнАдмС за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, чрез началника му гл. инспектор Р. Б., срещу Решение № 260180/22.06.2021 г., постановено по АНД № 249/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 20-1139-001160/22.10.2020 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил. Релевирано е касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Твърди се, че изводите на въззивния съд са неправилни  и необосновани, като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспореното НП.

 Касаторът е редовно призовано за съдебното заседание по делото, но не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба е редовно призован за съдебното заседание по делото, не се явява. Вместо него се явява адв. К.С..

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като намира въззивното решение за правилно.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

            Предмет на въззивно обжалване е НП № 20-1139-001160/22.10.2020 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, с което А.С.К. *** е санкциониран на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП с административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лв. за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП с административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв.  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗДвП.

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 12.10.2020 г. в 17:30 часа, полицейските служители К. .К. и А.З. били изпратени да обслужат сигнал за настъпило ПТП в гр. Кюстендил на ул. „Цар Освободител“ на паркинга на магазин „Б.“, които при пристигането си установили, че А.К., при управление на заден ход на лек автомобил „Б с рег. № *****, собственост на Ц. С. К. , не се убедил, че пътят зад него е свободен и блъска паркиран автомобил с рег. № ****, като реализира ПТП, от което са нанесени само материални щети. Водачът К. е напуснал мястото на ПТП без да изчака пристигането на органите на МВР. Водачът е установен около 17.00 часа.

За констатираното нарушение на К. е съставен АУАН серия GA № 310678 от 12.10.2020 г., като същия бил предявен и връчен на нарушителя по надлежния ред. В акта не са вписани възражения от страна на нарушителя. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.

На 22.10.2020 г. е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН, като са наложени посочените наказания. Постановлението е връчено на нарушителя на 23.02.2021 г.

Районен съд - Кюстендил е приел от правна страна, че при издаването на процесното наказателно постановление АНО не е допуснал съществени процесуални нарушения, но е издал същото, след като е ангажирал незаконосъобразно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отделно от това въззивния съд е приел, че не са категорично установени причините за настъпилото ПТП, поради което е отменил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд за незаконосъобразност на НП са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел изводи, които касационната инстанция  възприема. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.  Поддържаните в касационната жалба твърдения за съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, са неоснователни.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя  е ангажирана за две деяния, както следва: за деяние осъществяващо състава на нарушението по чл. 183 ал. 2 т. 11 във вр. с чл. 40 ал. 1 от ЗДвП и за деяние осъществяващо състава на нарушението по чл. 175 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 123 ал. 1 т. 2 б. “б“ от ЗДвП.

По отношение на първото нарушение, касационната инстанция възприема изцяло решаващите мотиви на въззивния съд  за недоказаност на съставомерно деяние. По делото не са  събрани доказателства, които да установяват  движение назад на процесния автомобил, извършено в нарушение на правилото по чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, каквото е предявеното обвинение.  Неясен е останал механизма на настъпилото пътнотранспортното произшествие поради липса на надлежни и обективни гласни и писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели не съдържат конкретни данни, относими към състава на деянието. Липсва съставен протокол за настъпилото ПТП,  данните от който биха могли да съдържат информация за релевантните факти.   Отсъствието на доказателствени средства води до невъзможност да се установят безспорно и категорично относимите към състава на нарушението по чл. 183 ал. 2 т.11 от ЗДвП обстоятелства.   В този смисъл,  обосновани от доказателствата и съответни на материалния закон са изводите на въззивния съд за недоказаност на релевираното деяние.

По отношение на второто  релевирано с НП  деяние по чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП във вр. с  чл.123 ал.1 т. 2 б. “б“  от ЗДвП, следва да се посочи, че от формална страна се установява несъответствие в АУАН и НП при формулиране на предявеното обвинение и при квалифициране на нарушението. Поведението на нарушителя  е описано като нарушение  на  задълженията  като участник  в ПТП,  при което са настъпили материални щети, поради това, че не е останал на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи. Съпоставката между визираните нормативни разпоредби и описаните факти, сочи на  несъответствие между фактическите обстоятелства относно описаното деяние и правната му квалификация. От друга страна, нарушението не е доказано, доколкото задължението по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗДвП  възниква когато при ПТП има  пострадали хора,  а такива в случая липсват. Изводите са за незаконосъобразност на наказателното постановление и в тази му част.

Във връзка с гореизложеното КнАдмС намира решението на КРС за правилно и законосъобразно, поради което ще го потвърди.

С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция следва да бъде уважено. ОД на МВР гр. Кюстендил следва да заплати на А.С.К. сумата в размер на 300 лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 02.11.2021 г.

            Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260180/22.06.2021 г., постановено по АНД № 249/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

            ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15 да заплати на А.С.К. *** сума в размер на 300 лв. /триста/, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.            

            Да се изпрати препис от решението на страните по делото.

                                                                         

   

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                 

                                                                    

 

ЧЛЕНОВЕ: