ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36
гр.Русе, 18.11.2022 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 186 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.5 от АПК.
Образувано е по жалба на „Полисан“ АД
(в несъстоятелност), представлявано от синдика Т. Д. И., против задължително
предписание на директора на РИОСВ – Русе, обективирано в писмо с изх.№
АО-916(1)/21.02.2022 г., с което представеният с писмо с изх.№ 6/14.02.2022 г. план-график за
предприемане на мерки по предаване на наличните на площадката на петролна база
„Тегра“ 234 бр.контейнери, съдържащи фракция, представляваща черна, мазна
течност с мирис на нефтопродукт и наличие на механични примеси-отпадъци, за
последващо третиране на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО, не е приет
и на основание чл.14, ал.4 от ЗООС е предписано представения план-график
да се преработи като същият
бъде съобразен с мотивите на административния акт и основно с поставен кратък
конкретен срок за предаване на наличните контейнери за последващо третиране на
лица, притежаващи разрешителен документ по чл.35 от ЗУО.
В депозирана молба-становище (л.89-л.92 от делото) и в
съдебни заседания от 13.09.2022 г. и 18.10.2022 г. ответникът по жалбата –
директорът на РИОСВ – Русе, чрез процесуалния си представител, подробно
аргументира своята теза, според която жалбата е просрочена и поради това недопустима
и моли тя да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено. Претендира и направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
При съобразяване на принципите на равенство на страните
и състезателното начало в производството по съдебно оспорване на
административни актове, на основание чл.8, ал.1 и чл.9 от ГПК вр.чл.144 от АПК,
съдът е предоставил възможност на жалбоподателя в едноседмичен срок да вземе
становище по възраженията на ответника за недопустимост на жалбата.
Възползвайки се от така предоставената му възможност,
жалбоподателят, чрез синдика Т.И., е депозирал писмено становище с вх.№
4077/12.10.2022 г., в което подробно обосновава защо счита, че жалбата е депозирана
в срок. Акцентира на обстоятелството, че в оспорения административен акт, в
нарушение на чл.59, ал.2, т.7 от АПК, липсват каквито и да било указания
относно неговата обжалваемост, поради което срокът за съдебното му оспорване,
съгласно чл.140, ал.1 от АПК, се удължава на два месеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
представените писмени доказателства, намира следното:
Оспореното писмо с изх. № АО-916(1)/21.02.2022 г.
разкрива всички белези на индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на обжалване по административен и съдебен ред. По делото липсват
данни за датата, на която писмото е връчено на жалбоподателя. Същото е било
оспорено от него по административен ред пред по-горестоящия административен
орган – министъра на околната среда и водите. Жалбата е била депозирана директно
в МОСВ и регистрирана там с вх.№ Ж-36 от 07.03.2022 г. Въпреки липсата на данни
за датата на връчване на акта, жалбата по административен ред срещу същия е
подадена на 07.03.2022 г., т.е. в последния ден от срока по чл.84, ал.1 от АПК,
считано от датата на неговото издаване. В началната част на жалбата
жалбоподателят е посочил следното: “В
законово определения 14-дневен срок обжалвам пред Вас задължително предписание
на директора на РИОСВ – Русе, обективирано в писмо с изх. №
АО-916(1)/21.02.2022 година“. С писмо изх.№ Ж-36/10.03.2022 г. жалбата била
изпратена в РИОСВ - Русе, където е регистрирана с вх.№ АО-916(7) от 10.03.2022
г., като със същото писмо горестоящият орган е изискал и административната
преписка.
По преписката липсват приложени доказателства на коя
дата тя е постъпила при горестоящия орган за произнасяне по подадената от
„Полисан“ АД (в несъстоятелност) жалба. В мотивите на решение № 52/19.04.2022
г. на министъра на околната среда и водите обаче е записано следното: „Административната преписка по издаване на
оспореното предписание е постъпила в МОСВ с писма вх.№ Ж-39/08.03.2022 г., вх.№
Ж-39/15.03.2022 г. и вх.№ Ж-36/17.03.2022 г. В изпълнение на чл.97, ал.1,
изр.трето от АПК с писмо с изх.№ Ж-36 и Ж-39/18.03.2022 г. жалбоподателите са
уведомени за датата на постъпване на преписката в МОСВ“. Тъй като, според
посоченото в решението, административната преписка е постъпила при горестоящия
орган с три отделни писма, съдът счита, че срокът по чл.97, ал.1, изр.първо от АПК за произнасяне по жалбата започва да тече от датата на последното писмо, с
което преписката окончателно е постъпила в МОСВ, а именно от 17.03.2022 г. Този
извод се подкрепя от обстоятелството, че писмото, с което жалбоподателя е
уведомен за постъпването й, при регламентираната в чл.97, ал.1, изр.трето от АПК
незабавност на това действие, е изпратено на следващия ден – на 18.03.2022 г.,
т.е. самият горестоящ орган е счел, че едва на посочената дата – 17.03.2022 г.
всички необходими му за произнасянето материали по преписката вече са били
налични при него. Доколкото в АПК не са уредени правила за броене на сроковете,
по силата на препращането в чл.144 от АПК, приложение намира разпоредбата на
чл.60, ал.4 от ГПК, според която срокът, който се брои на седмици, изтича в
съответния ден на последната седмица. Тъй като горестоящият административен
орган е едноличен, двуседмичният срок по чл.97, ал.1, изр.първо от АПК, чието
начало е поставено с получаване на преписката на 17.03.2022 г. (четвъртък),
изтича на 31.03.2022 г. (четвъртък). Видно от датата на решението – 19.04.2022
г., министърът на околната вода и водите се е произнесъл по жалбата на
„Полисан“ АД (в несъстоятелност) против оспорения акт след изтичането на този
срок. Както се приема и в Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по
т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, горестоящият административен орган може
да се произнесе и след изтичане на законоустановения срок, тъй като за него
този срок е инструктивен. Това негово правомощие, макар да е обвързано със
срок, не възпрепятства възможността той да издаде акта си и след изтичането му.
Произнасянето на горестоящия орган извън предвидените в закона срокове обаче не
новира изтеклия срок за обжалване по чл.149, ал.3 от АПК, който за
жалбоподателя е преклузивен и чието спазване е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на жалбата. Както се сочи и в мотивите на
тълкувателното решение, разпоредбата на чл. 97, ал. 1 и 5 АПК е пряко свързана
с чл. 149, ал. 3 АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат
съвместно. Непроизнасянето на по-горестоящия административен орган в срок е
равнозначно на отхвърляне на жалбата.
По изложените съображения 14-дневният срок по чл.149,
ал.1 от АПК за оспорване на административния акт пред съда е започнал да тече,
съгласно чл.149, ал.3 от АПК, от крайната дата, на която е следвало да се
произнесе горестоящият административен орган. Срокът по чл.97, ал.1, изр.първо
от АПК за произнасяне на горестоящия орган е изтекъл на 31.03.2022 г., поради
което срокът за обжалване пред съда е започнал да тече на 01.04.2022 г. и е
изтекъл на 14.04.2022 г. (четвъртък). Видно от представената товарителница (л.7
от преписката), жалбата до съда е изпратена чрез куриер на 29.04.2022 г., т.е.
след изтичане на срока по чл.149, ал.1 от АПК.
В представеното становище с вх.№ 4077/12.10.2022 г.
жалбоподателят поддържа, че жалбата не е просрочена, тъй като приложение намира
чл.140, ал.1 от АПК. Счита, че щом в оспорения административен акт липсват
дадени указания по отношение на органа и срока, в който той може да бъде
обжалван, то срокът по чл.149, ал.1 от АПК се удължава на два месеца и тъй като
той започва да тече, съгласно чл.149, ал.3 от АПК, от крайната дата за
произнасяне на по-горестоящия административен орган, т.е. от 31.03.2022 г., той
изтича на 31.05.2022 г., а жалбата до съда била подадена преди това – на
29.04.2022 г.
