Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Ихтиман, пети състав, в
открито съдебно заседание на 07.01.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Лиана Тенекева разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 850/2020 г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
310 и следващите ГПК.
Образувано е по
искова молба на Х.Л.С. против Професионална гимназия „Х. Б.“, БУЛСТАТ……, със
седалище и адрес на управление в гр. Д., обл.
Софийска, ул. „Т. № …., представлявана от директорката С. Г. с искане 1) за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със Заповед № 377/08.09.2020 г. на директора на ПГ „Х. *** и неговата
отмяна, 2) възстановяване на предишната работа – „старши учител,
практическо обучение“ в ПГ „Х. Б.“, заемана преди уволнението, 3) за
заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през
които не е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 11.09.2020
г. до 11.03.2021 г. общо в размер на сумата от 8668,80 лв., ведно със законната мораторна
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 29.10.2020 г., до
окончателното ѝ заплащане.
Отправено е
искане за присъждане на разноски.
Ищецът твърди,
че е работил при ответника на длъжността „старши учител, практическо обучение“
в ПГ „Х. Б.“. Със Заповед № 377/08.09.2020 г. на директора на ПГ „Х. ***, трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на
труда – поради съкращаване на щата. Твърди, че посоченото основание за безвиновно уволнение не е налице. Не е спазено изискването
по чл. 329, ал. 1 КТ за провеждане на подбор. Закрилата по чл. 333, ал. 4 и ал.
1, т. 3 КТ не е преoдоляна. На тези основания поддържа уважаване на
предявените искове.
Ответникът в
срока за отговор и за становище във връзка с доклада оспорва исковата молба.
Твърди реално съкращаване на щата. Не са били налице предпоставки за провеждане
на подбор поради съкращаване на единствената щатна бройка за „старши учител, практическо обучение“.
Поддържа, че закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е преодоляна, а ищецът не е се е
ползвал с такава по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ поради непредставяне на информация
за заболяване на работодателя.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
Предявени са
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 КТ.
По делото от
приложения Трудов договор № 008/14.09.2016 г. се установява, че ищецът Х.Л.С. е
назначен на 14.09.2016 г. на длъжността „Старши учител, практическо обучение“
при работодател - ответникът Професионална гимназия „Х. ***.
Със Заповед
№377/08.09.2020 г., трудовото правоотношение на ищеца С. е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда – поради съкращаване на щата,
считано от 11.09.2020 г.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По правилата
на чл. 127, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване
законността на уволнението носи работодателят. В съдебното производство е
необходимо той да установи осъществяването в обективната действителност на
всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - 1. Съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения,
които тя включва, да е реално; 2. Моментът на уволнението трябва да съвпада или
да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на
щата; 3. Компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване
на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в
случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена
длъжност, а не се премахва самата длъжност.
Предвид
позоваването на ищеца в тежест на работодателя е още доказване, че е преодоляна
предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 и ал. 1, т. 3 КТ.
Всички по-горе
описани обстоятелства следва да бъдат установени в процеса на доказване от
работодателя – ответник.
Съгласно чл.
344, ал. 4 КТ при неполучаването на предварителното съгласие на синдикалното
ръководство за уволнението на служител – синдикален член, поради съкращение в
щата, прави уволнението незаконно само на това основание, като трудовият спор
не се разглежда по същество.
Не е спорно
между страните и в съдебно заседание се признава от ответника, че ищецът е член
на синдикалната организация на КНСБ при ПГ „Х. ***. Ищецът ангажира и
Удостоверение с изх. № 164/25.09.2020 г. издадено от председателя на СО в
подкрепа на това си твърдение. Предвид това съдът приема, че същият е член на
синдикална организация и закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е приложима. Последният
извод следва от обстоятелството, че в чл. 10, т. 3 от Колективен трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образованиe
№ Д01-197/17.08.2020 г., действал към датата на уволнението, е предвидено, че при
прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, в
рамките на утвърдената численост на персонала, работодателите прекратяват
трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ с работници и служители,
членове на синдикатите – страна по договора, след предварително съгласие на съответната
синдикална организация в образователната институция. Синдиката на българските
учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България е страна по цитирания
КТД. Съдържанието на КТД и страните по него са служебно известни на съда, тъй
като е публично достъпен на интернет страницата на Министерството на
образованието и науката (https://www.mon.bg/bg/100611), поради
което и докладът е допълнен в съдебно заседание в този смисъл.
В рамките на производството ответникът
не доказа, че е получил изискуемото в чл. 333, ал. 4 КТ вр.
чл. 10, т. 3 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образованиe № Д01-197/17.08.2020 г.
предварително съгласие от синдикалната организация на КНСБ за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца С., който е синдикален член същата
организация.
В т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от
17.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГК на ВКС е изяснено, че при
решаване на въпроса относно наличието на предварителна закрила по чл. 344, ал.
4 КТ в съдът няма право да замества ясно и точно изразената воля на страните по
КТД.
В посочения по-горе КТД е предвидено
даване на съгласие от синдикалната организация в образователната институция.
