№ 104
гр. Айтос, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Д. ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100066 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439, ал.2 вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът О. Ш. Х., ЕГН **********, чрез адв.Д.М., съд.адрес: ***, твърди, че има
качеството на длъжник по изп. дело № 485/13г. no onuca на ЧСИ рег. № 709, образувано по
молба на ответника ОБЩИНА РУЕН, чрез адв.Д.В., съд.адрес: ***, въз основа на акт за
установяване на задължения по декларация №137/22.08.13г. Сочи, че по посоченото изп.
дело ЧСИ наложил запор върху МПС на длъжника на 02.06.2014г., както и че изп.дело било
прехвърлено през 2018 г. при друг ЧСИ и било образувано изп.дело № 2019/18г. no onuca на
ЧСИ рег. № 892, по което не били извършвани изп.действия. Твърди, че ответникът
образувал срещу него ново изп.дело № 722/20г. по описа на ЧСИ с рег. № 709, като на
25.10.2023г. по него била наложена възбрана върху ид.ч. от имот на длъжника. Твърди, че
по посочените изп.дела не е получил никакви съобщения, вкл. ПДИ. Намира, че към
настоящия момент ищецът не дължи процесните суми, т.к. изп.действия в периода от
02.06.2014г., респ. 26.06.2015г. до 25.10.2023г. не били извършвани, респ. погасителната
давност за вземанията на ответника била изтекла. Моли да се постанови решение, с което да
се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника, сумата от 820,94лв., от които
620,08 лв. – главница и 200,86 лв. – лихви, за които суми е издаден акт за установяване на
задължения по декларация №137/22.08.13г., поради изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал ОИМ, намирайки иска за допустим. Не се оспорва наличието
на посочените в ИМ изп.дела, образувани между страните. Намира, че извършването на
всяко отделно изп.действие прекъсвало давността, позовавайки се на съдебна практика.
Моли за отхвърляне на иска, считайки, че не е дал повод за образуване на делото, респ. че не
дължи разноски.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори,
а и от представените доказателства се установява, че въз основа на акт за установяване на
задължения по декларация №137/22.08.13г., ответникът е титуляр на вземания към ищеца, а
именно сумата от 820,94лв., от които 620,08 лв. – главница и 200,86 лв. – лихви, въз основа
1
на който акт от ответника през 2013г. било образувано изп. дело № 485/13г. no onuca на
ЧСИ рег. № 709, по което изп. дело ЧСИ наложил запор върху МПС на ищеца - на
02.06.2014г., когато е уведомен длъжникът. Безспорно е между страните, че посоченото
изп.дело било прехвърлено през 2018 г. при друг ЧСИ и било образувано изп.дело 2019/18г.
no onuca на ЧСИ рег. № 892, по което изп. дело не били извършвани изп.действия /в тази
връзка липсват какви да е твърдения на страните и доказателства за извършвани
изп.действия/. Не се спори и че ответникът образувал срещу ищеца през 2023 г. въз основа
на същия акт ново изп.дело № № 722/20г. по описа на ЧСИ с рег. № 709, като на
25.10.2023г. била наложена възбрана върху ид.ч. от недв.имоти на ищеца.
При тези факти съдът намери от правна страна следното: Съгласно чл.439, ал.2
ГПК искът на длъжника, чрез който оспорва изпълнението, може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Предявеният иск е допустим. Поддържаното в
доктрината становище, че с оглед характера на правопогасителното възражение –
погасителна давност, искът е недопустим, т.к. се погасява само притезанието (възможността
то да бъде принудително изпълнено), но не и самото вземане, което продължава
съществуването си като естествено право, не се споделя от практиката (Р. № 123/04.08.2016
г. по гр.д. № 7002/2013 г., ІІІ ГО на ВКС; Определение № 29/10.01.2020 г. по т.д. № 609/2019
г., І ТО на ВКС). Чрез отрицателния установителен иск за несъществуване на вземане като
погасено по давност, длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. След
изтичането на давността вземането продължава да съществува, но то не може да събере със
средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо
/чл. 118 ЗЗД/. Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира
сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително
изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и
че ако длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно /вкл. и
след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск/ (в т.см.
Определение № 468/18.12.2018г. по ч.гр.д. № 4586/2018 г.., ІІІ г.о., определение №
75/21.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 1371/2017 г. І г.о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. №
510/2018 г., ІV г. о., определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о.,
определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., всички на ВКС).
Изтичането на давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете.
Съгласно разясненията, дадени в т.10 от ТР № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,ОСГТК
на ВКС, изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Прието е в посоченото ТР, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира, т.к. кредиторът
2
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изп. способи).
В случая правопогасяващият факт, въведен от ищеца, е изтекла погасителна давност.
Тъй като за реализиране на вземането е било образувано изп. производство, в съответствие с
чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Образуването на второ /ново/ изп. дело преди изтичане на давностния срок не
прекъсва давността, т.к. не представлява предприемане на действия на принудително
изпълнение по см. на чл. 116, б. “в“ ЗЗД /т. 10 на ТР № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК/. В случая с
налагането на запора върху собственото на ищеца МПС на 02.06.2014г. по изп. дело е била
прекъсната давността на осн. чл. 116, б.“в“ ЗЗД, като е започнала да тече нова 5-годишна
давност по чл.110 ЗЗД. Следва да се отбележи обаче, че с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.,
съгласно което, докато трае изпълнителния процес относно вземането, давност не тече.
Според приетото в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.е. след отмяната на постановлението давността в случая е
започнала да тече от 26.06.2015 г. Следователно в случая погасителната давност /при липса
на твърдения и доказателства за извършени други, предприети от ответника изп. действия,
прекъсващи теченето на давността/ съдът намира, че е започнала да тече на 26.06.2015г. и е
изтекла към 27.06.2020г., поради което наложената възбрана /едва на 25.10.2023г./,
проявяваща действие занапред, не е в състояние да прояви действие на прекъсване по см. на
чл. 116, б.“в“ ЗЗД по отношение на вече изтекла погасителна давност за вземанията на
ответника към ищеца. Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват
и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, т.е.
в случая е погасено и акцесорното вземане за лихва на ответника. Само за пълнота следва да
се посочи, че единствената правна последица от настъпилата перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, т.к.
старото е прекратено по право. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди
на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй като давността е свързана само с
поведението на кредитора /Р. № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г., III г. о., Р.№
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., Р. № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021
г., IV г. о., Р.№ 257/30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., Р.№ 60282/19.01.2022 г. по
гр. д. № 903/2021 г., III г. о., всички на ВКС/. Поради изложеното, петгодишната давност е
изтекла към момента на предявяване на иска по чл. 439 ГПК (25.01.2024 г.), обуславящо
извод за основателност на претенцията.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че О. Ш. Х.,
ЕГН **********, чрез адв.Д.М., съд.адрес: ***, не дължи поради изтекла погасителна
давност на ОБЩИНА РУЕН, чрез адв.Д.В., съд.адрес: ***, следните суми: 620,08 лв. –
главница и 200,86 лв. – лихви, по издаден акт за установяване на задължения по декларация
№137/22.08.2013г.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3