РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Перник, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500458 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивниа жалба от Р. Й. С., ЕГН ********** от ***, представляван
от особения представител адв. М. К. срещу Решение № 520/12.06.2024 г. по гр. д. №
5482/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД е признато за
установено, че въззивният жалбоподател дължи на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от
286.74 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022
г. за топлофициран имот, находящ се в ***, сумата от 129.51 лв. - законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 14.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
3901/2023 г. по описа на Районен съд – Перник и същият е осъден да заплати на насрещната
страна сумата от 75.00 лв. - разноски в заповедното производство и сумата от 1035.00 лв. -
разноски в исковото производство.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, поради
нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост.
Твърди се, че съдът без да обяви в доклада си по делото, че наличието на общи
условия е общоизвестен факт, приема това в крайния си акт. Поддържа се, че не са обсъдени
всички направени от особения представител на ответника възражения, както и всички
събрани по делото доказателства.
1
Излага се, че фактическите и правните изводи на районния съд не кореспондират с
приобщения доказателствен материал.
Сочи се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за
топлоснабдяването от 12.03.2020 г.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго,
с което да отхвърли предявения иск и да присъди направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател, чрез назначения му особен
представител адв. К. поддържа жалбата и допълненията и. Моли съда да я уважи, като
отмени решението на Районен съд – Перник и отхвърли предявения иск.
След приключване на устните състезания, особеният представител на жалбоподателя
е поискал да бъде увеличен размерът на вече определеното и изплатено адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован не е изпратил представител.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, която има
интерес от обжалването, срещу подлежащо на въззивна проверка съдебно решение, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
С него съдът се е произнесъл по допустим иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от
ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 2179/15.08.2023 г. по ЧГД № 3901/2023 г. по описа на ПРС, която
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят е събрал данни,
че длъжникът не живее на адреса и е удостоверил това с посочване на източника на тези
данни в съобщението. Спазено е диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 от ГПК. Затова
решението е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на обжалваното решение,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за
интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1
от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки
и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР № 1/2020 г. по
тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
Решението е правилно.
В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са
изслушани съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, въз основа
на които относимите към предмета на спора факти са установено правилно. Неоснователно е
оплакването за необоснованост на обжалваното решение. В мотивите на същото е отразена
извършената от първоинстанционния съд логическа дейност по оценка и обсъждане на
събраните доказателства и следващите от нея фактически и правни констатации. Изводите
на районния съд са основани на формалната логика и представляват формално – валидни
умозаключения за предпоставките и следствията от тях. Предвид изложеното,
2
неоснователни са оплакванията на въззивния жалбоподател за необоснованост на
обжалваното решение.
Неоснователно е и оплакването за допуснато процесуално нарушение при формиране
на фактическите изводи от съда. Не намира подкрепа в материалите по делото твърдението,
че обстоятелството на публикуване на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД съгласно изискванията на чл. 150, ал. 2 от
ЗЕ, е прието за доказано на основание чл. 155 от ГПК, като служебно известно на съда, без
за това да са уведомени страните.
Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът действително е посочил, че това
обстоятелство му е служебно известно, но е и отразил, че за него са представени
доказателства, приложени в заповедното производство. Т.е. посоченият факт е приет за
установен, не като служебно известен, а като изводим от представените писмени
доказателства.
Видно е, че в заповедно производство са представени общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД, одобрени с Решение
№ ОУ – 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, с доказателства за публикуването им в един местен и
един централен ежедневник - в. Съперник, бр. 82/29.04.2004 г. и в. Новинар, бр.
101/30.04.2008 г. Следователно изводът на съда за изпълнение на условията на чл. 150, ал. 2
от ЗЕ не се основава на служебно известните му факти, а на приобщените по делото
доказателства.
Пред районния съд са представени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот със запазено вещно право на ползване № ***, том ***, рег. № ***, дело №
58/09.04.2003 г. и препис извлечения от актове за смърт № *** на община Перник и № ***
От тях се установява, че жалбоподателят е собственик на процесното топлоснабдено
жилище, с административен адрес: ***, като прехвърлителите му – Й. С. Н. и Б.Л.Н., които
са си запазили правото на ползване върху недвижимия имот са починали съответно на *** и
на ***, с което на основание чл. 59, ал. 1 от ЗС е погасено правото им на ползване.
Приложено е извлечение от сметка за абонатен № **********, с титуляр Р. Й. С. към
18.07.2023 г., неподписана от представител на топлофикационното дружество, от която се
установява, че за топлоснабдения имот са начислени суми за ползвана топлинна енергия в
размер на 268.74 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и лихви за забава върху
главниците в общ размер на 129.51 лв., считано за периода ат 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г.
По делото е приета съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице З.З.
Съдът я кредитира изцяло като пълна и обоснована, изготвена от експерт с необходимите
знания и професионален опит. От нея се установява, че в етажната собственост на адрес: ***
системата за дялово разпределение е въведена на 27.11.2000 г., когато между етажната
собственост и фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД е сключен договор
№ ***. През процесния период - 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., услугата „дялово
разпределение“ е извършвана от „Директ“ ЕООД въз основа на договор № ***, като няма
подадени възражения от Р. С. срещу изготвената изравнителна сметка. Индивидуалните
изравнителни сметки са връчени на представител на СЕС.
Установява се също, че в абонатната станция на сградата етажна собственост е
монтиран топломер, който е преминал задължителния метрологичен контрол по чл. 43, ал. 4
от Закона за измерванията, съответства на одобрения тип, годен е за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. Вещото лице е констатирало, че от
измерената с него брутна топлинна енергия са приспадани технологични разходи, изчислени
правилно по реда на Наредба NЕ РД-04-1/12.03.2020 г. Между отделните абонати е
разпределяно нетното количество топлинна енергия. Експертът е установил, че през
процесния период топлоенергията, отдадена от сгрдната инсталация е определяна съгласно
т.6.1.1 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба NE-РД-04-1/12.03.2020 г. и е разпределяна
3
съгласно т. 6.1.3 пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС, който
отопляем обем за процесния имот, отразен в изравнителната сметка и в справката е 154 куб.
м.
Вещото лице е констатирало, че през процесния период в имота, собствен на
въззивния жалбподател не е имало отоплителни тела, свързани със сградната инсталация.
Отразило е, че в помещение „баня“ е имало свързано към СИ отоплително тяло тип „щранг-
лира“, без монтиран ИР, поради техническа невъзможност за това, което отдава
непрекъснато топлинна енергия, без възможност за регулиране. За това тяло е начислявана
топлинна енергия прогнозно, като в изравнителната сметка отдадената топлинна енергия е
определена по реда на т. 6.9 от приложение към чл. 61 от Наредба NЕ РД-04-1/12.03.2020 г. В
общите части на СЕС няма работещи и свързани със СИ отоплителни тела и не е
разпределяна и начислявана сума за топлоенергия, отдавана от такива. Имотът е свързан към
СИ за битово горещо водоподаване и има монтиран един водомер за топла вода. Годишните
отчети са правени редовно, като при този за 2022 г. не е установен разход за топла вода и
това е отразено в изравнителната сметка.
Заключението на вещото лице е, че начислената от топлоснабдителното дружество
топлинна енергия е правилно определена и е изчислена по действащите към съответния
период цени, като стойността и за спорния период е в общ размер на 268.74 лв.
Идентично е заключението и на експерта изготвил приетата от първоинстанционния
съд съдебно-счетоводна експертиза – В.П.. След проверка в счетоводството „Топлофикация
- Перник“ ЕАД и на „Директ“ ООД той е констатирал, че стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия за спорния период е 268.74 лв., лихвите за забава върху
всяка от месечните главници за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г. е в общ размер на
129.51 лв.
При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
От справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е видно, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос,
разпределение и продажба на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството „клиент“/“купувач на топлинна
енергия“ по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация - Перник" ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката - да са одобрени
от ДКЕВР и да е изтекъл 30-дневен срок от публикуването им в един местен и един
централен ежедневник. По делото е установено, че тези условия са изпълнени, поради което
представените общи условия обвързват страните по правоотношенията, свързани с
доставката на топлинна енергия, извършвана от „Топлофикация - Перник“ АД.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са „продавача на
топлинна енергия“ - „Топлофикация - Перник“ АД и „купувача на топлинна енергия“ -
потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия
може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Въззивният жалбоподател е бил
собственик на процесния имот през спорния период, за което са представени писмени
4
доказателства. Следователно той е купувач/клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 1
от ОУ и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Неясно е оплакването на въззивния жалбоподател за неправилно приложение на чл.
40, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването от 12.03.2020 г. Цитираната норма предвижда,
че доставчикът осъществява снабдяването на клиентите с топлинна енергия само при
наличие на сключен договор с топлопреносното предприятие и след сключване на договор с
клиентите за продажба на топлинна енергия при общи услови. Откосим към настоящи спор е
въпросът налице ли е облигационно отношение между страните по делото. От
констатациите на вещото лице в съдебно-техническа експертиза за въвеждане на дяловото
разпределение на топлинната енергия в сградата, считано 2000 г. и последващото сключване
на договори с ФДР за извършването на тази дейност, следва несъмненият извод, че към
датата на придобиване на процесния недвижим имот от въззивния жалбоподател, сградата, в
която се е намирал той е била топлоснабдена. По тази причина и по силата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ с придобиването на собствеността, Р. С. е станал и купувач на топлинна енергия за
този имот.
Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна собственост се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от
ЗЕ/.
От експертизата на вещото лице се установява, че през спорния период за имота на
жалбоподателя е начислена само топлинна енергия, отдавана от постоянно работещо тяло
„щранг-лира“ и топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация. Не е начислявана
топлинна енергия за отопление на общите части и за БГВ.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че топлинната енергия
ползвана от въззивния жалбоподател през процесния период за собствения му недвижим
имот е правилно изчислена и разпределена от топлопреносното дружество, а стойността ,
така както е претендирана – 286.74 лв., е определена съобразно действащите към този
момент цени. По тези съображения, въззивната жалба е неоснователна, а предявеният главен
иск правилно е уважен от районния съд.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ заплащането топлинната енергия се извършва при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.
34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесет-дневен срок.
Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника
настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи.
Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума от 268.74 лв.
въззивният жалбоподател дължи обезщетение за забава за периода 08.07.2021 г. до
18.07.2023 г. Общият му размер е изчислен от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза и е 129.51 лв. За този размер районният съд е уважил аксецорния иск, поради
което решението е правилно и в тази му част.
Предвид изложеното и съвпадащите изводи на първоинстанционния съд и на
настоящия състав, обжалваното решение, като правилно следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 7 от ГПК в полза на ответника по въззивната
жалба следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение на
особения представител на въззивния жалбоподател. Ответникът не е претендирал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, затова такова не следва да бъде възлагано в
тежест на жалбоподателя.
5
Не следва да се уважава молбата на особения представител за увеличаване размера
на определеното му възнаграждение. По това искане съдът се е произнесъл в проведеното
открито съдебно заседание и не са налице основания за изменение или отмяна на
определението му.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 520/12.06.2024 г. по гр. д. № 5482/2023 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 7, във вр. с ал. 3 от ГПК Р. Й. С., ЕГН **********
от *** да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от
изпълнителния директор сумата от 200 лв./двеста лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение на особения представител на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6410/18.10.2024 г., подадена от особения
представител на въззивния жалбоподател – адв. М. К. за увеличаване размера на
определеното и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6