Граматическото и логическо тълкуване на съдържанието на чл. 10, т. 3 предпоставя изрично положително волеизявление за извършване
на съкращаване на щата. В случая такова не е налице, тъй като видно от
представеното от ответника писмо с изх. № 206/14.09.2020 г. е посочено, че
следва „1. Да се обмисли вариант Х.С. да запази работното си място. 2. Да се
преразгледа щатното разписание. 3 Да му се дадат часове под формата на РПП, СИП
или час на класа. Абстрахирайки се от датата, посочена в документа, която е последваща на уволнението, прави впечатление, че никоя от
трите точки не сочи на изрично съгласие за прекратявне
на трудовото правоотношение, а точно обратното – на неговото запазване. Следователно
възраженията в обратния смисъл са неоснователни.
Не се споделя
доводът на ответника, че посочения от ищеца КТД е неприложим в отношенията
между страните, тъй като има по-нов. Действително в исковата молба ищецът е
цитирал като приложим Колективен трудов договор за системата на предучилищното
и училищното образованиe № Д01-134/08.06.2020 г., а
от интернет страницата на Министерството на образованието и науката се
установява, че актуалният към 11.09.2020 г. е бил Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образованиe №
Д01-197/17.08.2020 г. Това обаче няма съществено значение доколкото
разпоредбата на чл. 10, т. 3 от Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образованиe № Д01-134/08.06.2020
г. е дословно възпроизведена в чл. 10, т. 3 от Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образованиe №
Д01-197/17.08.2020 г. Тъй като колективният трудов договор има характер на
недържавен източник на правото с нормативен характер при позоваване на такъв от
страна по делото, както е в случая, задължение на съда е да издири действащата
норма.
Поради изложеното не е спазена
закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, и уволнението подлежи на отмяна като незаконно
само на това основание без да се разглежда трудовия спор по същество предвид
нормата на чл. 344, ал. 3 КТ.
С оглед извода
за незаконосъобразност на уволнението следва да се приеме, че са основателни
обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3
от КТ. С оглед
основателността на главния иск и безсрочния трудов договор между страните
следва да се уважи и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
предишната работа. Основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Оставането
на ищеца без работа поради незаконното уволнение е установено от приетото като
доказателство и неоспорено заверено копие от трудовата книжка, представена в
съдебно заседание в оригинал. Не е спорно между страните и в съдебно заседание
се признава от ответника, че размерът на последното получено брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението е 1444.80 лв. Размерът на
обезщетението за 6 месеца е 8668,80 лв., в какъвто размер е и заявената
претенция.
Съдът намира, че
следва да коригира доклада поделото досежно възражението на ответника за прихващане на сумата от 2890 лв.
платена на ищеца на основание чл, 220 КТ. При
внимателен преглед на отговора на исковата молба е видно, че волеизявление за
прихващане не е отправено, а изплащането на сумата е релевирано
като факт без обаче да се прави съответно искане въз основа на него. При това
положение е неправилна интерпетацията на съдебния
съдебен състав, че посочването, че такова плащане е извършено, представлява
възражение за прихващане. Не е налице неяснота на волята, която следва да бъде
изяснена от съдебния състав по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК, тъй като твърдението
е ясно, но липсва изразена воля за прихващане, следователно такова не е
направено. Известно е, че предвид разпоредбата на чл. 133 ГПК с изтичане на
срока за отговор на исковата се преклудира
възможността за навеждане на възражение за прихващане, следователно този
пропуск не може да бъде компенсиран. В случая възражение за прихващане не е
направено и съдът не разполага с възможност да се произнася по него, тъй като в
тази част актът би бил недопустим. При положение, че сумата действително е
платена ответникът разполага с възможност да осъществи извънсъдебно прихващане
или да претендира същата по надлежния гражданскоправен
ред.
По разноските.
Предвид изхода на делото на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ищеца в производството разноски. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК
е основателно. Делото не разкрива висока фактическа и правна сложност.
Приключено е в едно заседание и естеството на допуснатото нарушение предполага трудовият
спор да не бъде разгледан по същество. С оглед на това ответникът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 610 лв., която съответства на минимума,
предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Ихтиман разноските за
дължимата държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Х.Л.С., ЕГН **********, извършено със Заповед № 377/08.09.2020 г. на директора на ПГ „Х.
*** поради
съкращаване на щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Х.Л.С., на заеманата преди
уволнението длъжност длъжността „старши учител, практическо обучение“ в
ПГ „Х. ***, БУЛСТАТ ……...
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ ПГ „Х. ***,
БУЛСТАТ ……, да заплати на Х.Л.С., ЕГН **********, сумата 8668,80 лв., представляваща
обезщетение за оставането му без работа за периода от 11.09.2020 г. до 11.03.2021
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ПГ „Х. ***, БУЛСТАТ …., да заплати на Х.Л.С., ЕГН ********** 610 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ПГ „Х. ***, БУЛСТАТ ….., ЕИК …….., да заплати по сметка на РС – Ихтиман
сумата от 346.75 лв. държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
обявяването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: