О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
София,
27.05.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, четвърти „А“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с-я:
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов
въззивно гражданско дело № 17006 по
описа за 2018 г, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 106004 от 28.04.2017 г. на CPC, II
ГК, 68 състав по гр.д.№ 76 666 по описа за 2015 г. е отменена на основание
чл.344, ал.1, т.1 Заповед № 8029/14.10.2015 г. на Главния Изпълнителен директор
и Изпълнителен директор на „М.“ ЕАД, с която е прекратено на основание чл.328,
ал.2 от КТ трудовото правоотношение с ищеца А.С.М.. На основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„Началник сектор“ в „Търговско Инжинерна дейност“ в Направление „Бизнес клиенти“
по трудово правоотношение с „М.“ ЕАД. С горното решение на основание чл.344,
ал.1, т.З от КТ ответникът е осъден да заплати на А.С.М. сумата от 24 024.00
лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа през периода от
15.10.2015 г. до 15.04.2015 г„ ведно със законната лихва върху посочената сума
от 10.12.2015 г. (датата на предявяването на исковата молба) до окончателното
изплащане на сумата.
По
делото е постановено решение от 26.09.2018г. по реда на чл.250 от ГПК, с което
е допълнено решението от 28.04.2017г., като е отхвърлено възражението за
прихващане на ответника.
В законоустановения срок за въззивно обжалване
на Решение № 106004 от 28.04.2017 г. на CPC, II ГК, 68 състав по гр.д.№ 76 666
по описа за 2015 г. е постъпила въззивна жалба с вх.№ 5078803 от 23.05.2017 г.
от ответника „М.“ ЕАД. Релевирани са доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалванит съдебен акт. Счита, че решението е постановено в противоречие с
практиката на ВКС. Сочи, че заеманата длъжност е била ръководна. Сочи, че
решението е неправилно и в частта, в
която не е уважено направеното възражение за прихващане. Моли съда да приеме доказателства
по делото, с които да се удостовери плащането на обезщетение за неспазен срок
на предизвестие. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
исковете.
По
делото е постъпил писмен отговор на ВЖ, с който се счита същата за
неоснователна и недоказана, поради което следвало да се остави без уважение. Счита
решението на първоинстанционния съд за правилно. Сочи, че не са налице условията за приемане
на нови доказателства.
Подадена
е и въззивна жалба от А1 България ЕАД (предишно наименование М. ЕАД) срещу постановеното
по делото решение по чл.250 от ГПК. Моли съда да отмени решението и да приеме
възражението за прихващане при уважаване на исковете на ищеца. Моли съда отново
да бъдат приети представените с въззивната жалба доказателства, като релевира и
нарушения на съда във връзка с изготвянето на доклада си по делото.
В
постъпилия отговор на въззивната жалба срещу решението, на СРС, постановено по
реда на чл.250 от ГПК се излагат доводи за правилност на допълнителното решение
и за неоснователност на искането за
приемане на нови доказателства.
Съдът
констатира, че с въззивната си жалба от 23.05.2017г. въззивникът е направил
изявление, че обжалва решението и в частта, в която ответникът е осъден от СРС
да заплати на ищеца сторените разноски по делото в размер на 1700 лева, както и
частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумите от
1060,96 лева и 150 лева. В този смисъл въззивникът е изразил недоволство от
присъдените по делото разноски.
При несъгласие със съдебния акт в частта му
за разноските, страната може по реда на чл. 248 ГПК да инициира производство по
изменение или допълване на същия от постановилия го съд, като едва след
произнасянето на съдебния състав този негов акт подлежи на инстанционен контрол
по съответния ред – чл. 248, ал. 3 ГПК. Съдът приема, че в настоящия случай подадената
въззивна жалба в частта си, в която въвежда оплакване относно присъдените от
Районния съд разноски, следва да се разглежда като молба по чл. 248 ГПК за
изменение на атакувания съдебен акт в частта му за разноските, произнасянето по
която е в компетентността на първоинстанционния съд. Произнасянето на
първоинстанционния съд по този въпрос логически и процесуално предхожда
осъществяваната от въззивния съд преценка за допустимостта и основателността на
подадената въззивна жалба, поради което настоящият състав счита, че делото е
преждевременно изпратено на СГС и трябва да бъде върнато за произнасяне по
молбата от първоинстанционния съд, след което да се изпрати отново на настоящия
състав на СГС за продължаване на производството.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по въззивно гражданско дело № 17006 по описа за 2018 г., IV А
състав на СГС.
ВРЪЩА делото на
Софийския районен съд за произнасяне по молбата с правно основание чл. 248 ГПК,
обективирана във въззивната жалба.
След приключване на процедурата по чл. 248 ГПК пред Софийския районен съд, делото да се върне на настоящия съдебен състав
за продължаване на процесуалните действия.
Да се уведомят страните, че делото е
върнато на СРС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.