РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Бургас, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120203434 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. М. К., ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление № 22-0000392/28.06.2021г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Бургас, с
което за нарушение на чл. 31, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено наказание
глоба в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят оспорва обжалвания акт като незаконосъобразен, постановен в
нарушение на материалния закон. Оспорва изложените в НП и АУН фактически
констатации, като излага твърдения, че не е извършвал таксиметрова дейност. В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно уведомен се явява лично и с адв. М.Д.. Поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея доводи, като излага твърдения, че в конкретния
случай не е бил извършван таксиметров превоз срещу заплащане. С тези доводи моли НП да
бъде отменено. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, чрез процесуалния си
представител А.М. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На 17.06.2021 г., около 13:30 часа, свидетелят Р.К. полицейски служител в Сектор
„СПС“ при ОД на МВР-Бургас, заедно със свой колега изпълнявали служебните си
задължения с патрулен автомобил, като на спирка за таксита до Старата поща на ул. „Ц.П.“
забелязали две лица, които представлявали интерес за органите на МВР да се качват в
таксиметров автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № *******, който бил с открита табелка
„такси“. Таксиметровият автомобил потеглил по ул. „Ц.П.“ като на кръстовището с ул.
„И.В.“ завил надясно. Полицейските служители спрели за проверка таксиметровия
автомобил. Свидетелят К. забелязал, че лампата му свети в режим заето. При проверка на
документите се установило, че жалбоподателят е водач на автомобила. Полицейските
служители проверили самоличността на пътуващите двама пътника заедно с жалбоподателя,
проверили и документите на водача, след което поискали съдействие от служителки на РД
„Автомобилна администрация“ за извършване на проверка на жалбоподателя в качеството
му на таксиметров водач. На място се отзовал свидетелят К.Л. – инспектор в РД „АА“.
Свидетелят Л. проверил документите на жалбоподателя, като констатирал, че същият не
разполага с Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил за Община Бургас.
Свидетелят Л. съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, а впоследствие било издадено
и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите Р.К. и К.Л. са
последователни, обективни и логични и навеждат на осъществяване на едни и същи факти и
съдът ги кредитира в тяхната цялост.
За да обори изложените в НП фактически констатации жалбоподателят ангажира
устни доказателствени средства – показанията на свидетеля Ж.Д., който твърди, че
жалбоподателят се е съгласил да го превози до кв. „А.“, тъй като живеели в един квартал, а
не като таксиметров автомобил срещу заплащане. Т.е. свидетелят Д. дава показания, че
превозът, който е извършвал жалбоподателят не е бил таксиметров. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Д., тъй като същите изцяло се опровергават от показанията на
свидетелите К. и Л.. Показанията на свидетеля Д. остават изолирани от доказателствения
материал, още повече, че свидетелят Д. споделя, че е в близки приятелски отношения с
жалбоподателя, което допълнително мотивира съда да не дава вяра на неговите показания.
Категорично в показанията си свидетелите Л. и К. заявяват, че управляваният от
жалбоподателя таксиметров автомобил е бил с открита табела „такси“ и включен
таксиметров апарат на режим заето. Още повече свидетелят К. посочва, че когато спрял
автомобила за проверка работел касовият апарат, след което при пристигане на служителите
на РД „АА“ бил изключен.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган (Заповед № РД -08-30 от 24.02.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН е
съставен в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение по чл. 31, ал. 1, изр.1, предл. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на министъра на транспорта, а именно при управление на таксиметров
автомобил жалбоподателят не е притежавал Удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил за Община Бургас. От фактическа страна съдът прие, че жалбоподателят е
извършвал таксиметров превоз на територията на Община Бургас на двама пътника, без да
притежава удостоверение.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на министъра на транспорта
таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек
автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут.
Всички белези за извършван таксиметров превоз от жалбоподателя на процесната дата и час
са били налице. Автомобилът е бил с отличителни значи на таксиметров автомобил, с
открита табела „такси“, в работен режим „заето“, както е работел и таксиметровият апарат,
който е светел със червена светлина. Тези обстоятелства безспорно се установяват от
свидетелите Л. и К.. Единствено свидетелят Д. дава показания в обратния смисъл, но по-
горе в изложението съдът обсъди дадените от него показания, като изрично съдът посочи, че
не им дава вяра. Показанията на Д. не се потвърждават от нито едно друго доказателство,
събрано по делото. От своя страна показанията на Л. и К. са обективни, последователни и
сочат за реализиране на едни и същи факти. Ето защо съдът напълно ги кредитира и
безспорно приема от фактическа страна, че на 17.06.2021 г., около 13:30 часа в гр. Бургас, по
ул. „Ц.П.“ в посока ул. „И.В.“ жалбоподателят е извършвал таксиметрова дейност. Още
повече по делото са налични и данни, съдържащи се в показанията на свидетеля К., че след
процесната проверка жалбоподателят е продължил да извършва таксиметров превоз.
За нарушението по чл. 31, ал. 1, изр.1, предл. 1 Наредба № 34 от 06.12.1999г. на
министъра на транспорта в разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр се предвижда за първо
нарушение наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. Предвид извода за доказаност на
извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 31, ал. 1, изр.1, предл. 1 Наредба № 34 от
06.12.1999г. правилно АНО е приложил нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр и на
жалбоподателя е била наложена глоба от 2000 лева.
3
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. В производството
представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е потвърдено и по
тази причина на АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото съдът намира, че в полза на АНО следва да се присъдят 80 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000392/28.06.2021г., издадено от
директор на РД „АА“ гр.Бургас, с което на Н. М. К., ЕГН: ********** за нарушение на чл.
31, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено наказание глоба в размер на 2000
лева.
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН: ********** да заплати на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ сумата от 80 лева, представялваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/_
4