Р Е Ш
Е Н И Е
№ 45
гр.Пирдоп, 13.07.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Районен
съд-Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на единадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на съдебния секретар: Гергана
Юнлю,
като разгледа докладваното от съдия Гюров А.Н.Д. № 236 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е
жалба от С.И.Ш. с ЕГН:**********,***, с която е обжалвано Наказателно постановление №
19-0347-000827 от 11.10.2019 г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР-София,
РУ Пирдоп, с което на жалбоподателя са му
наложени административни наказания „глоба”, за нарушение на чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП в размер на 50,00 лева на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП в размер на 50,00 лева на основание чл.181, т.1
от ЗДвП и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП в размер на 20,00 лева на
основание чл.185 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно
заседание, жалбоподателят лично поддържа жалбата, изразява становище в подкрепа
на същата, в дадени обяснения в с.з.развива доводи, изразяващи несъгласие с
наложените административни наказания в обжалваното наказателно постановление,
моли за отмяна на същото.
Въззиваемата
страна не заявява становище по жалбата.
Районна
прокуратура-Пирдоп не взима становище по жалбата.
Районен
съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Установи се от събраните по делото
писмени доказателства: Жалба, НП № 19-0347-000827/11.10.2019 г. на Началник РУ
гр.Пирдоп; АУАН от 06.10.2019 г. бл.№ 257885 серия АА; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи; писмо с рег.№347000-913/30.03.2020г. на РУ-Пирдоп с
приложени копия на НП №19-0347-000341, НП №19-0347-000353 и докладна записка срещу
лицето С.И.Ш., че административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя е
образувана по повод съставения срещу него акт за установяване на
административно нарушение, затова, че на 06.10.2019 г. в 19:50 часа в гр.Златица
на кръстовището на ул. „Оборище” и ул. „БОР”,
като Водач на лек автомобил - КИА РИО 1.4 с per № С08297СС, държава
БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: Управлява в посока към ул.Панайот Хитов личният си
автомобил като: 1.МПС е технически неизправно като не е осветена рег.табелата и
заден ляв габарит не свети. 2.Водача не е представил МПС на ГТП в срок. 3.Управлява
МПС с наложено наказание глоба с НП незаплатена в срок, е извършил: ДВИЖИ СЕ С
НЕЗНАЧИТЕЛНА ТЕХНИЧЕСКА НЕИЗПРАВНОСТ НА ППС, с което виновно е нарушил чл.139
ал. 1 т.1 от ЗДвП; НЕ Е ПРЕДСТАВИЛ ППС НА ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, с което виновно е
нарушил чл.147 ал. 1 от ЗДвП; ВОДАЧ, КОЙТО УПРАВЛЯВА МПС С НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ И/ИЛИ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, НЕЗАПЛАТЕНА В СРОКА ЗА
ДОБРОВОЛНО ЗАПЛАЩАНЕ, с което виновно е нарушил чл.190 ал. 3 от ЗДвП, като с
издаденото НП са му наложени
административни наказания „глоба”, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП в
размер на 50,00 лева на основание чл. чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, за нарушение
на чл.147, ал.1 от ЗДвП в размер на 50,00 лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП
и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП в размер на 20,00 лева на основание чл.185
от ЗДвП.
Свидетелят А. съставил акт за установяване на
административно нарушение, поддържа
отразените в него констатации и няма какво да допълни към изложената фактическа
обстановка. Поканил г-н Ш. на другата сутрин да дойде в районното управление,
но какво е установил – не знае. Не бил на работа тогава. Казал му да дойде в
районното на другата сутрин вечерта, когато бил на работа. След това сдал
смяната и не го вълнувало какво става. На другата сутрин свидетелят бил в
районното по съвсем друга работа, не служебна и не го вълнувало той какво прави там. АУАН тогава г-н Ш. го
подписал намясто вечерта. Съгласил се с отразените в него констатации. Актът му
бил връчен вечерта намясто. Обяснил му, че за наказателното постановление, ако
не е намерен на адреса или е отказал да го получи – тогава му се връчвало
служебно.
От разпита на
св.Ж.-Е. се установява, че е свидетел при установяване на нарушението,
съставяне и връчване на акта. След като взели от жалбоподателя документите за
проверка и след като се установило, че има неплатени глоби, доколкото си спомня
колегата му отнел свидетелството за правоуправление. Дори и да кажел
жалбоподателя, че не му е връчено наказателното постановление – така или иначе
се отнемало свидетелството за правоуправление, на което наказателно
постановление не знае номера и за какво
нарушение било наложеното наказание. Ако имал възражения, имал право в
тридневен срок да си ги подаде. В системата им „излизало”, че имал неплатени
глоби. Разяснено му било абсолютно всичко. Можел да дойде на място в КАТ и
колегата да му разясни, ако не му било връчено, но щом излизало в системата –
по принцип било връчено това нещо. Затова, дали му е връчено или не –не може да
коментира, имало си хора компетентни от КАТ, които могли да му разяснят. Жалбоподателят казал, че оспорва,
че не му било връчено това наказателно постановление. Записано било това нещо.
От приети по
делото приложени копия на НП №19-0347-000341, НП №19-0347-000353 и докладна
записка срещу лицето С.И.Ш., се установява, че на 22.04.2019 г. с посочените НП
са наложени съответните административни наказания на жалбоподател, които са му
връчени на 22.05.2019 г. на основание чл.58 ЗАНН, въз основа на докладна
записка на мл.ПИ УП-Златица от същата дата, който се позовава на проведени разговори от друг мл.ПИ с
жалбоподателя, като по делото няма ангажирани в тази насока доказателства от
административнонаказващия орган и което се оспорва от жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че
доколкото в чл. 58 ЗАНН не са регламентирани от законодателя конкретни правила
за връчването на НП, то се извършва по реда на чл. 180 НПК с оглед препращането
в чл. 84 ЗАНН. Чл. 58, ал. 1 ЗАНН задължава наказващият орган да връчи НП на
нарушителя. Нормата е в глава трета, раздел четвърти ЗАНН, уреждаща
производството по налагане на административни наказания. Настоящият състав
споделя виждането, че връчването на НП, макар и фактическо действие с правно
значение, е част от производството по издаване на НП и процесуален способ за
уведомяването на лицето, за да може то да реализира защитата си чрез
обжалването му, като извършеното от административнонаказващия орган не може да
ес приеме като представляващо връчване по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, тъй като
разпоредбата изисква нарушителят да не се намери на посочения от него адрес, а
новият му да е неизвестен. От данните по делото се установява, че всъщност
спорът между страните е за това дали НП са редовно връчени по реда на чл. 58,
ал. 2 ЗАНН, тъй като такива са твърденията на ответника и представените по
делото писмени доказателства, а именно цитираната докладна записка, която, като
официален свидетелстващ документ който
материализира удостоверителното изявление на своя издател - орган на държавна
власт, направено в това му качество и подписан от него, с който той
свидетелства за съществуването или несъществуването на определени факти, се ползва
с материална доказателствена сила, която обаче е оспорена от жалбоподателя в
производството.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото
писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по
делото. От приложените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи и
актове за встъпване в длъжност се установява компетентността на
актосъставителя, а също и компетентността на административнонаказващия орган.
Доколкото свидетелите неколкократно са
установявали извършване на нарушения от страна на жалбоподателя, същите, предупредени
за наказателната отговорност по чл. 290 НК, потвърдиха изложеното в него, като
спомняйки си за конкретния случай изложиха логично, последователно и вътрешно
непротиворечиво обстоятелствата, които са възприели при извършване на
проверката. В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с
презумптивна доказателствена сила (разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП
противоречи на нормативен акт от по-висша степен - чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл.
14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените
задължителни указания от върховния съд в тази насока), но при все това е
необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се
кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да компрометират
техните непоследствени възприятия.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази
връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции -
констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност, което се установява от представените по делото писмени
доказателства.
В конкретния случай
административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е
съставен в деня на установяване на нарушението-06.10.2019 г.), респективно - 1
година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6-месечния срок ( на 11.10.2019 г.). Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съставянето на актове за извършеното
административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство.
Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и
законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на
последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административнонаказващия
орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ
орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се
произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено
административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което
той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да
съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно
единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в
наказателното постановление.
В настоящия случай в хода на конкретното
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 ЗАНН. В АУАН и НП са
посочени времето и мястото, където е извършено нарушението, като същите са
точно и ясно описани и са отразени обстоятелствата, при които е бил извършено
нарушението. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение
за реализиране правото му на защита срещу административн онаказателното
обвинение. Отразени са правилно нарушените законови разпоредби както и
основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или
до нищожност на издаденото НП.
По отношение на нарушението по чл.
139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съдът намира следното:
Нарушението е описано достатъчно ясно
както в АУАН, така и в НП, а именно „..на автомобилът не е осветена рег.табела и заден ляв
габарит не свети”, като
не е нарушено на правото на нарушителя да разбере защо е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, доколкото ясно е посочена
нарушената материалноправна норма, която е била идентично посочена и в АУАН, а
именно- чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Обективната страна на нарушението по чл.
139, ал. 1, т. 1 ЗДвП предпоставя реализиране на изпълнителното деяние по
движение на три- или четириколесно моторно превозно средство, като по делото се
доказва по несъмнен начин, че на 06.10.2019 г. автомобилът ( четириколесно МПС
) е бил управляван от жалбоподателя и на същия не е осветена рег.табела и заден ляв габарит не свети. От естеството на въпросните вещ и и
задължението на водача на МПС да го приведе в движение, когато отговаря на
всички изисквания на ЗДвП, следва изводът, че извършител на това нарушение е
именно водачът на МПС, т.е. жалбоподателят. Събраните гласни доказателства,
наред с АУАН доказват реализирането от обективна и субективна страна на нарушението
по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. И тук съдът приема, че дори и нарушението да не е
било извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл и същия да не е
съзнавал, че на автомобилът не
е осветена рег.табела и заден ляв габарит не свети, то отново е налице извършено
административно нарушение при форма на вината непредпазливост, тъй като водачът
е бил длъжен и обективно е могъл да провери дали автомобилът е надлежно готов
за експлоатация и да си отсрани посочените като незначителни технически неизправности,
а съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, но този не е такъв. Съгласно чл. 179, ал.6, т.1 ЗДвП за извършеното нарушение е предвидено, че виновните се наказват с глоба в
размер на 50,00 лв. Доколкото жалбоподателят е извършил едно нарушение, а
именно по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за което не е предвидено друго наказание,
законосъобразно на основание чл. 179, ал.6, т.1 ЗДвП му е било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. Наказанието е фиксирано, поради
което съдът не разполага с правомощие да го намали, друг е въпросът дали
движение на л.а. в несветлата част на деня (06.10.2019г. в 19,50ч.)съставлява
незначителна техническа неизправност с оглед възможното му възприемане от
движещия се автомобил зад процесния, като това е преценката на
административнонаказващия орган.
С оглед на горното, в тази си част наказателното
постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението по чл.
147, ал. 1 ЗДвП, съдът намира следното:
Отговорността
на жалбоподателя за посоченото нарушение е ангажирана на основание чл. 181, т.1 ЗДвП, която разпоредба е субсидирана и е приложима единствено в случай че няма
друга специална санкционна норма. В настоящия случай законодателят в
разпоредбата на чл. 181, т. 1 ЗДвП е предвидил, че собственик или длъжностно
лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно
средство за технически преглед се наказва с глоба в размер на 50,00 лв. Изложеното
идва да покаже, че задължението за представяне на превозното средство за
преглед е именно на собственика, но не и на водача на автомобила, в случай, че
той е различен от собственика и в този смисъл само собственикът и длъжностното
лице са адресати на задължението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, като в конкретния
случай отговорността на жалбоподателя, в качеството му на водач и който е собственик на управлявания от него
автомобил (което обстоятелство е изрично отразено в акта), е била
законосъобразно ангажирана.
С
оглед на горното, в тази си част наказателното постановление като
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Наказанието е фиксирано, поради
което съдът не разполага с правомощие да го намали.
Съдът
счита, че в конкретния случай тези две административни нарушения не покриват
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не се констатираха
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, като съдът отчете характера и вида обществени отношения,
засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично
(обичайно), тоест разкрива типичната степен на обществена опасност, взета
предвид от законодателя. Нарушенията са формални, поради което за
съставомерността им не са необходими настъпването на някакви вредни последици и
липсата на такива не може да се счита за смекчаващо отговорността
обстоятелство. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си
позволяват подобно неправомерно поведение и според съда единствено ефективни
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната
превенция, разписана като цел на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест
не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения
правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по
отношение на останалите членове на обществото.
По
отношение на нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, съдът намира следното:
Отговорността
на жалбоподателя за посоченото нарушение е ангажирана на основание чл. 185 ЗДвП, която разпоредба е субсидирана и е приложима единствено в случай че няма
друга специална санкционна норма. В
АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят към момента на проверката не е заплатил
наложена глоба с НП и/или ЕФ, като от събраните по делото писмени
доказателства, а именно НП
№19-0347-000341, НП №19-0347-000353, може да се предполага, че се касае за
всяко едно от тях, същите са влезли в сила на 22.05.2019 г. на основание чл.58 ЗАНН, за което настоящия съдебен състав изложи по-горе съображенията си.
Съгласно чл. 190, ал. 3 ЗДвП, наложеното наказание „глоба” се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Съдът намира
за уместно да отбележи, че дори срокът за доброволното заплащане на глобата да
е изтекъл, водачът не е извършил административно нарушение на правилата за
движение ЗДвП. Неизпълнението на наложено наказание „глоба” изначално не може
да бъде основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
съответното лице, още по-малко за нарушение на правилата за движението по
пътищата. Глобата, освен административно наказание, е и публично вземане,
каквито са и останалите изброени в чл. 162, ал. 2 ДОПК вземания - данъците,
осигурителните вноски, митните сборове и др. Разликата между глобата и
останалите публични вземания е, че глобата е административно наказание,
резултат от упражнена административнонаказателна репресия. Докато в общия
случай основанието и размерът на публичното вземане се определят в
административния процес, основанието и размерът на глобата се определят в
административнонаказателния процес, в който се прилагат общите принципи на
наказателния процес. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗАНН наказателните постановления, с
които са наложени глоби се изпълняват по реда за събиране на държавните
вземания. Редът за събиране на държавни вземания е уреден в
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК ) - дял IV "Събиране на
публичните вземания". Законодателят подробно е разписал процедурата за
доброволно и принудително изпълнение, както и способите за защита на
административнонаказаното лице при принудително изпълнение. Така съгласно чл.
163, ал. 3 ДОПК публичните вземания се събират от публичните изпълнители при
Националната агенция за приходите, които съобразно чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК по
искане на публичния взискател /в случая МВР/ следва да предприемат принудително
изпълнение спрямо наказаното лице. След като влезе в сила наказателното
постановление и се образува производството за събиране на наложената глоба
правоотношенията между нарушителя и наказващия орган се трансформират и този
наказващ орган има качеството на публичен взискател, а нарушителя - на длъжник.
В ДОПК липсва основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност
при неизпълнение на публично задължение. Затова и неплащането на
административно наказание "глоба" по себе си не представлява административно
нарушение.
Ето защо, настоящият състав намира, че липсва
състав на административно нарушение, като наказателното постановление в тази си
част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При
извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира, че са
налице основания за отмяна на наказателното постановление в частта относно
нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, но не констатира основания за неговата
отмяна или изменение в частта относно нарушенията по чл. 139, ал. 1 т. 1 и
чл.147, ал.1 ЗДвП, поради което в тези си части същото следва да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и 6
и чл. 336, и чл. 338 НПК, Районен съд – Пирдоп
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0347-000827 от 11.10.2019 г., издадено от Началника на РУ
към ОДМВР-София, РУ Пирдоп, в частта, с която на С.И.Ш.
с ЕГН:**********,***, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер в размер на 50,00 лева на
основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0347-000827 от 11.10.2019 г., издадено от Началника на РУ
към ОДМВР-София, РУ Пирдоп, в частта, с която на С.И.Ш.
с ЕГН:**********,***, за нарушение на чл.147, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер в размер на 50,00 лева на
основание чл.181, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0347-000827 от 11.10.2019 г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР-София,
РУ Пирдоп,
в частта, с която на С.И.Ш. с ЕГН:**********,***, за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер в размер на 20,00 лева на
основание чл.185 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: