Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260060
гр. Свищов, 20.05.2021 год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 20.04.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 914/2019год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.Б.“ЕАД ***, чрез пълномощника адв. В.Н. от САК твърди, че между дружеството и ответника били сключени следните договори: Договор за мобилни услуги от 08.10.2015г. с предпочетен номер ********* за срок от 24 месеца, по план Резерв Стандарт 39,99 с тарифиране на интервали 60 секунди, със стандартен месечен абонамент в размер на 39,99 лева и с 62,51 % Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Твърди, че ответникът не изпълнил задължение по договора в общ размер на 39,88 лева, представляващо неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.01.2017г. – 14.04.2017г.. Заявява, че на същата дата 08.10.2015г. по повод с договора за мобилни услуги, мобилният оператор, като лизингодател сключил с ответника като лизингополучател Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка SONY Xperia E4 Black с обща лизингова цена в размер на 206,77 лева, платима от лизингополучателя чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 8,99 лева. Твърди, че по договора за лизинг ответникът дължал плащане на сумата 71,92 лева, формирана от лизинговите вноски за периода 15.01.2017г.. до 14.06.2017г, а именно: 8,99 лева – лизингова вноска в пълен размер за периода 15.01.2017г.. до 14.02.2017г.. , начислена във фактура –0 :********* от 15.02.2017гтг. , 8,99 лева – лизингова вноска в пълен размер за отчетния период 15.02.2017г.. – 14.03.2017г.. начислена във фактура № **********/15.03.2017г.., 8,99 лева – лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.03.2017г.. – 14.04.2017г.. , начислена във фактура № **********/15.04.2017г. , 8,99 лева – лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.04.2017г.. – 14.05.2017г.. начислена във фактура № **********/15.05.2017г.., 35,96 лева – сбор от 3 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните вноски, съгласно чл. 12 от ОУ към Договора за лизинг, и една лизингова вноска в пълен размер на основание чл. 1 ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 15.05.2017г.. – 14.06.2017г.. , начислени във фактура № **********/15.06.2017г.. . Заявява, че на 06.01.2017г.. между същите страни бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* за срок от 24 месеца, по план „Старт 11,99 „ и със стандартен месечен абонамент в размер на 11,99 лева, като ответникът не изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 36,87 лева – неплатени абонаментни такси за отчетен преиод 15.01.2017г.. – 14.04.2017г… На същата дата и във връзка с този договор за мобилни услуги, бил сключен между страните и Договор за лизинг, с който на ответника като лизингополучател бил предоставен за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y6 II Compact Dual Black, с обща лизингова цена в размер на 315,87 лева , платима от лизингополучателя чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 10,69 лева и първоначална лизингова вноска от 70,00 лева. Сочи, че по договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сумата 236,87 лева , формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.01.2017г.. – 14.06.2017г.. , а именно: 10,69 лева – лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.01.2017г.. – 14.02.2017г.. , начислена във фактура № **********/15.02.2017г.., 10,69 лева – лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.02.2017г.. – 14.03.2017г.., начислена във фактура № **********/15.03.2017г.., 10,69 лева – лизингова вноска в пълен размер за периода 15.03.2017г.. до 14.04.2017г.., начислена във фактура № **********/15.04.2017г. , 1,69 лева – остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при сключването на договора за мобилни услуги суми за отчетен период 15.04.2017г.. до 14.05.2017г.., начислена във фактура № **********/15.05.2017г.. , 203,11 лева – сбор от 18 лизингови вноски начислени накуп, поради неплащане на предходинте такива, съгласно чл. 12 от ОУ към договора за лизинг, и една лизингова вноска в пълен размер на основание чл. 1 ал. 3 от договора за лизинг за периода 15.05.2017г.. – 14.06.2017г.. ,начислени във фактура № ********** от 15.06.2017г… Твърди, че задълженията били индивидуализирани в следните фактури – фактура № **********/15.02.2017г. за периода 15.01.2017г. – 14.02.2017г.., срок за плащане 02.03.2017г., издадена за сумата 46,66 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, от които 14,99 лева абонаментна такса за предпочетен № *********, 8,99 лева – лизингова вноска за същия предпочетен номер, 11,99 лева –абонаментна такса за предпочетен номер ********* и 10,69 лева – лизингова вноска за този предпочетен номер, от която фактура се претендира сумата 39,74 лева, поради извършено частично плащане в размер на 6,92 лева; фактура № **********/15.03.2017г.. за отчетен период 15.02.2017г.. – 14.03.2017г.. , срок за плащане 30.03.2017г.., издадена за сумата 49,39 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, от които 16,82 лева – абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер *********, 8,99 лева – лизингова вноска за предпочетен номер *********; 12,89 лева – абонаментна такса за предпочетен номер ********* и 10,69 лева – лизингова вноска за този предпочетен номер; фактура № **********/15.04.2017г.. за отчетен период 15.03.2017г.. до 14.04.2017г.., срок за плащане – 30.04.2017г.., издадена за сумата от 46,66 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, от които 14,99 лева –абонаментна такса за предпочетен номер *********, 8,99 лева – лизингова вноска за предпочетен номер *********, 11,99 лева – абонаментна такса за предпочетен номер ********* и 10,69 лева – лизингова вноска за същия предпочетен номер; фактура № **********/15.05.2017г. за отчетен период 15.04.2017г.. – 14.05.2017г.., срок за плащане – 30.05.2017г.., издадена за сумата 10,68 лева, представляваща неплатени лизингови вноски, от които 8,99 лизингова вноска за предпочетен номер ********* и 1,69 лева – остатък от лизингова вноска за предпочетен номер ********* и фактура № **********/15.06.2017г.. за отчетен период 15.05.2017г.. – 14.06.2017г.. , срок за плащане 30.06.2017г.., издадена за сумата 615,56 лева, представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски, по която сумите са съответно 376,49 лева – неустойки, 35,96 лева – лизингови вноски сбор за предпочетен номер ********* и 203,11 лева – сбор от лизингови вноски за предпочетен номер *********, от която фактура се претендира сумата 239,07 лева – начислени накуп лизингови вноски за посочените предпочетени номера. Твърди, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело 371/2019г. по описа на РС Свищов била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което предявявали иска. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 385,54 лева – неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Претендира разноски за заповедното и исково производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото моли иска да бъде уважен, като се присъдят направените разноски.
Ответникът Д.В.А., в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор чрез назначения му на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител, в който взема становище за неоснователност на иска. Взема становище, че сь исковата молба били представени доказателста, които само доказвали евентуално възникнали договорни отношения, излагали се твърдения за извършени плащания , както и за периоди, за които не били извършвани плащания, без да се ангажират доказателства в тази насока. Позовава се, че предвидената в договора клауза за неустойка била нищожно, поради накърняване на добрите нрави, поради което в тази част претенцията била неоснователна. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В хода на устните състезания процесуалният му представител не се явява и не взема становище. Представя писмена защита, в която излага подробно съображения за неоснователност на иска- липсвали доказателства, че ответникът не бил погасил задължения по договорите; евентуални задължения на ответника произтичали не от една обобщена фактура, а по конкретно издадени и незаплатени фактури, каквито не били представени по делото и делото не било попълнено с необходими по обем доказателства.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.дело № 371/2019г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото
производство – „Т.Б.“ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми по издадени фактури. Въз основа на същото е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 239/05.04.2019г. в
полза на ищеца за сумата 385,54 лева
– главница. Присъдена била и законната лихва върху
главницата, считано от 04.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски в размер на 385,00 лева,
от които 25,00 лева – ДТ и 360,00 лева – адвокатско възнаграждение. Посочено е
в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение задължения за заплащане на
цената на получени услуги по договор за мобилни услуги от 08.10.2015г.. и по
договор за мобилни услуги от 06.01.2017г.. , лизингови вноски по Договор за
лизинг от 08.10.2015г. и по Договор за лизинг от 06.01.2017г.. Заповедта за изпълнение е връчена при
условията по чл. 47 ал. 5 от ГПК. Заповедният съд, с разпореждане от 03.09.2019г.
е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в
едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.
Видно от приложения по делото договор за мобилни услуги от
08.10.2015 г. същият е сключен между „Т.Б.” ЕАД и ответника за предоставяне на
мобилни телефонни услуги с предпочетен
номер *********, при стандартен месечен
абонамент 39,99 лева на месец, при дата на издаване на фактура – на 15-ти всеки
месец, за срокот 24 месеца . Уговорено е, че след изтичане на първоначалния
срок договора се превръща в безсрочен при стандарните условия на избрания
абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време . Като приложение към
договора е ценова листа за абонаментните планове за частни лица от 13.02.2016г..
На същата дата – 08.10.2015г. бил
сключен приложения договор за лизинг между страните по делото, с предмет задължението на лизингодателя – ищецът при
условията на договора и Общите условия, неразделна част от него да предостави
на лизингополучателя – ответникът за временно и възмездно ползване устройство
марка SONY Xperia E4
Black, а лизингополучателят се
задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 206,77 лева с включен 20 %
ДДС. Договорът за лизинг е със срок от
23 месеца. В чл. 3 ал. 1 от договора, ответникът се задължил да заплати цената
по чл. 1, както следва: първоначална лизингова вноска в размер на 0 лева с ДДС,
платима към датата на сключване на договора и 23 броя месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 8,99 лева с включен ДДС.
В ал. 2 на чл. 3 от договора постигнали съгласие, че месечните лизингови
вноски се фактурират от дружеството и заплащат от ответника съгласно сроковете,
условията и начина на плащане на задълженията на ответника в качеството му на
абонат на мобилни услуги съгласно договор за предоставяне на такива услуги и ОУ
на Т.Б. ЕАД. Лизингополучателят – ответникът се съгласил в чл. 5 от договора да
заплаща месечните лизингови вноски по описания погасителен план в договора. В
чл. 1 от договора за лизинг постигнали съгласие страните за дължимост на допълнителна
сума в размер на 8,99 лева. Било уговорено, че неразделна част от този договор
е запис на заповед на стойност 100 % от цената по чл. 1 с начислен ДДС минус
първоначалната лизингова вноска, посочена в чл. 3 ал. 1 от договора, че е
платена – запис на заповед на стойност 206,77
лева. Записът на заповед, издаден от ответника за сумата 206,77лева,
предявена за плащане от ищеца на ответника на 08.10.2015г. е приложен по
делото. Приложени по делото са и Общи
условия на Т.Б. ЕАД във връзка с предоставянето на устройства от лизингодателя
на лизингополучателите при условията на договор за лизинг, които ОУ страните по
договора за лизинг се съгласили, че са неразделна част от договора. В чл. 12 ал. 2 от ОУ е регламентирано, че
месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани
услуги, сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на
дължими съгласно тези договори плащания. Приложена по делото е и ценова листа
за абонаментни планове за частни лица от 08.10.2015г. и декларация – съгласие
от ответника с ОУ на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на фиксирани
телефонни услуги.
Видно от приложения по делото договор за мобилни услуги от
06.01.2017 г. същият е сключен между „Т.Б.” ЕАД/ и ответника за предоставяне на
мобилни телефонни услуги с
предпочетен номер *********, при стандартен месечен абонамент 11,99 лева
на месец, при дата на издаване на фактура – на 15-ти всеки месец, за срок до
06.01.2019 г. . Уговорено е, че след
изтичане на първоначалния срок договора се превръща в безсрочен при стандарните
условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време .
На същата дата – 06.01.2017г. бил сключен приложения договор за лизинг между страните по делото, с предмет задължението на лизингодателя – ищецът при условията на договора и Общите условия, неразделна част от него да предостави на лизингополучателя – ответникът за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y6 II Compact Dual Black, а лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 315,87 лева с включен 20 % ДДС. Договорът за лизинг е със срок от 23 месеца. В чл. 3 ал. 1 от договора, ответникът се задължил да заплати цената по чл. 1, както следва: първоначална лизингова вноска в размер на 70,00 лева с ДДС, платима към датата на сключване на договора и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 10,69 лева с включен ДДС. В ал. 2 на чл. 3 от договора постигнали съгласие, че месечните лизингови вноски се фактурират от дружеството и заплащат от ответника съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на ответника в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно договор за предоставяне на такива услуги и ОУ на Т.Б. ЕАД. Лизингополучателят – ответникът се съгласил в чл. 5 от договора да заплаща месечните лизингови вноски по описания погасителен план в договора. Било уговорено, че неразделна част от този договор е запис на заповед на стойност 100 % от цената по чл. 1 с начислен ДДС минус първоначалната лизингова вноска, посочена в чл. 3 ал. 1 от договора. Записът на заповед, издаден от ответника за сумата 245,87лева, предявена за плащане от ищеца на ответника на 06.01.2017г. е приложен по делото. В договора за лизинг в чл. 1 била уредена и дължимостта на допълнителна сума в размер на 10,69 лева. Приложена по делото е и ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 06.01.2017г. и декларация – съгласие от ответника от 06.01.2017г.. за съгласие с ОУ на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги.
Представена е издадена от ищеца фактура №
********** от 15.02.2017г. за отчетен период 15.01.2017г. до 14.02.2017г. и начислена
сума за плащане 46,02 лева с ДДС. Описано е, че сумата представлява месечни и
еднократни такси /абонаменти, лизингови вноски/
– 44,97лева, посочена е отстъпката, вноска за лизинг 19,68 лева, задължения
от предходен период 52,36 лева, внесени плащания /-53,00 лева/. Срокът
за плащане на задължението по отчетния период, посочен във фактурата е 02.03.2017г.
. Приложена е и справка общо потребление
за мобилен/фиксиран номер.
Приложена по делото е издадена от ищеца фактура № ********** от 15.03.2017г. за отчетен период 15.02.2017 – 14.03.2017г. , и справка общо потребление към нея , по която е начислена сума, съответно 46,47 лева месечна абонаментна такса , разговори, съобщения 0,78 лева, отстъпки, лизингова вноска 19,68 лева, задължения от предходен период, и баланс от предходен период /46,02 лева/, като общата сума за плащане по фактурата е 95,41 лева , срок за плащане 30.03.2017г.. .
Видно от представената от ищеца фактура № ********** от 15.04.2017г. за отчетен период 15.03.2017 – 14.04.2017г. , и справка общо потребление към нея , е начислена сума, съответно 44,97 лева месечна абонаментна такса , посочени са отспътките, лизингова вноска 19,68 лева, задължения от предходен период, и баланс от предходен период – 95,41 лева, като обща сума за плащане по фактурата е 142,07 лева , срок за плащане 30.04.2017г.. .
Съгласно представената от ищеца фактура № ********** от 15.05.2017г. за отчетен период 15.04.2017 – 14.05.2017г. , и справка общо потребление към нея , е начислена сума, съответно /-12,78 лева/ месечна абонаментна такса , посочени са отстъпките, лизингова вноска 19,68 лева, задължения от предходен период, и баланс от предходен период – 142,07 лева, като обща сума за плащане по фактурата е 152,75 лева , срок за плащане 30.05.2017г.. .
Приложена по делото е издадена от ищеца фактура № ********** от 15.06.2017г. за отчетен период 15.05.2017 – 14.06.2017г. , и справка общо потребление към нея , по която е начислена сума, съответно 376,49 лева неустойки, лизингова вноска 239,07 лева, задължения от предходен период и баланс от предходен период 152,75 лева, като обща сума за плащане по фактурата е 768,31 лева , срок за плащане 30.06.2017г.. .
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установи
се, че заповедното производство е било образувано по заявление на ищеца,
подадено на 4.04.2019г. срещу ответника за сумата 385,54 лева –-главница. Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано
от 04.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в
размер на 385,00 лева. Посочено е в
заповедта, че вземането произтича от неизпълнение задължения за заплащане на
цената на получени услуги и лизингови
вноски. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен
установителен иск за вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. От представените договори за мобилни услуги се установява възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че представените от ищеца фактури, макар и едностранно съставени от него и неподписани от ответника за получател, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция от 76,75 лева за незаплатени ползвани от него мобилни услуги, поради което съдът приема за установено съществуването на вземането на ищеца в този размер. С оглед на това съдът счита иска по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за основателен и доказан и следва да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 76,75 лева главница – незаплатени ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 08.10.2015г. с предпочетен номер ********* за периода 15.01.2017г. до 14.04.2017г. и по договор за мобилни услуги от 06.01.2017г. за периода 15.01.2017г. до 14.04.2017г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 04.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Предмет
на исковата претенция е и установяване на вземане суми за дължими лизингови вноски по договор за лизинг
от 08.10.2015 г., с който на ответника е предоставено ползването на движима
вещ- мобилно устройство SONY
Xperia E4 Black, с обща
лизингова цена в размер на 206,77 лева с включен 20 % ДДС, със срок от 23
месеца.Лизинговата цена е посочена в чл. 1 от
договора за лизинг, а броя на вноските и размера е определен в погасителния
план в чл. 5 от договора. Не се спори по делото, че вещта е предоставена за
ползване на ответника, както и че същата е предоставена в годно за употреба
състояние. Ответникът не е възразявал по дължимостта на тази сума, като няма
данни договорът да е бил развален, нито пък вещта да е била върната на
лизингодателя. Според чл. 12 ал. 1 ОУ към
договора за лизинг, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя,
лизингодателя има право в съответствие с разпоредбите на договора, да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми, а според ал. 2. месечнит вноски
стават предсрочно изискуми в случай на прекратяване на договора , както и в
случай на забава в плащане на дължими съгласно договора плащания Ответникът не доказа, не само, да е върнал
веща, поради което съдът приема, че е останал държател на същата, без да я плати,
а и не доказа че е заплащал месечните вноски за лизинга на устройството, което
е в негова тежест. Именно поради неизпълнение на задълженията му по договора за
лизиг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг, месечните вноски
за изплащане на устройството са станали предсрочно изискумеи и се дължат в
претендирания размер, още повече, че договорът от 08.10.2015г. е със срок от 23
месеца и е изтекъл. Предмет на исковата претенция е и установяване на вземане
суми за дължими лизингови вноски по
договор за лизинг от 06.01.2017 г., с който на ответника е предоставено
ползването на движима вещ- мобилно устройство HUAWEI Y6 II Compact Dual Black, с
обща лизингова цена в размер на 315,87 лева с включен 20 % ДДС, със срок
от 23 месеца.Лизинговата цена е посочена в чл.
1 от договора за лизинг, а броя на вноските и размера е определен в
погасителния план в чл. 5 от договора. Не се спори по делото, че вещта е
предоставена за ползване на ответника, както и че същата е предоставена в годно
за употреба състояние. Ответникът не е възразявал по дължимостта на тази сума,
като няма данни договорът да е бил развален, нито пък вещта да е била върната
на лизингодателя. Според чл. 12 ал. 1 ОУ към
договора за лизинг, в случай на неизпълнение на задължение за плащане от
страна на лизингополучателя, лизингодателя има право в съответствие с
разпоредбите на договора, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, а
според ал. 2. месечнит вноски стават предсрочно изискуми в случай на
прекратяване на договора , както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно договора плащания Ответникът не
доказа да е върнал веща, поради което съдът приема, че е останал държател на
същата, без да я плати, а и не доказа че е заплащал месечните вноски за лизинга
на устройството, което е в негова тежест. Именно поради неизпълнение на
задълженията му по договора за лизиг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към
договора за лизинг, месечните вноски за изплащане на устройството са станали
предсрочно изискумеи и се дължат в претендирания размер, включително и поради
това, че договорът от 06.01.2017г. е със срок от 23 месеца и е изтекъл. Ето
защо искът в тази част е основателен и следва да бъде уважен, като се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 308,79 лева –
лизингови вноски за мобилно устройство по договор за лизинг от 08.10.2015г. и
по договор за лизинг от 06.01.2017г..
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 385,00 лева, съобразно уважаването на установителния иск. Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за ДТ – 75,00 лева, внесено възнаграждение за особения представител – 150,00 и заплатено адвокатско възнаграждение – 360,00 лева с включен ДДС, а именно сумата 585,00 лева. Неоснователно се явява възражението на процесуалният представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като в случая възнаграждението е в минималния размер от 300 лева по Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е начислен ДДС върху него.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.А. с ЕГН ********** *** , че дължи на "Т.Б." ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** , ******, чрез пълномощника адв. В.Н. сумата 76,75 лева /седемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ главница – незаплатени ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 08.10.2015г. с предпочетен номер ********* за периода 15.01.2017г. до 14.04.2017г. и по договор за мобилни услуги от 06.01.2017г. за периода 15.01.2017г. до 14.04.2017г., сумата 308,79 лева /триста и осем лева и седемдесет и девет стотинки/ - лизингови вноски за мобилно устройство по договор за лизинг от 08.10.2015г. и по договор за лизинг от 06.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 04.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 239 от 05.04.2019 г. по ч.гр.дело № 371/2019 г. по описа на Районен съд Свищов.
ОСЪЖДА Д.В.А. с ЕГН ********** *** да заплати на "Т.Б." ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** , ******, сумата 585,00 лева /петстотин осемдесет и пет лева/ направени по делото разноски, от които 75,00 лева – ДТ, 150,00 лева – внесено възнаграждение на особен представител, 360,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА Д.В.А. с ЕГН ********** *** да заплати на "Т.Б." ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** , ******, направените в заповедното производство разноски в размер на 385,00 лева /триста осемдесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 371/2019г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: