№ 340
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110213814 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13814 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. В. С. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-
4332-020217 от 10.10.2022 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 7500 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява
1
МПС“ за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на процесуалния и
материалния закон, поради което и иска наложеното административно наказание да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 07.09.2022 г. Г.М. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на 08.07.2022 г. нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения.
Такива не били депозирани и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 10.10.2022 г. дд – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Следва да се посочи, че редът за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш е
неприложим в случая, тъй като същият може да се издаде само за нарушения, които се
наказват с административно наказание глоба, а на конкретния нарушител са наложени
две отделни административни наказания - глоба и лишаване от право да управлява
МПС съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл.
189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на
АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна
на НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 08.07.2022 г. около 12:50 ч., в с. Долни Богров жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка "БМВ 318Д", с рег. № СВ ххх МК в по бул. "Ботевградско шосе", с
посока на движение от гр. София към с. Горни Богров, като на разклона за ЦСПП-
МВР, скоростта му на движение била 105 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч за
населено място.
Скоростта била измерена посредством система за видеоконтрол АТСС- CORDON
–M2, представляващо одобрен тип преносима автоматизирана система. Системата за
видеоконтрол била вписана под № В-46 в регистъра на одобрените за използване
2
типове средства за измерване на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до
13.06.2027 г. Към датата на извършване на нарушението преносимата система е
преминала периодична техническа проверка на 15.03.2022 г., като срокът на валидност
на проверката е едногодишен..
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства – справка от ОПП-СДВР относно жалбоподателя, Заповеди
на Министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица, които имат
правото да съставят актове за установяване на административни нарушения и да
издават наказателни постановления по ЗДвП, удостоверение от СДВР, декларация,
протокол за проверката на АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
докладна записка, схема на организация на движение от АПИ, АУАН, както и снимков
материал, създаден от АТСС.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод относно гореизложената
фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК не е необходимо
по-детайлното им обсъждане.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с посочените технически средства
по предвидения снимки, видеозаписи, разпечатки са годно веществено доказателство
въз основа на което може да се установи извършеното нарушение.
Използваното в случая за констатиране на нарушението АТСС е одобрен тип за
измерване, преминало последваща проверка към датата на нарушението, като за
ползването му е съставен протокол по образец и са генерирани снимки, поради което и
липсват съмнения относно коректността на отчетената посредством него скорост,
мястото на заснемане на процесното МПС и неговия регистрационен номер.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
С въпросната разпоредба е въведена забрана за водачите на пътни превозни
средства да превишават изрично посочените стойности, съобразно категорията на
съответното МПС. Максимално позволената скорост в рамките на населено място е 50
км/ч.
В чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП (към датата на извършване на нарушението) е
предвидено, че за превишаване над 50 км/ч. нарушителят се наказва с глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/ч превишаване над 50 km/ч глобата се увеличава с 50 лв.
3
Измерената скорост на движение на автомобила е 109 км/ч., допустимата грешка
при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което е съобразен т. нар. толеранс и
приетата за установена скорост е намалена на 105 км. /ч, която надхвърля разрешената
с над 50 км. в час.
На съда не са нужни специални познания, за да приеме, че мястото на
извършване на нарушението, описано в НП, попада в дефиницията на § 6, т. 49 от ДР
на ЗДвП за населено място, а именно – с. Долни Богров. Видно от предоставената
схема от АПИ участъкът от бул."Ботевградско шосе" срещу разклона за ЦСПП-МВР е
преди пътен знак Д 12, с обозначение "Долни Богров". Съгласно чл. 113, ал.1 от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, пътен
знак Д12 "Край на населеното място и селищното образувание" се използва за
сигнализиране на мястото, от което престават да важат правилата за движение в
населено място и селищно образувание. Доколкото нарушението е извършено преди
пътния знак и при липса на други пътни знаци, с които да са въведени специални
ограничения в скоростта, в този участък е важало общото ограничение от 50 км. в час
за населено място.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като доколкото се
презумира, че собственикът на МПС е лицето, което го управлява, съгласно чл. 188
ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се понася от собственика или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, като собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случая жалбоподателят е попълнил
декларация, в която е посочил, че той е управлявал лекия автомобил на процесната
дата и място, поради което административнонаказателната му отговорност е
ангажирана правилно и съобразно изискванията на чл. 188 от ЗДвП.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като деецът е съзнавал общественоопасните последици от деянието си, а именно
движението със скорост над разрешената и е искал и целял това.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на същото като маловажен случай.
Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за нарушенията от този
вид, напротив - в конкретния случай превишението на скоростта е значително – с 55
км/ч над разрешеното, поради което обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътищата са засегнати в степен, която оправдава
прилагането на административна санкция.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване
от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона
размер и продължителност, като при превишена скорост от 56 км. в час над
разрешената, размерът на "глобата" съобразно посочената формула е 700 лв., поради
което за настоящата инстанция не съществува възможност да измени НП в частта
относно санкцията.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-020217 от
10.10.2022 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на Л. В. С. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 7500 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5