№ 133
гр. Перник, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500750 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод депозирана от ОД на МВР – Перник, чрез гл. юрк. З.В.,
въззивна жалба срещу Решение № 1142 от 04.11.2022 г. по гр. дело № 4344/2022 г. по описа
на Районен съд – гр. Перник, с което съдът е осъдил ОД на МВР – Перник да заплати на С.
С. С. на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата в размер на
294.70 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд,
получен в резултат на преизчисляване на положения за периода от 29.07.2019 г. до
10.07.2020 г. нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 29.07.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 71.74 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.10.2019 г. до 29.07.2022 г., върху неизплатеното
трудово възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на
положения за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г. нощен труд в дневен труд.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от страните разноски,
съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
С въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалните и процесуални норми на
закона. Твърди се, че претендираните суми не могат да бъдат изплатени, тъй като липсва
правно основание за това. Възразява се, че дължимите се обезщетения били вече заплатени
на служителя със съответното увеличение, като нощен труд. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на релевираните възражения, като се сочи, че решението е
1
постановено при неправилна преценка на събраните в хода на производството
доказателства. Иска се отмяна на решението включително и в свързаната с иска част за
разноските, присъдени в полза на ищеца, и решаване на спора по същество от въззивната
инстанция с отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище по
депозираната въззивна жалба. Възразява срещу релевираните възражения като сочи, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено. Претендира се заплащане на сторени разноски във въззивното
производствоПернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1
ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
факти, че през процесния период ищецът е работил по служебно правоотношение при
ответника ОД на МВР - Перник и е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд
по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто
статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд по утвърдени графици при режим
на труд - дневни и нощни смени като *** в *** към *** при ОД на МВР по утвърдени
графици за 8, 12 или 24 часови дежурства, а отработеното работно време се е изчислявало
сумирано на тримесечие - чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Съгласно разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,
00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов
период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. Текстовете на чл. 3, ал.
3 в наредбите са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В горепосочените наредби, приложими към
процесния случай, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
2
дневен, каквато уредба е съдържал чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
според който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143.
Настоящият въззивен състав намира, че нито Кодексът на труда, нито НСОРЗ се
прилагат за отчитането на работното време в МВР. Тази материя е уредена в специален
закон – ЗМВР и издадените въз основа на него наредби и заповеди на министъра.
Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на
работещите в системата на МВР, поради което е недопустимо субсидиарното
приложение на НСОРЗ, поради което не е налице непълнота в специалната уредба и
следователно е недопустимо КТ и НСОРЗ да се прилагат по аналогия или субсидиарно за
полицаите. Както и съгласно постановеното тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено
на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на
ОСГК на ВКС, явяващо се задължително за съдилищата, с което е прието, че „При
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“.
Ето защо в случая, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба), като следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
В тази насока ВКС акцентира, че това разрешение съответства и на правото на
Европейския съюз, като съдът в Люксембург е приел допускане на определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор,
вкл. за полицаите и пожарникарите, ако тази разлика в третирането се основава на обективен
и разумен критерий, обусловена от допустима от закона цел на посоченото законодателство
и е съразмерно с нея.
За да се приложи правна уредба по аналогия, трябва да има празнота в закона. В
Закона за МВР обаче няма празнота за продължителността на работното време, изразено в
брой на часовете. Този въпрос е уреден в чл.187, ал. 1 ЗМВР. Нормите на чл. 187, ал. 1 и 3
ЗМВР, съпоставени с чл.140 КТ установяват, че разпоредбите на ЗМВР регламентират по-
голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР, в
сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, което се
обосновава с основните функции на МВР, визирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
В наредбите липсва правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но самият законодател не е
изразил воля да преобразува нощните часове в дневни. Освен това, неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира от други
начини: допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР), по-
голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване
на служебно правоотношение (чл.234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим за заплащане на
3
извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал.
2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др., както приемат
върховните съдии.
Всичко изложено дотук мотивира настоящата въззивна инстанция да приеме, че с
решението си районният съд е достигнал до правни изводи и краен резултат, различни с тези
на въззивния съд (доколкото съдът отстъпи от досегашната си практика, предвид
постановеното относимо тълкувателно решение на ВКС) и в противоречие със
задължителната практика на ВКС, обективирана в тълкувателно решение № 1/2020 г.,
постановено на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за
2020 г. на ОСГК на ВКС, поради което атакуваното първоинстанционно решение следва да
бъде отменено, включително и в частта за разноските, а въззивната жалба - уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3, вр.ал.8 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 325,00 лева, от
който 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
двете съдебни инстанции и 25,00 лева платена държавна такса за производството пред
възивния съд.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1162 от 10.11.2022 г. по гр. дело № 3894/2022 г. по описа
на Районен съд – гр. Перник, В ЧАСТТА, в която съдът е осъдил ОД на МВР –
Перник, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да
заплати на С. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата в размер на 294.70 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положения за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г. нощен труд в
дневен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 71.74 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 26.10.2019 г. до 29.07.2022 г., върху неизплатеното трудово
възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на
положения за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г. нощен труд в дневен труд,
ЧАСТТА, в която съдът е осъдил ОД на МВР – Перник да заплати на С. С. С. сумата
от 400,00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение,
КАКТО И В ЧАСТТА, в която е съдът е осъдил ОД на МВР – Перник да заплати по
сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 120,00 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице и 50 лева – държавна такса върху уважения размер на
исковите претенции, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.
чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ОД на МВР – Перник, с
ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на С. С. С., с ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата в размер на 294.70 лева, представляваща дължимо
4
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положения за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г. нощен труд в
дневен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 71.74 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 26.10.2019 г. до 29.07.2022 г., върху неизплатеното трудово
възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на
положения за периода от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г. нощен труд в дневен труд, като
неоснователни.
ОСЪЖДА А.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна
дирекция на МВР - гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, ЕИК ********* сумата в размер на
325.00 /триста двадесет и пет/ лева – сторени пред първоинстанционния и
въззивния съд разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т.
3, пр. първо ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5