Аргументите на жалбоподателя не могат да бъдат
споделени.
Съдебната практика по отношение на приложното поле на
разпоредбата на чл.140 от АПК е противоречива. И в двете й алинеи е посочено,
че се удължават сроковете за обжалване „по
този дял“, т.е. сроковете по дял трети „Производства пред съд“ от АПК. Буквалното
тълкуване на разпоредбата, предвид систематичното й място, налага извод, че тя
не намира приложение за сроковете за обжалване, регламентирани в дял втори
„Производства пред административни органи“ от АПК. Телеологическото тълкуване
на нормата обаче налага приложното й поле да бъде разпростряно и спрямо
сроковете за обжалване по административен ред, доколкото нейната цел е именно да
се гарантира ефективността на правото на жалба, независимо от това, дали при
условията на избор по чл.148 от АПК, жалбоподателят ще предпочете да оспори акта
по административен или по съдебен ред.
Същевременно обаче дори и посредством
телеологическо тълкуване от нормата на чл.140, ал.1 от АПК не може да се изведе
извод, че при наличието на визираните в нея предпоставки, се удължават едновременно
както сроковете за административно обжалване, но така и сроковете за съдебно
обжалване на административния акт. Както е посочено в чл.140, ал.1 от АПК,
удължава се „съответният срок за
обжалване по този дял“. Използваното от законодателя единствено число
демонстрира, че приложното поле на разпоредбата е ограничено до съответния дял
от АПК, бил той дял втори „Производства пред административни органи“ или дял
трети „Производства пред съд“.
От горното следва извод, че в случаите,
в които, в нарушение на чл.59, ал.1, т.7 от АПК, административният орган въобще
не е включил в своя акт указания относно реда за обжалването му, като актът е
бил обжалван първо по административен ред, то удължен на два месеца ще бъде само
„съответният срок“, т.е. само срока чл.84, ал.1 от АПК. Посоченото удължаване няма
да има действие и по отношение на срока по чл.149, ал.1 от АПК за съдебното
обжалване на този акт, в случай, че подадената срещу него жалба по
административен ред бъде изрично или мълчаливо отхвърлена от горестоящия орган.
Нормата на чл.140, ал.1 от АПК ще намери приложение при съдебното обжалване, ако актът не
съдържа дължимите указания по чл.59, ал.2, т.7 от АПК и жалбоподателят е
пристъпил направо към съдебното му оспорване, било защото не се е възползвал от
административния ред за това, било защото самият закон изключва подобна
възможност, както и в случая по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015
г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, когато в акта е посочена
само възможността за оспорването му по административен ред.
Казано другояче, чл.140, ал.1 от АПК
урежда удължаване на срока за обжалване само по отношение на първоначалната
жалба, било тя адресирана до горестоящия административен орган или до съда. Липсата
на указания по чл.59, ал.2, т.7 от АПК в акта не води до удължаване едновременно
и на двата срока – по чл.84, ал.1 и по чл.149, ал.1 от АПК. Това тълкуване на
закона отчита и сериозните трудности, пред които ще е изправен
административният орган, ако от него се изисква още с издаването на акта да
даде коректни указания относно реда за съдебното му оспорване след проведено
обжалване по административен ред. Това на практика би наложило административният
орган да гадае дали по-горестоящият орган ще се произнесе в срока по чл.97,
ал.1, изр. първо от АПК и какъв би бил резултатът от административното
обжалване. Така, ако актът бъде изменен или отменен и горестоящият орган е
решил въпроса по същество, първоначалният административен акт няма да
представлява годен предмет на обжалване – арг. от чл.98, ал.2, изр.първо и чл.145,
ал.2, т.2 от АПК, като в този случай предмет на обжалване ще е решението на
горестоящия орган, с което, на общо основание, следва да бъдат дадени и указания
за съдебното му обжалване. Освен това няма как още при издаването на административния
акт на жалбоподателя да бъдат дадени полезни указания за момента, от който тече
срока за съдебно обжалване, в случай че горестоящият орган не се произнесе в
срок, тъй като крайната дата за това, както беше посочено по-горе, зависи от
датата на постъпване на преписката при него.
Поради това съдът намира, че указанията
за възможността за обжалване по административен и съдебен ред, които се дължат
по силата на чл.59, ал.2, т.7 от АПК, касаят единствено първоначалното упражняване
на правото на жалба. От административният орган не се изисква да дава указания,
които да отчитат вероятното развитие на производството по административно
обжалване с оглед последващото упражняване на правото на жалба по съдебен ред.
Щом даването на такива указания не е дължимо по силата на закона, то тяхната
липса в административния акт не води до визирания в чл.140, ал.1 от АПК
резултат, а именно удължаване на два месеца на срока за съдебно обжалване след
проведено административно обжалване на оспорения акт.
В разглеждания случай със своето
решение № 52/19.04.2022 г. министърът на околната среда и водите е приел, че
жалбата на „Полисан“ АД (в несъстоятелност) е подадена в срок, поради което
същата е приета за допустима и е разгледана по същество. С приемането на
жалбата за допустима от първия орган, който е сезиран с нея – в случая
горестоящия административен орган, удължаването на срока на жалбата по чл.140,
ал.1 от АПК е изчерпало своето действие.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба
просрочена, поради което тя се явява недопустима. Същата следва да бъде
оставена без разглеждане като производството по нея следва да бъде прекратено
(вж. в същия смисъл определение № 10335/15.11.2022 г., постановено по адм.д. №
8909/2022 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, което произнасяне е по частната
жалба на другото търговско дружество адресат на същия административен акт - „Ел
Ен Джи Системи“ ЕООД, със седалище в гр.Русе).
На основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по
жалбата следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС съгласно издадената фактура №
119/08.09.2022 г., за които е представен и списък (л.108 от делото). В
представения договор за правна защита и съдействие (л.59 от делото, гръб) е
уговорено възнаграждението в посочения размер да бъде заплатено по банковата
сметка на процесуалния представител – адв.В.М. ***. От представеното бюджетно
платежно нареждане (л.110 от делото) е видно, че на 08.09.2022 г. сумата е била
наредена по банковата сметка на адв.М. като към 09.09.2022 г. статусът на
нареждането е „одобрен“. Следователно представеното бюджетно платежно нареждане
с посочения статус съставлява надлежно доказателство за заплащане на
адвокатския хонорар, за който е уговорено това да стане по банков път, съгласно
указанията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК. Както се приема и в съдебната практика (вж. напр. определение
№ 400 от 9.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1123/2015 г., I т. о., ТК и др.)
банков документ, установяващ задължаване сметката на длъжника (страната), вкл.
само платежното нареждане, съставляват достатъчно доказателство за плащането на
задължението, когато кредиторът (получилият плащането адвокат) не го оспорва. По
арг. от Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на
ВАС, възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от адвоката едноличен административен
орган, т.е. в полза на РИОСВ – Русе, която инспекция има качеството на
юридическо лице съгласно чл.14, ал.1 вр. ал.2 от ЗООС.
Така мотивиран и чл.159, т.5 от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „Полисан“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК *********, представлявано от синдика
Т. Д. И., против задължително предписание на директора на РИОСВ – Русе,
обективирано в писмо с изх.№ АО-916(1)/21.02.2022 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 186/2022 г. по описа на Административен
съд – Русе.
ОСЪЖДА „Полисан“ АД (в несъстоятелност), с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, бул.“Придунавски
булевард“ № 18, ет.3, представлявано от синдика Т. Димов И., да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Русе, със седалище и адрес на управление
в гр.Русе, бул.“Придунавски булевард” № 20, представлявана от директора инж. Ц.
Х, сумата от 600 лева - разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение с
ДДС.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: