Р Е Ш Е Н И Е
№285
25.07.2022 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и осми юни, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 653 по описа на съда за
202о г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на П.М.И. ***, срещу
Решение № 27 от 16.10.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Добрич, с
което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********/29.07.2022 г. на
ръководителя ПО при ТП НОИ-Добрич.
Жалбоподателят оспорва
решението на директора на ТП на НОИ –Добрич като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят твърди, че е
представил документи за трудов стаж от втора категория труд 15 години и 8
месеца и 22 дни. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.М. В.,
заявява, че поддържа жалбата и добавя, че претенцията за отпускане на пенсия е по
чл.69б ал.2 от КСО, т.е. при 15г. стаж от втора категория и навършени 58г. и 6 месеца. Възразява, че разпореждането
и решението са необосновани, тъй като от тях не може да се разбере, въз основа
на какви доказателства административният орган прави своя извод като има предвид непризнатия трудов стаж, като втора
категория за периода от 23.11.1981 г. до 01.02.1983 г. във ВРЗ „****“. Не
ставало ясно въз основа на кои доказателства не се приема стажа от ЕТ „****“ от
04.03.1998 г. до 09.07.1999 г. и на какво основание се приема, че е трета
категория. Не ставало ясно въз основа на какви доказателства и защо се приема,
че трудовата книжка не е заверена, тъй като има поставени печати. Подробно
излага съображенията си за незаконосъобразност на постановеното решение и
разпореждане в представени по делото писмени бележки. Моли оспореният акт да
бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.
Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна -
Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт
Л.Ц., оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище, че решението на
директора е правилно и законосъобразно. Заявява, че административният орган, предвид представените със заявлението
и впоследствие в хода на административното производство документи, правилно се
е произнесъл, като не е зачел спорния осигурителен стаж през периода от
01.03.1998 г. до 09.07.1999 г. в ЕТ „****“, тъй като действително се установи,
че трудовата книжка не е била приключена по надлежния ред, съгласно
изискванията на наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Предвид
новопредставените доказателства счита, че макар и този осигурителен стаж през
спорния период от 04.03.1998 г. до 09.07.1999 г. да е признат като заварчик,
съответно втора категория труд, прибавен към останалия осигурителен стаж, се
получава 14 г. и 6 м. от втора категория труд, което отново е недостатъчно за
придобиване право на пенсия, при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. Изразява
становище, че за длъжността – шлосер, на която жалбоподателят доказва осигурителен
стаж през периода 29.11.1981 г. до 01.02.1983 г., съгласно т.20 от Правилника за
категоризирането труда при пенсиониране (отм), не била предвидена да се ползва
от втора категория труд.
Затова изразява становище, че дори и прибавяне на този спорен стаж като
заварчик в ЕТ „****“, стажът на жалбоподателя отново би бил недостатъчен за
придобиване право на пенсия при условията на чл.69б, ал.3 от КСО.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По повод заявление
за отпускане на пенсия с вх. № Ц2113-24-558 от 02.07.2020 г., подадено от жалбоподателя
П.М.И., роден на *** г., е издадено Разпореждане № ********** от 29.07.2020 г.,
с което ръководителят на "Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич е
отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по реда на
чл.69б, ал.2 на КСО и по реда на чл.68, ал.1-2 на КСО. Видно от мотивите на
разпореждането, като основание за отказа са послужили направените констатации,
че П.И. има придобит осигурителен стаж от втора категория труд от 13 г., 2 м. и
9 дни и от трета категория – 23 г., 6 м. и 8 дни, или общо стаж от 40 години и
14 дни, приравнен към трета
категория труд. Затова е прието, че към датата на заявлението заявителят няма
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, а няма изискуемите 64 г. и 3 месеца. Прието е, че заявителят няма право на
пенсия и по реда на чл.69б, ал.2 от КСО, като отговаря на изискванията за
възраст с навършени 58 г. и 6 месеца, но няма 15 години осигурителен стаж от
втора категория труд.
Разпореждането е
обжалвано пред Директора на Териториално поделение на НОИ – Добрич, който след
като е установил, че няма заверена осигурителна книжка, а трудовата книжка не е
приключена съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата за трудовите книжки и трудовия
стаж, е наредил извършването на допълнителна проверка за уточняване на
осигурителния стаж и доход на П.И. за периода 04.03.1998 г. – 09.07.1999 г. в
ЕТ „**** –Добрич МД“.
По повод
извършената проверка органите на ДОО са съставили Констативен протокол №
КП-5-24-00825148/14.10.2020г. , в който е посочено, че в информационната
система на НОИ липсва подадена информация по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за П.М.И. по трудово правоотношение с горепосочения
едноличен търговец. На едноличния търговец били извършени две ревизии,
приключили с ревизионни актове като при първата ревизия били установени невнесени
от работодателя осигурителни вноски на работниците за периода 01.01.1998г. –
31.10.1998 г., поради което контролните органи са направили извода, че има
начислени и изплатени трудови възнаграждения на работници. При втората ревизия
било установено, че работодателят не е оформял счетоводни документи за плащания
на трудови възнаграждения във ведомости за заплати. Управителят на
предприятието на ЕТ ****е
декларирал, че не съхранява разчетно-платежни ведомости, удостоверяващи
осигурителен стаж и доход на работниците за периода от м. януари 1998 г. до м.
декември 2004 г. Съхранени и представени били разчетно-платежни ведомости за
предходни периоди, извън периода в който П.М. е полагал труд в предприятието на
ЕТ. Според констативния протокол, липсата на първична документация в
предприятието на едноличния търговец, водела до невъзможност да се установи
осигурителния стаж и доход на П.И. за периода 04.03.1998 г. – 09.07.1999 г. в
ЕТ „**** –Добрич МД“.
По повод
административното обжалване е постановено Решение № 25/13.10.2020 г., с което директорът
на ТП на НОИ-Добрич е отхвърлил жалбата срещу разпореждането за отказ за
отпускане на пенсия след потвърждаване на констатациите в разпореждането за
доказания осигурителен стаж и доход. В мотивите на решението е добавено
обстоятелството, че стажът в ЕТ „**** –Добрич МД“ правилно е бил зачетен от
трета категория труд, понеже макар и описан в трудовата книжка, тя не била
приключена по съответния ред, съгласно изискванията на чл.6, ал.1 от НТКТС.
В хода на
настоящото съдебно производство жалбоподателят предяви искова молба пред
Районен съд Добрич с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК във вр. с чл.1, ал.1,
т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Настоящото производство бе спряно и възобновено след влизане в сила на Решение
№ 365/28.04.2022г., по гр.д. № 20213230101781/2021г. по описа на РС-Добрич, с
което е прието за установено, че П.М.И. е работил като „заварчик“ в
предприятието на ЕТ „**** –Добрич МД“ през периода 04.03.1998 г. – 09.07.1999
г.
Решението на
директора на ТП на НОИ-Добрич е съобщено на 20.11.2020г., жалбата срещу него е
постъпила на 25.11.2020г., поради което съдът приема, че същата е допустима,
като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че оспореното решение, с което
е отхвърлена жалба срещу отказ да бъде отпусната пенсия по реда на чл.69б, ал.2
от КСО, е постановено при неправилно прилагане на материалния закон.
Обжалваното решение
и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи -
ръководителя на териториалното поделение на НОИ в гр.Добрич и ръководителя на
пенсионното осигуряване, които са определени като компетентни органи да се
произнасят по искания за отпускане на пенсии и
по жалби срещу разпореждания, с които е отказано отпускане на пенсия с
нормите на чл.98, ал.1, т.1 и чл.117,
ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО
разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение на пенсиите
се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им.
Решението и
потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията за форма на
административните актове. Същите съдържат мотиви, фактически и правни
основания, от които може да се разбере какви са причините за постановения
отказ.
Съдът не установи в
административното производство да са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Решението и
потвърденото с него разпореждане са постановени при неправилно прилагане на
материалния закон, поради неправилно преценка на събраните в преписката
доказателства.
Съгласно чл.69б,
ал.2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили
са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и
8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
Съдът приема за
установено, че неправилно ответникът не е признал осигурителния стаж на
жалбоподателя, положен в предприятието на
ЕТ „**** –Добрич МД“ на длъжността „заварчик“ през периода 04.03.1998 г.
– 09.07.1999 г. като труд от втора категория. Жалбоподателят е доказал с
трудовата си книжка, че е заемал тази длъжност и че неоформянето на ТК по
предвидения в наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж ред се дължи изцяло
на недобросъвестно поведение на работодателя – обстоятелство, установено от
органите на ТП на НОИ с Констативен протокол № КП-5-24-00825148/14.10.200202г.
В специалното
производството по чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение жалбоподателят
доказва, че е придобил осигурителен стаж през процесния период на длъжността
„заварчик“, която е определена като труд от втора категория.
Вторият спорен по
делото въпрос е налице ли са основания да бъде зачетен при условията на втора категория
трудът, положен от жалбоподателя на длъжността „шлосер“ във Военно ремонтен
завод „****“ през периода 23.11.1981 г. – 01.02.1983 г.
По делото няма
спор, че в периода от 23.11.1981 г. - 11.04.1988 г., жалбоподателят е работил за
Българската армия на длъжността "шлосер" в механичен цех и „заварчик“
в цех „Б“ – обособено производство в МРЗ
“****“, като това обстоятелство се установява от Удостоверение №
1367/10.03.2021г., издадено от директора на Дирекция „Държавен
военноисторически архив“ –Велико Търново. Видно от удостоверението жалбоподателят
е бил назначен на длъжността шлосер в механичен цех със Заповед №
ЛС-612/23.11.1981 г.на директора на завода. Със Заповед № ЛС-103/12.02.1982 г. П.И.
е бил преназначен на длъжността „заварчик“ в цех „БЛ“ – обособено производство,
която длъжност е изпълнявал до 08.04.1988г., когато е бил освободен със
съответната заповед.
Предвид спорния
период приложимият нормативен акт е Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.1967 г., отм., бр. 39 от 7.04.1998
г.), съгласно § 2 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. за
отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ДВ, бр. 39
от 1998 г.)
Съгласно т. 20 от
ПКТП (отм.) Раздел втори, при втора категория труд при трудов стаж 20 години и
възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените, Мини, кариери, солници,
хидротехническо строителство и енергопроизводство се числят "електро- и
газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Ковачи и
пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена. Работници на първична
механична обработка на чугунени отливки."
По отношение на
спорния по делото период от 23.11.1981 г. – 01.02.1983 г., съдът намира, че
същият следва да бъде зачетен към втора, а не трета категория труд, тъй като от
удостоверението на директора на Дирекция „Държавен военноисторически архив“
–Велико Търново първо се установява, че на 12.02.1982 г. жалбоподателят е бил
назначен като „заварчик“ със Заповед № ЛС-103/12.02.1982 г. на директора на
предприятието.
На второ място, административният
орган не се е съобразил и с изричната разпоредба на т. 67 на ПКТП (отм.), която
предвижда, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и
втори на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой
отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата
вредност и тежест на труда. Приложимостта на т. 67 ПКТП (отм.), се извежда от
фактите по делото, тъй като П.М.И. е заемал длъжността шлосер в механичен цех.
За да бъде приет
положения труд към втора категория на длъжността "шлосер", е
необходимо трудът да бъде извършен в обособен цех или звено съгласно ПКТП
(отм.). Видно от т. 20 на същия правилник трудът на електро- и газозаварчици и
помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория. От тази
разпоредба се ползват всички електро и газо-заварчици в обособени цехове и
звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на
метали с електроженови, оксиженови или други газовопламъчни апарати. Под
"обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в
технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост. Вредните
въздействия на работната среда във военните заводи са еднакво неблагоприятни за
длъжностите "шлосер" и "заварчик", тъй като са свързани с
изработването на изделия за военната
промишленост – работен процес, натоварен с висок риск за живота и здравето на
работниците.
По тези съображения съдът приема, че посоченият
период на полагането на труд от П.М.И. следва да бъде зачетен от директора на
ТП на НОИ-Добрич за такъв от втора категория и съответно преобразуван при
условията на чл. 104, ал. 2 от КСО.
В случая има
представени писмени доказателства, които установяват, че през процесния период
жалбоподателят е бил на длъжностите шлосер в специален военен цех и заварчик,
поради което отговаря на условията за пенсиониране към датата на подаване на
заявлението си за пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО.
Съгласно цитираната
разпоредба, лицата,
които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват
право на пенсия при следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015
г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор
от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември
2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст.
С оглед така
установените факти съдът приема, че административния орган е допуснал нарушение
на материалния закон приемайки, че жалбоподателят доказва само 13 г. 2 м. и 9
дни трудов стаж от втора категория труд. Решението и потвърденото с него
разпореждане следва да се отменят, а преписката да се върне на административния
орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя.
Претенцията за
присъждане в полза на жалбоподателя на разноските за адвокатско възнаграждение
е основателна и следва да се уважи в искания размер.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски
за адвокатско възнаграждение.По делото са представени доказателства за
договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение от 500 лева.
Водим от горното и
на основание чл. 118, ал. 2 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд - Добрич, трети
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.М.И.
РЕШЕНИЕ № 27 от 16.10.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Добрич, с
което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********/29.07.2022 г. на
ръководителя ПО при ТП НОИ-Добрич.
ИЗПРАЩА преписката
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Добрич за произнасяне
по Заявление за отпускане на пенсия с вх. № Ц2113-24-558 от 02.07.2020 г.,
подадено от П.М.И. при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ – Добрич да заплати на П.М.И. с ЕГН ********** *** сумата от 500
(петстотин) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до
Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: